Ровейки се из нета тези дни, вниманието ми бе привлечено от статията на г-жа Бистра Узунова от D. Welle ,,Национализмът като гръмоотвод’’. Материалът ме заинтригува не само с безпощадната си присъда над ,,поредната националистическа истерия’’/ случаят ,,Славяново’’/, подсилена чрез иронично-комични метафори, но и с уловената от авторката на финала една твърде опасна, трайна тенденция в обществото ни. Разбира се, статията предизвика у мен безброй аналогии, асоциации и въпроси, по-важните от които ще споделя с вас по-нататък. Преди това обаче, предлагам на вниманието ви и самата статия:

  Национализмът като гръмоотвод   Паметникът на глупостта в Славяново бе бутнат. Въпросите остават. Защо едно нелепо творение предизвика такава олелия? Това ли е голямата и важна тема в дневния ред на българското общество? Гледна точка на Бистра Узунова.

Мине не мине месец и се извие поредната националистическа истерия и надвикване я за Рибново, я за новините на турски по БНТ, я за барбекюто на Доган, а сега и за пирамидата на Юзеирови. Истерията като че ли е желана от всички: помага да се излеят натрупаните от друго място и стаени недоволства и ярост.

Българите - отново на барикадата

Политическата пасивност на обществоте, за съжаление, се появи прекалено рано - сякаш България е с дълголетна и уредена демокрация и ред, в която всеки си знае мястото. Дискусиите по истински важните неща като съдебна реформа, престъпност, пенсии, данъци и др. минават по-скоро на академично ниво и с вяло участие на електората, затова пък яви ли се някой нов Юзеиров, работата тутакси започва да мирише на барут.

Министър-председателят обяви Мюсюлман-демократичния съюз за противоконституционен, и никой не се смути, че Борисов отнема хляба на конституционния съд по отношение на една формация, която дори още не е официално регистрирана. Тъй де. Българинът се е нагледал на шикалкавене и размотаване, бързите и решителни действия му импонират и го карат да се възхищава, даже и когато се бият мухи с топ.

Строително-монументалната дейност на Юзеирови-Маринови не е безвредна като жужене на муха, но пък и няма онова драматично значение, което й се придава. Не само защото самите създатели не успяват да обяснят смислено, кому е посветена причудливо-грозноватата могила. А и защото не е ясно има ли таен поръчител за строежа на "братски могили" в етнически-смесените райони, както се твърди. Преди да се отговори на този въпрос, е смешно и нелепо да се вкарват в действие фадроми и друга стенобитна техника. Още по-странно е да се сезират ДАНС и прокуратурата за някакво хеопсово недомислие.

Скандалистан пак се друса

 Юзеиров-Маринов вероятно ще е първият и единствен български гражданин, разследван за престъпления по Закона за авторското право, заради нелицензиран софтуер. Нямам нищо против. Само дано същата похвална активност на икономическата полиция се види и там, където е истински необходима - в сенчестия бизнес, в който работели над половин милион души, в прането на пари, което бетонира България в последните години, в укриването на данъци, което се е превърнало в масов спорт.

 Смущаващо е, че държавната власт реагира бързо и ефективно предимно на тъпи провокации като Славяновската. Обичайната летаргия и незаинтересованост изведнъж се сменя с трескав и показен акционизъм. Малката държавица Скандалия или Скандалистан вечно се друса от страстно-безсмислени емоции, от ерупции на глупостта и всеобщ делириум. Разумното начало, прагматизмът в преследването на обществено-значима цел са подменени от истеричен Биг Брадър, който бълва ли бълва нови дъвки за раздуване. За истински важните неща - как България да върви напред като нация - не остава нито време, нито желание.

