ИНТЕРЕСНИ СЪВПАДЕНИЯ

 

 

   Наскоро гледах ,,Нострадамус. 2012’’. По странни стечения на обстоятелствата, малко по-късно същата вечер Венета Райкова представи I част на документалния филм за Ванга. Направо имах усещането, че Нострадамус е ,,повикал’’ Ванга.

   Миналата седмица се връщам рано сутринта от работа и с досада установявам, че съм си забравил ключа в квартирата – за шест години това ми се случва за първи път! Нейсе, съквартирантите ми отключиха. Малко по-късно се насочих към килера и взех да си изпържа три яйца за закуска. По пътя към кухнята неволно изтървах едно от яйцата и то елегантно се пльосна на пода.

   По дяволите, рекох си, що за шантав ден е днес? Оказа се, че ,,шантавият’’ ден е 25 октомри – денят, в който точно преди две години на тази дата сутринта по същото време / около 9 и нещо, а тук в UK – 7 и нещо/ се спомина баща ми.

   Естествено, закуската ,,отлетя’’ и се потопих в спомените, примесени с чувството за вина, вината, че ключът и яйцето трябваше да ме измъкнат отвъд автоматизма на всекидневието и да ме ,,срещнат’’ в спомена с човека, напуснал завинаги ,,тукашния’’ свят.

   И като за капак, сядайки зад компютъра впоследствие, се натъквам на постинга на съблогърката compassion, под заглавие…Memento mori! За миг онемях, сякаш някой ме бе тряснал с чук по главата. След прочитането на великолепния постинг в рояка от впечатления, като някакъв своеобразен лайтмотив в съзнанието ми кънтеше въпросният призив:,,Помни смъртта! Помни смъртта и не позволявай на всекидневието да те приспива!’’

   Опитах се да събера мислите си около странните съвпадения – нямах отговор дали последните бяха умишлено ,,срещнати’’ или не. Може би отговорът го дава споменатата по-горе пророчица с откровението си, че ,,и живи, и мъртви, и новородени и неродени сме се хванали на хорото’’, цитирам по памет.

   Отговаря и Платон, определяйки съществуването като ,,припомняне’’, ,,спомен’’. Така или иначе, ,,танцът’’ между живота и смъртта е факт, преодопределящ битийното ни ,,номадство’’ на ин-зистиращи и ек-зистиращи едновременно. И тъй като често забравяме за статута си на ,,номади’’, може би тъкмо въпросните удивителни съвпадения на случки са призвани да ни измъкват от забравата и да ни връщат към автентичното битие.

 

 

АЛЪШ-ВЕРИШ НА НАЙ-ВИСОКО НИВО

 

 

   Ванга споделя, че Бог много е взел от нея, но пък Му благодари, че й дал много повече. Сещам се и за споменатия по-горе Нострадамус, който редом с пророческата си дарба, е носел и епилепсията. Историята изобилства с примери на съжителство между гениалността и болестта. Може би с основание душевноболният Ницше заключава, че ,,здравият човек не може да бъде психолог’’.

   Честно казано, това ми намирисва на един алъш-вериш на най-високо ниво: искаш да бъдеш гений, ок, но се готви да превъртиш. В един по-мек вариант ситуацията ми напомня на практиката преди 10-ти/ ах, тоя 10-ти!/, когато редом с някой бестселър ти пробутваха да закупиш и някакъв боклук, готов директно за хартиената фабрика в Белово.

   И тук опираме до цената на истината/ но не на оная по ,,Нова’’/, а за знанието, като цяло. Искаме да знаем всичко, цялата истина, а готови ли сме да понесем тази истина? Готови ли сме да преживеем онова, което са преживели споменатите по-горе? Дали бихме понесли, примерно, апокалиптичните картини, изплували от дълбините на бъдещето?

   И в този ред на мисли, дали гениите са избраници, или по-скоро ,,говорители по неволя’’, натоварени от Оня горе да ни съ-общават съкровените истини на битието?

 

 

КОГИТАЦИЯТА КАТО ПРЕЖИВЯВАНЕ

   Когитацията, както е известно, произлиза от лат. cogito, което обикновено превеждат като ,,мисля’’. В тази връзка, когитацията се възприема най-вече като мисловен акт. В същото време се игнорира етимологията на cogito, която буквално означава ,,събирам’’. Този факт е причина за множество спорове, погрешни тълкувания и разминавания, относно реалната същност на когитацията, защото в действителност тя е не само мисловен акт, а ,,сбор’’, цялостен мисловно-емоционален комплекс с битийно-екзистенциален статус, известен ни като ,,преживяване’’.

