ОТ ФИЛОЛОГИЯТА КЪМ ФИЛОСОФИЯТА

                                                                     Една удивителна представка

     Имам усещането, че невероятно продуктивната представка ,,с(ъ)-"" притежава буквално онтологически измерения. Най-общото й значение, както знаем, е ,,заедност"", ,,наличие, пребиваване, редом с..."". Това лесно би могло да бъде илюстрирано при думи като ,,събитие"", ,,спътник"", ,,съучастник"", ,,съдържание"", случай и пр. При един по-задълбочен и сериозен прочит няма начин да не се досетим, че освен ,,заедност"", тази представка е носител и на следните изключително важни допълнителни значения:,,различие""/ другост/, доколкото моят спътник, напр., е просто друг, различен от мен, пътник; ,,паралелност"", по отношение на дадена набелязана цел.     Изброените по-горе значения ,,заедност"", ,,различие"", ,,паралелност"" на представката  ,,с"" ясно и нагледно обуславят ключовите онтологически основания на самото съществуване, в цялост. Те доказват, че вън от заедността, различието и паралелността съществуването просто е невъзможно, защото то просто няма да е вече съ-ществуване. От друга страна, доколкото пътникът и спътникът, участникът и съучастникът образуват двойки, то дуализмът е естественото състояние на съществуването. И всякакви опити за редукция на откритата му, ,,произволна"" структура, в полза на какъвто и да е монизъм, е вече знак за игнориране на паралелността, баланса и хармонията.
      Другият интересен момент е при сродната на съществуването дума ,,същност"". Тази близост, сходство между тези думи недвусмислено подсказва тясната им връзка: реално погледнато, същността е едно ,,застинало"" съществуване.Къде е главната разлика: тя е по линия на екстатиката/ съществуването/ - статиката/същността/. По-любопитно е обаче следното: представата ни за същността като нещо единно, монолитно, неразчленимо, изчистено от каквито и да е ,,полипи"" на историческия опит изведнъж бива опровергана от наличната представка ,,с(ъ)"" в думата, доколкото тя е знак за заедност, двойка, различие - самото ,,с(ъ)"" е вече другост. Пита се: какъв е характерът на тази другост при ,,чистата"" иначе същност? По никакъв начин тази другост не е представена при същността като някакво реално предметно съдържание, отделимо от същността, както е напр., отделима и различима всяка съставка на една напитка. Тя е по-скоро във вид на една възможност за съ-живяване на ,,застиналата"" в ,,хралупата"" си същност чрез изхода й навън в света на съществуващото. Разбира се, това явление е твърде рядко/ същността е по-склонна да се крие и съ-хранява/, поради което определих съществуването като Случай, а склонността, традицията на същността да се скрива и съхранява - Обичай. Взети заедно, Случаят и Обичаят оформят откритата, ,,произволна"", екстатична/ динамична/ структура на битието, в цялост. Взаимодействието помежду им е продиктувано от Недостига/ при Обичая/ и Излишъка/ при Случая/.
       Тук обаче се натъкнахме на една друга интересна представка, май.

                                                                  Другата удивителна представка

       Следващата удивителна представка, наситена с ,,философски"" смисъл е представката ,,о-"". Нейното ключово значение пък е ,,кръжене"", ,,въртене в кръг"".  Кръжейки около Нещо-то, тя на практика държи, владее, грижи се за неговата Цялост. В тази й ,,грижа"" за Всеобщото, Цялото е и дълбокият й философски смисъл. Това много ясно проличава в думи като ,,обиколка"", ,,обикновеност"", ,,обич"", ,,обитавам"" и споменатия вече Обичай. Обединителното звено помежду им е общото значение ,,кръжене около битието"".
        Ако ,,с-"" - то сочи другостта в Нещо-то, един вид отрицанието му, като това, което то не е, то ,,о-"" - то пък точно го легитимира, като това, което то е в себе си. В този ред на мисли, ако Случаят е царството на вечно променящите се съществуващи/ промяната е неизменно условие за съществуването им/, то Обичаят пък е царството на незменните автентични  същности/ при Обичая няма промяна, защото е отвъд пространство-времето/. Видно е, че Случаят е една воля за промяна, докато Обичаят е воля за повторение.
       Думата ,,обич"" хвърля допълнителна светлина върху разглеждания от нас Обичай, доколкото ключовото им общо ,,онтологическо"" значение - повторението, е съ-четано с ,,психологическо"" такова - симпатията. Действително Обичаят/ и във всекидневния си смисъл на традиция, ритуал, и в онтологическия си смисъл на воля за повторение/ е о-бичан, заради своята целесъобразност, закономерност, предсказуемост, за разлика от еднократния Случай, който вдъхва недоверие, страх: спомнете си, че любима фраза на мнозина е: ,,Това съвсем не е случайно"", или пък:,, Няма нищо случайно"". Даваме ли си сметка, че отхвърляйки случайното, ние отхвърляме на практика цялото си съществуване, живота, като една щастлива случайност, като един самотен остров сред океана на Нищото. И дали само вечното, нетленното/ Обичаят/ е ценно? Не е ли в същата степен ценно и еднократното, не-повторимото/ Случаят/. Ами вземете щастието: то обичайно ли е или случайно - въпросът е по-скоро риторичен, струва ми се.
      Ето как, без да ща, задълбах в етиката, ама пък ,,етос"" на гръцки не означаваше ли ,,обичай""? Да, но това е ,,всекидневният"" обичай, а не твоя ,,онтологически"", ще ми бъде напомнено.  Така е, но ми хрумна, че май е време, етиката да отхвърли отеснелите й вече ,,всекидневни"" одежди и да облече по-свободните и широкоскроени ,,битийни"" одежди. Защото всяка една етика, залагаща на Всеобщото, Универсалното, Вечното и игнорираща Личността, Индивидуалното, Живота, т.е. Случая, рискува да се окаже неактуална и никому непотребна.