Автор: Бистра Узунова/Редактор: Александър Андреев

DW-WORLD.DE | Отпечатай

                                                                  КОМИЧНОТО

 Да си призная, много се смях над ,,строително-монументалната дейност на Юзеирови-Маринови’’, биенето на ,,мухи с топ’’, ,,братските могили’’, ,,хеопсовото недомислие’’ и пр. Неволно си представих следната сценка: уплашена от внушителните размери на мутрата, държавата тихомълком се насочва към някакво провинило се хлапе и го поваля с плесница, под възторжените националистически възгласи и овации на публиката и медиите. Подобен тип ,,геройство’’ на дребно няма как да не предизвика комизъм. Между другото, помните ли как посрещна турската публика на летището премиера Р. Ердоган, след като последният обиден напусна в знак на протест Икономическия форум в Давос? Разбира се, като ,,герой’’. ,,Героизмът’’ се заключаваше в това, че Ердоган гордо напомни на размахалия му пръст Ш. Перес, че не е някакъв лидер на племе или терористична групировка, а премиер, разбирай: бююк адам/ тур., голям човек/.
  Мнозина уловиха и ироничната закачка на съдбата, по линия на ,,славяно-турското’’. В личен план, бих споделил и за още едно интересно съвпадение: когато за пръв път видях името ,,Славяново’’, неволно го свързах с едноименното родно село/ отдавна вече град/ на майка ми в Плевенско. Най-учудващото е, че старото име на нашето село е било…Турски Тръстеник. Впрочем, превид горната аналогия, вече започвам да се питам дали наистина ,,славяно-турският’’ съюз, спретнат от съдбата, е чак пък толкова абсурден?

 

                                                             ТЪЖНОТО

  Всекидневието често ни въвлича в недоразумения и разминавания, предизвивкащи скандали. Това е просто неизбежно, с оглед на различията помежду ни. Лошото е, когато от случаен инцидент скандалът се превърне в начин на съществуване, когато разумното начало бива трайно изместено от националистическата параноя, препращаща ни в хаоса на Скандалистан. Защото, където е национализмът, там скандалът е неизбежен, доколкото те виреят върху една и съща почва – почвата на недоразумението, тоталното разминаване, негацията и деструкцията. Ето тъкмо тази ,,топла връзка’’ между национализма и скандала, превръщаща последния в трайна тенденция, в начин на съществуване, тънко е уловила авторката.

 

