ВИСШИЯТ ПЛОД

 

    Висшият плод на съзнанието е инерцията, заключава иронично Достоевски чрез устата на Парадоксалиста от ,,Записките’’. Предвид недвусмислените предпочитания на проницателния романист в полза на сърцето, за сметка на ума, иронията му спрямо съзнанието е напълно разбираема. Онова, което остава загадка, е кое му е негативното на инерцията, при положение, че тя е състояние, белязано от самодостатъчното, неизменното, необезпокояваното, покоящото се в себе си, дори нетърпимото към каквато и да е външна намеса. Всичко това предопределя инерцията по-скоро като позиция и изключва негацията. Позитивността на този феномен би могла да бъде илюстрирана и чрез проекциите му в ключовите философски нива: метафизически/ гносеологически/ погледнато, инерцията е другото име на истинността, на идентичността, на затвореното и консервирано в своята същност/ ,,това, което е’’/ съществуващо; етически погледнато пък, тя е традицията, нормата, ценността, а в един по-висш смисъл – и идеалът; накрая, естетическият аналог на инерцията е…красотата, в качеството й на съразмерност, хармония и застинало в себе си съвършенство.

    Въпреки това, във всекидневието и бита инерцията предизвиква определено негативни емоции - често ще чуете упреци от рода:,, Ей, много си инертен, я се поразмърдай малко’’. Тук вече тя се явява синоним на пасивността, мързела, незаинтересоваността, липсата на воля и самоинициативност.

    Тъкмо тук е парадоксът: как от нещо позитивно изведнъж инерцията се превръща в своята противоположност? Ключът към разгадаването на тази странна метаморфоза се корени в двойствената структура на битието, организирано като игра между статичния Обичай/ есенцията/ и ек-статичния Случай/екзистенцията/. Бидейки царство на застиналите същности, на повторението, Обичаят е естественото място, ,,родината’’ на инерцията. Точно там тя бива осветена, осветлена, уловена и припозната едновременно от съзнанието.

     И когато човекът/ съществуващото/, воден от своята ,,втора природа’’, навика, изведе инерцията от пределите на Обичая в царстовото на Случая, настъпва катастрофата, доколкото тук вече нищо не е същото и се превръща в онова, което не е, вследствие на ширещата изменчивост на обстоятелствата и на онищостяващото време. Така от позитив ,,у дома’’, в Обичая, инерцията се превръща в негатив, озовала се в новото си неуютно обиталище –Случая. Към инерцията човек бива подтикван и от измамното, приспиващо ни монотонно всекидневие на екзистенцията. Самата инерция е примамлива и съблазнителна, доколкото е отсъствие на каквото и да е усилие, разход на енергия, което е в унисон с ,,икономизма’’ на природата, по линията на най-малкото съпротивление. Така, че за общо взето консервативния по своята природа човек, инерцията просто идва ,,дюшеш’’.

     Неприятната изненада и катастрофата настъпват, когато Случаят задвижи промяната. Ситуацията наподобява пътуването в автобус: когато той се движи в права отсечка, всичко е наред. При по-остър завой или при рязко спиране обаче, в стремежа си да запазим първоначалното си състояние на движение, по инерция залитаме или направо падаме. За да предотвратим последните, ние оказваме съпротива, хващайки се за дръжката. Съпротивата и проявеното от мен волево усилие е знак, че съм се събудил от инерционния сън, че съм в крак със Случая, впускайки се адекватно във връхлетялата ме промяна и накрая – че съм ,,угодил’’ на Произвола да бъда хем личен, хем на-личен. Защото реално погледнато, спрямо всичко, вън от автобуса, аз съм в движение, но едновременно с това запазвам и състоянието си на покой/ не залитам и не падам, хващайки се за дръжката/, спрямо самия автобус. В този ред на мисли, примерът с последния е твърде показателен, тъй като прекрасно илюстрира автентичната двойнствена природа на човешкото битие, призвано да бъде лично-налично.

    Тъй като споменатата двойнственост е твърде уморителна за всекидневното съзнанние/ веднъж да мислиш и постъпваш така, друг път – иначе, съобразно различните обстоятелства/, то си избира къде по-лесния и не изискващ усилия добре познат, традиционен, утъпкан път на инерцията, без дори да подозира, че тя крие в себе си твърде негативни последици. Негативността й в общи линии протича в следните три направления: в мисленето, в говоренето и в действието.

