МИНИДЪРЖАВАТА.ГЕНЕАЛОГИЯ НА УПАДЪКА    Мразех да ходя на детска градина. Че то пък кой ли е обичал, ще кажете. И, с редки изключения, ще бъдете прави. Може би по-интересно за вас ще бъде да разберете причините за нежеланието ми. Ако за повечето деца недоволството е породено от факта, че градината ги  отделя от полите на любимата мама/ неслучайно насилственото завеждане в градината бива съпътствано от сърцераздирателни сцени/, то, по думите на майка ми, не съм харесвал детската градина, защото там имало ,,много хора и…режим’’. Иначе казано, градината в моите детски представи се е явявала като някакво ново място/ различно от ,,удома’’/, където има ,,много хора и…режим’’. По тази причина, при мен  при преходът от ,,у дома’’ към ,,новото място’’/ градината/ е бил не във вид на сълзлива сценка, а като тъга, породена от срещата с един нов свят, който определено не е бил моят – светът, в който мога да правя, каквото си искам. Той не е и като другия ,,нов’’ свят – света на улицата, където ти и приятелите ти определяте правилата и където имаш правото на избор, ако последните по една или друга причина не те устройват, да ги игнорираш.    И така, едни деца страдат по раздялата с мама и нейната закрила, други – заради срещата им с режима, но обединяващото при всички е, че в крайна сметка те се срещат със света на ,,ти трябва’’, който е далеч от техния – светът на ,,аз искам’’. И ако малцина от децата къде волю-неволю, къде поради вродения си характер, привикват към ,,новия свят’’ на реда, дисциплината, полезните навици, на ,,ти трябва’’, то у мнозинството от децата светът на ,,аз искам’’/да правя, каквото си искам/ си остава преобладаващ за цял живот – и в забавачката, и в училище, и в работата, и в целия социален живот, като цяло, предрешавайки впоследствие упадъка на държавата.    Пита се: кой е главният виновник за драматизма на несъстоялия се преход на детето от ,,аз искам’’ към ,,ти трябва’’? Кой, ако не семейството, т.е. онази минидържава, която осъществява недостатъчен родителски контрол и възпитание върху децата си така, че те да проумеят простата истина – щом искаш, трябва и да дадеш.   ЕКЗИСТЕНЦИАЛНАТА ДЪРЖАВА      Екзистенциалната държава е държава ,,на ръба’’, на ,,изхода’’, на ,,границата’’. В нея обитават ,,граничари’’, които ревностно охраняват ,,границата на виреене’’ и още по-ревностно отстояват висшия си идеал – Оцеляването. Да, тук оцеляването е идеал, чудо, предвид отредения от поредния Спасител все по-мизерен и мизерен екзистенц-минимум. Този екзистенц-минимум, ведно с отчаяната борба за оцеляване, предопределят и екзистенциалният характер на ,,граничната’’ общност и на нейната рожба – обитаваната от тях държава.  В екзистенциалната държава просто няма как да не станеш философ, тя всекидневно ражда философи, и то в оня, горчиво-ироничен Сократовски смисъл, който е на светлинни години от жизнерадостната, позитивна като цяло, древногръцка философия. Тук на дневен ред са отчаянието, песимизмът, нихилизмът и всякакъв род негативности, провокирани от усещането за неслучен свят, неслучена държава, неслучена история, неслучен етнос, неслучен …,,аз’’. И фундаментът на целия този арсенал от негативности се явява погрешната представа на ,,граничарите’’, че те са ,,тук’’, в тукашния свят ,,на гости’’ и че би следвало, в качеството им на гости, да бъдат об-служвани и об-грижвани . Който ме е довел ,,тук’’, да ми бере ,,грижата’’: ето това е изначалната, ,,първична’’ максима на ,,граничарите’’. Така първоначално ,,грижата’’ се поема от родителите, после от детската градина, училището, местоработата, за да стигнем накрая и до… Майката-Държава. Тук обаче ,,граничарите’’ пропускат една малка, но твърде съществена подробност: изброените по-горе обгрижващи, воглаве с Майката-Държава, робуват на същата погрешна максима и до голяма степен са продукт на същото това ,,гранично’’ мислене. Иначе казано, ,,граничарите’’ искат, но просто няма кой да им даде, защото самите обгрижващи са в недоимък, т.е. в положението, в което са и ,,граничарите’’. В резултат, отчаянието, песимизмът, нихилизмът вземат връх и полагат началото на ,,войната на всички срещу всички’’.   