                                     НАЦИОНАЛИЗМЪТ,  В СВЕТЛИНАТА

                                НА НИХИЛИСТИЧЕСКАТА ПЕРСПЕКТИВА

  За национализма е изговорено и изписано толкова много, че човек остава с впечатлението, че едва ли би могло да се каже нещо ново за него. Наистина, като теория и практика, той е твърде обширно осветлен и от историци, и от социолози, и от политолози, затова е безсмислено да се повтарят вече известни на всички ни неща.
  Същевременно има какво да се желае, по отношение на психологическата и философската интерпретации на този феномен. Затова ми се ще да насоча вниманието си именно върху последните.
  Психологически погледнато, национализмът води началото си от болката, болката по поруганата идентичност на припозналото се, по силата на традицията, в даден етнос, его. Тази болка е специфична, доколкото е вътрешна, ,,душевна’’ и се предава от поколение на поколение, под формата на артефакт. В този ред на мисли, тя е вечна, неизкоренима, но е обикновено притъпена, ,,задрямала’’ спокойно в триединството его-етнос-идентичност. Всеки опит на другите отвън да разклатят тази връзка ,,събужда’’, актуализира болката и задвижва защитната реакция, позната ни като ,,национализъм’’. Доколкото причинителят, източникът на болката са другите, оспорващи или пък подменящи идентичността на егото, то последното по естестен начин задвижва негацията си към тях. Болката еволюира в ненавист и презрение към всички, вън от триъгълника его-етнос-идентичност, защото всяко различие вече се възприема от въпросния триъгълник като потенциална опасност, без значение на те историко-политическата конюнктура. Ето тук вече национализмът се превръща в една шовинистична параноя, трансформираща умело страха и болката в култ към силата и агресията.
  От философска гледна точка, национализмът не само е закърмен от негацията/ болката,страданието/, но и постоянно генерира последната, под формата на една нескончаема нихилистическа перспектива. Причината за това е в криворазбраната идентичност. Националистите игнорират простия факт, че всяка идентичност, без изключение, може да бъде конституирана, утвърдена само и единствено чрез различието. Всяко нещо е това, което е, единствено съ-отнесено към другото. Няма ли го другото, няма го и нещото. Другият мит, на който робуват националистите, е че ако се изчистят другите и техните различия и всичко се затвори в горния ,,триъгълник’’, ще се осъществи най-сетне лелеяната им мечта за ,,едното и същото’’ – няма други етноси, раси, религии и настъпва мирът, спокойствието и благоденствието. Да, други раси, религии и етноси няма да има, но пък ще има различия между Иван, Драган и Петкан, напр. С други думи, различието, като същност, отново ще е налице и то автоматически ще задвижи отново негацията този пък помежду ,,своите’’. Тук вече национализмът предава богу дух и се пренася в своята изконна обител – чистата абсолютна негация.
  Всеки, който тръгне срещу онто-етическото единство между идентичност и различие, без значение на вяра, етнос и раса го очаква споменатата по-горе нихилистическа перспектива, съпътсвана обилно от безброй провокации, скандали и куп бъркотии.
 ,,Национализмът е последното убежище на комунизма’’ – заключава небезизвестният З. Бжежински. Е, след като така победоносно този национализъм шества все още в обществото ни, значи грижливо продължаваме да си кътаме комунизма, пък нека някои разпалено да ни убеждават, че преходът приключил и че комунизмът не бил вече актуален. Актуален е, за жалост, и още как, макар и не в класическата си мракобесна форма. Въпросът е докога? Кога най-сетне ще прегърнем прагматизма и ще изхвърлим национал-комунизма в Историята – там, където му е мястото?

 

 

ох...какво да ти кажа- ти си го казал перфектно:)))

току-що се връщам от един великолепен спектакъл със загадъчен интериор, тайнствена музика, поетични откровения и с една грейнала от щастие русокоса симпатяга!
Прегръдки, Съкровище!

да ме разходиш със снимки из потайностите на Лондон :) Че тук идиотщината е пълна, както е видно и от постинга ти ...сигурно около теб по-мирише на цивилизация:))
прегръдки - е как да не грея от щастие, като имам такива невероятни приятели )

ще те разходя, скъпа Златокоске, само чакам пустия му Слънчо поне леко да се усмихне!
Спокойна вечер!

И съм съгласна, абсолютно съм съгласна с теб. Месец, откакто се върнах от България, но все още ме преследват разни погледи, думи, случки. Установих, че толкова съм се отдалечила от българската действителност, че недоумявам защо някои хора правят, каквото правят. Мотивацията им е толкова абсурдна, че не разбирам как може да има достатъчно потенциал, за да преведе усилията на толкова много хора да рушат мостове и да издигат стени помежду си, когато точно обратното става по света. Абсурдистан.....

че от подобен тип скандали на етно-религиозна основа печелят медиите, ,,потърпевшите''/ в случая, братята Юзеирови/, националистическите партии, както и ,,патриотично'' настроената публика.
Губещ обаче се оказват държавата и обществото, в цялост, защото сериозните неща - икономика, прагматизъм, просперитет, които движат напред страната ни, биват подменяни с евтини популистки акции, които ни плъзгат по линията на траги-комизма, нищетата и ужасяващия имидж.
Радостното и обнадеждаващото все пак е, че има и трезвомислещи хора, които определено различават зърното от плявата, разумното от пошлото.
Още по-радостното е, че и ти прегръщаш общочовешките ценности, като залог за хармония и благоденствие!

чрез евтини популистки акции от заинтересованите страни да се държи обществото в напрежението на низката интрига, за да не се нищят и разследват престъпления. Елементарно, но успешно! Игрички на айдуци и всякакви престъпници по високите етажи, готови и на кръвопролитие само и само да се измъкнат с награбеното!

