Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2014 13:00 - ХАНА АРЕНД: БАНАЛНОСТТА НА ЗЛОТО
Автор: lion1234 Категория: Други   
Прочетен: 7312 Коментари: 7 Гласове:
13

Последна промяна: 21.04.2014 13:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
 
 
Снимка: Google images
 
  Когато попаднах на това заглавие, трябва да призная, че бях изключително изненадан от тази нетрадиционна интерпретация на злото. Предвид твърде негативните му последици, които в крайния си вариант граничат с безумието, дори за миг не би ми хрумнало да определя злото като баналност. Та нима страданията биха могли да се оприличат с баналността, чудех се аз. Впоследствие естествено схванах за какво иде реч и в по-нататъшното си изложение ще споделя пред вас впечатленията и оценките си по темата, но преди това считам за уместно да хвърлим светлина върху автора на тази наистина необичайна на  пръв поглед трактовка на злото. Коя е всъщност Хана Аренд?
  
КРАТКИ БИОГРАФИЧНИ ДАННИ

  Хана Аренд е немско-американски философ, политолог, историк и публицист от еврейски произход. Родена е на 14.10.1906г. в Линден/ Хановер, Германия/ и е израсла в Кьонигсберг и Берлин. Получава образование в Марбургския, Фрайбургския и Хайделбергския университети. Учи философия при М. Хайдегер, Е. Хусерл и К. Ясперс. Под ръководството на последния пише дисертацията си за любовта в творчеството на Св. Августин, а привързаността й към първия и романтичната им връзка й спечелват прозвището ,,любимата студентка на Хайдегер’‘. На Хусерл пък дължи принадлежността си към най-сериозната школа в модерната западноевропейска философия - феноменологията.
  След идването на власт на нацистите през 1933г. заминава за Франция. През май 1941г. след немската окупация е интернирана в концентрационния лагер Гурс, но успява да избяга след няколко седмици, след което същата година емигрира в САЩ. Заселва се трайно в Ню Йорк със съпруга си от втория брак /първият й брак е през 1929г. с австрийския писател Гюнтер Андерс, с когото се развеждат през 1937г./ Хайнрих Блюхер, немски поет и философ. Едва през 1951г. тя получава американско гражданство, а междувременно преподава в редица американски университети и се утвърждава като един от основоположниците на онова, което днес наричаме ,,политология’‘. Творчеството на Аренд включва над 450 труда, но сред най-популярните се нареждат такива  творби като ,,Тоталитаризмът’‘, ,,Криза на републиката’‘, ,,Човечеството в тъмни времена’‘, ,,За насилието’‘, ,,Човешката ситуация’‘/ ,,Human condition’‘ би могло да се преведе и като ,,Състоянието на човека’‘/.
   През 1961г. Хана Аренд заминава за Израел, в качеството си на сп. пратеник на сп. Ню Йоркър, за да отрази процеса срещу нацисткия престъпник Адолф Айхман. Тъкмо тук, по време на самия процес, в съзнанието й изплува идеята за ,,баналността на злото’‘, която по-късно заедно с всички материали от процеса ще намерят място в скандално нашумялата по онова време книга ,,Репортаж за баналността на злото. Айхман в Йерусалим.’‘ Творбата наистина предизвиква ураган от възмущение и гняв сред широката публика. Срещу авторката се изсипват всевъзможни обиди и обвинения: тя бива определяна като предателка на еврейския народ, защитник на Айхман, бездушно студено същество. Ежедневно върху авторката се сипят заплахи и мрачни заклинания. Някои от зложелателите й дори стигат до крайност, пожелавайки смъртта й. Мнозина от близките и съратниците й охладняват и се отдръпват от нея. Единствената й опора си остава съпругът й и малцината останали верни приятели.
  В отговор на тази масирана атака Аренд уточнява, че да се опиташ да разбереш някого не означава да го защитиш, че обвиненията й към еврейските лидери, колаборирали с нацистите при депортацията на сънародниците им в концлагерите, не е обвинение към еврейския народ, че липсващият дебат по книгата е заменен с лични нападки.
   Целият този драматичен епизод от живота на Хана Аренд е пресъздаден прекрасно от заснетия през 2012г едноименен филм на талантливия режисьор Маргарете фон Трота / ,,Оловно време’‘, ,,Сестри, или Баланс на щастието’‘/, където главната роля е поверена на великолепната Барбара Зукова, музата на Райнер В. Фасбиндер / друга легенда в модерното немско кино/.


Кадър от филма ,,Хана Аренд’‘, Google images

    Авторката на ,,Тоталитаризмът’‘ умира на 04.12.1975г. в Ню Йорк.
 
