ЗА ДВАТА ВИДА МИСЛИ

          Буквално преведена от латински, думата  cogito oзначава ,,събирам"". Излиза, че да мисля, значи да събирам. Въпросът е: какво събирам? Събирам представите си за нещо, за да изградя възприятието си за него.
          Понякога мислите нахлуват в главата хаотично, необезпокоявани от нищо, непоканени, непожелани. Колкото и парадоксално да звучи, точно тези мисли са ,,послушни"" на битието, защото носят неговата истина. В-слушвайки се в него, те послушно и предано осъществяват своята основна мисия - да бъдат носители на истината на битието.
         Има и друг род мисли - целенасочени, впрегнати да разкрият не истината на битието, а истинността, разбирай - тъждеството между това и онова. Тези мисли не са съ-битие на битието, а техника, ,,занаят"" за откриване на сходства, подобия и еднаквости. Те са в съ-гласие не с битието, а с логиката.  

                                                                                            ***

                                                                        ЕЗИКОВИЯТ ПРОИЗВОЛ

          Двата вида мисли раждат и два вида език, чрез които изразяват съответно истината на битието и тъждеството/ истиността/ между отделните съ-ществуващи предмети, вещи и пр. Мисълта - събитие ражда поетичния език, езика на символите. Мисълта-,,занаят""/опит/ пък ражда традиционния език , подчинен на конвенцията, до-говора между съответните му носители, практикуващи го. Той, както знаем, е подчинен на система от логико-граматически правила, изразяващи строго определени съответствия между знак и значение.
          И тъй като поетичният език в повечето случаи е в разрез с логиката и граматиката, свободните му, неоковани от каквито и да е конвенции, символи неминуемо пораждат множество произволни интерпретации.
         Всъщност, реално погледнато, последните са факт и при самия ,,конвенционален"", традиционен език, поради самата му двойнствена природа: наличието на отношението ,,знак - значение"" вече само по себе си ражда предпоставки за произволни интерпретации. Произволът е продиктуван и от историчността на езика: никой днес не възприема, напр., конкретното като ,,свързаното"", а като ,,точното"", ,,ясното"" . Недоразумения и хаос в интерпретациите внасят и разминаванията в контекстите, както и невъзможността на даден знак изцяло, комплексно да изрази дадено значение: примерно, ако нашата дума ,,съ-ществуване"" акцентира най-вече на ,,заедността"" при присъствието редом с..., то латинската  ,,existentia""  пък акцентира на ориентираното към ,,изхода""  присъствие. В действителност обаче ние едновременно ин-зистираме/ вътре в света, сред другите/ и ек-зистираме/ присъствието ни е насочено навън, към ,,изхода""/. 
        
                                                                                        ***
                                             
                                                    ИНТЕРПРЕТАЦИИТЕ КАТО ТВОРЧЕСТВО

        Покрай описания по-горе явен дискомфорт, по отношение на комуникацията, разбирането и логиката, все пак произволните интерпретации и тълкувания съдържат определен креативен, творчески елемент. Това ясно проличава при тълкуването на даден литературен текст. След написването му, авторът го напуска, из-оставя го, пред-оставяйки го на читателите. Някои дори считат, че след написването на текста, авторът ,,умира"". Може би ,,умира"" е не съвсем точно, доколкото понякога той се връща и коментира текста си, с цел да изясни, доуточни или пък да опровергае дадено тълкувание. В повечето случаи обаче авторът така или иначе отсъства, предоставяйки текста на читателите. Чрез своите интерпретации последните се оказват съ-автори, ,,до-писващи"" текста. Самият текст пък по този начин ,,оживява"" и придобива свое собствено битие, свой собствен живот, независимо от автора си.

                                                                                        ***

        Накрая ви предлагам и една музикална интерпретация на ексбарабаниста на Yes, Bill Bruford, който заедно със споменатия в предишния постинг Allan Holdsworth, прави смела стъпка от прогресив рока към фюжъна.Може би неслучайно албумът, в който е включено въпросното парче,  се казва  Rock goes to college!