ПАРАДЪРЖАВАТА. ,,ЧУДОТО, ТАЙНАТА И АВТОРИТЕТЪТ’’   Неслучайно в този тип държава се живее ,,опасно’’, защото всичко е на самотек, неуправляемо, половинчато, хаотично, неконтролируемо, всичко е риск, ,,тото’’. И тук е парадоксът, защото предназначението на държавата е да ,,държи’’ под контрол съществуващото, в рамките на отредената й от историческия произвол територия, а тук всичко е изпуснато, на автопилот. В екзистенциалната държава организирана и пращяща от жизненост е само Престъпността, явяваща се своеобразна Парадържава. Тук пък е следващият парадокс: в нелегитимната, неформална Парадържава има повече ,,държавност’’/ разбирай, ред, дисциплина, строга организация/, отколкото в легитимната й формално конституирана посестрима, задъхваща се от постоянни компромати, скандали, екшъни и всякакъв род абсурдно-драматични сюжети. В екзистенциалната държава властват ,,Чудото, Тайната и Авторитетът’’ – това е реалният властови субект на Парадържавата, скрит зад фасадата на всяко легитимно избрано от ,,граничарите’’ правителство. И този властови субект наистина налага един впечатляващо железен ред, който обаче, за жалост, не е ,,дневният ред на обществото’’, а един специфичен, ,,негов’’ си ред, об-служващ и об-грижващ не обществото, а своя си, крайно ограничен, тесен кръг.  Всъщност да се говори за ,,избор’’ тук е силно пресилено, защото изборът предполага различие не само видимо, но и същностно на избираните политически субекти. Доколкото всеки един субект от иначе пъстрата политическа палитра бива под-купен от Парадържавата и изпълнява волята й, то в случая става дума по-скоро за една твърде опасна игра на демокрация, създаваща илюзорната видимост за направен избор. Реално погледнато обаче, за когото и да си гласувал, ти все пак си избрал на практика Парадържавата, ти си дал за пореден път вота си за…,,Чудото, Тайната и Авторитета’’.   АЛТЕРНАТИВАТА. ПОЗИТИВНАТА ДЪРЖАВА    В противовес на нихилистическата перспектива, при която ,,граничарите’’ са въвлечени в експеримента, наречен ,,граница на виреене’’, е налице другият тип държава – Позитивната, където Парадържавата е натикана в ъгъла; където  приоритет е вече не Оцеляването, а Благоденствието; където живеят щастливи хора, а не ,,философи’’; където  обитателите й  са не ,,граничари’’, а ,,добре информирани граждани’’, отдавна раз-конспирирали и запокитили в задния двор на Историята зловещия триумвират - ,,Чудото, Тайната и Авторитета’’.    И за да не бъда обвинен в идеализиране и наивност, бързам да призная, че ,,позитивният’’ свят/ държавите, следващи доктрините на (нео)позитивизма/ съвсем не е лишен от вътрешни катаклизми и сътресения и че ,,пограничните’’ нагласи не са им чужди: факт е напр., че някои позитивни държави са живели години наред ,,екзистенциално’’, т.е. ден за ден, като за последно, харчейки много повече, отколкото са произвеждали; на други пък точно по комунистически им раздават кредитни карти/ като купони, едва ли не/ да пазаруват на воля и да ,,задоволяват потребностите си’’ сега, без да му мислят много за утре, когато ,,обядът’’ ще трябва да се плати все пак;  в момента повечето позитивни държави са разтърсени от масови ,,антикапиталистически’’ протести; много места из позитивните държави, считани традиционно за ,,оазиси на спокойствието’’, вече са обекти на терористични актове на самозабравили се ,,екзистенциални’’ герои. В резултат, традиционно позитивните нагласи у ,,добре информираните граждани’’ са отстъпили до голяма степен място на такива екзистенциални нагласи като криза, отчаяние, песимизъм, страх, безнадеждност и пр.    За разлика от ,,граничарите’’ обаче, ,,добре информираните граждани’’ могат да се изтеглят от ,,пограничните’’ региони на съзнанието към ,,центъра’’, т.е. в уюта на бита, доколкото последният, макар и незадоволителен, все пак е твърде далеч от екзистенц-минимума и им предоставя спасителното усещане за някаква сигурност. При ,,граничарите’’ това е просто невъзможно, тъй като тяхното всекидневие, техният бит ,,ежечасно ражда пограничност’’, т.е. ежечасно ги препраща отново и отново в отчаянието, било заради опасността да те гръмнат на улицата за едното нищо, било заради страха от уволнение, било заради непосилния кредит или просто заради онази тягостна, неясна въпросителна: ,,Как ще я карам нататък?’’.    ,,Граничарите’’ отчаяно не искат да бъдат това, което са. Те искат да бъдат това, което не са, т.е. ,,добре информирани граждани’’, живеещи в позитивна държава. Подобно на онези непослушни деца обаче, които считат, че трябва вечно да бъдат об-грижвани от някого, те поверяват осъществяването на мечтите си на поредния Бащица от средите на до болка познатия триумвират - ,,Чудото, Тайната и Авторитета’’.    Чудя се кога ли ще порастнат пустите му ,,граничари’’, та да осъзнаят, че след като Неволята не идва да им оправи проблемите, те ще трябва да запретнат ръце и сами да си ги оправят.  

