ОНТОЛОГИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ПРОИЗВОЛА
                                    ОСНОВАНИЯ ЗА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА БИТИЕТО КАТО ПРОИЗВОЛ


           Ето, че настъпи финалната фаза на нашата задача, чиято цел е да открием необходимите основания за интерпретацията на Битието като Произвол. Ако се върнем към нашето първоначално питане - поради какво е продиктувана двойнсвеността на Битието ни? - то вече имаме налице отговора: от заложения дълбоко в него Произвол. Тъкмо тази ПРЕДВОЛЯ, явяваща се в качеството си на ВЪЗМОЖНОСТ ПОВТАРЯЩОТО СЕ ДА СЕ ПРОМЕНИ/ СЛУЧИ/ И ПРОМЕНЯЩОТО СЕ/ СЛУЧВАЩОТО СЕ/ ДА СЕ ПОВТОРИ, предопределя двойнствения характер на Битието по линията ЕКСТАТИКА/ съществуване/ и СТАТИКА/ същност/. Той, Произволът, чертае и основните характеристики на Битието: непълнотата като отсъствие на резултат; еднократността като времетраене; неопределеност, поради двойнствената си открита структура, съвместяваща съществуването и същността. Всичко в Битието е ОТБЛЯСЪК от Произвола: съществуването е отблясък на Случая, същността - на Обичая, дори времето, изяждащо настоящето и ширещо се безкрайно в миналото е отблясък на стопяващия Случая миг и разтягащата Обичая вечност.
          В крайна сметка ,,сделката"", която предлага Произволът на Съществуващото по въпроса за неговото Битие е следната: имаш твое лично, индивидуално и ,,разбиращо"" съществуване, но за кратко и безлично, абсолютно анонимно, лишено от ,,разбиране"" безкрайно присъствие. Имаш и избор- напомня Произволът - не ти ли хареса краткото двойнствено съществуване, даващо ти биване с ЛИЦЕ, можеш винаги да се преселиш в АНОНИМНАТА вечност, макар че не виждам никакъв смисъл да се преселваш преждевремено във вечността, след като така и така тя ти е абсолютно гарантирана! Все пак, ако решиш, че не е по силите ти разтягането между Случая и Обичая, изборът си е твой, дадена ти е СВОБОДНА ВОЛЯ.
          Може би тъкмо в този ред на мисли, основоположникът на фундаменталната онтология Мартин Хайдегер заключава в ,,Битие и време"", че битието е винаги ,,мое"" и ,,разбиращо"". ,,Мое"" е, за да ми напомня, че трябва да се грижа за ,,лицето""; ,,разбиращо"" е, защото разполага с интенционалност/съзнание/, натоварено да разкрие смисъла му като лично битие. На практика авторът стига до Произвола, но не това е целта на труда му. Неговата главна задача е да докаже, че смисълът на битието е във времето, и по-конкретно - в неговата еднократност.
         За сметка на това пък Дънс Скот директно назовава първопричината на Битието като БЕЗУСЛОВЕН ПРОИЗВОЛ, с тази разлика обаче, че той идентифицира последния с Божията воля, акцентирайки по този начин на неговия теологичен аспект.

                                                                                  ЗАКЛЮЧЕНИЕ

           Ненапразно приведох горните два примера: целта ми бе да илюстрирам различните интерпретации на битието, в зависимост от поставените конкретно от съответните автори цели. В този ред на мисли, съм далеч от мисълта за някаква изключителност на представения от мен текст. Скромната ми задача бе да ви представя отправната си точка, начина ми на мислене и възприятие на нещата. Предвид на това, считам задачата си за изпълнена.
              
                                                                                        KРАЙ