 

                                              ИНЕРЦИОННОТО МИСЛЕНЕ

 

     Инерционното мислене е мислене, ориентирано към дадените, положените/ позитивните/ неща, определени като факти. То е затворено, в рамките на историческия опит, авторитетите и традицията. Бива споделяно от масата, групата, колектива, защото е ,,мислене като другите’’. За очевидните неща то не си прави и труда да търси някакви основания, а просто ги приема като даденост, и толкоз. Неясно представените, неопределените неща биват автоматически игнорирани. Вън от интереса му е случайното, защото за него ,,случайни неща няма’’. Изключенията пък биват отминавани с пренебрежение, защото за него са важни масата, количеството, ,,математиката’’. На всяка възможност пък гледа с недоверие и скептицизъм: друго си е ,,око да види, ръка да пипне’’. Обикновено то не прави разлика между истинност/ тъждество/ и истина/ феномен/.

      В по-голямата си част този тип мислене се базира повече на теоретичния опит/ книгите/, за сметка на вътрешния, личния/ емоции, чувства, преживявания/. Това чудесно е илюстрирано в споменатата по-горе програмна творба на Достоевски чрез дилемата ,,книжка’’ - ,,жив живот’’, където тъкмо превесът на ,,книжките’’ преодпределя и ,,висшия плод на съзнанието – инерцията’’. Защото е всеизвестно, че колкото и вагона с книги да прочетеш, с каквито и теории да се наблъскаш, те не биха могли да ти дадат опита, почерпен от свръхбогатия на нюанси живот.

      Далеч съм от мисълта, че четенето на книги е безполезно. Въпросът е не колко, а какво и как четеш, какви цели преследваш чрез самото четене. Ако четеш планини от книги, воден от желанието да блеснеш и да станеш център на внимание, поне за мен четенето се обезсмисля, защото чета за себе си, а не за другите. Ако се ориентираш към книги с готови, лесносмилаеми отговори, инерцията ти е в кърпа вързана. Ако се насочиш обаче към книги, които не ти поднасят готови отговори, а ти задават въпроси и предизвикват у теб размисъл, вече ще бъдеш далеч от инерцията и ползата от четенето ще бъде несъмнена. Провокиран към размисъл, ти вече ставаш съ-автор, ,,дописващ’’ въпросната книга. Лично аз споделям тъкмо този творчески начин на четене. Въобще четене, което не те провикира да мислиш със собствената си глава, директно те запраща в инерцията.

      За да не бъда голословен, ще дам пример за инерционно мислене чрез състоялото се неотдавна Голямо четене: да копираш едно към едно инициатива от чужда телевизия е ярък пример за инерция; зад избора на ,,Под игото’’ пак прозира подражанието и инерцията: англичаните са избрали английска книга, ние пък ще си изберем наша, родна, българска книга, досущ в отговор на известната реклама:,,Изберете българското!’’ Победата на любимата патриотична линия е всъщност победа на инерцията и в обществото ни, и в самата Първа телевизия.

 

                                   ИНЕРЦИЯТА В ГОВОРЕНЕТО И ДЕЙСТВИЕТО

 

Ярък пример за този тип инерция е политическото говорене и действие. Ключови характеристики на болшинството участници в политическото говорене са крайно ограничения синтаксис/ в рамките на около 200 думи, и то главно втръснали до болка клишета и щампи/ и…нищо-не-казването. Изключение от тази жалка картинка правят някой-друг атрактивен политик, част от политолозите и тук-таме някои представители от блогосферата. Целят останал словесен поток се движи в руслото на етно-религиозните и тяснопартийни предразсъдъци, обилно подквасен от горещите емоции, за сметка на трезвия, хладен разум, необходим за един задълбочен и безпристрастен анализ на ставащото в публичното пространство.

     С още по-голямо съжаление следва да отбележа, че инерционното действие е практика не само в политическото пространство, но и в огромна част от публичното пространство: повечето медии робуват на послушанието и подражанието. Подобна е и картинката при проведените преди време граждански протести: открай време те биват организирани чрез едни пошли сценарии. Колкото за инерцията при гласуването на избирателите, направо не ми се говори.