в мини държавата се създаде възглед "аз трябва" вместо "ти трябва", или "аз искам", може би ще съществува и реална държава различна от екзистенциалната и позитивната.
Трудно е някак си за възприемане факта, че ако сам не си наложиш ограниченията, ще ти ги наложи някой друг. Както и ако сам не вземеш решение, ще се намери кой да го вземе вместо теб. И в двата описани модела на живот на гражданите липсва култивирания самоконтрол, което нала контрол отвън. Или "обгрижване" за което претендират хората. А самоконтрол си налагат или вярващи хора, или посветените на кауза.
Аз не зная държавата ли култивира манталитета на гражданите, или манталитета определя вида на тържавата според текста. Но зная, че човек, способен да взема ежеминутно решения за собственото си поведение, не се впечатлява твърде от обществения модел. И просперитета му, задължително посредствен, не зависи от модела.
Само че не се задоволяваме с посредствен просперитет. За това залитаме в крайности.

Сега ще кажа АЗ как виждам нещата :
Не е тайна за никого , че с нас се извърши голям експеримент . Други държави НАСИЛСТВЕНО ни натрапиха един модел на държава . Взеха земята на селяните /сега се мъчат да ги върнат отново по селата и да ги направят овчари , ама не става . Минаха 67 години и наивниците измрЕха !/
Взеха имотите на хората , за да направят всичките ПРОСЯЦИ , да се молят за коричка хляб ,/с цел унищожаване на уважението и самоуважението . Можеш ли да очакваш гордост и благородство от един просяк , при това роб , без имот , без пари . Алтернативата беше да бъде лакей - тогава му подхвърляха трохичка хляб или някой пост. Това отличава всички във властта от нормалните хора . Тези във властта са ЛАКЕИ -т.е. готови са да потъпчат собственото си АЗ заради дребна привилегия. /
Трето - нанесоха удар върху семейството . Изпратиха майките ни да работят . Откъснаха ги от децата им . Оставяха си децата на няколко месеца , за да се трудят и да строят социализЪма . И те го правиха , милите , и тичаха от сутрин до вечер , за да могат другите да си довършат експеримента .
Сега се оплакват разни социолози , че децата растят невъзпитани . Ха ха ! Сега ли го открихте ? Цяло чудо е , че ВСИЧКИ деца на България НЕ израстнаха невъзпитани , че гледаха мама и татко и така оформяха мирогледа си , независимо от лицемерната външна среда , която ги ВЪЗПИТАВАШЕ в предателство , подлост , угодничество , лицемерие , кариеризам .
ДЕЦАТА израстнаха добри ВЪПРЕКИ системата , а не благодарение на нея .
Научиха се да бъдат себе си , да се абстрахират , да не попиват отрицателните примери на разврат , пиянство , комарджии и откровени бандити .
За това спомогно семейната среда , която показваше , че можеш да живееш и ЧЕСТНО . Да бъдеш достоен и да умреш почтен . Ето това ни показа семейната среда . И тези примери ни ръководеха в живота , въпреки фалшивите модели и фалшивите първи .
Не обичах да ходя на детска градина , не защото плачех за мама ,/знаех че тя ТРЯБВА да се труди.

Не харесвах детската градина , защото децата там бяха нахални .
Не обичах повечето деца в училище , защото те ме предаваха на учителката . Защото бяха клюкари и доносници . Научих се да мълча и да не казвам какво мисля и какво чувствам . Научих се да живея в моя си мъничък свят , където грее Слънцето и пеят птиците.
Нещата се промениха в Университета. Там вече имаше добри хора , с които станахме приятели и ги чувствах близки .
Колегите също се оказаха на ниво . Защото вече БЯХ намерила моята си СРЕДА , един ОАЗИС от добри хора , добронамерени и учтиви , където се чувствам добре .
Щастието е ,че все още съществуват такива оазиси в голямата пустиня.
Да благословим ВСИЧКИ добри хора , които не обиждат другите .
Да мислим само с добро за другите , за да има просперитет .