   Предвид казаното по-горе, известната Декартова максима ,,Cogito ergo sum’’  придобива вече един по-широк смисъл, чийто прочит звучи образно по следния начин:,,Преживявам,/ разбирай: усещам, чувствам, възприемам, мисля/, следователно съществувам.’’

 

 

УДИВИТЕЛНИТЕ МЕТАМОРФИЗИ

НА ПРЕЖИВЯВАНЕТО

 

 

   Връщайки се  назад във времето, обикновено човек си спомня както за приятни, така и за недотам приятни случки и събития. Независимо от това, изключвайки крайно драматичните моменти от живота ,  съзнанието ни майсторски редуцира, притъпява и изглажда  неприятните спомени от живота ни, в резултат на което нашето преживяване на миналото изкристализира като ,,доброто старо време’’, наситено не само с идилично-романтично-носталгични картини, не само с някакъв специфичен уют и ведра настроеност, но и със спомена за приятния вкус на отлетялото вече време.

   Редом с това, нито настоящето, нито бъдещето не са ,,добри’’ – първото обикновено се преживява като нещо ,,сиво’’, ,,безвкусно’’, а последното - като ,,плашещо-мъгливо’’. Достатъчно е обаче и двете да преминат в зоната на миналото и ние автоматически забравяме за ,,кусурите’’ им и ги поставяме в графата:,,доброто старо време’’.

 

 

ПРЕЖИВЯВАНЕТО: НАЙ-СИГУРНИЯТ

ИЗТОЧНИК НА ПОЗНАНИЕ

 

 

   Мога да проумея само онова, което съм преживял, гласи крилатата фраза, и не без основание. И въпреки че мнозина я приемат като очевидност, тя често бива игнорирана от т.нар. ,,знаещи’’, които в по-голямата си част залагат на книгите и на теоретичния опит, забравяйки, че цели вагони с книги не биха могли да дадат онова познание и истинност, които предоставя личното преживяване.

    Всъщност ценността на преживяването е не само в битийно-екзистенциалния му статус, но и в гносеологическия му статус като (само)рефлексия и най-сигурен източник на познание.

" pluginspage="http://www.macromedia.com/go/getflashplayer" type="application/x-shockwave-flash">

   

 

 

 

Преживяването, както знаем е основния феномен (психическия универсум), изследван от психологията. Без да звучи фантастично ще кажа, че има три паралелни свята, в които преживяването се извлича и проектира: материалния свят, в който живеем на Земята, субективния свят на всеки индивид и светът на нематериалното (идеи, принципи, теории, символи и т.н. предмети на познание). Всеки от тези светове има специфика и се репрезентатира като преживявания посредством различни системи на кодиране на опита: действена, сетивно-образна, словесна, символна, абстракно-логична, афективно-емоционална и други. Това е то жизнения свят на човека, т.е. човекът присъства в битието чрез преживяването в трите свята. Има различни методи и различни единици на изследването на преживяването, оформили цели течения в психологията не само като наука, но и като практика през годините на търсене и експериментиране. Виждам, че ти си силно повлиян от идеята, че психиката е мрежа от асоциации и може би вярваш като Виготски, че
натуралните психични функции се трансформират във висши посредством физически оръдия и психически оръдия (знаци). Всичко това го обагряш с категориите на хуманистичната психология на Роджърс (субект, преживяване, индивидуалност), предполагайки неограничена индивидуализация и безусловна ценност на преживяванията на индивида. Стремежът към познание те тласка от един в друг ъгъл на теорията, но не ти дава желаната обща картина. Не искам да те отчайвам, но повечето хора на интелектуалния труд имат същия проблем, живеейки едновременно и в трите свята. Много по-ясен е света за материалистите и те нямат дилеми. Но аз те приветствам като брат и те обичам за тази неукротима търсеща твоя същност. Не забелязах да имаш конкретен въпрос и останах малко озадачена накрая. Е, и? Така е! И какво искаш с това да кажеш? Саморефлексия?

