В историята на европейския нихилизъм бих отделил двама сериозни познавачи на този болезнен феномен. Единият е Достоевски,другият – Ницше. ,,Ако се бях родил в Петербург,щях да бъда нихилист’’- заключава немският философ. В този ред на мисли живелият предимно в Петербург Достоевски е разполагал с твърде богат материал за размисъл, превъплътен гениално в творбите му.
         Темата за нихилизма пронизва по-голямата част от творчеството на руския романист. Всеки от представените герои-нихилисти има свой специфичен обект на отрицание. Така например Антигероят/,,Записки от подземието’’/ клейми ,,прекрасното и възвишеното’’ и своя ,,надзвезден’’ романтизъм; ,,необикновеният’’ Разколников презира обикновените хора,наричайки ги ,,треперещи гадини’’; чудакът И.Терентиев се отказва от оставащите му няколко седмици живот и пра- ви безуспешен опит за самоубийство; раздвоеният Версилов,който безуспешно се лута между фантазиите и реалността,се изявява като ,,редактор’’ на Светото писание,заявявайки,че раят е тук,на земята, и че е сега,а не в бъдещия живот.Накрая не не можем да не споменем и ,,идеолога’’ И.Карамазов,чийто девиз е:,,Няма Бог.Всичко е позволено!’’.
        Може би в най-концентриран вид обаче темата за нихилизма е представена в романа ,,Бесове’’, факт,който не остава незабелязан от зоркото око на Ницше.Неслучайно той прави подробен конспект на романа.Затова ще си позволя да се спра по-обстойно на творбата.Тя е определена от критиците като роман-памфлет,насочен срещу анархо-нихилистите и либералите-западници.Неслучайно либералът Тургенев се припознава в окарикатурения Степан Трофимович Верховенски,естета, прозападно настроения духовен наставник, ,,бащата’’ на т.нар.,,революционно настроена’’ младеж. Кои са всъщност ,,бесовете’’ и в какво се изразява техния нихилизъм? ,,Бесовете’’ са Ставрогин/главният ,,бяс’’/,верният му помощник П.Верховенски,Кирилов и Шатов.Водачът на анархистите,Ставрогин, е отегчен от ,,делото"".Революционният му порив отдавна се е изпарил.Всичко предизвиква в него досада и скука.За него няма нищо свято,няма нищо,което да предизвика някакъв интерес, да го амбицира.Съществуването му е безцелно.В писмо до влюбената в него Даша споделя,че даже не можел и да мрази,че от него се изляло едно голо отрицание. Той не е нито горещ,нито студен,а ,,топъл’’, по думите на автора. Лично аз бих го определил като Великото Безразличие, следвайки терминологията на Ницше.П.Верховенски е екзекуторът,сатрапът,най-отвратителният от ,,бесовете’’.Задачата му е да следи, да шпионира и да екзекутира отклонилите се от ,,правата’’ линия. Той е Разрушителят.Кирилов неистово си повтаря, че ,,вярва,че не вярва’’.За него бог е мъртъв.Той открива висшата свобода – Своеволието – и се бори с главната пречка за осъществяването и – Страха от смъртта. Кирилов се явява Богоборецът. Шатов осъзнава безсмислието и пошлостта на ,,делото’’ и го загърбва в името на любовта и състраданието, но го настига дългата ръка на П.Верховенски. Той е самото Състрадание.
    Достоевски ,,осъжда’’ на смърт всички ,,бесове’’ без изключение,включително и любимия му Шатов.Тази му присъда важи и за нихилизма като цяло. За изцеляване от ,,бесовете’’ великият романист ни призовава да се обърнем към ,,живия живот’’. 
         В своя труд ,,Главни симптоми на песимизма’’ Ницше разграничава четири периода в еволюцията на нихилизма : 
        1.Период на ,,неяснота’’.Този период бих определил като период на розовите очила.
       2.Период на ,,яснота’’ .Това е времето, в което илюзиите и романтизмът са се изпарили и човек се изправя пред голата истина.Обратният път е невъзможен,а истината всява паника.
        3.Период на трите велики афекта: Великото презрение/отвращение/, Великото Състрдание и Великото разрушение.Към първото Ницше причислява Шопенхауер, Бодлер,Зола и Мопасан. Великото състрадание идентифицира с Достоевски и Толстой, а Великото разрушение – със самия себе си.
    4.Период на катастрофата/действието/.Тук немският философ разграничава две алтернативи.Първата се изразява в голо отрицание на всичко без остатък.Нея авторът определя като непоследователен нихилизъм .Втората алтернатива предполага отрицание на старите и утвърждаване на нови ценности.Нея Ницше нарича последователен нихилизъм.
       Първите три перида немският филисоф отнася към песимизма в неговите две разновидности: класически и романтически.Те съответстват на последователния и на непоследователния нихилизъм. Едва 4-ият период бележи началото на същинския нихилизъм. Не е трудно да се забележи,че разграничителната линия м/у песимизма и нихилизма преминава през действието.
        Нека обобщя: и Достоевски, и Ницше са единодушни,че нихилизмът води началото си от романтизма и вярата в идеали.Първият отрича изцяло нихилизма и утвърждава ,,живия живот’’, а последният не приема непоследователния и утвърждава последователния нихилизъм. Единият предлага своята литературна, а другият – философската си интерпретация.
        Защо се обърнах към темата за нихилизма.Веднъж,защото я считам за твърде актуална/ царе сме на отрицанието/ и второ,защото плащаме твърде висок данък за голото си отрицание и критикарството си. Движейки се по линията на ,,непоследователния’’ нихилизъм ние рушим старите ценности,без да предлагаме нови алтернативи. Така все започваме отначало и отначало и продължаваме да се въртим в един омагосан кръг от нескончаеми преходи.Без отрицание не може.То е двигател на развитието.След него обаче трябва да се научим да утвърждаваме и да градим.