СЪЩНОСТ НА ПРОИЗВОЛА
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Обикновено понятието ,,произвол"" предизвиква определено негативни реакции. Свикнали сме да го свързваме с хаоса, безпорядъка, безобразието. Достатъчно е да извикаме в съзнанието си представата за политическия произвол или за бюрократичния му побратим, за да ни завладее мигом досадата, гнева и омерзението. За правния произвол просто ще замълча.
Често произволът бива идентифициран със своеволието - себично изразената воля, игнорираща всякакви морални задръжки. Тази връзка е напълно естествена, доколкото и в двете понятия семантичният център пада върху волята. Друг е въпросът, че произволът е по-широко понятие, което включва в себе си своеволието.
Широтата би могла да бъде илюстрирана веднага, стига да насочим вниманието си към сродната дума ,,произволно"", явяваща се наречие за начин. Така в словосъчетанието ,,произволно избран предмет"" липсва негативната окраска и то звучи абсолютно емоционално неангажиращо. Ако в по-горния случай семантичният превод на произвола навежда на ,,отклонение от нормата, несправедливост"", то тук той звучи така: ,, който и да е"", ,,независимо кои"", ,,без значение кой"".
Нека сега да видим какво ще ни поднесе и изконното значение на въпросната дума. За наше щастие и тя, подобно на думата ,,битие"" е семантично мотивирана. За да се ориентираме по-лесно в морфологическия анализ и да изведем максимално точно семантиката, ще разгледаме думите ,,програма"" и ,,произход"".
Гръцката дума ,,про-грама"" означава буквално: ,,пред-писание"". Програмата е изготвеният предварително в писмен вид ред на нещо, което трябва да бъде следвано. Всъщност тя е начало, целящо някаква предварителна организация за нещо. Думата ,,про-из-ход"" пък се явява начало на нечий ,,изход"".
По аналогичен начин думата ,,произвол"", от своя страна, именува началото на ,,изволението"", т.е. на волята. Следователно произволът е нещо като ,,предволя"", подобно на предчувствието, което е някакво усещане преди чувството.
Стана ясно, че програмата, произходът и произволът се явяват начала, съответно на действието, нещото и волята. За разлика от последните две, началото, изразено в думата ,,програма"", е предварително обмислено. То е плод на мисълта. Наличието на умисъл в останалите две начала си остава под въпрос. Отнесено конкретно към произвола, това положение следва да бъде изяснено, доколкото ще хвърли светлина върху същността му. Светлина ще бъде хвърлена и върху спорното отношение между мисълта и волята по линията: причина-следствие. Не на последно място решаването на въпросната дилема ще ни помогне да разберем дали наистина произволът е самодостатъчен като начало на всички начала или все пак е зависим, детерминиран от нещо, напр., от мисълта.
Гореспоменатото ми напомня да уточня, че по-нататъшното разглеждане на понятието ,,произвол"" ще бъде ограничено в рамките на своя онтологичен аспект. Евентуалните препратки към всекидневната му употреба ще имат вторичен, спомагателен характер, който ще бъде насочен към изясняването именно на битийния/онтологичния/ му смисъл.
След направеното уточнение вече можем да се върнем към разглежданата дилема: мисъл - воля, за да изясним къде е мястото на произвола. В този ред на мисли, предлагам на вниманието ви две интересни трактовки на последния.
РАЦИОНАЛИСТИЧЕСКАТА ТРАКТОВКА
НА АРИСТОТЕЛ
Анализирайки различните видове причини в своята ,,Физика"", Аристотел заключава, че случаят/ случайното/ и самопроизволността, темпорално погледнато, спадат към т.нар. ,,съпътстващи"" причини, причини ,,по съвпадение"", които той определя като вторични. Тях той разграничава от първичните/ главните/ причини, наречени от него причини ,,от само себе си"". Авторът илюстрира това положение по следния начин: някой отива на пазар, но среща свой длъжник, който му връща дължима сума. Главната причина тук е отиването на пазар. Пазаруващият предварително е решил, че ще ходи на пазар. На него и през ум не му е минавало, че ще срещне своя длъжник. Ето обаче, че го среща случайно и си разчистват сметките. Тук разчистването на сметките е съпътстващо, по съвпадение, следователно вторично, съотнесено с главното: отиването на пазар. По-нататък Аристотел споделя, че случаят и самопроизволността не могат да бъдат причина за събития от постоянен характер и или по-често случващи се такива. Изводът: те са рядкост, както щастието и нещастието. За него последните са в графата ,,случай""/случаиност/. Нещо повече, той определя и мястото на случая и самопроизволността: те са в действието, в действителността. Затова, според него, ,,онова, което не може да деиства, не може да произведе нещо случайно"".
За нас представлява интерес разграничението, което прави Аристотел между случая и самопроизволността. Според него, те се отличават по това, че самопроизволността има по-широк обхват, включващ мецдувременно и самия случай: ,,... всичко случайно е самопроизволно, а последното невинаги е случайно..."" - споделя той.