,,ти трябва'' в случая е обобщено-безличното ,,трябва по принцип''/ ср. ,,ти се блъскаш по цял ден...'', т.е. всеки един от нас се блъска, а не конкретно еди-кой си./ В този смисъл то се разпростира върху всички, включително и върху ,,аз трябва''.
За ограниченията и решенията: никак не е трудно някой друг да ги вземе, вместо теб и има безброй примери за това/ тук изключвам, естествено някои съдбовни решения, които са от строго личен характер и всякаква чужда намеса просто е немислима/. Въпросът е за последиците: самоконтролът и самоинициативата са знак за твоята свобода, отсъствието им - за несвободата ти.
При позитивната държава контролът и решимостта са факт: неслучайно споменавам, че Парадържавата е натикана в ъгъла, а ,,Чудото, Тайната и Авторитетът'' - запокитени в Историята. Иначе напълно съм съгласен, че при вярващите и идеалистите самоконтролът е още по-стриктен.
Дали държавата култивира манталитета на гражданите или обратно: и двата процеса са факт, но по мое мнение, началото следва да търсим у гражданите.
Да, когато си самостоятелен, организиран, куцащият обществен модел, напр., не би могъл да ти се отрази пагубно.
Колкото до залитането в крайности - ами това май ни е най-голямата болест!

Много добре си описала отнемането на инициативността и предприемчивостта на гражданите, от страна на комунистическия режим, довело до апатията и инерцията на обществото и до желанието му впоследствие да бъде обгрижвано като невръстно дете. Защото да лишиш някого от собственост е все едно да го освободиш тотално от отговорност.
Без съмнение урбанизацията и криворазбраната еманципация нанесоха сериозни вреди на семейството и подрастващите. Напълно естествено е, когато и двамата родители са ангажирани от сутрин до здрач с изхранването на семейството, децата в една или друга степен да останат извън контрол. Като се прибави и фалшивата, изкривена комунистическа идеология, горчивите последици и за децата, и за обществото, като цяло са повече от ясни.
Искрено съжалявам, че детството ти е било нерадостно, но пък се радвам, че по-късно си поподнала на подходяща за теб среда! Тук, между другото, ме подсещаш и за нещо твърде съществено: когато си разочарован от държавата и обществото, в което живееш, наистина добрите ти приятели, близки, съмишленици се оказват оня ,,оазис на спокйствието и удовлетворението'', в който не само се чувстваш добре, но и който до голяма степен осмисля съществуването ти.

Навременен постинг. Впрочем, той винаги е навременен.

та се сетих оня ден за един разтърсващ репортаж на Карбовски по ,,Отечествен фронт'' за някаква жена на средна възраст от Варна, която тотално обезверена след поредица от нещастия и разочарования, напълно самотна, търсеше някой, който да сложи край на живота й/ жената бе в инвалидна количка, та затова се нуждаеше от ,,помощ''/. Черният хумор в диалога между жената и водещия на финала още повече подсилваше безпощадния драматизъм. Просто екзистенциалност в действие!

Искам да кажа толкова много, а така ме смълчаваш...
Държавата на менталните клошари - ей това е новият вид емпиризъм тъдява, да знаеш. ;)))

от този ,,нов вид емпиризъм'', от перманентната ,,навременност'', за която споделя Уфчето, по-горе. Не ни стига битовото клошарство, затова го запълваме и с менталното - да се чудиш и маеш на тази наша любов към ,,границата'', дъното, ръба!
Нали самата ,,граница'' ни пъди от себе си, многократно ни размахва заплашително пръст да се пръждосваме от нея, незабавно да напуснем пределите на ,,виреенето''!

Ч______________________.....*....._______________________Б Е______________________.....#....._______________________Ъ С____________________.....#S#.....______________________Д
Т______________....."#:._.:#S"##:._.:#.....________________Е
И_____________....." "#:._.:##"S#:._.:#"......______________Т
Т______________.@..."####"S##"####"..@.._____________Е А__________....."#:.____.:#"###"#:.____.:#"......__________Щ
К___________....."###O####S"####O####"......_________А О__________....."&:.__"#S##"###"S###"__.:&"…...._______С Л_________....."###S###""#D"#D""##S####"....._________Т Е_____________....."##"##S##"###S#"##".....____________Л
Д________....."&:._...-.:##"###"###"##:._.._.:&"..... ______И А__*___....."#######"##"#####"##"#######".......__*__В __*•*_________....."#####""#######""#####"......__*•*_И _*•••*_______________......2012.....______________*•••*_

коледна елхичка си спретнал! Благодаря ти, приятелю!
Весели Коледни и Новогодишни празници!

много хубава статия, много поздрави и пожелавам ви приятна вечер на всички

анонимен! Приятна вечер и на теб!

То от заглавието се подразбира, че екзистинциална държава е нещо, което но ръба на екзистенцията - съществуването...