НОВИЯТ РАЗКОЛНИКОВ
Помните ли статийката на Разколников от ,,Престъпление и наказание’’, в която той разделя хората на обикновени и необикновени? В неговата интерпретация обикновеността е синоним на пошлостта, а необикновеността – на величието. В този ред на мисли, необикновените Наполеон, Мохамед творят Историята, носители са на ,,новото слово’’, докато обикновените служат просто за… материал.
В текста си ,,Шибаните българи’’( в. ,,Новинар’’, 21.03.10) своя български вариант по темата предлага авторът Тома Марков. В своята интерпретация той редуцира гореспомненатата тема и на унищожителен прицел се озовава обикновеността, в частност, обикновения българин.
На първо четене и самото заглавие, и съдържанието на текста като цяло, в комплект с резкия сарказъм на автора, оставят впечатлението, че пред нас е поредният хейтър, изливащ на воля и с видима охота насъбралата се в душата му омраза към ,,всичко българско и родно’’. Неслучайно и материалът, и авторът най-вече, получиха своите гневни присъди от множество възмутени читатели.
При един по-прецизен прочит обаче, изчистен откъм емоции и болезнени предразсъдъци, зад арогантната лексика и злостния сарказъм, лично аз съзрях един твърде здравословен призив и за себе си, и за обществото ни в цялост.
Какво всъщност осъжда Марков, всичко българско ли? Определено не – той осъжда ,,обикновения българин’’. Тук следва да спомена, че понятието ,,обикновен българин’’ по никакъв начин не е еднозначно на българина, водещ своето скромно съществуване. Авторът кратко и ясно маркира българската обикновеност, чието съдържание, най-общо казано се идентифицира с преобладаващата у нас настроеност, по посока на глупостта, мързела, комплекса и големите, неподплатени с нищо, претенции. Сред цялата плеяда от определения се откроява следното ефектно попадение, цитирам:,,Ако глупостта можеше да лети, обикновеният българин щеше да е ,,Боинг 747’’ Иначе казано, тезата на Марков е аналогична с тази на Разколников: и за двамата обикновеността е пошлост. Новият момент при Марков е по въпроса за алтернативата на последната:,,Аз също съм българин! Но само българин’’, споделя той. И макар да декларира на финала, че не желае да пречи на обикновеността, зад целият му текст всъщност се крие следният здравословен призив към нас читателите:,,Абе, хора, не бъдете овце, всеки от вас е необикновен, уникален, самобитен, бъдете просто себе си!’’
СОЛИДАРНИ В КРИЗАТА
Ако Тома Марков е загрижен за затъващия бавно, но сигурно индивид в блатото на анонимната, тотално обезличена обикновеност, то в материала си ,,Срам ме е от прабългарските племена’’( в. ,,Новинар’’, 25.03.10) следващият автор, Калин Руменов, споделя разочарованието си от разпадащото се Цяло/ държавата, нацията/, разпарчатосано на куп ,,прабългарски племена’’, които вместо да бъдат единни и солдарни в кризата, са в състояние на срамна и пагубна ,,гражданска война’’, обезкръвяваща допълнително и без това узрелия за гибел държавно-обществен механизъм.
,, Кризата можеше да е тийм билдинг за население, което упорито не иска да заживее като нация. Можеше да е обединяваща национална кауза, а не повод за гражданска война’’, споделя с видимо съжаление още в началото авторът. И вина за това неслучване носят, според него, полицейското племе, военното племе, църковното племе, магистратите, данъчните и редица още чиновници, които с нокти и зъби бранят придобитите, по волята на щедрата спрямо тях държава, всевъзможни съсловни, ,,племенни’’ привилегии, игнорирайки факта, че исканията им са за сметка на доведения до дъното данъкоплатец и на изнемощелия, все-още-жив, частен сектор.
Тезата на автора е проста и ясна: споменатите по-горе съсловия, олицетворяващи държавата, носителите на държавността, се държат като ,,племена’’, т.е. антидържавнически, доколколо затворени в черупката на собствения си егоизъм, те пропускат обстоятелството, че кризата е всеобща и че съвсем не само те единствените са нейна жертва.
Разочарованият Руменов чистосърдечно признава, че би предпочел да бъде ,,германец в следвоенните години’’, т.е. Гражданин на държавата-Дисциплина, загърбил ,,племенния’’ егоизъм, който с пот на челото не само възкръсва, но и просперира сред руините, плод на собсвените му пагубни илюзии. В същото време авторът ясно съзнава, че ,,кръвта вода не става’’, че род и родина не се избират и му се налага да живее тук и сега с ,,племената’’. В този ред на мисли, е и призивът на автора, че е крайно време тези племена да бъдат солидарни в кризата и най-сетне да започнат да се държат като граждани.
ВРЪЗКАТА
Марков възстава срещу обикновеността, Руменов – срещу ,,племената’’. Единият страда по Индивида, другия – по Цялото. На пръв поглед сякаш двамата автори нищят коренно различни неща. Дешифрирайки обаче Марковата ,,обикновеност’’, зад чието съдържание се крият глупостта, мързела, комплекса и необоснованите претенции, всъщност на практика и двамата осъждат едно и също, т.е. тъкмо тази зловредна обикновеност, призовавайки ни същевременно към борба с нея.
Защото, както и да го погледнеш, няма как ,,обикновеният българин’’ да бъде истински гражданин, отговорен и солидарен в кризата. Той може бъде само ,,племе’’, всячески рушащо Цялото – нацията и държавата.
Поздравления!
Впрочем не съм се и съмнявал: като поетеса, почитателка на Ницше и Шопенхауер, няма как да не прегърнеш необикновеното, уникалното, самобитното!
25.05.2011 04:04
25.05.2011 14:48
26.05.2011 18:21
28.05.2011 16:40
31.05.2011 19:31
2. TeodorDetchev:сериозно възпитание,впечатляващ интелект,завидни познания в политологията
3. Любим линк
4. И умно, и русо!
5. Още един фен на Шестов
6. Философските опити на Елза
7. Интересно!
8. Най-после си намери мястото!
9. И той харесва Бош
10. Oтново за Бош
11. Находки
12. Интересна дискусия
13. Много ценна тетрадка
14. Странният автобус
15. poetry
16. Моя снимка, харесана от Новините.бг
17. Интервю
18. Ценен подарък
19. Интересна книга, интересен прочит
20. Монитор за ,,Баналността на злото''
21. За национализма
22. Един оригинален поглед върху същността
23. Нивата със...същности!
24. Мое интервю в местния всекидневник ,,Нов живот''
25. Интервю в ,,Литературен свят''
26. Интервю в ,,Нов живот''
27. Днешната ,,демокрация''..., интервю
28. Време за философия
29. Още за Хана Аренд
30. Какво четеш?