БАНАЛНОСТТА НА ЗЛОТО

  Как възниква идеята за баналността на злото? В какво се състои баналността? Преди процеса в Йерусалим Хана Аренд е очаквала да види в лицето на Айхман извергът, чудовището, виновно за смъртта на милиони нейни сънародници. За своя огромна изненада обаче, по време на процеса тя съзира, по собствените й думи, един ,,слаб, среден на ръст, на средна възраст’‘ индивид, чийто военен чин даже - оберщурмбанфюрер/ подполковник/ е нещо по средата между генерал и лейтенант. Всичките тези ,,усреднени’‘ характеристики на малокултурния бюрократ Айхман оформят у авторката представата за последния като за една банална посредственост. Дори и театрално-сценичната хрумка на властите да поставят ,,експерта по еврейските въпроси’‘ в стъклена клетка по време на процеса/ асоциацията със звяра е очевидна, нищо че властите се мотивират със съображения за сигурност/ не е в състояние да разсее у авторката усещането, че той е един напълно обикновен, нормален мъж.  
  Именно оттук започва своя философски прочит на процеса Аренд: тя стига до извода, че големите престъпления срещу човечеството не са дело на някакви зли гении, на някакви чудовища, на някакви измислени тъмни супергерои, а на такива посредствени, обикновени, нормални индивиди, изгубили собствената си воля, способността да мислят и да различават добро и зло. С оглед на последното, тази нормалност, според авторката, е много по-страшна от всички зверства, взети заедно,доколкото носителят й - новият тип престъпник - извършва престъпленията си при такива обстоятелства, в които не е състояние да разбере или да почувствува, че постъпва неправилно.  И тъкмо тази нормалност на тези, бих ги нарекъл, ,,непрофесионални’‘ престъпници, неразличимостта им от всеобщата маса дава основание на авторката да определи извършеното от тях зло като ,,баналност.’‘
  Тревожният въпрос, пред който се изправя Аренд е: как тези напълно нормални във всекидневието индивиди в критични ситуации изведнъж се превръщат в чудовища? Причината за тази зловеща метаморфоза тя съзира в тоталитарната система, която чрез шумната си пропаганда те въвлича в един изкривен свят, изпъстрен с псевдоценности и съмнителни идеали. В резултат ти губиш реална представа за света, за случващото се около теб. Ти си в някакво сънно състояние, в което преставаш да мислиш, преставаш да се съпротивляваш, преставаш дори да се опитваш да застанеш очи в очи с реалността. Така се превръщаш в онази абсолютно анонимна, изцяло деперсонализирана ,,маса’‘, онова ,,всемство’‘/ Шестов/, което в ръцете на поредния диктатор се превръща в оня зловещ инструмент, призван да въдвори било ,,светлото бъдеще’‘, било ,,хилядолетния райх’‘. Без тази ,,маса’‘ нито един диктатор, нито една тоталитарна система не биха просъществували и миг - биха се сринали като пясъчни кули.
   Като стана дума за нормалност, обикновеност ми хрумна една интересна аналогия, илюстрираща въпросната еволюция от нормалност в ненормалност: става дума за статийката на Разколников, посветена на обикновените и необикновените.Нека си припомним: обикновените, според героя, са материал, ,,треперещи твари’‘, докато необикновените са ,,господари’‘, личности, творящи историята и движещи човечеството напред. Обсебен от ,,носещите се из въздуха’‘ на Петербург идеи за Наполеон, изведнъж никому неизвестният Разколников решава да извърши ,,проба’‘, за да разбере дали е необикновен или обикновен/ ,,Господин ли я или тварь дрожащая...’‘
   По същият начин и някой си Айхман, както и подобните нему, обсебен от идята за хилядолетния райх, решава да извърши своята ,,проба’‘, с цел да разбере дали е ,,свръхчовек’‘/необикновен/ или пък е ,,подчовек’‘/обикновен/, подобно на евреите, циганите, славяните, комунистите, хомосексуалистите, недъгавите и пр. 
  Всъщност хората тип ,,Айхман’‘  не са наясно не само с доброто и злото, както твърди Аренд,  но те не са наясно преди всичко и със самите себе си, доколкото са обикновени, пък са си въобразили и са се взели твърде насериозно за необикновени. Тъкмо това болезнено, бих казал, разминаване, тази тяхна натрапчива, абсолютно обсебила ги идея за необикновеност, изключителност се явява основната причина за последвалите чудовищни престъпления срещу човечеството. Защото в стремежа си да се докажат на всяка цена, в стремежа си да се представят за необикновени, т.е. за такива каквито всъщност не са, ,,нормалните’‘ са готови да преминат през планини от трупове и през реки от кръв - впрочем, нацистката практика е живият пример за това.