от удивителен философ :) Признавам, не мога и ред да напиша нещо подобно, вероятно го оСЪществявам по други неведоми пътища, защо не и от глина;)
Имам един много смешен текст, с буквата "с", но не му е май тук мястото да го пусна:)) Ако решиш, ще е на твоя отговорност))
Поздрави, Джош!

Точно в момента го о-съ-ществи - събра в едно ,,о-'' и ,,с(ъ)! Поздравления, скъпа Руми! Чудесно до-писа текста!
Давай по-бързо текста с буквата ,,с'' да се посмеем!

Сега ми направи впечатление и това в твоя текст: "Кръжейки около Нещо-то"...Разсмя ме, приятелю, знаеш защо...))))А ето сега и моя подарък, дръж се здраво, за да не припаднеш от смях ;))) Няма си заглавие, ще разчитам на теб;)

Ссссссссс

Странният, симпатичен семинарист, сега също строител, Симо, строил страноприемницата на самотната , скромна и стройна Сийка от село Сенокос. Сутрин ставал, спортувал. Светнело ли слънцето, Сийка му сипвала супа, слагала самун, скилидки, сирене, сливова скоросмъртница, симитлийска сланина и салам. Съпикясал се Симо, от сластни съновидения се смахнал, стопирал страха, сдухал самоконтрола.
- Сийке, супата ти е страшна, славословя те, съкровище. Смокиньо саморасляк, снежинке снежнобяла, съблазнителко, самодиво светлокоса, също сочна, сърнице сантиментална, слънце си самобитно, с`агапо. Снайпер със сладко семе съм скрил стоманен, скача сякаш скакалец е. Склони, Сийке, съгреши със Симо, сиромах страстен! – смотолевил Симо, страшно съсредоточен, и се сетил за сефтето в силога със Стояна, сестра Сийкина.
- Серсем, сквернословец! Свинщина световна, скандал. Срамотиш ме, сетивността ми не съзираш. –скастрила го Сийка, сгорещила се.
- Смотана си Сийке, скучна си. Симулираш съмнения. – скръбно сдал силици Симо.
- Сал скелет си, сом спаружен. Специфично спекулираш, сподвижнико на Сатаната. Със сестра ми Стояна се съешавай, селяндур. Стрихнин в супата да ти бях сложила, съсел слабоумен.– строго и студено Сийка срязала стремежите Симови.
- Сврака сбабичосана. – сдухал се Симо сепнат.
Сконфузил се, сринал се, па му се спихнал суджука съсе самочувствието, сълза по скулите му се стекла.

Ами талант си, скъпа Руми! Ето как от едно ,,с'' си спретнала страхотната история за бедния Симо Снайпериста, когото лошата как' Сийка набързо превърнала в ,,спихнал суджук'', ха-ха-ха!
Голямо въведение/ в психоанализата/ правиш с това Сссссъскане - веднага се сетих за един ,,кьорав'' смок...ха-ха!
Ах, тия ,,семена'', ах тия ,,сълзи'' - жалко, че лошата как' Сийка хич, ама хич не си пада по ,,духовните'' семинари/сти/!
Какви варианти за заглавие ми идват на ума: напр., ,,Страстите Симови'' или пък ,, Съгрешения Симови'', не знам, но ми хрумна друго: вече уважи ,,с''-то, но би могло да се помисли и за ,,о'' - то - още повече, че и то ,,крие'' голям потенциал, след като даже на малкото ,,п'' му е харесало да кръжи бясно около ,,Онова Нещо''!
Ех, голям смях падна тази сутрин: ето, освен философски, ,,с'' може да има и свеж ,,морхуистичен'' с-мисъл!
Прегръдки и целувки, скъпа дружке! Все така весела и в прекрасно настроение!

