Днес реших да се заема с един болезнен феномен – завистта. В търсене на отговор на въпроса какво предствлява завистта, стигнах до извода, че същността й включва два основни момента.

    1.Отчаяно да не искаш да бъдеш това, което си.

Както и да го погледна завистта си е упрек. Упрек към кого и към какво? Тя е упрек към самия Аз, неспособен да бъде онова, което би желал да бъде. Аз-ът е белязан от недостига, който предизвиква недоволство и критика. Критиката постепенно прераства в тотално отрицание на Аз-а, който е неспособен да запълни липсите. Отрицанието придобива колосални размери и се превръща в изневяра /абсолютно отсъствие на вяра/ по отношение на самия себе си, когато завиждащият срещне обекта на своята завист. Оттук нататък той слага кръст на своя Аз, губи лицето си и окончателно се деперсонализира.

     2. Отчаяно да искаш да бъдеш онова, което не си.

Обектът на завистта изцяло поглъща завиждащия. Това поражда тайно възхищение у последния към него. Тъкмо затова и феноменът се нарича ,,завист’’, т.е. ,,виждане’’ отзад, скришом, ,,зад завесите’’. Защо възхищението е тайно? Тайно е, защото всяко негово разкритие би означавало признаването на собствената нищожност на завиждащия. Да признае на някого, че му завижда е все едно завиждащият да заключи: ,, Ти си Бог, а аз съм Нищо!’’ Болезненото честолюбие не би си позволило такъв крах. Затова завиждащият всячески прикрива и неистово отрича своята завист.

     3.Амбицията – главният двигател на завистта.

Обектът на завистта амбицира завиждащия и той пристъпва към действие, следвайки максимата:,, Щом оня може, защо и аз да не мога?’’ В зависимост от предмета на завистта/ ако става въпрос за нещо дребно и незначително, напр. недотам скъпа материална придобивка/ амбицията се оказва постижима или непостижима/ ако се завижда за дарба, талант, високопоставеност/. При първия вариант завистта предизвиква насмешка и е безобидна. При втория вариант обаче тя вече се оформя като деструктивна сила. Завиждащият насочва цялата си негативна енергия към обекта и постоянно се стреми да пресече успеха му. Неслучайно разгледах двата варианта на завистта. Целта ми бе да прокарам границата между двете. Тя преминава по линията: наличие/отсъствие на зла умисъл, негативно действие и скритост. Да припомня, че безобидна се явява и т.нар. ,,бяла завист’’, защото липсва както негацията, така и скритостта – ти най-човешки споделяш, примерно, пред приятел: ,, Блазе ти, излизаш в отпуска, а аз продължавам с бачкането!’’

     4. Може ли да бъде преодоляна завистта?

Завиждащият избира най-неудачния вариант за справяне с проблема. Той смята, че ако пресече успеха на обекта, мъките и страданията му ще приключат. Един вид, няма предмет – няма завист/ няма за какво да се завижда/. Или още по-радикалния вариант: няма човек - няма проблем/ спомнете си филма ,,Амадеус’’/. На него въобще не му идва наум, че веднага ще се намери някой друг, чийто успех отново ще задвижи завистта му. Защото тя въобще не е изкоренена из основи.

     В този ред на мисли завистта може да бъде изкоренена, едва когато се открие почвата, върху която вирее. Въпросът е обаче къде вирее тя? Завистта покълва най-добре върху почвата на тесногръдието и неведението. Светът на завистника се затваря в рамките на непостижимия успех на обекта. Всъщност той не живее своя живот, него го интересува живота на успелия обект. Той не смее да се обърне встрани, да остави на мира обекта и да търси друго поле за изява и успех. Не си случил на едно място, ще случиш на друго и толкоз. От друга страна, завистникът е в пълно неведение, относно цената на успеха. Ако знаеше колко ,,кръв, пот и сълзи’’ раждат успеха, завистта и амбициите му биха се изпарили мигновено.

     Нека заключа, борбата със завистта преминава през борбата с тесногръдието и неведението. Едва тогава тя би била ефективна и успешна.