Иначе - "Всяко нещо е това, което е, единствено съотнесено към другото. Няма ли го другото, няма го и нещото. " - това е истината ;-))) Привет, Лио!!!

,,заинтересованите страни'' си разиграват плоски патриотични игри, послушните медии наливат масло в огъня, публиката в по-голямата си част ги аплодира възторжено, пък сериозните проблеми - антикризисните мерки, бюджета, енергийните сделки, яките далавери и пр. остават встрани. После се чудим как някои станали олигарси, пък държавата тъпче ли, тъпче вече 20 години на едно място и печели класации за най-най-най-, все по линия на негацията. В същото време гледаш как страни като Гърция, Испания, Португалия, Ирландия, напр., за същия период от време се преобразиха коренно. Докато ние предпочитаме да тънем в мизерия, да се захласваме по разни циркове и да се цупим, когато ни посочат другите на какъв хал сме. Тъжна картинка, на която отдавна е време да се сложи край! И може би първата крачка е по посока на преодоляването на куп вредни преразсъдъци от антуража на национал-комунизма, защото корените на нашата повсеместна криза са не толкова в политиката, а много по-надълбоко - в психологията.
Благодаря ти, че се включи в дискусията, Тили!

Прав си, пак си прав, Джош! Не спирам да ти се възхищавам. Някои неща ги чувствам, но ти ги формулираш толкова точно, че нямам какво да допълня. Не те "четкам" и съм достатъчно интелигентна, че ако искам да се правя на велика, мога да скалъпя няколко засукани изречения, но предпочитам не да си съпернича, а да си сътруднича с такъв приятел като теб. И не защото ще загубя "битката", а защото не искам да загубя човека. Липсва ми моя "Проект" и твоите невероятни коментари, даващи ми насока още по-добре да се разбера докато вървя по пътя към себе си. Заради сладката привързаност ще взема да направя няколко допълнения на "Проектът", а ти ела и ме освети отвътре с прозренията си. Много често мисля за твоите коментари, Джош.

Караш ме да се изчервявам! Ще взема да отскоча до онова твое приказно холандско село лично да изразя почитанията си - ей го къде е Лондон, на един хвърлей!
Да, като тънък психолог, правилно си уловила стремежа ми да се изразявам точно и ясно, доколкото го позволяват отвлечени материи като философията и психологията. И тук съм напълно съгласен с теб, че е цяло бедствие да прочетеш днес даден анализ - литературен, философски, психологически или в сферата на арта, тъкмо заради ,,засуканите изречения'' и стремежа на съчинителите им ,,да се правят на велики''.
В този ред на мисли, няма ,,битка'' помежду ни, а обмен на идеи, погледи на нещата от различни ъгли - тематиката на нищените от нас проблеми е толкова широка, че дори би било проява на лош вкус да дълбаем на едно и също място, без да се опитваме да разкриваме богатството на даден феномен чрез различни, допълващи се гледни точки.
Ето, напр., връщайки се на идеята на Бжежински, ми хрумна, че като практика на оцеляването, да, национализмът наистина е последно убежище на комунизма, но като идея, като същност той е началото, бащата на последния. И че всъщност, и комунизмът, и фашизмът - двете нихилистически перспективи - се явяват разгърнатите си до своя предел разновидности на национализма. Защото общото, ,,комуната'' не е цялото - и в това е фаталното на двете идеологии - а обединеното на основата на някава идентичност, в случая - етническа. И доколкото тази идентичност е дълбоко вкоренена в БОЛКАТА, в ,,психологията'', дотолкова тя предопределя и ,,жилавия'' характер на въпросните две пагубни идеологии, битуващи все още и днес, под формата на познатия ни национализъм.
Ами и на мен ми липсва ,,Проекта'' ти, защото там припознах много от своите ключови идеи за ,,танца'' между Всекидневието и Съзерцанието, великолепно претворени чрез представените от теб вълнуващи образи.
С удоволствие ще ти идвам на гости, защото знам, че ме очакват приятни изненади!

