Предполагам мнозина от вас, подобно на мен самия, са били изкушавани да се докоснат до онова, определяно традиционно като ,,отвъдно"". По тази причина едни се насочват към изобилстващата, увлекателно написана, литература по въпроса. Други прибягват към утвърдени практики като хипнозата, медитацията и ,,пограничния"" опит на потърпевши, с едничката цел да разберат що за феномен е това ,,оттатък"".
            Да си призная аз също съм чел оттук-оттам подобен род литература, видях, че и доста съблогъри са написали изключително интересни постинги по темата. Проблемът е, че прочетеното ми даде оскъдни отговори, като за сметка на това повдигна у мен много повече въпроси. От друга страна, прочетеното си е така или иначе чужд опит, а разглежданата материя изисква наличието на някакъв личен опит, лично преживявяне, което да удостовери, че преживяното е наистина автентично. 
           И тук опираме до дилемата: или приемаш безрезервно чуждия опит или търсиш примери от личния си такъв и попадаш под ироничната, но напълно основателна забележка на моя съблогърка - ,,Трябва ли да чакам да стигна до прага на смъртта, за да изчистя позицията си?!""
           Въпреки очевидната абсурдност на подобно начинание, все пак реших да се впусна в търсене на лични преживявания, които да бъдат далеч от ,,пограничността"" и независимо от това да демонстрират някакъв преход към отвъдното. За моя приятна изненада, търсенията ми се увенчаха с успех: стигнах до извода, че не e необходимо да летиш с ракета в космоса, да учиш сложните за изпълнение практики или пък да стигнеш до прага на смъртта/ не дай боже!/, за да се докоснеш до отвъдното. Оказа се, че е достатъчно да се вгледаш по-внимателно в ...собствените си сънища.
           По въпроса за сънищата е писано много: помните фазите на съня, класификацията им на обикновени и пророчески, както и известното съчинение на Фройд ,,Тълкуване на сънищата"". Известна е и интерпретацията на последните като ,,астрални пътешествия"" - един несъмнено оригинален поглед върху въпросния феномен.
            Цялата тази богата и изключително интересна, заслужаваща внимание информация обаче, не би струвала и пукната пара, ако не бъде припозната от моето индивидуално съзнание, т. е. от моя личен опит. В този ред на мисли, реших да се обърна към собствените си сънища и да видя има ли основания те да бъдат тълкувани като своего рода транценденции.

             Сънят е особено състояние, в което дремещото ти съзнание е извън волевия ти контрол и си компилира свободно случки, събития, вещи, лица, както намери за добре. Очите ти са затворени, но ти ,,виждаш"" различни - понякога причудливи, понякога направо ужасяващи - сюжети тук или ,,там"". В известен смисъл сънят си е чист интенционален акт, доколкото реалните предмети липсват. Това си е едно към едно феноменология в действие, доколкото всички представени от първоизточника/ съзерцанието, интуицията/ предмети присъстват ,,идеално"" във вид на кристално ясни същности.
             Нека сега да се опитаме конкретно да демонстрираме за какво става дума. За целта ще приведа примери с няколко мои сънища, като при тълкуването им ще се абстрахирам от чуждия опит и ще се концентрирам изцяло върху личните си преживявания.
             Първият сън нарекох условно ,,Полет"": намирам се в град, осеян в мъгла; нещо ми подсказва,че това е Люксембург; озовавам се в луксозен хотел; движейки се по коридора виждам отворени врати и зад тях - разхвърляни стаи; търся нещо, но не го намирам и излизам от хотела; вън срещам познат и заедно запрашваме по прав, безлюден извънградски път; изведнъж се озоваваме пред отвесна висока скала, която започваме да изкачаме; поглеждам надолу и изтръпвам от ужас; спътникът ми изчезва и аз сам със сетни сили напредвам нагоре; изкачил скалата, се озовавам пред висока, величествена катедрала; влизам вътре и се изкачвам нагоре до самата камбанария; сам съм, но чувам отнякъде разтрвожен глас: ,,Затворете малкия прозорец!""; озовавам се пред голям, затворен и малък отворен прозорец; скачам от отворения прозорец надолу, но във въздуха ме улавя ръката на някаква летяща паралелно с мен личност, облечена в мантия и ме спуска плавно надолу, като ме ,,приземява"" сред многолюден площад, изпълнен с веселие и глъч; тайнствената личност мигом изчезва. Събуждам се и с изненада узнавам, че очите ми са навлажнени от... сълзи. Върнах се мислено към ,,случилото се"" в съня ми: мъглата, бъркотията в хотела,скалата, катедралата, ,,полетът""- всичко ми намирисва на хаос, отчаяние и опит за самоубийство, предотвратен от тайнствената личност. Същевременно си спомних, че никога не съм правил опит за самоубийство!
              Следващият сън озаглавих ,,Разговорът"": озовавам се пред три извънземни; появата им извиква у мен нещо смесено между любопитство и страх; в един момент се опитвам да си отворя устата, за да им кажа нещо много важно; с неприятна изненада усещам обаче, че не мога да си отворя устата и да им предам посланието си; най-интересното обаче е, че изражението на лицата им излъчваха следното: ,,Ние всичко разбрахме, спокойно!"" Събуждайки се, се запитах: е как така разбраха всичко, след като аз не можах да им кажа нищо?! Следователно явно тук става дума за някаква друга комуникация, за някакво друго разбиране! 
              Безспорно описаните ,,случки"" в гореописаните сънища нямат аналог в съществуването ми наяве: нито съм правил опит за самоубийство, нито пък наяве съм срещал извънземни. Безспорно е обаче и, че въпросните ,,случки"" са преживени в съзнанието ми и че носят опитности, абсолютно различни от онези в действителността, знак, че по време на сън, бидейки в потока на дремещото си съзнание, аз на практика съм бил в някакво друго измерение. Следователно сънищата ми се явяват ни повече, ни по-малко - трансценденции. 
              Накрая, в унисон с темата ви предлагам едно великолепно парче на Peter Gabriel.  