   Въпросното разминаване, неяснотата, в която битуват Айхман и себеподобните му, ведно с еволюцията на последната идеално се вписват в Ницшевата схема на  нихилизма/ вж. постинга ми ,,Две концепции за нихилизма''/. Смело даже можем да заявим, че всъщност нацизмът, както и тоталитарният му аналог - комунизмът, се явяват връхната точка в европейската нихилиситическа перспектива. Тук е мястото да напомним, че в ,,Тоталитаризмът’‘ Хана Аренд за пръв път прави аналогия между двете тоталитарни идеологии и практики.
 Нормалността, обикновеността, ,,баналността’‘ на Айхман блика и от биографичните справки за него, представени от автора, а и от свидетелските показания на самия подсъдим. Цялото му житие-битие е низ от посредственост, неудачи/ той ги нарича ,,нещастия’‘/, скука и досада. Ето какво споделя Аренд:,,...Впрочем, нещастията се оказват съвсем банални: доколкото той ,не е бил ,,сред най-трудолюбивите’‘ ученици или, както някой би добавил, сред най-надарените, - баща му сам го е изтеглил първо от училището/ прфесионално-техническото, б.а./, а по-късно и от Института по елекротехника, машиностроене и строителство. Така че професията ,,строителен инженер’‘, посочена в документите му, е била просто фиктивна...’‘. Където и да се озове нашият герой - дали като агент по продажбите в Горноавстрийската електрическа компания, или пък във Виенския клон на компанията ,,Вакуум оил’‘ - навсякъде го посреща Н.В. Скуката. Известно оживление у него настъпва, когато встъпва в редовете на нацистката партия и в СС по предложение на младия юрист от Линц Ернст Калтенбрунер. Скоро обаче първоначалният ентусиазъм на ,,експерта по еврейските въпроси’‘ бива охладен от факта, че неистовият му кариеризъм и жаждата му за власт са сериозно накърнени: обстоятелството, че в края на кариерата си успява да додрапа до скромния пост началник отдел В-4 към 4-ти департамент на Главното управление за имперска безопастност с чин оберщурмбанфюрер/ подполковник/ красноречиво говори за това.
 Цялата командно-административна природа на ,,винтчето’‘, на homo faber-a/,,трудещото се животно’‘/ Айхман, лишено от каквато и да е лична инициатива, лъсва в откровението му, по повод 8-ми май 1945г. - официалната дата на победата над Германия:,,Чувствувах, че ми предстои труден живот, живот на индивидуум, лишен от своя вожд, който няма вече да получава указания, заповеди, команди и ясни предписания, чрез които би могъл да бъде в течение за нещата, - накратко, пред мен се разпростираше едно съвършено неизвестно и неясно бъдеще.’‘
   Цялата тази картина на въпиющата посредственост дава основание на Аренд да стигне до извода, че ,,...най-голямото зло е злото, извършено от нищожества, злото извършено от хора без мотив, без убеждения, без извратени сърца или демонични желания, от човешки същества, които отказват да са личности.’‘ Именно това е есенцията на феномена, наречен от нея ,,баналност на злото’‘. От времената на Сократ и Платон, споделя авторката, мисленето се е възприемало като ,,мълчалив диалог на аз-а със себе си’‘. Без този ,,диалог’‘ ние губим своето ,,аз’‘ и преставаме да бъдем личности. Дилемата, пред която ни изправя Аренд е: ще съхраним ли способността си да мислим и да бъдем личности, различаващи добро и зло или ще се откажем от тази си способност, ще останем в ,,неяснотата’‘ и нераличимостта на добро и зло, за да се влеем в масата на посредствеността и да се превърнем в потенциални кандидати за повърхностното, плитко, ,,банално’‘ зло .
  В заключение, чест прави на тази изключително смела и високоинтелигентна жена, че, редом с морално-етичната и юридическата, чрез своя прочит тя признесе и присъдата на Философията над Айхман и над нацизма, в цялост. Може би ще полюбопитствате какво гласи присъдата? Ами, ето какво гласи: който не приема различието и многообразието, диалога и съжителството между различните култури и нации, за него няма място на тази земя, където ,,чрез диалога сме ние’‘ - неговото място е там, където му е мястото - в просторното и необятно Нищо.
 
Използвани материали:
Уикипедия
Тоталитаризмът. Х.Аренд
Репортаж за баналността на злото. Айхман в Иерусалим. Х.Аренд
        
    
        
            
 
 


Тагове:   зло,   баналност,


Гласувай:
14
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - Поздрав!...
21.04.2014 13:33
Не може чрез зло /насилия, грабежи, убийства, войни/ да се гради добро...
цитирай
2. lion1234 - То не само не може...
21.04.2014 15:15
да се гради добро, но и понякога последиците от злото са катастрофални, както е в случая, описан по-горе.
Поздрави и на теб!
цитирай
3. katan - Много интересно.
22.04.2014 22:58
Ще се върна да го прочета цялото.
цитирай
4. katan - