Прочетен: 6332 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 27.10.2010 19:57
ВЛАСТТА КАТО МОЖЕНЕ
Сякаш повечето модерни европейски езици – английски, френски, немски, испански, напр. – се обединяват, определяйки феномена власт като ,,сила, мощ’’/ ср. power, pouvoir, macht, poder/. Между другото не само езиковият, но и световният исторически oпит се явява ярка демонстрация на възприемането на властта тъкмо като сила и мощ. Би било грешка, според мен обаче, ако идентифицираме властта само и единствено със силата, доколкото така би ни убегнала истинската й същност. Защото самата сила и като действие, и като резултат, ефект е подчинена на някакви условия, предоставящи й възможност за осъществяване, без които тя би била немислима. Затова колкото и да е съблазнителна традицията и инерцията, ориентирана към силата и мощта, като ключови в понятието ,,власт’’, все пак считам, че в самия фундамент на властта е моженето, разбирано и като възможност / мога да дойда на срещата, напр./, и като умение / мога да карам колело/. В този ред на мисли, интересен нюанс ни предлага испанският: освен ,,сила’’, poder се явява също и инфинитив на гл. ,,мога’’/ ср.: puedo, puedes...- мога, можеш…/. С други думи, испанският съвместява двата нюанса на властта, в качеството й едновременно и на ,,сила’’, и на ,,можене’’.
Добре, но какво предствлява самото можене? И доколкото то е твърде общо като понятие, за какъв тип можене става дума в случая? Моженето е готовност за постигане на някаква предварително набелязана цел чрез определено действие. Колкото до това за какъв тип можене става дума, съотнесено към властта, отговорът бе да даден вече чрез изведената в постинга ми за красотата/ ,,Етюди за красотата’’/ семантика на думата ,,власт’’, а именно: ‘’вкарване, вместване в правото, правилното’’.
Приведеното по-горе определение само по себе си вече хвърля светлина, относно ключовата онтологическа предпоставка за появата на властта: доколкото на ,,из-прав-яне’’/ ,,в-мест-ване в правилното’’/ подлежат тъкмо ,,изкривените’’, в резултат на различни обстоятелства отношения, то нормално е да се заключи, че властта се появява там, където са налице някакви ,,изкривявания’’, които следва да бъдат ,,изправени’’, т.е. там, където бушува Хаосът. И тъй като последният е при движението, действието/ при Покоя няма как просто нещо да се изкриви/, то властта се ражда и задвижва автоматически още с появата на действителността, на света, на съ-ществуващото в цялост.
Сега някои ще попитат: що за ,,изкривявания’’ са това, плод на какво са? Ами ,,правилното’’ – кое е правилното, коя е правилната линия, преследвана от властта: моята, твоята, неговата?
Самият въпрос съдържа отговора, относно причината за ,,изкривяванията”: тъкмо плурализма на волите и свързаните с тях отношения, белязани от стремежа към господство, пораждат въпросните ,,изкривявания’’. Колкото до ,,правилната линия’’, тя не е нито моята, нито твоята, нито пък неговата: правилната линия е линията, начертана от битийната/ онтологическа/ подредба, съблюдаваща строго съхранението, развитието, богатството и многообразието на света, на съществуващото в цялост. Именно тази линия съблюдава и същинската, автентична власт-можене, в противовес на властта-сила/ жаждата за господство/, израждаща се неминуемо в един неспасяем нихилизъм. В тази връзка, властта се явява главният пазач, стожер на Битието в непрестанната му борба с Нищото. Защото, ако естествената постановка на Нищото гласи, че е по-лесно да не се случи нищо, отколкото да се случи нещо, то Битието на свой ред отвръща: по-трудно е да се случи нещо, но затова пък е по-ценно то да се случи, отколкото да не се случи. Битието брани чрез властта ревностно своя Случай не само заради изстраданото му ,,раждане’’, но и поради това, че той е носител и говорител на неговата истина.
Редом с универсалното/ битйно/ и публичното/ социално-политическото/, за мен лично от първостепенно значение е и индивидуалното можене, разбирано като себевладеене, защото то е пътят, ключовата предпоставка за о-в-лад-яването/ привеждането в абсолютна из-прав-ност/, както на твоето лично битие, на личния ти живот, така и на живота, на света около теб. В този ред на мисли, няма да е пресилено ако заключа, че да владееш, значи да можеш и да можеш, значи да владееш.
ЕСТЕСТВЕНИТЕ НЕЩА
Естествените неща са нещата по рождение, по природа, ,,по начало’’. Те се повтарят, имат траен характер и по тази причина се възприемат от мнозинството като нещо нормално. Така, напр., прието е за естествено една жена да роди на 20, 25 или 30г., а не на 62 или на 12, да речем. Естествено е, когато желаеш да се отнасят добре с теб и ти да се отнасяш добре с другите. Естествено е, когато милееш за животните, да не забравяш хората, и обратно. Естесвено е, когато ползваш определени права, да не забравяш, че имаш и задължения.
У нас, за жалост, е налице и обратната тенденция: когато противоестествени, абсурдни по своята същност неща/ спомнете си напр., репортажите на Карбовски, вестникарските хроники/ се възприемат от мнозина вече едва ли не като нещо …естествено, поради зачестилия си характер. И в резултат, поради своята повторяемост, противоестественото ни приспива, за да изплува впоследствие в представите ни като норма, като нещо естествено.