Пита се: след като самопроизволността ,,невинаги"" е случайна, каква още бива? Отговорът не може да бъде друг, освен - и необходима. Към последното ни навежда и следващото изказване на автора: ,, Най-вече обаче следва да отличаваме самопроизволността от случайното в протичащото ,,по природа"": когато нещо се случва въпреки природата, тогава ние казваме, че е станало не случайно, а по-скоро самопроизволно. Тази самопроизволност обаче е друга: ако в другите случаи причината е отвън, тук тя е вътрешна."" Ето именно тук авторът е уловил тънката игра на произвола между случаиното и необходимото.
Въпреки че авторът на практика признава, че самопроизволността може да бъде и ,,вътрешна"" причина, т.е. самодостатъчен, все пак той заключава, че в качеството си на причина по съвпадение, самопроизволността и случаят са нещо вторично по отношение на разума или природата. Така всъщност Аристотел признава първенството на разума/ мисълта/ над волята.
ИРАЦИОНАЛИСТИЧЕСКАТА ТРАКТОВКА
НА ЙОАН ДЪНС СКОТ
Коренно противоположна е трактовката на този интересен средновековен мислител. Йоан Дънс Скот/1265-1308/ е францисканец, последен и най-оригинален представител на средновековната схоластика. По философски убеждения е индетерминист и признава първенството на волята над ума, както при човека, така и при Бога. Високо цени индивидуалността и свободната воля. Подобно на своя предшественик, Вилхелм Овернски, счита, че волята е причина, която може да определя сама себе си. По силата на самоопределението си волята е самодостатъчна и пълна причина за всеки свой акт. Нашата воля не само че е истинската причина за действията ни, но е и единствената причина за желанията ни.
Как мотивира първенството на волята над ума Скот в учението си за свободната воля? Докато волята сама определя женанията си, независимо от каквото и да е, умът, според него, е зависим трояко:
1. от собствената си природа, която не може да реши да мисли или не;
2. от данните на чувствените възприятия, определящи съдържанието на мислите;
3. от актовете на волята, определящи този или онзи предмет на мислене;
Във връзка с гореизложеното, авторът споделя, тъкмо благодарение на волята умът има възможност да прескача от предмет на предмет. В противен случай той би останал при един-единстявен предмет - оня, към когото се е насочил.
Полемизирайки с представителите на томизма, защитаващи върховенството на Божествения разум, Дънс Скот провъзгласява основния принцип на своята онтологическа етика: нищо, освен Бога, няма собствено достойнство и получава полжителен или отрицателен знак изключително от Божията воля, която авторът определя като БЕЗУСЛОВЕН ПРОИЗВОЛ. Бог желае нещо не затова, че е добро, заключава той, а напротив, то е добро, защото Бог го е пожелал. ,,Произволението Божие"" решава кое е добро и кое - зло.
Няма да коментирам теологическия аспект на това изказване, тъй като съм твърде некомпетентен в теологията. Онтологическият му аспект обаче заслужава сериозно внимание, с оглед на поставените от нас задачи. Самият факт, че Скот идентифицира произвола с такъв универсален абсолют, какъвто е Бог, ясно изразява огромното значение, което той отдава на разглеждания от нас феномен и отговаря полжително на нашето питане, а именно: е ли произволът самодостатъчна първопричина, начало на всички начала?
Без съмнение, за да разкрием по-цялостно и задълбочено същността на произвола, ще трябва да прибегнем към помощта на феноменологията като универсален метод за постигане на същностите. Засега обаче ще спрем дотук и ще се потопим за малко в света на King Crimson.
СЛЕДВА
http://avangardi.blog.bg/viewpost.php?id=160802
И колко от тези млади жени придобиват траен стерилитет.
Обстоятелства, които го налагат - примерно увреден плод, болен единия или двамата родители и много други причини, за които може много да се пише да.
Но в този си вид разрешението за аборт води до ниска култура на връзките между половете,
безотговорност за собственото здраве, безотговорност до собственото бъдеще, което става много тъжно, ако до края на дните си не могат да имат собствени деца поради небрежното отношение към най-съкровенната даденост на една жена - да стане майка.
обстоятелства, които ги налагат, както сама признаваш. Затова, според мен, не легализирането на абортите е проблемът, а личната култура, личният избор, личното решение. Едва ли официални забрани биха спряли абортите, по-скоро биха довели до бум на нелегалните аборти.
Едва ли това е по-доброто решение.
В едно съм съгласен: да се прибегне до аборт, поради небрежност, е безотговорно!
Джон Ленън беше казал „Животът е това, което се случва, докато обмисляте други планове.“
Произволът на пръв поглед само е произвол, нали?
Иначе си абсолютно права: темата е многопланова и тази многоплановост е тъмко в нейния онтологичен/ философски/ аспект, на който бих искал да акцентираме. Надявам се евентуалните бъдещи коментари да бъдат именно в тази насока.
