Започва се, когато си млад. Говорят ти неща, които не са истински. Това е една чудесна история. Завладяваща. Особено за хора, които нямат нищо.
                                                                                                           Адам Кенеди, ,,Принципът на доминото""

                                                                                             ***

          Нищото е обект на внимание и за Шестов. Ето какво споделя авторът в статията си ,,Творчество от нищото"": ,,...от смазания човек се отнема всичко, с изключение на способността да съзнава и чувствува болезнено собствената си нерадостна участ. Ако щете даже, в такива случаи мисловните процеси в по-голямата си част стават по-фини, по-изострени и придобиват колосални измерения"".
          Каква жестока ирония: всъщност смазаният, отчаяният човек губи вяра, надежда, а мисловните процеси, съзнанието му още по-силно му тровят душата, напомняйки му кристално ясно окаяното му положение. Тази активна, трескава мисловна дейност го тика към творчество, но това творчество е тъкмо ,,творчество от нищото"", защото е ,,действие без надежда"". И макар, че ,,колосалните измерения"" на мисълта раждат шедьоври, то те са платени прескъпо - с цената на трагичната участ.

                                                                                             ***

           Тук се сещам за литературния гений Едгар По: мизерията, гладът, алкохолизмът, провалената военна кариера, изгубената любов, неврозите, припадъците и целият ужасяващ, трагичен ад на съществуването му са съ-пътствувани от ,,колосалните"", титаничните измерения на болезнено изтънчената му до най-малките подробности мисъл, родила демонично-фантастичните шедьоври ,,Гарванът"", ,,Береники"", ,,Спускане в Маелстрьом"", ,,Ръкопис, намерен в бутилка"", ,,Разговор с мумия"" и др. Нещо повече, този своеобразен ,,Йеронимус Бош в литературата"" се оказва не само чудесен разказвач, но и завидно проницателен пред-сказвач. Тези дни в сайта Lafim. com се натъкнах на следната интересна информация:   в романа си ,,История за приключенията на Артур Гордън Пим""/ 1838/ По предсказва деиствително събитие - потъването на английска яхта, вследствие на буря недалеч от бреговете на Австралия, случило се на 28 юни 1884г., т.е. близо век по-късно. Дори името на единствения загинал от 4-членния екипаж - Ричард Паркър - съвпадало с това на героя в романа! 
          Пак в същата творба По описал как добралите се до брега оцелели се натъкнали на ручей с необикновена вода, която движейки се, преливала във всички възможни оттенъци на пурпура. Запознавайки се с този откъс от романа, проф. А. Сонин с учудване установил, че авторът всъщност подробно е описал свойствата на течните кристали, открити половин век след написване на творбата. Пълна мистерия!

                                                                                             ***

        Пълна мистерия се явява за мен и т.нар. ,,деконструкция"" - ключовото понятие в творчеството на френския философ и културолог Жак Дерида. Като се има предвид и ,,трудният език"" на автора, безконечните му финтове, замъгляващи понякога интересните му иначе идеи до неузнаваемост, трудността при тълкуването на тази дума е напълно разбираемо. Впрочем добре е, че самият Дерида хвърля светлина върху проблема в есето си ,,Що е деконструкция"", с цел да разсее многобройните спекулации, свързани не само с разглеждания термин, но с него самия, с творчеството му, в цялост. Ето какво споделя той: ,,...деконструкцията не е просто философия, нито съвкупност от тези, нито дори въпросът за Битието в Хайдегеровия смисъл. По някакъв начин тя е нищо...Ако искам да дам икономично, елиптично описание на деконструкцията, бих казал, че тя представлява мислене за произхода и за границите на въпроса ,,какво е"", въпрос, който властва в цялата история на философията...Тя засяга всичко това, което въпросът ,,какво е"" е повелил в историята на Запада и на западната философия, т.е. практически всичко от Платон до Хайдегер."" 
         Целият текст на есето можете да прочетете в Уикипедия. Аз ще се опитам да дам своята интерпретация по въпроса. Видно е, че самият Дерида по-скоро обяснява КАКВО НЕ Е , отколкото какво е деконструкцията. Неслучайно в есето той мотивира появата й като опит да пресече властта на СТРУКТУРАЛИЗМА, НА ЕЗИКА И НА НАУКИТЕ ЗА ЕЗИКА/ ЛИНГВИСТИКАТА/ през 60-те год. на миналия век. С други думи, чрез деконструкцията Дерида оспорва хегемонията на позитивизма/ аналитичната философия/. Впоследствие обаче авторът подлага на ,,де-монтаж"", по думите му, цялата история на философията ,,от Платон до Хайдегер"". Този демонтаж той затваря в рамките на езика. В съчиненията си ,,За граматологията"" и ,,Писмеността и различието"" той критикува логоцентризма/ и като слово, и като знание/, произволността на знака/ езика/, вечно ,,закъсняващ"" и вървящ след значението. Самото значение пък той възприема като един вид мрежа, изтъкана от въпросните ,,закъснения"", ,,следи"" на знака. Светът в този си ,,езиков""/ текстови/ облик, единствено достъпен за човека, е една безкрайна ,,игра на знака"" и ,,игра в знака"", скриваща Битието, което е неизказано и неизказуемо. Ако ,,удря"" Платон и структуралистите по езика, учителите си Хусерл и Хайдегер/ впрочем деконструкцията е рожба на феноменологическата деструкция/ пък критикува, че са остнанали в метафизиката, която той определя като ,,предразсъдък"".
         Неприемливa ми се струва тезата му, че текстът, писмената реч била първична, а устната - вторична. Иначе опитът за баланс м/у двете смятам за резонен. Споделям и оспорваната от него хегемония на логоцентризма, на езика, на структурализма, в цялост.
          Налице е и една непоследователност при Дерида - нарича метафизиката ,,предразсъдък"", а се връща към едно питане - ,,какво е""/ ,,каквината"", същността на битието/, което е по същество едно метафизично питане. Непоследователност се наблюдава и при критиките му към структиралистите: критикува езика, текста, а заявява: всичко е текст/ ,,няма нищо извън текста""/. И самата му лексика е структуралистска: дискурс, коцепт, референт, конструкт и пр.
          Въпреки всичко, намирам деконструкцията за живителна. За мен тя разчупва стереотипите, схемите, хегемонията, осъществява необходимия баланс м/у знак и значение, език и реч, наличие и отсъствие и най-вече - преосмисля основното питане: ,,какво е"".

                                                                                            ***
          Накрая, един поздрав за всички с новото ми откритие - китаристът Allan Holdsworth.