     На фона на отчайващата картинка в реала, във виртуала се наблюдава напоследък една заслужаваща адмирации активност, чийто израз са поредица от граждански инициативи и кампании. С този положителен пример ми се ще да завърша, с надеждата, че при добро желание инерцията в нас може да бъде преборена.

       Накрая, поздрав за всички с едно парче на  STEELY DAN!" play="true" loop="true" menu="true"> 

                                         

Всички Истини са априори инерционни с оглед трансперсоналният им доказан произход и многопластово-натрупания, през вековете опит, превърнат в традиция, доразвита в етически правила, които днес наричаме с глобалната дума Морал! Промяната им често се оказва кроскултурна и пагубна за ядрото на самата Истина.
"покоящото се в себе си" - чудно! илюстрира Смисъла на Съдържащото се протосъздадено.
Накратко преминаването от социоцентрично към светоцентрично усещане за всяка личност води до пропадащ нарцисизъм и инерционния калъп се променя с динамиката на Аз-ът. Преминаването, с оглед преодоляване на инерцията, продължава от егоцентризма към етноцентризма, чрез децентриране на егото в обща група, чията инерция е преодоляна напълно, поради невъзможност да съществува повече от необходимото "временно". Това е трудна трансформация, но ако успее е преодоляна и инерционната схема и е постигната еволюция на съзнанието, която води до цялостна глобална перспектива по посока Светоцентричната позиция, движеща цялото около нас и въпреки нас.
Голям кеф да се гмурна и да се отнеса в много посоки едновременно, което е уговорка за абсолютната неизчерпателност на темата по-горе. Мерси! :)))

както не рядко се случва, май лавли френд- от вчера съм на Steely dan ;) А по въпроса за постинга- дай ми още малко време, че да не напиша нещо инертно ;) на първо време те поздравявам за избора на темата- безграничен си ти.

Чудесно си представила трансперсоналната парадигма на егото и преодоляването на ,,инерционния калъп'' по посока на ,,Светоцентричната позиция, движеща цялото около нас и въпреки нас'' - полетът към Висшата трансценденция е бил винаги загадъчен и примамлив! Радвам се, че провокирах у теб тези прекрасни ,,дълбокости''!
Поздрави!

скъпа дружке, и още как! Драго ми е да чуя, че и ти си падаш по тези симпатяги! Брилянтния глас на Фейгън наистина е впечатляващ!
Не аз, скъпа, безгранични са провокациите на моите ,,непослушни'' мисли! Иначе ти благодаря, че моят избор е и твой!
Поздрави, Веселушке!

Лио, честито пъстроцветна Цветница!

асоциации и позиция от малкото ми аззз...зън зън...

ранно, рано утро още несъбудено
късен следобяд...прелял от светоусещане
или процеждащ здрач
или яркозвездна нощ
отворени очи
отворени сетива
отворена душа...

за всичко случващо се по Света
ти и другите...и след думите
отвъд тях...докоснало, докосващо
сърцето...Лио!

благодаря ти!

скъпа Чародейке! Трогнат съм от прекрасния ти поетичен букет от звуци, багри, ухания, усещания,
,,пречупени'' през топлосърдечната ти открита душа!
Ето един чудесен пример как неизменното движение по линията на откритостта и добронамереността превръща инерцията в красота и благообразие!
Приятна вечер, Цвете!

че ще навестя отново "висшият плод" на твоите мисли...дори леекичко ще си отхапя, ако позволиш :)

че се отби, Златокоске! Като истински приятел, удържа на обещанието си!
Разбира се, че ще се почерпиш с плодовете - иска ли питане, нали си ми на гости! Впрочем, и аз си падам по плодовете: с удоволствие опитах от твоите лимони, вишни, нарове, а за кайсиите - да не говорим!

Wow! That's a really neat asnewr!

niuUHP <a href="http://giijtjinbqvg.com/">giijtjinbqvg</a>

chuZX0 , [url=http://qjqqjdakzwxp.com/]qjqqjdakzwxp[/url], [link=http://qbyueejujpdz.com/]qbyueejujpdz[/link], http://jojvnhnwkdxw.com/

QQGJFA , [url=http://hqzmzbaklivr.com/]hqzmzbaklivr[/url], [link=http://ivzxykqnhete.com/]ivzxykqnhete[/link], http://otfuryjjjoou.com/