Тези дни нещо го ударих на разходки. Воден от приятната инерция, днес реших да се разтъпча из планината. Там се натъкнах на следните свежи, току-що поникнали саморасляци:
***
Когато ти е весело и си в добро настроение, природата също е с теб: всяко цвете, храстче, дръвче сякаш ти се усмихва и те кара да се чувстваш в рая. Когато си в беда обаче, цялата тази прекрасна иначе природа застива в някакво ледено, безучастно мълчание и ти усещаш с кристална яснота смразяващия полъх на Безразличието.
***
Психолозите, а и не само те, определят самосъжалението като крайно негативно състояние на духа. И с основание, доколкото то всъщност си е едно доброволно само-о-нищо-стяване. Въпреки това, то е изключително примамливо, заразително и мнозина остават задълго в неговите ласкави иначе прегръдки, тъй като то съдържа определен сладникаво-сантиментален момент. Става ти някакси уютно-мило, изпитваш една едва ли не разтапяща те ,,съ-причастност"" към самия себе си. Тази трогателна илюзия мигом се изпарява, когато само-съжалението бъде изместено от съ-жалението на другите спрямо теб. Тогава честолюбието взема нещата в свои ръце и балансът се възстановява. Случва се и така, че процесът на само-о-нищо-стяване достига своя предел, превръщайки те в нищо-не-значещо и тогава без чужда намеса спасителното честолюбие бива автоматически задействано. То веднага инстинктивно локализира причините, довели до самосъжалението и на момента ги изпепелява.
Въпреки изброените по-горе негативи, трябва да призная и една безспорно положителна страна на самосъжалението: водейки те примамливо-коварно към предела, ,,границата"", то те изправя лице в лице пред Нищото, представя ти като на длан оня ад на о-нищо-стяването, при който едва ли някога би се завърнал, стига честолюбието ти да не е изцяло парализирано и да си изкукал изцяло. В този ред на мисли, то те имунизира срещу евентуално бъдещо само-о-нищо-стяване.
***
След като прочита в пресата за смъртта на Достоевски/1821-1881/, граф Толстой/1828-1910/ с умиление споделя, че проницателният романист бил неговият ,,най-добър, най-скъп"" приятел. Най-интересното е, че през целия си 82-годишен живот авторът на ,,Анна Каренина"" нито веднъж дори не прави опит да се свърже с ,,най-скъпия"" си приятел! Известна е фразата му:,,Този човек целият е една борба"", по отношение на Достоевски. Като си помисля, тя с пълно основание важи и за самия Толстой. Може би имам обяснение за тази дистанция на единия от другия: те просто са били от двете страни на барикадата - ако Достоевски е бил в ,,царството Трагедията"", то Толстой пък е бил в ,,царството на Всекидневието"". Вярно, впоследствие ,,трагедията"" настига и самия граф, но в случая
той просто е уважил традицията: за умрелия или добро, или нищо.
***
Ако съм в открито море, на безлюден кораб, споделя Киркегор, и умирам за глътка вода, а някой благодетел ми предложи чаша от най-прекрасното вино на света, бих пратил и виното, и благодетеля по дяволите. Как мнозина все още не осъзнават, чуди се той, че истинската наслада не е в чашата вино, а в удовлетвореното желание.
***
Някои хора са събрали в себе си толкова много отрова, че са в състояние да тровят, де що видят около себе си, което и правят, за жалост. Неволно ми идва наум, че ако значително намалят дозата, от отровата им би се получило едно добро лекарство.
***
Често казваме:,,Забравих си ключа"" или ,,Забравих си телефона"". Всъщност ние не сме забравили, а сме си припомнили определена забрава. В този ред на мисли, логически по-правилно би било да кажем:,,Спомних си, че съм забравил еди-какво си"". Езикът като по-хитър обаче залага на ,,икономията"", макар и влизайки в противоречие с логиката. И с право.