една друга реалност (не знам парелна или не), но сякаш се намирам в друго измерение - много удачно си ги нарекъл "феноменология в действие" ; мога роман да напиша по тази тема (понякога успявам да ги контролирам; друг път сънувам продължението от предната нощ; трети път е поредица от сходни събития, или повтарящи се мотиви; четвърти път е друго...) Изобщо, съм "царица на сънищата". В повечето случаи са толкова истински като преживяване, че не е за вярване...:)
...За мое съжаление, или за радост, кой знае - не ми се отдават тълкуванията...:)

Това въобще не е неутрално като лексика, поне в английския език. Знам или по-скоро не искам да знам, защо астралния свят ни е бил "забранен":)) Защо сънищата се превръщат в нещо, което по-скоро не бива да споделяш с околните:))

Но съм научила много "от там". Много неща са ми били дадени по-скоро в усещанията, отколкото в интелектуалното им тълкуване след това (дори съм получавала съвети да не го правя, тълкуванието имам предвид:))

Сънувала съм толкова истински сънища, някои от тях със символическо, други - с реално изпъление (досущ) след това, че не мога да изключа тази "реалност" като информационен източник в живота си. Но всеки път, след всеки път... се изправям на ръба. И се питам: Кой/коя съм аз? И всеки път имам съвсем различни отговори. Semper idem има своите различни образи (маски), често скрити под различната (произволна) феноменология, но същината... Ех, тя остава една и съща:)

Знаеш ли, разсъжденията ти ме навеждат на мисълта, че наистина сънищата ни не са изцяло извън волевия ни контрол, доколкото, както правилно си забелязала, често припознаваме ,,сходни събития и повтарящи се мотиви по време на самото сънуване''/ споменът в будно състояние е друго/. Още повече, фактът, че успяваш, макар и само понякога, да контролираш сънищата си, доказва наличието на определен контрол.
Лично аз не съм успявал да налагам контрол, а по скоро съм пасивен ,,наблюдател'', фиксиращ въпросните сходства или повторения. Така, напр., е имало приятни сънища/ за еротичните да не говорим, мъжка му работа!/, които съм искал да продължат, но по необясними причини са прекъсвали обикновено на най-интересното ,,място'' и край. Същото прекъсване/този път, за щастие/ важи и за кошмарите.
Въобще е налице едно раздвояване: веднъж съм ,,активен'' участник в сънувания сюжет, но същевременно ,,отстрани'', като спящ, сънуващ съм пасивен ,,наблюдател'' на самия себе си и на ,,случващото се'' в самия сън.
Тълкуванията са наистина проблем. Даже считам, че дори да бъда въоръжен с херменевтиката на Гадамер не бих разгадал изцяло сънищата, тъй като считам, че това просто не ни е дадено. Имаме някакво загатване, изцяло в духа на Произвола, и ... толкоз. И то обаче върши работа!
Така че почвай романа!
Благодаря ти, че се включи с интересния си коментар и спомогна за състоялия се чудесен диалог!
Лек ден и до скоро!