че отхвърляйки случайното, ние отхвърляме цялото си съществуване като щастлива случайност!...
Впечатли ме много, Джош...
От филологията, към философията, та чааак до етиката...се разходих..., по твоите мисловни пътечки...
Животът ни е между Волята за промяна и Волята за повторение... Интересно... Наистина ме замисли...
Поздрави, Джош!:)
Със сигурност отново ще дойда да те прочета... Много ми хареса поста!

о-съ-ществяваш великолепното си предаване, ти неминуемо си даваш сметка, че нещо в него следва да бъде запазено, а друго - да претърпи промяна. Следвайки ,,произволната'' игра между Повторението и Промяната/ ,,произволна'' е, защото границите между последните са ,,подвижни'', ,,хлъзгави''/, предаването ти бива хем гледаемо/ има живот/, хем лично/ твое, с лице/.
Подобно е призванието и на новата онтологическа етика/ етика, следваща ,,произволната'' игра на битието/: да следи зорко къде свършва Обичая/ Повторението/ и къде започва Случая/ промяната/, и обратно. Защото, ако главният въпрос на една сериозна философия е: кога нещо се променя и защо се повтаря, то новата етика следва зорко да следи КЪДЕ е вечно изплъзващата се граница между волята за повторение и волята за промяна. И доколкото етиката се ражда тъкмо там, където е налице двойката, различието, отношението,т.е. битието, то тя е неотменна част от него и е призвана да следва не Разума, нито пък Волята, а ,,произволната''/битийна/ игра помежду им. Само така тя не само би осмислила собсвената си ценност и живот, но и нашата ценност и живот, в качаството ни на съ-ществуващи!
Ася, радвам се, че постът е привлякъл вниманието ти! Твоят интерес ме провокира още веднъж към размисъл по тази изключително сложна тема, за което ти благодаря!
Лека вечер и до нови срещи!

Определено ми хареса "упражнението" по философия, но съм малко скептично настроен към филологията, която си представил - та така можем да разглеждаме не само представки и наставки, но и отделни "прилепнали", като че ли, букви... :)))

Всъщност, това, което си направил тук, се прави много повече и ПО-ОБШИРНО, от един изключително известен в Русия сатирик, който на своите "концерты" напоследък се занимава само с това - филология и философия, пречупена през призмата на руската култура: Михаил Задорнов.

Той бе критикуван от всички филолози и философи и... обратно - възприет добре (и продължава да бъде възприеман) от всички "обикновени" зрители... Дуализъм? May be!

Все ми се струва, това лично на мен, че светът, както и неговата Същност, не са дуалистични, "триалистични" и т.н. - те са "полистични" :)))
(Извини ме за неологизмите!)...

Беше ми приятно да прочета това твое съчинение!! Както казват в България - "Go ahead!" ;)

Поздрави и усмивки!!!!

С най-добри пожелания,
к.

Радвам се, че ,,упражнението'' ти е харесало. Колкото до филологията, твое право е да бъдеш скептично настроен. Лично аз като филолог обаче, считам, че до голяма степен значимостта на една философия се предопределя тъкмо от прецизното й отношение към езика и неговите средства - от фонемата до текста, като носители на значения. И тъй като тези значения търпят еволюция във времевия поток и се замъгляват често до неузнаваемост, считам, че е редно да се връщаме към техния произход, към началото им, за да не губим тяхната автентичност. С оглед на моите философски задачи, етимологията е чудесен източник на инвенциите, за които иде реч по-горе. Ето ти пример: това, че изконното, ключово значение на думата ,,обич'' е не ,,симпатия'', а ,,повторение'' е вече знак, че освен психологически/ симпатия/ думата е натоварена и с философски смисъл. Това е моята цел - да търся и да откривам, доколкото са налице, подобни философски значения. В този ред на мисли, не виждам какво имаш против разглеждането на наставките и представките, които сами по себе си носят философски значения, не всички, естествено?
Примерър със Задорнов много ми хареса, защото доказва за сетен път, че ,,философията на живота'' не е в дебелите академични тухли, а тъкмо там - в ,,живия живот''. Нека някои да определят пренебрежително опита му като ,,художествена самодейност'', за мен си е жив философ!
Да, светът е многоизмерен/ ,,полистичен'', хареса ми твоя неологизъм!/, но така или иначе все се разпада на безкрайни двойки, които мотивират моя дуализъм. Ако трябва да бъдем по-точни обаче, в текста става дума за битието, а не за света - това са различни неща!
Благодаря ти за коментара, приятелю! Желая ти късмет!

Great write-up, I am a big believer in placing comments on websites to help the blog writers know that theyaЂ™ve added something of great benefit to the world wide web!