Обикновено между Любовта и Обичта поставят знак за равенство.Според мен обаче, става дума за различни неща. Любовта е стремеж да постигнеш пълнота, цялост.Тя e продиктувана от недостиг и желае всичко без остатък. Удовлетвори ли се тази воля за Всичкост обаче, Любовта на момента се изпарява яко дим. Ето защо считам, че Любовта е в мига.Тя има Всичкото, но в мига. В Любовта влюбеният търси онова, което той не е, търси другото, допълването.
      Обичта, за разлика от Любовта, е воля за повторение. Тя не търси Всичкото, а Вечното. При Обичта няма недостиг, тя не желае различното, а подобното,близкото. Обичащият припознава себе си в обичаното същество и го обиква така, сякаш това същество е част от него. Тъкмо затова смятам, че Обичта е по-силна от Любовта. Другото предимство на Обичта е, че тя е вечна. Нещо повече: пред нея не важат и пространствените ограничения. Ако влюбеният жадува любимата му да е постоянно пред очите му, за обичащият не е толкова фатално, че обичаната е на хиляди километри от него.
      В известен смисъл Любовта и Обичта са два стадия по пътя към постигане на щастието. Може би единственият начин Любовта да оцелее е да еволюира в Обич.

е по-ниското от двете чувства, поне за мен. При любовта си затваряш очите за всички недостатъци на отсрещния, виждаш само хубавото в него и си готов да направиш абсолютно всичко за него, дори и най-голямата саможертва. Толкоз. Обичта е... за обич аз говоря, когато има известна привъзраност и привличане между двамата, но има и дистанция.

И да, хората успяват да постигнат истинската любов много рядко и съвсем за малко. В повечето случаи е просто обич.

Като отношение между двама, Любовта иска взаим-
ност.Тя обаче е рядкост,затова влюбеният е заставен
да живее с тази вопиюща липса и приема,по думите
на Левчев,едно доброволно робство.Обичта предлага
свобода и самодостатъчност,при нея запазваш Лицето си.

защо разглеждате Любовта най-вече като чувство между половете?!
Религиите ни учат, че Бог е Любов. Според християнството Бог живее във всичко - в малкото камъче, в цветето, в птицата, в човека до мен. .
Който има домашен любимец знае, че животните са способни да обичат и то много по-всеотдайно и напълно безкористно.
Ако сме способни да обичаме партньора си, а не милеем за едно страдащо животно или ненужно отсечено дърво - това според мен не е Любов:(

любовта оцелява чрез обичта. Затова казваме "обичам те". Любовта идва внезапно, връхлита ни и ни кара да правим какви ли не работи :) И ако запазим тази любов, в един миг осъзнаваме че всъщност обичаме. Първо се вЛЮБваме, а после ОБИЧаме. Никой не е казал "обичам те" без да се е влюбил

Добре казано.

...съм напълно съгласна с теб, lion1234 :)
Много ми хареса начина, по който си изложил "проблема"... Доста ясно е, според мен. И думите на anahata намирам за верни... Не мисля обаче, че тя те е разбрала, lion, съвсем добре- не мисля, че говориш само за любовта между половете тук...
И онова, което е написал shakespeare е прекрасно и вярно... :)
Въбоще... всичко е вярно в очите ми... ;)

П.С. Между другото, скоро ще посветя един постинг в блога ми на темата за ЕВОЛЮЦИЯТА, В ОСНОВАТА НА КОЯТО Е ЛЮБОВТА... Във всичките й измерения...

Поздрави на всички :)