Въпрос на избор е дали ще го наречем ,,трансгресия'' или ,,транценденция''. Важното е, че и в двата случая става дума за транс-, т.е. за преход.
Колкото до ,,забраната'', и аз съм се чудел. От една страна, като носител на съкровени същности, има логика сънят да бъде държан в тайна, доколкото в чисто всекидневен план, ако щеш, ценното го запазваме непокътнато, когато го скрием добре. Феноменологически погледнато, сънят скрива ,,интенционалното си ядро''/ ,,същината''/ и ни предоставя своите ,,хоризонти на конституиране'', т.е. онази част от себе си, която ни ,,чака'' за ,,среща''.
В този ред на мисли, става дума за ,,загатването'', за тази половинчатост при показването му. Същността на съня/ и на всеки феномен/ никога не би могла да ни бъде дадена в цялост - това е онтологическият закон на Произвола, тъй като би се разпаднало феноменалното единство на явяващото се. То би се лишило от лице, форма и би се размило в нищото като абсолютна неразличимост. Изложената на показ в цялата си голота същност би се стопила на мига в еднократния Случай. Затова тя бива скрита, за да бъде запазена. Това пък, от своя страна, предопределя Недостига, половинчатостта на знанието ни. В сънищата ние ,,виждаме'' същностите, но едностранно или в най-добрия случай - многостранно, но никога - всестранно. Тук Произволът е абсолютно категоричен.
Може би ,,забраните'', границите, за които споделяш, са мотивирани тъкмо от гореизложеното, т.е. онтологически. Може би с оглед на запазване на баланса между знание и живот, битие и съзнание, са ни наложени ,,забраните'' и произтичащото от тях усещане за непълнота.
Конкретно за астралния свят: чудя се дали след една евентуална среща с него ще бъдем същите, т.е. не се ли поставя отново под въпрос оцеляването и непокътнатостта на ,,същината'' ни? Въпроси, въпроси... Не ни остава друго, освен да търсим отговорите.
Благодаря ти за активното участие и за споделения ти опит в тази интересно оформила се дискусия! Тя е пример за ползотворен диалог - нещо, към което винаги съм се стремял. Толкова интересни неща научих от теб и от Руми!
Приятен ден и до нови срещи!

Сънищата:

- физически проблем, дискомфорт, болка, неудобство в момента на сън...... Например - левият ти крак е притиснат върху ръба на леглото - съответно сън, в който играеш футбол, ритат те в крака, боли.... На сутринта естествено няма спомен от болката, само се чудиш що целия сън се върти около левия ти крак :))

- продължаване или доразвиване на случка/мисъл от деня... Физически заспиваш, а мозъкът продължава да работи...

- недефинирана (но пак твоя) мисъл....подтисната по ред причини идея, подсъзнателна „работа” на мозъка... В съня го няма съзнателното фокусиране на мислите в определена посока, както и контролираното подтискане...

Споделеното от теб е неоспорим факт. На практика ти мотивираш съня, опирайки се на физиологията и психоанализата. Без съмнение, сънищата до голяма степен са плод на всекидневните ни преживявания или на изтласканите в несъзнаваното случки, събития, мисли и пр. Тази гледна точка обаче в никакъв случай не изключва представената от мен феноменологическа интерпретация, а просто допълва под друг ъгъл представата ни за съня.
Фактът, че мозъкът ,,доразвива'' случките и мислите от деня доказва, че в съзнанието ни са налице не привнесени отвън, а присъщи на него самото определени интенционални предмети/представи, възприятия, фантазии/. Доколкото в съня си ние се ,,срещаме'' именно с тях, аз определих съня като транценденция.
За да бъда по-ясен ще дам прост пример: физиологически погледнато, ти си организъм, включващ дихателна, кръвоносна, храносмилателна, отделителна и пр. системи. Психолигически погледнато пък, ти си мислещо същество, надарено с емоции и чувства. Първата ти характеристика не изключва последната.
Благодаря ти, че се включи в нашата дискусия!
Лек ден ти желая!