ПРОЕКТЪТ ,,ЛУ’’

 

     Може би ще ми е необходимо твърде богато въображение, обръщайки се столетие назад в историята, за да се сетя за по-широкоскроена жена, съчетала в себе си по удивителен начин интелект, красота, свободолюбие и смелост, от неординарната и атрактивна Лу фон Саломе. Коя е всъщност Лу?

      Немският писател Курт Волф споделя, че ,,нито една жена за последните 150 години не е имала по-силно влияние върху немскоговорящите страни, освен Лу фон Саломе от Петербург’’. Неслучайно по нея си губят ума такива знаменитости като Ницше и Рилке, впечатлява силно Фройд, увлекателна събеседничка е на Ибсен и Вагнер.

      Изключително разностранни са интересите на тази невероятна жена: тя е и писател, и философ, и теолог, и психоаналитик, и смел експериментатор в сферата на социалните отношения, разтърсваща из основи традиционните представи за морала, брака и семейството.В действителност, целият й живот е един сложен, труден и изключително вълнуващ експеримент, в търсене на самата себе си.

      Родена на 12.02.1861г. в Петербург, Луиза фон Саломе израства в семейството на генерала от немски произход Густав фон Саломе. Тя е седмото дете сред шестимата си братя, което е причина да заключи по-късно, че светът й се привижда, ,,населен с братя’’. На руска почва тя усвоява задълбочено литературно-философските традиции на страната, и в частност – психологизма на Толстой и Достоевски. Същата тази ,,почва’’ я тика и към самовглъбяването и без преувеличение бих добавил, че тъкмо Русия я оформя като психолог, съчетал немска кръв и руска душа.

      Ключов момент в личностното й изграждане заема запознанството й с холандския пастор Гийо – загубила едва 17-годишна любимия си баща, тя го приема като негов заместник, настойник. Редом с това, у нея се заражда и възхищение от интелекта на пастора, примесено с романтична нотка: философско-теологичните беседи на изкусния оратор,  увлекателните разговори за Кант и Спиноза няма как да не грабнат младата романтична душа, въпреки че възрастовата им граница с 42-годишния пастор е твърде осезателна. Гийо е и този, който пръв съкращава името й ,,Луиза’’ до Лу. В един по-дълбок смисъл той доизгражда окончателно фундамента на бъдещото, познато ни вече като популярното европейско явление, наречено ,,Лу фон Саломе’’. Естествено, обезпокоена от този развой на събитията, майката на Лу набързо осуетява ,,романтиката’’ и през 1880г заедно с дъщеря си заминават в Швейцария, където последната учи история на религията и философията. Две години по-късно обаче те се преместват по здравословни причини/ Лу е имала известни проблеми с белите дробове/ в Рим. Там Лу попада в кръжока на небезизвестната Малвида фон Майзенбух, приятелка на Гарибалди, Ницше, Вагнер и възпитателка на Херценовата дъщеря, където се запознава с философа Пол Ре. Чувствайки го духовно близък, младата красавица споделя пред него своя атрактивен и твърде шокиращ за онова време проект: изграждането на своеобразна комуна за целомъдрено съжителство между младежи от двата пола, желаещи духовно сближаване и усъвършенстване. За целта тя му предлага също да наемат квартира, в която всеки да разполага с лична стая и обща всекидневна за интелектуални беседи.

                                     МЕЖДУ ПРИЯТЕЛСТВОТО И ЛЮБОВТА

 

      Влюбеният до уши Ре е силно въодушевен от идеята, но все пак я моли за ръката й, срещу което получава категоричен отказ. В замяна обаче Лу му предлага целомъдрено съжителство и духовна дружба. Крайно натъжен, Ре е принуден да приеме, с надеждата за евентуален обрат на нещата впоследствие. Междувременно обкръжението приема с недоумение и ирония въпросната инициатива и ,,комуната’’ пропада, но приятелството между Лу и Ре продължава чрез разходки, четене и писане на съчинения, философски беседи, лична кореспонденция и пътешествия из Париж, Виена и Берлин.

