Впечатления на Черния Котарак Йо-хо-хо
ВНИМАНИЕ!!!
ЧЕТИВОТО НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА НА БЛОГЪРИ, ЛИШЕНИ ОТ ЧУВСТВО ЗА ХУМОР
Напоследък станаха модерни разни high level седянки, та по този повод се сетих за провелата се наскоро раздумка в новооткритото Блогкафене. Инициативата за тази вълнуваща среща бе на ръководството на Blog.ad и премина под мотото: ,,Бъди такъв, какъвто си!’’
След неизбежните формалности по представянето на Президента на Blog.ad, г-н Лео, и краткото приветствие на последния към присъстващите водещият г-н Тео даде ход на раздумката. Пръв взе думата г-н Форби, Генсек на ПШ*, Председател на Президиума на Върховния съвет, Лауреат на ММ награда, Член-кор. на ША**:
-- Уважаеми дами и господа, най-сериозно и отговорно се обръщам към блогадминистрацията: отново ме няма в нито една от класациите! За сметка на това виждам там присъствието на второ-,трето-, че дори и четвърторазрядни блогъри. Това е обида за Blog.ad! Позор!
-- Ма вярно ли, Шефе? – учуди се Арлекино, активист на ПШ.
-- Не може да бъде! – удиви се и Мамчето, друга активистка на ПШ.
-- Хм, шъ видим тая работа! – закани се г-жа Wait No More, трета активистка на ПШ.
-- И аз искам в класациите! – провикна се г-ца Tропанкева и затропа истерично по масата.- Шефе, не е честно! Толкова много съм дала на Партията!/ впоследствие ,,молбата’’ й бе уважена/.
-- Аз пък искам да бъда принцеса, бе! – не остана по-назад ,,новият запис’’ г-жа Weather Report.
-- Mоля за тишина!- намеси се водещият. – Г-н Лео, може би ще направите някои разяснения?
-- Да, разбира се. Уважаеми приятели, правим необходимото в класациите да попадат най-популярните, най-активните и най-четените от вас. Може би има известна доза субективизъм в подбора- оценяващият екип все пак е от хора- и това е неизбежно. Съгласете се обаче, че не можем да угодим на прищявките на всеки. Недоволни ще има, но за тяхна утеха сме дали възможността постингите им да попаднат в рубриката ,,Избрани’’. Така че сме помислили всеки от вас да може да погъделичка егото си.
-- Други? – обърна се към присъстващите водещият. – Да, г-н Шлейф, заповядайте! Както се казва, микрофонът е Ваш!
-- Хм, тази реплика ми се струва по-подходяща за някоя колежка, ама нейсе…/ смях в залата /.
-- Да бе, да! – прекъсна го г-жа Weather Report. – Искаш ли още сега да ти намеря 10-ина педерасчета, дето на драго сърце биха го поели…микрофона, де!
-- Колеги, нека се изслушваме – призова Тео. – Имате думата, г-н Шлейф.
-- Благодаря, г-н водещ! Обръщам се към хленчещите: специално за такива като вас аз и моят екип от висококвалифицирани експерти написахме цяло ръководство на тема ,,Как се става блогзвезда’’. Като не четете и не се учите, никой не ви е виновен. Ама стига вече с тия класации! В живота има много по-приятни неща. Ето вчера, например, като се разхождах из гората, случайно попаднах на една поляна, почервеняла от диви ягоди. Опитах една, че две, че три… да знаете само колко сладки били те!
-- Аз пък си падам по червените рози – сподели другият ,,нов запис’’ г-ца Sweetone 69. – Oх, как искам да съм червена роза!
-- Ама г-н водещ, давате думата само на другарите отляво. К’ви са тия генсекове, червени ливади, червени рози! Що за комунистически пинизи! Хай бъктън вече от т’ва червено! Май забравихте, че има и дясно – запротестира г-н Живо Деров, активен привърженик на Демократи за силен блог.
-- Къде е т’ва дясно бе, Деров, че нещо ми се губи от погледа? – заогледа се наоколо г-н Знаком, още един почитател на червените рози.
-- Къде е, в богатото им въображение, къде е – поясни Sweetone 69.
-- И таз добра! Всеки трети в блога е десен, ама Знаком не го виждал дясното.
-- Добре, че поне в блога са оцелели някакви парчетии от дясното, щото в риалитито май нещо го е хванала липсата – злорадо добави Знаком.
