Прочетох внимателно и с интерес блога на Inet,посветен на неотдавна
проведения Уебсеминар. В хода на четенето бях привлечен от следните два
акцента: репликата на М.Бехар и дискусията около т.нар. свобода на словото.
Тезата на М.Бехар,че блоговете са най-силната медия, бих приел частично.
По линията наличие-отсъствие на искреност действително трябва да прие-
мем заключението на Пейо и да се солидаризираме с Inet, че ,,блоговете са по-искрени"". Блоговете печелят преднина пред другите електронни медии и по отношение на качеството,доколкото участниците тук ползват писмената реч: сравнете напр. един постинг в блога с някои спонтанни,несвързани и понякога дори напълно абсурдни телефонни обаждания по радиото и теле-
визията. Що се касае до актуалната информация обаче,преднината на дру-
гите медии си остава безспорен факт.
        Що се отнася до т.нар.свобода на словото,мнението ми е следното: вед-нъж препратено в публичното пространство словото губи свободата си,тъй
като то бива критикувано,изопачавано,изкривявано и пр. Ако под ,,свобода
на словото"" приемаме ВЪЗМОЖНОСТТА на някого да се изкаже,това вече
е друго. Това вече бих възприел,защото то е факт. Само че словото и изказ-
ващият се са две различни неща. По скоро би трябвало да се говори за ,,сво-
бода на изказващия се"".В този случай обаче въпросната свобода е вече не
в своя етичен аспект/акцентът на семинара/, а в своето онтологично измере-
ние: тук не става дума вече за това дали можеш да говориш или пишеш,как-
вото си искаш/защото можеш да нарушиш свободата на другия/,а иде реч за
свободата като ОСТАВЯНЕ/ на някого да се изкаже/. Така или иначе и сло-
вото, и изказващият се обаче ще бъдат зависими от Публиката и свободата
им ще бъде под въпрос, тъй като рискуват да бъдат критикувани неоснова-
телно,неправилно разбрани и т.н. Но който се страхува от вълци,да не ходи
в гората. Вярно е,че агресията - другият важен момент от семинара - е на-
истина проблем, но той се решава не с етични кодекси,а юридически.
       В заключение, губя свободата си, участвайки в блога,но участвам не за
за да упражнявам правото си на изказ, а за да дам по някакъв начин из-
раз на Субективността си и да открия приятели и съмишленици. А пред въо-
бражаемата и твърде съмнителна свобода на словото предпочитам реална-
та и от нищо необезпокоявана свобода на МИСЪЛТА.