Лека вечер!
Още веднъж благодаря! Усмихнат ден ти желая!
Наистина ли в произвола откриваш само безотговорност, подобно на традицията? Това ли е за теб ясната, ,,незавоалирана'' позиция по въпроса? Ненапразно приведох двете значения на думата, дадени ни в езика, за да насоча вниманието към вариативността, заложена в нея. С това исках да подскажа, че в нея е заложено много повече от безотговорността.
Ето ти темата за аборта: едни са ,,за'', други - ,,против''. Кой дава тази свобода на мненията? - Произволът. Това безотговорност ли е?
Приведох примера на Аристотел, обясняващ случайното и произвола: отива еди-кой си на пазар,но среща длъжника си случайно и си изчиства дълга. Изводът: отиването на пазар е главната причина, взетият дълг - страничната, външната причина/ ,,по съвпадение''/. Затворен в конкретната всекидневна ситуация, изводът му е абсолютно правилен.
Ето обаче друг пример от поредицата ,,Невероят преживявания'', който гледах преди време по телевизията: дете на 12-13г. се качва на влака, за да гостува по Коледа на баба си и дядо си. Сяда на кушетката и, загледан към прозореца му се привижда техния изчезнал котарак. Мигом излита от вагона и се втурва да гони котарака, който в един момент изчезва от погледа му. Връщайки се на гарата, той с досада разбира, че влакът е заминал. Няколко часа по-късно се оказва, че същият влак катастрофирал. И така: спасеният, благодарение на въображаемото коте живот на детето по Аристотел е случайна, вторична причина, а гостуването при баба и дядо - първична.
Ето докъде стигагаме затваряйки мисленето си във
всекидневието. Ако отнесем обаче случката към цялостното битие на детето, то тогава спасеният живот ще бъде главната причина, а гостуването - вторична. И това мисля звучи по-реално и правдоподобно. Затова призовавам да не се затваряме в традицията на всекидневното съзнание, защото то не може да даде адекватен отговор на такива сериозни въпроси като, напр., абортът, евтаназията, убийството, самоубийството и пр. Отговорът на тези въпроси е ,,отвъд всекидневието''. Затова призовавам да насочим поглед нататък. И не ми се оправдавай, че трябва да си доктор по философия, за да приведеш примери за странни съвпадения, напр., и да ги коментираш. Вярно е, че е добре да попрочете човек оттук- оттам по нещо, но и вътрешният ти опит, преживяванията ти никак не са за подценяване. Това е.
Лек ден!
Питам, защото да знам кога мога да се включа с контрааргументите... :Ррр
Поздрави, френде! :)
Поздрави и на теб!
25.05.2011 00:11
25.05.2011 00:33
25.05.2011 11:34
25.05.2011 12:59
25.05.2011 14:43
25.05.2011 15:06
25.05.2011 17:58
25.05.2011 19:12
25.05.2011 20:03
26.05.2011 13:26
26.05.2011 13:34
26.05.2011 13:44
26.05.2011 14:00
26.05.2011 18:16
26.05.2011 18:36
26.05.2011 20:19
26.05.2011 20:32
28.05.2011 16:27
28.05.2011 16:40
28.05.2011 16:47
28.05.2011 17:33
28.05.2011 18:08
28.05.2011 19:27
31.05.2011 19:16
31.05.2011 19:50
31.05.2011 19:59
31.05.2011 20:01
01.06.2011 12:42
01.06.2011 13:07
19.10.2012 23:07
20.10.2012 05:02
20.10.2012 05:15
20.10.2012 12:08
20.10.2012 14:06
21.10.2012 03:18
21.10.2012 18:11
21.10.2012 23:54
22.10.2012 00:32
22.10.2012 02:55
24.10.2012 12:10
24.10.2012 13:34
24.10.2012 19:04
24.10.2012 23:21
25.10.2012 12:06
2. TeodorDetchev:сериозно възпитание,впечатляващ интелект,завидни познания в политологията
3. Любим линк
4. И умно, и русо!
5. Още един фен на Шестов
6. Философските опити на Елза
7. Интересно!
8. Най-после си намери мястото!
9. И той харесва Бош
10. Oтново за Бош
11. Находки
12. Интересна дискусия
13. Много ценна тетрадка
14. Странният автобус
15. poetry
16. Моя снимка, харесана от Новините.бг
17. Интервю
18. Ценен подарък
19. Интересна книга, интересен прочит
20. Монитор за ,,Баналността на злото''
21. За национализма
22. Един оригинален поглед върху същността
23. Нивата със...същности!
24. Мое интервю в местния всекидневник ,,Нов живот''
25. Интервю в ,,Литературен свят''
26. Интервю в ,,Нов живот''
27. Днешната ,,демокрация''..., интервю
28. Време за философия
29. Още за Хана Аренд
30. Какво четеш?