Психологията е твоята стихия и аз въобще не я пипам, оставил съм я настрани. Мен преживяването ме интересува като ключов, комплексен интенционален акт на съзнанието, т.е. феноменологически.
В този ред на мисли, материалният свят също е оставен встрани( ,,в скоби''), а примерите от всекидневието са просто за илюстрация, ,,за сведение''. Светът на нематериалното/ идеи, принципи и пр./ са ценност най-вече, в светлината на субективния свят на всеки индивид, и то в качеството им на лично преживяване/ вътрешен опит/.
Иначе казано, моят интерес е в сферата на ,,субективния свят на всеки индивид'', на неговото съзнание, чийто комплекс от интенционални актове и предмети/преживяване-преживяно/ сформират ,,жизнения'' му свят, в рамките на отделния индивид, и интерсубективността при индивидите, в цялост.
Дилемата идеално-материално не е моя дилема.
Не са моя дилема и субект-обектните отношения.
В частност, категорично съм против тенденцията в психологията човекът да се разглежда като обект на изследване. Това е една от причините ми за дистанция от психологията. В същото време всяко психологическо направление, комуникиращо по един или друг начин с ,,феноменологията, онтологията, ,,философията на живота'' и екзистенциализма'', с моя ,,квадрант''/ съгласно терминологията на Уилбър/, е добре дошло за мен.
Такъв е случаят с цитирания от теб К. Роджърс, великолепен психотерапевт, автор на клиет-центрираната терапия, ценител на субективността и феноменологическите преживявания на клиента, а и на самия клиент. Оставяйки последния да се само-разкрие, чрез емпатията и доверието си към него Роджърс му дава възможност да се самоактуализира, като същевременно деликатно го подпомага чрез отстраняване на емоционалните блокировки.
Виготски, ,,естетът'' в психологията пък е ценен феноменологически както с културно-историческия си принос в последната, така и с представената си структура на съзнанието. А книгата му ,,Мислене и реч'' си е шедьовър.
В теорията на познанието са известни два ключови метода: феноменологическият и позитивисткият. Първият е синтетически и изследва непосредствените данни/ феномени/ на съзнанието, вторият е аналитически/ опосредстван/ и се занимава с фактите от материалния свят.
Аз съм привърженик на първия, доколкото тъкмо той ми дава ,,общата картина''. Моята дилема не е последната, а връзките и отношенията между актовете и предметите в съзнанието.
Позитивизмът и материализмът, в частност, обслужват частните науки и просто няма как да имат всеобщ, философски характер, подобно на феноменологията, и да представят ,,общата картина'', още повече че залагат на емпиризма/ външния опит/, който неминуемо ограничава.
За саморефлексията: ,,царят на съмнението'', Декарт, припознава себе си като съществуващ, тъкмо чрез своето ,,cogito'', т.е. чрез способността си да преживява, в най-широкия смисъл. Подобно нещо извършва и Роджърс, по отношение на клиента си, предоставяйки му възможност да се самоактуализира, т.е. да припознае и да повярва в себе си чрез споделените си лични преживявания. Иначе казано, преживяването е начин да се самоприпознаем като съществуващи, за разлика от неживата материя, която няма преживявания и не знае, че съществува.
В това е ценността на преживяването като саморефлексия.
Колкото до въпроси, те буквално валят в главата ми, но не исках да разводнявам постинга. Ето ти един интересен въпрос обаче: след като умрем физически ще можем ли да се наблюдаваме и да се осъзнаваме отстрани, подобно на онези, при които са налице т.нар. извънтелесни преживявания/ИТП/? Ситуациите са сходни, но имало една ,,сребърна нишка''...
След като съзнанието е вечно и не зависи от материята/ доказват го ИТП по-горе/ и аз се питам като теб за какво му е да влиза в ,,затвора'', т.е. в тялото? Казваш ,,уроци'', но уроците искат повторение/ много животи/ и памет. Тя обаче на мен лично ми липсва - ето, че аз нямам спомен за предишни свои животи. Как ще се уча, щом историческата следа на моя личен опит се губи?
Ето, че пак стигаме до ценността на преживаването, в качеството му на саморефлексия, на начин за самоприпознаване.
Радвам се, че ми гостува и че си побъбрихме, Симпатяго!
Поздрави!

"ПРЕЖИВЯВАНЕТО: НАЙ-СИГУРНИЯТ ИЗТОЧНИК НА ПОЗНАНИЕ... Мога да проумея само онова, което съм преживял, гласи крилатата фраза, и не без основание..."
Чудно ми е трябва ли да убиеш, или да бъдеш убит, за да си осигуриш най-истинския източник на познание за това ... аз, като че ли за някои неща предпочитам да се доверя изцяло на чужд и професионален опит. В този случай сигурно ще ми е достатъчно достоверно и като преживяване. Поздрави от мен и приятна вечер!