-- Живо, к’во си тръгнал да спориш с тия комуняги – удари едно рамо пламенният привърженик на дясното, културтрегерът г-н Инчев. – Те по-далеч от носа си не виждат. Забрави ли, че ,,тях червеното знаме роди ги’’?/ смях в залата /. Те са т’ва, което са. Няма промяна. Обичат червеното хората, толкоз.
-- К’ва стана тя – дай да не пием червено вино, щото е червено?! – добави Знаком/ смях в залата /.
-- Леви-десни, леви-десни – все тия песни- обобщи накратко обстановката Анонимен 1.
-- Моля ви, уважаеми съблогъри! Нека не нарушаваме добрия тон, иначе току-виж сме превърнали нашия любим блог във форум! – призова водещият.- Ако ми позволите, искам да поясня: погрешно е да се мисли, че имаме някакви пристрастия. Както знаете, наскоро обогатихме блогдизайните с допълнителни цветове. Всеки може свободно да си избере предпочитания от него цвят, бил той червен, син, зелен, сив, кафяв и пр. – Други изказвания?
-- Г-н Президент, тук се е навъдила една паразитна група от блогъри, които се клонират и размножават с безброй никове като гниди и постоянно ме заплашват с физическа смърт! Представяте ли си? Мен, надарената поетеса! Аз не само че няма да мога да бъда себе си, ами направо няма да ме има! – паникьоса се скандалната поетеса г-жа С. Търнокопова.
-- Надарена къде: под кръста или над него? – подхвърли закачливо Анонимен 2./ смях в залата /.
-- И под кръста, и над кръста, и отпред, и отзад! На, пукай се! – побесня поетесата.- Ето, виждате ли, постоянно ме нападат!
-- Аз пък искам да се оплача от анонимните – включи се г-н Тоnight. – Г-н водещ, защо им позволявате да цапат блога с пошлите си коментарчета? Имат ли място те в блога, след като вместо да бъдат себе си се крият и сеят врели-некипели?/ ,,Правилно! Точно! Анонимните – аут!’’-разнесе се из кафенето./
-- По въпроса за т.нар. ,,клонинги’’: сега, явно някои блогъри трудно намират себе си, затова упорито създават ник след ник. Лошо няма, само това да не бъде за сметка на другите – наскоро бях информиран за някакво дублиране на никове. Иначе да забраним клонирането въобще означава да лишим определени блогъри от възможността да намерят себе си. Не бихме го сторили. Все пак не забравяйте мотото на срещата! – поясни Президентът.
-- Колкото до анонимните – пое топката Тео – нека напомня, че всеки блог разполага с опция ,,Изтрий’’. Какъв е проблемът?
-- Ами проблемът е в това, Тео, че от честото изтриване блогът ми ще вземе да заприлича на изтривалка / смях в залата /.
-- Айдее, стана бая напечено! – изцепи се Анонимен 3. – Май ще трябва да викаме еколозите да гасят пожара.
-- Моля, моля! – включи се екологът Кресчендо. – Не е работа на еколозите да гасят пожари. За тая работа си има пожарникари. Виж за почистването на блогосферата от анонимни навлеци съм абсолютно съгласен.
-- Колеги, разбирам тревогите на Tonight и на болшинството от блогърите, но мисля, че трябва да бъдем по-толерантни към групата на анонимните. Всеки има право да се изкаже, да сподели мнението си. Нали затова говорим за свобода на словото! – напомни водещият.
Тъй като обичаше да човърка подобни мъгляви понятия, г-н Лионел побърза да се намеси:
-- Свобода на словото ли? Няма такъв филм! Има свободни сдружения на хора, свободно избираем предмет, свободно падане на телата- помните там Нютон, ябълката… Като стана въпрос за ябълката: ами че тя е много по-ценна от разните там ягодки на Шлейф, да ме прощава. Тя има история, от Адамово време е известна. Пък е и плод от дървото на познанието. Изяждаш една ябълка и… ,,познаваш’’ Ива, изяждаш втора - ,,познаваш’’ Жива и т.н. Колкото повече ябълки успееш да изядеш, толкова повече жени ще ,,познаеш’’.
-- Абе пич, теб май много те бива в анализите…- заинтригува се веднага, щом чу за жени, половият комбайн на блога г-н Ибейчо – Да не би да си практикувал в Анадолската агенция, а? / бурен смях /.