Но имам само едно легло, не забравяй ... ха-ха-ха.... е добре, де, и едно походно. Не се черви... и аз - не. Изчервяващите се жени са порочни в мислите си, а изчервяващите се мъже са чаровници, усетили женските мисли, нали, или е обратното?
Джош, хареса ми това "общото, ,,комуната'' не е цялото...". Аз не бях обръщала внимание до сега на този факт като причина за изкривяването в мисленето. Приемах, че всяка група (формална или не) като семейството и нацията, например, са нива, степен на развитието на цялото, но все пак цяло по отношение на единичното. Кое тогава е Цялото? Човечеството на Земята? А като дойдат онези от другите "Земи", тогава пак ли ще се делим и ще изживяваме същия национализъм на землянско ниво..... ха-ха-ха...Джош, обичам да се шегувам със сериозните неща. Според мен не е толкова важно да дефинираме Цялото, защото ще изхождаме от сегашната си ограничена представа за света. Всяка характеристика ограничава и съдържа неточност. По-важно е (според мен) отношението... е, добре, де, взаимоотношението, връзката, (в най-общия случай) между различните нива помежду си и с индивида като градивна единица. Национализма избуява на базата на дискриминацията като взаимоотношение. Не казвам, че трябва да си затваряме очите за различията, а че трябва да имаме респект към различния. Той има не по-малко право на съществуване. Самата Вселена, създавайки го, му е дала това право. Кои сме ние да определяме кое е "добро" и кое е "лошо"? Докоснах се до вече обсъждан въпрос.....всичко и всички сме взаимосвързани... затова.

лошо няма, ха-ха-ха. Както казват руснаците - ,,в тесноте да не в обиде!'' И няма да се изчервяваме, разбира се, още повече, че изчервяването днес отдавна вече е демоде. Ех, че ме развесели със ,,скромната'' си леглова база, Руми!
След тази хумористична прелюдия, нека сега поясня разликата между ,,общото'' и ,,цялото'', довела до въпросното изкривяване на мисленето.
Когато говорим за етнически взаимоотношения, естествено, че ,,цялото'' се припокрива с ,,всички етноси, взети заедно''. Когато пък става дума за общото, отново в контекста на етническото, става дума за хора, обединени от ,,една кръв, родно място и присъщите им традиции и обичаи'', които ние обикновено определяме като ,,етнос''. И aко общото се базира на някакво тъждество и се затваря, в рамките на даден етнос, то цялото обединява всички етноси, взети заедно, на базата на тяхното различие. Иначе казано, колкото и парадоксално да звучи, в случая общото и цялото са в отношение: част - цяло, по линията: идентичност-различие. Знам, че сега ще ме питаш:,, Добре, де, общото - българският етнос, напр., не може ли да бъде и едно цяло? Може, разбира се, по отношение на отделна група, но в рамките на същия етнос. С други думи, раличията тук са чисто количествени, а не качествени, както бе по-горе.
Ето в това размиване между общото и цялото/ идентичността и различието/, за сметка на последното, се корени изкривеното мислене на националистите/ аз ги наричам етницисти/, а впоследствие и на техните наследници - комунистите, предопределило пагубната им воля за ЦЯЛОТО, ТОТАЛА, ИЗВЕСТЕН НИ КАТО ,,ТОТАЛИТАРИЗЪМ''. Ярък пример за това е напр, недоразумението ,,общонародна партия'', идеята, че българите са най-древния народ, родител едва ли не на всички етноси и пр. и пр. Тези дни пък четох за някакво интернационално обединение на националисти от Унгария, Румъния, Белгия, Швеция, Франция, т.е. за един ,,интернационален национализъм'',в противовес на ЕС и...в името мира?!
В заключение, не е задължително да обичаш различния, можеш да го критикуваш, да не се съгласяваш с него, да не го харесваш, но да унижаваш достойнството му и да желаеш физическото му унищожение е вече престъпление, защото ,,той има не по-малко право на съществуване'', дадено му от Самата Вселена!
Поздрави и Поздравления за последния ти постинг!