Дори и най-истинското познание не може да стои над живота и следва да бъде подчинено на последния! Тук вече опираме до онто-етичните граници на познанието: никой няма право, воден от волята за разкриване на автентичната същност на убийството, да убива другия.
В този смисъл аз също нямам нужда от преживяването-престъпление като сигурен източник на познание!
Радвам се, че повдигна въпроса за морално-етичния аспект на преживяването!
Приятна вечер и на теб!

Хареса ми отговора ти, показващ познание и освобождаващ ме от необходимостта да обяснявам азбучни истини.
Въпросите ти ме вълнуват и мен. Градя си някаква система и се опитвам да намеря собствени отговори, съответстващи на интуитивното ми вътрешно усещане за единство във Вселената. Нямам доказателства. Някой може да каже, че това са фантазии, някакъв мистицизъм ... може. Но ми харесва да вярвам, че няма време и изобщо този свят и това пространство, в което сме затворени е плод на усилията на мозъка да ни държи под контрол. Егото има свой инструментариум и свои методи, но ако човек успее да заглуши малко неговия глас е възможно да се постигне хармония в себеусещането. Тогава целия потенциал на личността ще бъде включен в трансцедентиране, преминаване отвъд всяка граница в едно непрекъснато преодоляващо се битие. Личността е незавършима в един човешки живот. В безсъзнателното Азът прави много от своите екзистенциални избори, намира творческо вдъхновение, там е стремежът към търсене на смисъла, вярата, вътрешният ни глас, интуицията. Затова рефлексията е толкова важна способност за самоприпознаване и установяване на единство и хармония, на вътрешен мир. Функциите на Егото свършват тук в това тяло. Когато физически тялото умре, за кратко време Егото успява да „погледне” отстрани (като последни отблясъци на фунциите на мозъка) и да осъзнае края си. То умира заедно с тялото и вече няма жив мозък и няма разум в това тяло, подложено на разлагане. Съзнанието продължава вечния Живот в друга форма. То е енергия от друг порядък (затова в тялото не е по силите на всеки да балансира силното Его с финните вибрации на Съзнанието). Ние няма да имаме физическо тяло, което да наблюдаваме, ще бъдем в светлинното си тяло и ще се сливаме с другите светлинни тела (затова непрекъснато повтарям, че сме ЕДНО в божествената си природа и като не съществуваме индивидуално няма да можем да се наблюдаваме. Няма го вече Азът и възприемането му като отделено. Но има записи в акаша и всяко просветлено съзнание завършва спираловидното си движение в сливане с първоизточника. Другите души, които според акаша имат още уроци (не са постигнали просветление), правят новия си избор и отиват в друго измерение. Целта е в новия си живот да не помнят предишните, за да не знаят последиците, нито пък да го приемат като задължение, а със свободна воля да имат вдъхновение, вяра и мотивация да се самоусъвършенстват в създадения от новия им разум и ново Его техен собствен свят. Това е вече нов АЗ, който се възприема като индивидуално и отделено съществуващо и драмата отново започва. Но този процес не е във времето както някой си го представят. Той е непрекъснат, едновременен и отвъд всякакви граници. Едно трептене на енергията в различни форми, включващи се или изключващи се според закона на любовта. Което не е любов е вик за любов и трябва отново да преживее човешката фаза, за да овладее саморефлексията в любов към всичко и всички.

че се подготвяш за ,,единството'', защото наистина най-голямата драма е раздялата с индивидуалността и себеосъзнаването.
Преминалите за малко ,,оттатък'' пък споделят, че с тъга и открито нежелание се връщат тук, предвид прекрасните си преживявания, изпитани ,,там''.
В подобни мъгляви ситуации обикновено вдигам ръце и задвижвам своята ,,чиста'' вяра.