-- Е, сега, понякога анализът си е … просто анализ – измъкна се Лионел леко сконфузен и продължи – Та опитвам се да анализирам това, онова, но опитът ми е далеч по-скромен от този на г-ца Return To Forever. Наскоро тя така ме анализира точка по точка, абзац по абзац…
-- Така е, като си се размрънкал за разни глупости – прекъсна го анализаторката. – Радвай се, че се размина само с анализ! Ама следващият път и ти, и останалите мрънльовци ви чака един як кьотек, анадън му! Какво е това! Превърнахте блога на мрънкалница! Аман от черногледство! Баста!
-- Предавам се! – дигна ръце Лионел и добави усмихнат: г-це, радвам се, че при всички разногласия все пак с Вас имаме една допирна точка: падаме си по анализите/ земетръсен смях /.
-- Оставете тия глупави анализи, бе! Става дума за черногледството и мрънкащите – обявявам им война! – закани се г-жа Вай Вай.
-- Мрънкащите да духат супата! – присъедини се Кресчендо.
-- Това е то, от анализите се прехвърлихме към ,,духовния’’ живот. Какво да се прави – разни хора, разни…ценности – заключи иронично Лионел и кафенето вече се превиваше от смях. -- Ей, ама стига вече, де! Не ви ли писна от упреци, конфликти, критики, отрицателни емоции? Дайте нещо позитивно, нещо по-оптимистично! Ето днес измайсторих един ведър постинг – похвали се г-н Въздухаров. – Толкова красиви неща има около нас, а ние сме се завряли в … кочината. Край! Оттук нататък ще пиша само за красиви и приятни неща. Както Надето преди време отвори прозорците да проветри партията си, така и аз реших с постингите си да проветря блога! / ,,Да проветрим блога’’! ,,Да проветрим блога’’- дружно проехтя във въздуха./
Тъй като времето напредна, Тео се ориентира към приключване:
-- Уважаеми съблогъри, днес се получи една чудесна и ползотворна раздумка. Радвам се, че някои от вас вече са намерили себе си. Други все още са в процес на търсене, на лутане, но не се съмнявам, че рано или късно и те ще открият себе си. Ръководството ще вземе под внимание вашите критики, препоръки, предложения и заедно ще подновяваме и ще ,,проветряваме’’ периодично нашия любим блог. До нови срещи!
Ах, щях да забравя: я да чекна набързо/ хайде и аз да се направя на модерен, само другите ли ще се перчат с английския си/ поста за евентуални правописни грешки, че нищо не убягва от зоркия поглед на Непогрешимия Том, който бе преоткрил себе си в света на …ортографията.
Бележки
ПШ* - Партия на шахматистите
ША** - Шахматна Академия
Много оригинално и с разкошно чувство за хумор!
Поздрави!
Малко хумор никога не е излишен.
Лека вечер!
Поздрави!
Благодаря ти! Приятна вечер!
mmmmmmmmm, благодаря ти за оценката! Нека ни бъде и занапред интересно и забавно!
Лека вечер!
Лека и на теб!:)))
Всички типажи са налице - и психологически, и политически!:)
Поздрави и усмивки за автора на постинга!:)))) Напълно заслужени!!!!:))))))
Поздрави! Усмивки няма да ти пожелая, просто защото те не слизат от лицето ти!
2. TeodorDetchev:сериозно възпитание,впечатляващ интелект,завидни познания в политологията
3. Любим линк
4. И умно, и русо!
5. Още един фен на Шестов
6. Философските опити на Елза
7. Интересно!
8. Най-после си намери мястото!
9. И той харесва Бош
10. Oтново за Бош
11. Находки
12. Интересна дискусия
13. Много ценна тетрадка
14. Странният автобус
15. poetry
16. Моя снимка, харесана от Новините.бг
17. Интервю
18. Ценен подарък
19. Интересна книга, интересен прочит
20. Монитор за ,,Баналността на злото''
21. За национализма
22. Един оригинален поглед върху същността
23. Нивата със...същности!
24. Мое интервю в местния всекидневник ,,Нов живот''
25. Интервю в ,,Литературен свят''
26. Интервю в ,,Нов живот''
27. Днешната ,,демокрация''..., интервю
28. Време за философия
29. Още за Хана Аренд
30. Какво четеш?