По молба на мои съблогърки публикувам продължението на своите забавни истории. Може би те няма да имат ефекта на първите, но все пак се надявам да ви заредят с весело настроение. Въпросните истории обединих в две групи: ,,Местен фолк"" и ,,Лондонфолк"". 
         Приятно четене!


                                                                                МЕСТЕН ФОЛК

                                                                                         Опит

         Началото на 80-те, у дома. В сесия съм и си чукам чутурата над онова чудо, наречено ,,руски синтаксис"". Ужасът се подсилва от непоносимата юлска жега на безпощадното следобедно слънце, поради която де що има врати и прозорци зеят широко отворени.
          В един момент вече не издържам и се насочвам към хладилника за нещо разхладително. Отварям си едно светло, паля БТ, сядам на масата и се мъча поне за миг да се откъсна от сесийния кошмар. Междувременно в хола нашата си лафи на кафе с кака Нели, личната й дружка. Гостенката ни е невероятно красива жена, малко над четиридесетте, с гъста, леко чуплива тъмнокестенява коса и с очи като кадифе - същинска Кейт Буш. Тя бе невероятно приветлива, общителна и със завидно чувство за хумор. Допълнителен чар и придаваше фактът, че бе непосредствена дотам, че бе цапната в устата. Падаше си ,,по живота"", което бе причина преди години да се разделят с бате Веско.
          Улисан в тягостни мисли, изведнъж долавям откъм хола някакво раздвижване на духовете. Веднага разпознах гласа на кака Нели, която оживено и разпалено обясняваше:
          - Представяш ли си, душа! Тъкмо се прибрах вчера от пазаруване и чувам, че на вратата се звъни. Отварям и що да видя: Мая/ дъщеря й, б.а./ , отчаяна, посърнала, сякаш светът пред нея се е сгромолясал. ,,Какво има, бе дъще?"", питам я аз, а тя:,,Скарахме се с Емо/ мъжът й, б.а./."" Каква била работата: в службата някакъв неин колега я задявал и тя сега от страх да не вземе някой да я изпее пред мъжа й решава да изпревари нещата, като споделя случката с ...Емо. И ето ти готов скандалът! Викам й аз: ,,Е как можа, бе мама! Ами глупава си дъщее, на баща си си глупава! Казват ли се на мъж такива неща! Не знаеш ли, че даже в леглото да те завари с някого се казва:,,Спокойно скъпи, още не ми го е вкарал!"" Ела, питай! Опит се иска в тия неща, дъще, опит!
          

                                                                            Бащина загриженост

         Началото на 80-те, Плевенско. Отново е сбор. Отново главен герой е големият ми вуйчо, който ,,сменя булките като носни кърпички"". Късен следобед е, а в двора под асмата на дебела сянка около дългата импровизирана маса е насядала родата и барабар с комшии, другоселци и случайни минувачи пируваме ли, пируваме. Една след друга касите с вино и бира ни развързват езиците и ни пренасят я към прелестта на незабравимите спомени, я към актуалните ,,горещи"" събития или пък към всекидневните ни грижи.
          В ролята на угрижения този път е големият вуйчо:
          - Как ме ядоса само вчера моя хубавец Скендер!/ братовчедът е живо копие на Ван Дам,б.а./ Взел, че излъгал на хората момичето и го изоставил. ,,Как не те е срам бе, идиот такъв! - хокам го аз- На кого си се метнал? В нашия род няма такива хора!""
          Трудно мога да ви опиша как изведнъж масата се раздрусва от смях така, че без малко да се катурне.
           - Йок, ельбет, йок!/ Няма бе, няма!, б.а./. Сичкити сти жинкари! Хеле пък ти! - намесва се баба ми като Моралист номер 1.
           - Да, ама аз поне ги вземам/ жените, б.а./ - ,,мотивира"" се вуйчо/ отново бурен смях/.
           - Тъй де, тъй! Ядети, пиити/ последното по обясними причини се пропуска,б.а/  месец-два, па после: всеки откъдето дошъл, там отишъл - пояснява понятието ,,вземане"" старата.


                                                                                  ЛОНДОНФОЛК

                                                                                Въпрос на избор

          2005-та, Лондон, Уайтчапъл стейшън, малките часове. С новия си колега Свилен пушим пред стейшъна и бъбрим в очакване на нашия доставчик Ильо да ни докара бои и други материали, за да приложим уменията си на ,,художници"".
           От приказка на приказка узнавам, че 33-годишният Свилен е от 2години тук заедно с жена си, която наскоро застъпила на Ливърпул Стриит стейшън. Улисани в разговора, едвам забелязваме паркирания пред нас бял ван/ пикап, б.а./ на доставчика ни. Както винаги, младият, 26-годишен Ильо с бодра стъпка се приближава към нас. След дежурното ,,Здравейте, пичове!"" той ни сервира поредната клюка:
           - Олее, ако знаете само каква грозотия е застъпила на Ливърпул Стриит, направо свят ще ви се завие!
           Изтръпнах. Мигом си представих как ли се е почувствал Свилен. За щастие, колегата се оказа веселяк и го изби на хумор:
           - Я да видим сега кой не харесва жена ми?
          Стоящият пред нас Ильо директно глътна гипса и се изчерви като домат:
           - Малее, олях са! Хиляди извинения, Свилене! Не знаех...- заоправдава се нашият ,,естет"".
           - Споко, колега, споко! Всичко е ок - успокои Свилен ,,гипсирания"" и добави усмихнат:
           - Знам, че още не си се бракувал, така че пред теб има два варианта: да останеш сам с мършата или да споделиш агнешкото с приятели/ смях/. Е, аз предпочетох да остана сам с мършата - въпрос на избор.


