Партиите идват на власт с подкрепата на мафията. По време на своето управление  се  ,,отчитат""  на  благодетелите  си  и  си  осигуряват  медиен  и  синдикален  уют,  благодарение  на  безбройните  си  лостове  и  на  вроденото си чувство  за шикалкавене и манипулиране.  Така  на  медиите  се подсказва  да се  занимават с  какво ли не - с Биг Брадър, с Мюзик Айдъл, с Баташкото клане и с какво ли още не, само и само да оставят на мира управляващите да си управляват, както на тях им отърва. На синдикатите пък се припомня, че има МВФ /който им е вързал ръцете/ или пък че ако развържат кесията, току-виж парите се превърнали в тапети, както през 95-96г.
    Общо взето, управляващите/ не само сегашните / разполагат със завиден уют и впечатляваща безнаказаност: една чудесна предпоставка за небивала корупция и политически  произвол.  Ще кажете: ,, Ама нали има опозиция?"". Да, има една крайно разединена опозиция, раздирана от междулидерски разпри и затънала до гуша от проблемите за собственото си оцеляване. И от тази опозиция, в този й вид, ще искаме да бъде сериозен коректив на властта?!
       Има и общество в края на краищата, ще ми бъде напомнено. То за жалост обаче е вън от дневния ред на управляващите. За него обикновено последните се сещат само по време на избори. А и може ли да бъде гражданско общество, обречено на мизерия, недоимък и несигурност за утрешния ден? Въпреки всичко, ако трябва да бъдем справедливи, отделни граждански инициативи не липсват: да си припомним сагата за прословутия столичен боклук, инициативата за подкрепа на медиците ни в Либия, различните екоинициативи. Като цяло обаче едва ли едно общество с празни джобове би могло да бъде гражданско.
   Най-голямото недоразумение пък си остават т.н. ,,граждански движения"": вместо да защитават правата на гражданите и достойно да оправдаят името си, те се опитват да играят ролята на партии и драпат усилено към властта. Обикновено тези движения имат подкрепата на ония чичковци с парите, за които споменах в началото. Техният ентусиазъм и организираност моментално се изпаряват, след като се настанят удобно във властта. Гражданското в тях, доколкото го е имало, автоматически се изпарява и бива изместено от новото им политческо вече битие.
    Необеспокоявани отвън - даже трвожните сигнали от Брюксел, Вашингтон и международната преса за инерцията в борбата с корупцията и престъпността звучат като глас в пустиня - управляващите изведнъж започват да се рзяждат отвътре, било чрез междуличностни и междуведомствени боричкания, било чрез корупционни скандали и всевъзможни гафове. Така те неминиемо предопределят собствения си провал. Мит е тезата, че правителствата у нас падали под напора на опозицията, медиите, синдикатите и прочее. Те падат по законите на физиката: падаш, когато нямаш опора, която да ти се съпротивлява. И този политически театър се върти вече 18 години, подобно на един омагьосан кръг: мръсни пари - корумпирани правителства - послушни медии, синдикати и общество - беззъба опозиция - липса на контрол - пореден политически провал на управляващите.
       Чудя се дали плачевният хал на държавата не е резултат от инерцията на ,,преходното"" поколение, живяло между политическото безвремие на тоталитаризма и заварилото го неподготвено динамично Ново време? Или пък причината се корени някъде по-дълбоко в характера ни, в манталитета ни. Моля се цялата тази каша да е плод на първата причина - поколенията се менят, а с тях  се  менят  и  мисленето,  поведението,  навиците.
       За  втората причина  въобще  не  желая и  да  си  помисля: ако тя се окаже в основата на всичко, Господ да ни е на помощ!