      Впечатленият от новата си дружка Ре бърза да се похвали на приятеля си Ницше, вмъквайки леко провокативни нотки: така напр., той му споделя в писмо, че Лу била крайно обидена, че на една от последните сбирки той се изнизал набързо от салона на Матилда, без да я удостои с внимание. Привлякъл интереса на философа, малко по-късно Ре го запознава с очарователната си дружка и така се заформя една великолепна ,,тройка’’! Покорен от ума и красотата й, Ницше остава с усещането, че пред него стои самият идеал за съвършената жена и приятел. Онова, за което е копнял цял живот, сега е тук, пред очите му, в плът и кръв! По време на вълнуващите им философски беседи късно до полунощ, той усеща колко близки са духом, как тя го разбира от половин дума, как мисли досущ като него. В нейно лице той съзира едва ли не някакъв  вълшебен двойник, дори споделя пред нея, че разликата помежду им била само във възрастта/тогава, през 1882г, Ницше е на 38г, тя е на 21/. Още по-изумен остава, когато прочита насълзен поемата й ,,Към скръбта’’,посветена специално за него, оставяйки с впечатлението, че е написана от… самия него. Неслучайно прочитайки поемата, приятелят му Петер Гаст го поздравява за творбата, припознавайки го като нейн автор, след което безкрайно поласканият Ницше доуточнява кой е истинският автор. Сходството между Ницше и Лу е уловено дори от сестра му Елизабет, която с безкрайна досада квалифицира последната като…,,ходещата философия на Ницше’’,,Тройката’’ е във възход, тържествува и решава по идея на Ницше да увековечи своя триумф с комичната фотография, изобразяваща двамата философи, впегнати в двуколка, а зад тях Лу, вдигнала камшик.

 

                                                  ДРАМАТА И РАЗРИВЪТ

 

     Всичко в своеобразната ,,миникомуна’’ се движи по линията на възторжената романтика и приказната идилия. Окуражен и впечатлен от невероятното съвпадение между него и Лу, Ницше трескаво започва да крои планове за бъдещето – той е на седмото небе, а за болестта направо забравя. Единствено го тревожи факторът ,,бедност’’, но се надява да продаде правата на творбите си срещу прилична сума. Така решава веднъж чрез посредничеството на Ре, а впоследствие и директно да поиска ръката на Лу.

      Възхитената иначе от дълбокия ум, изящния стил, силния дух и свободолюбивия характер на Ницше млада чаровница попарва надеждите му чрез дипломатичен, но все пак категоричен отказ. Не само заради презрението си към брака и фалшивия морал, но и поради липсата на тръпка, на ,,химия’’. Няма ,,химия’’ и по отношение на Ре, макар, че самата тя споделя в автобиографичната си творба ,,Моят живот’’, че е налице известен ,,романтичен’’ момент и че изпитва най-топли чувства към добрия си и всеотдаен приятел. На целомъдрено съжителство ще ,,осъди’’ и бъдещия си съпруг Фридрих Карл Андреас, изтоковедът, с когото ще я свързват цели 43г. брак по неволя/ склонява да се омъжи за него, предизвикана от опита му за самоубийство пред очите й/.,,Химията’’ и първият й сексуален контакт с Георг Ледебур, виден социалдемократ, ще настъпи едва през 1892г., когато тя е на 31г. Ще има и бурна сексуална страст и при връзката й с младия 21-годишен Рилке 5 години по-късно.

      Засега обаче вместо ,,тяло и земя’’, на Ницше тя е отредила само ,,дух и небе’’. И докато авторът на Заратустра й отдава и сърцето си, и ума си, цялото си същество без остатък, в замяна получава ума й, но не и сърцето й. И нали си е малко ,,турчин’’ по линия на болезненото честолюбие и ,,язък-а’’/ фатума/, мъжът в него надига вътрешно бунт, обиденото сърце го наказва с нервност и раздразнителност, а болният му и изтощен мозък го довежда до отчаяние. И въпреки, че казва своето ,,Да!’’ на приятелството й, подобно на Ре, обидата и раздразнението налагат своя отпечатък върху комуникацията му с Лу и великолепната преди ,,тройка’’ лека-полека започва да се пропуква: надигат глас ревността, подозренията, недоверието, а по-късно и директните упреци. За бързо приближаващия разрив между Ницше и Лу активно с всевъзможни лъжи, клюки и интриги съдейства и ревнивата му сестра  Елизабет, която е бясна още от мига, когато съзира злощастната фотография, изобразяваща брат й като добитък в ръцете на омразната Лу.

