Литературата като съ-битие

 

 

        Когато даден автор напише  книга, всъщност той сътворява едно ново битие.Така новопоявилата се творба се оказва съ-битие,т.е. едно битие, паралелно на битието в света /не бъркай със събитие,т.е. явление/Оттук нататък книгата заживява своя собствен живот, белязан от една специфична двойнственост. Тази двойнственост е продиктувана от това,че всяка творба носи своето ,,какво’’/темата/ и своето ,,как’’/идеята/. Като тема книгата е свършен факт,доколкото описва минали случки и събития.Като идея обаче тя вече не е вещ,не е факт,не е нещо реално, а е възможност.Тъкмо тази модалност,тази незавършеност/защото само един господ знае в каква действителност ще се превърне споменатата възможност/ предопределя най-ярко битийния характер на литературното произведение.

        Изниква следният въпрос: кое поражда тази модалност,тази незавършеност на идеята?   Замисълът, първообразът на творбата се явява под формата на отблясък/феномен/ от съзерцавания от автора свят. Уловената от твореца идея е нещо живо,подвижно, трудно определимо и подлежи на припознаване.Авторът обаче не може сам да припознае нещо, което идва отвън.Той може да припознае идеята само и единствено с,,очите на другите’’/читателите/. Тъкмо затова той препраща уловената от него идея/творбата/ обратно в света, при читателите.Ако авторът можеше сам,без чужда помощ, да припознава идеите си,той не би публикувал книгите си.Самото публикуване би било безпредметно.Всъщност подвижността на идеята,нейната жизненост предопределят нейната незавършеност и необходимостта от припознаване на последната. Аудиторията,критици и обикновени читатели, предлагат различни интерпретации на авторовата идея.По един или друг начин те допълват и обогатяват или пък открито изопачават първоначалния замисъл на твореца.Затова и авторът приема благосклонно определени критики,мнения и впечатления,а други просто отхвърля. При всички случаи обаче читателите са тези,които му помагат да припознае своята идея и да конституира личността си,своето ,,аз’’. Творецът пък чрез творбата си помага на читателите да преоткрият себе си,да се идентифицират по един или друг начин, да намерят своето ,,аз’’.

         В самото начало бях споменал, че като съ-битие,като идея творбата се явява възможност. Пита се: възможност за какво? Творбата дава възможност и на автора,и на читателите да припознаят себе си чрез заложената в нея идея. Тук според мен се крие същинската ценност на литературата.

 

 

   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

с написаното от теб, lion :) (ама как може толкова близки до моето съзнание и убеждения да са твоите постинги, просто не знам! :)))

Между другото, като един- макар и световнонеизвестен и млад, но все пак Автор (с гордост нося туй "звание", както си личи ;-), наистина усещам искрена нужда да чуя чуждо мнение за творбите си (независимо дали са стихове, разкази или нещо друго...), и за мое голямо щастие досега читателите ми са ме разбирали винаги доста правилно, и по този начин същински са обогатявали собствения живот на дадена моя творба, а това е просто прекрасно! (но чудя се понякога- дали не е защото ме е познавата самата, и защото повечето са мои приятели, и малцина мои читатели досега са ми били непознати?...) Във всеки случай още не ми се е случвало някой да изопачи и осакати с погрешното си възприятие и тълкуване моя творба... и се моля да не идва скоро този ден, защото с моята болезнена чувствителност такова изопачаване хич няма да ми се отрази добре... Ще се розстроя доста със сигурност, макар и само за известно време.
Тъй че, умолявам- не ме разбирайте погрешно!...;-)

lion, извини ме за малкошеговития тон (накрая), иначе бях съвсем искрена и сериозна, и темата и постинга наистина много ми харесаха! :)

П.С. Наистина се радвам че се върна в блога и че отново публикуваш :-)

Радвам се,че си допадаме и че убежденията ни са близки! Аз пък бях силно впечатлен от твоите 5 любовни истории - толкова увлекателни и с такъв дълбок смисъл,особено за оня възрастен човек,който
се разкрил пред теб.Впечаляващи са куражът и искреността ти.С удоволствие ще чета блоговете ти.Чао,засега!