 

 

 

Всеки от нас е уникален! Надарен с различни дарби и таланти! Ако това проумеем и престанем да се сравняваме, защото според мен, именно от там идва завистта, и ако сме доволни, и благодарни на Бог, за способностите, които ни е подарил, няма да бъдем завистливи, а ще бъдем истински щастливи!
А завистта наистина разрушава, най-общо казано доброто в човешката душа!
Спокойна вечер!:)

и смислен пост със задълбочени познания!
Поздравления!
А Завистта е като червей, който се загнездва в човешката душа и започва да дълбай все по надълбоко и по надълбоко, докато човешкия облик отстъпи място на друг, не толкова лицеприятен за човек...

Slavei, правилно си отбелязала, че сравнението поражда завистта. Завистникът прибягва до сравнението, защото е изгубил вяра в себе си. Затова търси критериите за собствената си стойност в другите.
zvezdichke, ето как стигнахме до твоята тема за доверието. На завистника му е нужно доверие в собствените му способности и възможности. Възвърне ли го, ще спре да гледа в канчето на другия. До-верието всъщност е пред-вяра, то е родител на вярата. Ето затова е изключително ценно, защото конституира/узаконява, установява,потвърждава /личността. Довериш ли се някому, ти го признаваш за личност. Така и завистникът довери ли се на себе си, връща личността си, лицето си!
Беше ми много приятна дискусията с вас! До нови срещи! Лек ден и на двете!

http://injnina.blog.bg/viewpost.php?id=76949
Поздрави за постинга!

С удоволствие прочетох двата ти постинга, посветени на завистта. Жалко, че не съм ги забелязал преди. Добре, че съм разгледал темата под различен ъгъл. Както и да е.
Много ми хареса, че си споделила както изказванията на авторитети, така и личния си опит по темата. Естествено, изброените мислители чудесно са описали завистта. Интерес предизвика у мен позитивния момент на откритата завист/маркираното със синьо/.
Вторият ти постинг-изповед ме наведе на мисълта, че тъкмо НЕВЕДЕНИЕТО е било в основата на завистта ти. Всъщност разкривайки/изваждайки на светло/ завистта, ти си направила първата крачка към преодоляването й. Втората крачка е вече осъзнаването на цената, която плащаш/загубата на приятели, изместването на ценности и пр./. Всичко това си описала чудесно,затова постингът е изключително силен.
Лек ден и до нови срещи!

Писали сме независимо един от друг по една и съща тема и затова проблемът е разкрит от различни гледни точки. На мен това ми допада, защото така се разкрива по-задълбочено дадения въпрос.
Поздрави!

за лицемерието, подлизурството, нагаждането, фалша, предателите, родоотстъпниците, нашествениците?!
Весел живот ти желая в нашата България

Sekira, ти толкова добре си описала въпросните явления в стиховете си, че не виждам какво бих могъл да добавя.

но...
позволете ми да споделя мнението на една дама, от която много се възхищавах, когато бях дете...
та според нея, завистта е движеща сила; стремеж към съвършенството на "обекта на завистта"...
може и да не е права, но си струва да се помисли и върху тази гледна точка...

Моля, моля без анализи на поезията ми!
Аз нали не правя анализ на преписания ти постинг от "някъде"...толкова материали има!

И пак те питам,
защо не пуснеш пост -твой личен, нещо твое...
за лицемерието, подлизурството, нагаждането, фалша, предателите, родоотстъпниците, нашествениците?!

В единия от постингите си, посветени на завистта, injnina e илюстрирала завистта като движеща сила, но по отношение на субекта,т.е. на завиждащия. Ти обаче акцентираш върху ,,обекта на завистта''. Според твоята теза оня, на когото завиждат/,,обекта на завистта''/ постоянно се усъвършенствува, подтикван от завистта на субекта. По този начин завистта за него се оказва стимул. Може би този стимул идва от факта, че самата завист е доказателство за неговите качества и способности/ щом е обект на завист/.

Sekira, най-искрено съжалявам, че си останала с такива погрешни впечатления за мен! Както и да е.
Бъди жива и здрава!

завистта би могла да бъде движеща сила и за завиждащия

адвам се че попаднах на това зависта е страшно нещо но защо завиждат на другите които имат нещо или постигат нещо нали се борят за това нека се борят всички а да не чакат наготово

Evelyna, завистникът не знае какво се крие зад успеха/усилие, труд/, а мисли, че той идва от небето.
Затова завижда, считайки, че другите са ощастливени, а той - ощетен. Той не се бори за своя личен успех, защото е изгубил вяра в себе си. За да се успокои обаче, той напада успелите.
Благодаря ти, че се включи в дискусията!
Лека вечер!