      В резултат, великолепната тройка еволюира в един досаден, тривиален любовен триъгълник, където Ницше ревнува Лу от Ре, а Ре я ревнува от Ницше. Впоследствие авторът на ,,Заратустра’’ осъзнава абсурдността на случилото се и вътрешно се разкайва за абсолютно безпочвените си подозрения, за неоснователните си нападки към Лу и Ре, въобще за проявената от него слабост и изплъзналия се от ръцете му самоконтрол – най-силното му оръжие срещу предизвикателствата на всекидневието, което както обикновено, така и в конкретния случай, му поднася поредния си горчив коктейл. Въпреки драматичния развой на събитията, Лу и Ре предприемат една достйна за уважение стъпка, целяща връщането на дистанциралия се Ницше и спасяването на разпадащия се окончателно ,,тройнствен съюз’’ – изпращат при последния Хайнрих фон Щайн, възпитателя на Вагнеровия син Зигфрид и техен близък съмишленик. Той се опитва да уговори философа да разсее недоразуменията в ,,тройката’’, но Ницще поклаща отрицателно глава:,, За това, което направих, няма прошка’’.

      В редуциран състав Лу и Ре продължават ,,проекта’’, създавайки кръжок в Берлин, и печелят доста съмишленици, но липсата на обаятелния Ницше е твърде осезателна, по собствените признания на Лу. От друга страна, превесът на ,,учените’’, за сметка на ,,поетите’’, неволно я връща към изящната словесност на философа, който продължава да витае в главата й. Тандемът ,,Лу – Ре’’ просъщесвува до 1886г, когато Лу сключва брак с г-н Андреас и ,,триъгълникът’’ се повтаря отново, като този път мястото на Ницше заема Ре. Така ,,проектът’’ окончателно е погребан.

       Въпреки сложните лабиринти във взаимоотношенията със своите приятели от ,,тройката’’, като един истински феноменолог, Лу съумява да отсее, образно казано, плявата от зърното и да запази дълбоко в душата си най-топли и сърдечни чувства към тях. Така, напр., в творбата си ,,Ницше в огледалото на творчеството му’’ тя представя изключително дълбоко и обективно богатия му духовен облик, като изключително точно и ясно представя ключа към правилното му тълкуване – дълбокото гмуркане във вътрешния му свят, акцентът не върху тезите и теорията му, а върху метафорите и символите на този повече ,,поет’’, отколкото ,,учен’’. За другия си пък приятел споделя:,,Съдбата ни свърза с Ре не мимолетно, а завинаги’’. Общата им решимост да не се боят от непреодолимите препятствия е спойката, превърнала го в ,,най-благородният, единствен спътник в живота ми, сред хилядите други’’.

                                         ОТНОВО ВЪЗКРЪСНАЛИЯТ ПРОЕКТ

 

      През 1911г. Лу се запознава със Зигмунд Фройд и тази среща поставя началото на 25-годишната им съвместна дейност в дебрите на тайнствената психоанализа. Може би именно тук тя най-сетне открива себе си. В изблик на откровение, споделя, че сякаш несъзнателно се е движила по пътя към психоанализата. И ако не съумява да прегърне изцяло идеите на Ницше и да стане негова последователка, то тук тя възторжено се превръща в ученичка, а впоследствие и в сътрудник на знаменития психоаналитик.

      Бидейки наясно с характера и възгледите на новата си спътница, Фройд не допуска грешката на своите предшественици да поиска ръката й, а затваря комуникацията си с нея, в рамките на чисто дружеските и професионални отношения. За евентуална сексуално-еротична връзка помежду им може само да се гадае. Мнозина изследователи я изключват, опирайки се на фактора ,,възраст’’ – тя е на 50, а той е на 56, но кой знае. Така или иначе между ,,принципа на удоволствието’’ и ,,принципа на реалността’’ Фройд избира последния, с което и спечелва сътрудничката си. Неслучайно в знак на признателност Лу му посвещава творбата си ,,В благодарност на Фройд’’.