                                                                                      С чувство

          Зимата на 2005-та, Лондон, у дома, ракиено време. Направил съм си сочна салатка от домати,краставици, марули, магданоз, репички, маслини и си сипвам гроздова. По едно време в кухнята влиза съквартирантът ми Иво, Софийският плейбой. Обикновено е бодър, весел и я ще пусне някоя шега, я ще ни разкаже за някой от безбройните си подвизи на еротичния фронт. Редовният лаф на този пич е, че го биел хормона.
           Този път обаче гледам, че нещо е угрижен.
           - Какво има, нещо унил ми се виждаш? - Да не би пак да те е ударил хормона? - опитвам се да освежа обстановката аз. 
           - Не бе, брато - усмихва се най-сетне той - Всъщност май пак има връзка, де. Довечера в 8 имам в ,,Арда""-та/ бг ресторант в Лондон, б.а./ имам рандеву с една симпатяга, та съм малко напрегнат, знаеш как е.
           - Лошо няма. Ела да удариш една гроздова за кураж и всичко ще е наред! - предлагам му аз.
           - Е, няма да ти чупя хатъра! Пък и като гледам тая салата за чудо и приказ как да откажа! - скланя той и сяда.
           - Значи, викаш, реши да вдигнеш левъла/ нивото, б.а./: стига вече ,,Сохо"", разните му там сауни/ сауните тук са си публични домове, б.а./, ръкоделия и пр. - време е за нещо сериозно, подемам аз.
           - Ами, честно казано, писна ми от каруцарски истории: лашкаш, лашкаш - и к"во? Друго си е да го правиш с чувство!
           - Така е, чувствата са ценно нещо - съгласявам се аз - само дето напоследък нещо се губят по трасето, но всяко правило си има изключения. Може пък да случиш. Действай и успех!
            На другата сутрин си пия кафето, дърпам сладко-сладко ,,Виктори""-то и насреща ми засмян в кухнята влиза нашият приятел, като ме емва още от вртатата:
           - Брато, да знаеш само колко си прав!
           - За какво съм прав? Нещо не мога да вдяна - недоумявам аз.
           - Какви чувства бе! Какви пет лева! Жената направо ми разказа игрите! Вика ми:,, Ще поемеш половината моргич/ жил. кредит, б.а./ - 600 паунда, ще си поделим разходите за ток, вода, газ; всеки ще си пазарува отделно и ще си заживеем заедно при тези условия"". Тя е изчислила всичко до последното пи/ пенс, стотинка, б.а./. И аз чакам от такъв човек чувства?! На ти чувства, Иво! Бегай, бегай! - заключи с досада нашия човек.
           - Споко, споко! - успокоявам го аз усмихнат - не си случил сега, може да случиш утре.
           - Не, не! Свърши! Дотук. Не ща чувства. Няма чувства тук в Лондон, има само интереси! 

        
                                                                           

много настроение носят твоите истории; дори дребни наглед случки знаеш как да пресъздадеш увлекателно и с щипка хумор.
Надявам се още да грее лондонското слънце!:)
Поне софийското за сега добре се представя, но ще видим баба Марта като дойде;)

Тукашното слънце отпраши някъде на разходка и остави Лондон мрачен и унил.
За щастие, има още едно слънце, много по-ярко, което ме дарява с вътрешна топлина и светлина!
Благодаря ти за високата оценка!

от Пловдив!:)))
Тук слънцето е разпръснало лъчите си....:)
Ухае на пролет...:)
И аз се усмихвам...на съпоставения местен и лондонски фолк...лор;))) И нали основният лирически герой си е българинът, и в двата случая историите звучат "по български":)
Ценнното е, че са истински случки, от живота...И като прибавим изкуството ти да разказваш, се получава необходимият ефект - мноооого настроение!:)
Мнооого слънчеви усмивки!:)))

Поставените от теб акценти са съвършено точни: случките са ценни, защото са истински, защото са
преживени! Героите и в двата случая са българи, представени в два съвършено различни свята: светът на ,,новата'' и ,,старата'' Европи! Има разбира се и темпорални разлики - така или иначе
всеки може да придобие представа за понятието ,,българско'', без да се влияе от субективния образ на последното, представен от автора. Моята задача бе да ,,разтегна'' българина в един твърде широк тематичен и темпорален хоризонт, за да докажа жизнеустойчивостта на последния. А жизнеустойчив е оня, който казва велокото ,,Да!'' на ,,разтегнатия'' между различните полюси хоризонт!
Поздрави и приятна вечер!

This has made my day. I wish all pstongis were this good.

nT2Tgp <a href="http://jmimxczreojy.com/">jmimxczreojy</a>

X59p2V , [url=http://jghqrqsndmag.com/]jghqrqsndmag[/url], [link=http://xjaosfhufhvr.com/]xjaosfhufhvr[/link], http://lfzrapveenhm.com/

uWgbjX <a href="http://yptkblwmsupn.com/">yptkblwmsupn</a>