***
Моя позната ми бе споделила, че приятелят й бил мил и грижовен с нея, само когато била болна, а през останалото време имала чувството, че е във филма ,,Следователят и гората"" - следене, разпити, услужливи ,,дознатели"". Даа, тъжна история, че и несправедлива, защото рогата на единия от партньорите се оказват лаврови венци върху главата на другия. Е, изход все пак има: кичейки се взаимно с рога, партньорите всъщност ще си нанизват върху рогата и лавровите венци. Всичко това, разбира се, ще бъде тайно, по възможност без ,,дознатели"".
***
Защо по време на полов акт партньорите били изключително сериозни, пита риторично Шопенхауер и отговаря: защото инстинктивно осъществяват задачата на световната Воля. Нищо, че си въобразяват, че удовлетворяват своята собствена, иронично добавя той. Донякъде е вярно, особено в частта за сериозността на ,,подхода"" и задачата на Н.В. Волята. Само че и тезата на Киркегор по-горе, струва ми се, никак не е за пренебрегване.
***
Задачата на природата е в съхранението и развитието, напомня отново Шопенхауер. Неговият ученик Ницше обаче се опълчва: не, задачата на природата не е в съхранението и развитието, а в усъвършенстването на породата. Какво да добавя тук, освен тезата на последния за студеното и топлото: според него те не са противоположности, а степени.
***
Изкуствено създадените от нас вещи имат някакво предназначение, изпълняват някаква служба: столът е за седене, леглото - за спане, химикалът - за писане, ножът - за рязане. В планината обаче има вещи, които са без служба, без конкретно предназначение. Просто си растат на воля като саморасляци. И макар да нямаме от тях никаква конкретна полза, те все пак са си ценност, защото са израз на свободната, неунищожима воля за живот.
Накрая, поздрав за всички с едно изпълнение на Leb i Sol и невероятния Влатко Стефановски.
друг път съзнавам, че изпълнявам задачата на световната Воля. :)
и в двата случая съм добре :)
хубави саморасляци си намерил :)))
Аз непрекъснато си спомням, че съм забравила еди-какво си -сега ще излезе, че притежавам направо феноменална памет:))
Само слабите търсят порядъка, силните владеят хаоса!
:)
Лека и приятна вечер!
Не само феноменална памет, но и богато въображение имаш, предвид на прекрасната ти поетична ,,геометрия''!
Ах, колко си наблюдателна! Тук без съмнение имат пръст Бретон и Дали!
Прегръдки!
Да, истинската наслада не е в чашата вино, а в удовлетвореното желание...Страшно много ми хареса...Това е същността на живота, на вътрешните ни стремежи, пориви, желания...
И, същественото, мисля си е да общуваме..., за да стигаме до истините в живота...До удовлетворението...
Сега ще ти намиша едно от моите открития, по време на разходките ми по "тайната пътека"..." Гласът на живота в мен не достига слуха на живота в теб, но нека разговаряме, за да не бъдем самотни." /Х. Джубран/
И трябва да ти кажа, изпълнението, което си ни подарил, е страхотно...С тези етно елементи...Пуснах си го поне четири пъти до момента!...
Благодаря ти!:)))
Усмивки!...Много, разбира се:))))))))
Да, Киркегор прави много важно уточнение за насладата от удовлетвореното желание.
Желанието, волята - там е същината! Неслучайно Шопенхауер ги определя като основополагащи.
Цитираният от теб Х.Джубран безспорно е един певец на източната мъдрост! Да, невинаги нашият глас бива чут, но общуването трябва да продължи/може и негласно, формите са много/, ,,за да не бъдем самотни'' - ето тук вече Джубран мотивира общуването екзистенциално. Всеки един от нас е само-достатъчен в една или друга степен, но доколкото пространство-времето ни раз-хвърля в различни посоки, ние се чувстваме раз-пилени и желаем да се съ-берем отново, да се намерим, един вид. Намираме се/и себе си, и този до нас/ чрез общуването с другия, ,,с очите на другия'' - ето тази онтомотивация ме задвижва в общуването.