      На 05.02. 1937г. Лу умира в Гьотинген, оставяйки ни като като завещание възторжения си призив към жизнелюбие:,,Каквито и страдания да ни носи животът, ние въпреки всичко следва да го приветстваме. Слънце и Луна, ден и нощ, мрак и светлина, любов и смърт – и човекът е винаги между тях. Който се бои от страданията, той се бои и от радостта"".
Използвани материали:
Уикипедия
Лу фон Саломе, ,,Моя жизнь. Прожитое и пережитое"";
Лу фон Саломе, ,,Фридрих Ницше в зеркале его творчества"";

Накрая, един поздрав за всички: парчето на UK - ,,Nothing to Lose""!

" play="true" loop="true" menu="true">

 

                                                   

 

                                       

... и интереси никога не е случайно! :)))
Дай ми на мен мъжки умове като на Ницше и Рилке, Юнг и Фройд, Ибсен и Вагнер и ще им взема акъла. ;)))
Иначе съм с далечна фамилия НеовладянаСкромница!

Само, че къде ги днес тия велики умове, като се раждат веднъж на 100 години!
И аз не бих се отказал от някоя Лу, но знаейки предварително, че няма да ме огрее, ще търся нещо подобно, пък макар и по-скромно, ха-ха!
Поздрави!

... не се въздържах да подчертая тези липси къмто днес. Не е възможно да ги няма, но как да си докарам диалога с един Кен Уилбър до приятно събеседване като хората потъваме в съзерцателност все повече и повече. И дори разстоянията да се скъсяват съвсем телепатично в Интернет, то се увеличават трасетата на духовните траектории за прохождане в много посоки едновременно. Даам... Калейдоскопен свят, а понякога дъното е небе ако приемем пясъчния часовник за повече от завъртане на махалото на Фуко. ;)))

внася свежест, така необходима ни, на фона на заобикалящата ни тъжна картинка.
За липсите: и на мен ми липсва романтиката на 19в, гледайки как с всеки изминат ден ,,романтиците'' се стопяват, за сметка на ,,прагматиците''. Този дисбаланс е тревожен, но пък е чудесно, че има личности като споменатия от теб Уилбър, които се нагърбват с нелеката задача да възстановят нарушения баланс между ,,квадрантите'' и ,,нивата'', между прагматичния Запад и мъдрия Изток.
Да, интернет скъсява дистанцията и увеличава възможностите за комуникация. И последната е факт. Въпросът е, че в по-голямата си част информационният поток е подчинен на същата тази прагматика по-горе, която и диктува превеса на интересите, за сметка на ценностите. Оттук страда и качеството на самата комуникация, като цяло, но пък всеки има възможност да избира какво да чете и с кого да комуникира, в зависимост от целите, които си поставя.

IВ’m not wothry to be in the same forum. ROTFL

More posts of this quatliy. Not the usual c***, please

70wO8A <a href="http://fcqmslcefpda.com/">fcqmslcefpda</a>

KnzwQf <a href="http://opdifmoqxjvb.com/">opdifmoqxjvb</a>

qc9lar , [url=http://hbghgbxpubea.com/]hbghgbxpubea[/url], [link=http://vtzyispbehfw.com/]vtzyispbehfw[/link], http://jawjbitvtyfj.com/

XHCZ3b , [url=http://ecarryzpouhm.com/]ecarryzpouhm[/url], [link=http://zrgbozgbhdsp.com/]zrgbozgbhdsp[/link], http://qkjpjehuufgy.com/

VafHxL <a href="http://rocyujwqouem.com/">rocyujwqouem</a>

AHO6Mg , [url=http://gmpkgzqgobkp.com/]gmpkgzqgobkp[/url], [link=http://avfvdkqdkpmz.com/]avfvdkqdkpmz[/link], http://yoppmiuxqaes.com/

6VDZc6 , [url=http://fahotkevlhot.com/]fahotkevlhot[/url], [link=http://huraqiufbklz.com/]huraqiufbklz[/link], http://renbxfskxjob.com/

Thought I would comment and say neat theme, did you make it for yourself? It's really awesome!

telephone service seo optomization <a href=http://xrumerservice.org>link building service</a> backlink checker