Има една друга категория естествени неща, които лично аз трудно преглъщам: естествено е, напр., някой лъв или тигър да се нахрани с някоя сърна, но за мен е чудовищен самият факт, че едно живо същество служи за прехрана на друго живо същество. Тук не изключвам и нас самите и, макар че съм почти вегетарианец, доста се чудя дали да не премина към пълно вегетарианство. В едно обаче съм сигурен: ако трябваше лично да заколя някое животно, тогава наистина окончателно бих се превърнал в пълен вегетарианец.
Съществува и още една група естествени неща – стареенето и смъртта, напр. - които умът ни, макар и с неохота, приема логически, но за сметка на това пък тялото ни категорично отхвърля като нещо крайно несправедливо, зловещо, незаслужено, противоестествено. И това е естествено.
ДВАМАТА СА ВЕЧЕ ДРАМА
Двамата са различие. Различието е отношение. Отношението е алтернатива. Алтернативата е Произвол. Произволът е среща на Нещо и Друго. При тази среща и Нещо-то, и Друго-то вече не са същите, а съ-ществуващи, носещи в себе си по волята на Произвола, различието.
Съ-ществуващите се явяват на бял свят като единство на ,,същото’’ и ,,другото’’, но тъй като след ,,срещата’’ споменът за ,,другото’’ се изпарява, всяко едно от тях се пред-ставя, самопоказва, като ,,същото’’, като ,,това, което е’’.
Ето в тази забрава на ,,другото’’, на различието, което носим дълбоко в себе си и благодарение на което цъфваме като явяващи се, е драмата на двамата. Защото игнорирайки различието, те всъщност режат клона, на който седят, изпадайки преждевременно в бездната на неразличимото. Така всеки един от тях губи себе си, своето аз, доколкото идентичното може да бъде припознато единствено чрез различието: Аз мога да припозная себе си, съ-отнасяйки се с другия. С други думи, съ-ществуването на другия е жизнено необходимо за моето аз-съществуване. Ето това е дълбокият смисъл на автентичното съ-ществуване, като биване в заедност и различие. Това е първият, ключов принцип на новата етика, основана не на Разума, нито на Волята, а на тяхното единство, чийто израз е Битието-Произвол.
Но как така, не е ли абсурд в основата на етиката да се залага Произволът?! И как ще помириш Разума и Волята – тези вечни врагове? Ами ето как: добрата Воля казва ,,Да!’’ на биването-в-заедност-и-различие, мъдрият Разум превръща в правило Нейната ,,инициатива’’. Битието вече го е направило, защо и ние да не го направим, кое ни пречи – може би ,,забравата’’?
Поздравления!
Един въпрос - в самия произвол не се ли съчетават, или може би не това е думата, необходимост и случайност? И в зависимост от надделяването на едното произволът е неуправляем или пък поносим. Има степени?
на същност и съществуване, на невидимо и видимо и пр. И доколкото в тази игра надделява ту едното, ту другото, в зависимост от наложилата се за момента воля за повторение/ Обичаят/ или воля за промяна/ Случаят/, то нашето човешко битие конкретно бива възприемано/ преживявано/ от нас като поносимо или непоносимо. В този ред на мисли, да, има степени, вариращи, най-общо казано между ,,търпи се'' и ,,така повече не може''.
Тъкмо при последния случай вече се намесва споменатата по-горе власт-можене, за да ,,в-мести'' нещата, в рамките поне на ,,поносимото'' и да възстанови нормата, мярката.
Поздрави!
Може би забравих конкретно да споделя, но мисля, че косвено се подразбра: като стана дума за свободния избор, е редно да се отбележи, че самото можене е ,,отвъд добро и зло''/ злият демон, напр., също ,,може''/ и затова градивната му същност е подчинена на добрата воля.
Благодаря ти, че се включи в дискусията!
Приятна вечер!
За мен тук винаги има по нещо интересно.
Поздрав!
Поздрави и на теб!
прегръдки и поздрави...
Прегръдки и Приятна вечер, Вълшебнице!
Тцъ - користта ни пречи, користта.:))))))))
25.05.2011 15:09
25.05.2011 22:24
26.05.2011 13:44
26.05.2011 20:24
28.05.2011 18:42
01.06.2011 14:00
2. TeodorDetchev:сериозно възпитание,впечатляващ интелект,завидни познания в политологията
3. Любим линк
4. И умно, и русо!
5. Още един фен на Шестов
6. Философските опити на Елза
7. Интересно!
8. Най-после си намери мястото!
9. И той харесва Бош
10. Oтново за Бош
11. Находки
12. Интересна дискусия
13. Много ценна тетрадка
14. Странният автобус
15. poetry
16. Моя снимка, харесана от Новините.бг
17. Интервю
18. Ценен подарък
19. Интересна книга, интересен прочит
20. Монитор за ,,Баналността на злото''
21. За национализма
22. Един оригинален поглед върху същността
23. Нивата със...същности!
24. Мое интервю в местния всекидневник ,,Нов живот''
25. Интервю в ,,Литературен свят''
26. Интервю в ,,Нов живот''
27. Днешната ,,демокрация''..., интервю
28. Време за философия
29. Още за Хана Аренд
30. Какво четеш?