Много се радвам, че цели 4 пъти си прослушала парчето на Leb i sol ! Това доказва колко силно са те впечатлили. Тях си ги обичам още от ученическите години. Редом с Теодоси Спасов, Милчо Левиев, Йълдъз Ибрахимова, Огнян Видев, те са пример за един качествен, виртуозен балкански етноджаз и с тях мога само да се гордея! А пък за В. Стефановски, този невероятен виртуоз, просто нямам думи!
Чудесно си пообщувахме, Ася! Чудесен събеседник си!
И от мен много усмивки!
А на пловдивските джаз-вечери, всеки септември не ги пропускам:)
и от мен много усмивки!:)))
Приятен и усмихнат ден ти желая!
Песенен ден ти пожелавам...:)
И мноооого усмихнат, разбира се:)))
Поздравления !
Весело настроение ти желая!
Благодаря ти, че припознаваш позицията ми като актуална, защото наистина в днешно време, за жалост, за актуални се възприемат неща, носещи някаква конкретна полза, някакъв конкретен, светкавичен, по възможност, ефект. Е, аз се опитах да покажа, че растящите на воля ,,саморасляци'', лишени от каквато и да е конкретна полза, също могат да бъдат ценност! Твоята позиция е знак, че имаш усет към ,,другата страна'', към събеседника си, което е една добра основа за комуникацията по принцип.
Удоволствие бе за мен, че се включи в нашата дискусия!
"Най - непоносим е за човека покоят , ненарушаван нито от страсти ,нито от дела , нито от развлечениа , нито от знания ;Тогава той чувства своята нищожност,изоставеност и несъвършенство ,зависимост , безсилие и празнота !..."- Блез Паскал
Радвам се ,че си човек търсещ истинската стойност на нещата , а не виждащ само тяхната полезност и приложимост .
Търсач на невероятни усещания си !
Сърдечни поздрави и от мен ~ !
До нови срещи!
Приятна вечер ти желая!
Поздрави от Асеновград към Кърджали!
Колкото до ,,Йовано, Йованке", тя несъмнено е шедьовър!
Мерси за поздрава към моя роден град! Асеновград също е един изключително красив град с невероятно сърдечни и приятни хора!
Весело настроение ти желая!
24.05.2011 23:17
24.05.2011 23:42
25.05.2011 08:27
25.05.2011 13:19
25.05.2011 13:39
25.05.2011 17:19
25.05.2011 19:20
25.05.2011 20:05
25.05.2011 20:48
26.05.2011 13:50
26.05.2011 14:10
26.05.2011 18:31
26.05.2011 18:41
26.05.2011 20:46
28.05.2011 16:47
28.05.2011 16:53
28.05.2011 17:16
28.05.2011 17:27
28.05.2011 19:03
31.05.2011 19:15
31.05.2011 19:45
31.05.2011 20:12
31.05.2011 20:30
01.06.2011 13:17
2. TeodorDetchev:сериозно възпитание,впечатляващ интелект,завидни познания в политологията
3. Любим линк
4. И умно, и русо!
5. Още един фен на Шестов
6. Философските опити на Елза
7. Интересно!
8. Най-после си намери мястото!
9. И той харесва Бош
10. Oтново за Бош
11. Находки
12. Интересна дискусия
13. Много ценна тетрадка
14. Странният автобус
15. poetry
16. Моя снимка, харесана от Новините.бг
17. Интервю
18. Ценен подарък
19. Интересна книга, интересен прочит
20. Монитор за ,,Баналността на злото''
21. За национализма
22. Един оригинален поглед върху същността
23. Нивата със...същности!
24. Мое интервю в местния всекидневник ,,Нов живот''
25. Интервю в ,,Литературен свят''
26. Интервю в ,,Нов живот''
27. Днешната ,,демокрация''..., интервю
28. Време за философия
29. Още за Хана Аренд
30. Какво четеш?