Повечето хора се стремят към физическо и интелектуално развитие, но не се стремят със същата интензивност към емоционално развитие и остават емоционално на нивото на 10 годишен индивид. И това е много неблагоприятно за развитието на личността, защото именно емоционалното ни израстване предлага в най-голяма степен достигане и развитие на нашия пълен потенциал. Ние може да сме достигнали много зрели когнитивни умения, но да сме си останали емоционални деца, не в състояние да разберат и контролират емоциите си, а оставящи ги като диви коне да ги водят към пропастта. Не сме в състояние да признаем негативните си емоции и вместо да ги изтласкваме в подсъзнанието си, където те вършат подмолната си дейност, да ги разберем и оставим да си отидат като от река отнесени без да ни завладяват. Не сме в състояние да се изпълним с любов към цялото съществувание, защото Егото е нашия господар, а то се усеща отделено и заплашено, иска ТО да е центъра, да блести, да го признават... не може да „седне на задната пейка” в живота и да се усети равно с другите. Как щяло? ТО е най- и по- , а другите не са дорасли да го разберат. ТО се кичи с много познания и постижения и точно отделно му се иска да го възприемат като фактор, с който другите трябва да се съобразяват. А в единството на душите такъв стремеж да блестят поотделно няма, защото те СА Светлина от един и същи интензитет (произход) и са в това единство блажени, обичани, приети, удовлетворени, в хармония.

тезата ти, че емоциите на емпиричното Его следва да бъдат овладявани и насочвани по посока на грижата по ценността на Цялото.
Поздрави!

само да вметна, че отново си разстлал невероятно interesни хоризонти пред нас, а избора на музика, както винаги, е перфектен.
Прегръдки и прекрасен ден, май френд.

че ти е харесала разходката из хоризонтите на преживяването, Съкровище!
А Жан-Люк Понти е наистина перфектен, рядко интелигентен музикант и музиката му си е един ,,поток на съзнанието''!
Прегръдки и от мен, скъпа дружке!

С интерес следя дискусията. Само искам да вметна, че тук, в този живот всичко подлежи на осмисляне, възпитание и превъзпитание. Четенето на подходяща литература от детски години може да те подготви за възприемане на непреживени, но случващи се неща. Емоционалното развитие се осъществява чрез книгите на големите автори. Човек избира княз Мишкин или Рогозин още в гимназията. Ако всичко се базираше само на личния опит, тогава цялата книжнина щеше да бъде излишна.
Иначе - съгласна съм, че гениите са избрани с някаква цел. Нещо като фарове сред тъмното море. Никак не им е лесно. Прекрасна музика !!!

Далеч съм от мисълта да абсолютизирам личния опит и да загърбвам чуждия. Просто споделих, че е най-сигурният източник на познание. Разбира се, в много сфери от живота ние не разполагаме с лични преживявания и сме принудени да се опрем на чуждия опит. Има и ситуации, в които направо сме щастливи, че не сме преживяли.
Ето сещам се за споменатия от теб Достоевски, напр. - кой би желал да преживее предсмърните си мигове, 10-год. каторга, тягостната епилепсия, болезнената зависимост от рулетката, смъртта на съпруга, брат, дете - пълен ад!
В същото време, гениалните му творби са плод най-вече на личните му преживавания, а не на чуждия му опит - в сравнение с един Толстой, той много повече е преживял и много по-малко е чел.
В този ред на мисли, нормално е при липса на личен опит да се обърнем към чуждия. Така, че четенето съвсем не е излишно занимание.
Радвам се, че музикалният ми избор ти е харесал!
Поздрави!

ThatВ’s really shewrd! Good to see the logic set out so well.

Hey, good to find someone who argees with me. GMTA.

OU3IeK <a href="http://yufbyuhvoais.com/">yufbyuhvoais</a>

nWY4qA <a href="http://koelyxxwfjwb.com/">koelyxxwfjwb</a>

oUy57I , [url=http://xknrjrelavmc.com/]xknrjrelavmc[/url], [link=http://nsmotppgxhzc.com/]nsmotppgxhzc[/link], http://jsbcmcqxflwn.com/

su8gKW <a href="http://psynbkfgcyrf.com/">psynbkfgcyrf</a>

OQe41Z <a href="http://kzgbgwfmmzen.com/">kzgbgwfmmzen</a>

yjT1Io , [url=http://xhilqjqsfrzk.com/]xhilqjqsfrzk[/url], [link=http://ijmnnzboikyb.com/]ijmnnzboikyb[/link], http://bjbrlojrollp.com/

ZDdQfT , [url=http://mqozzyobigjr.com/]mqozzyobigjr[/url], [link=http://pnemfepscmdg.com/]pnemfepscmdg[/link], http://llpwqrxucwkc.com/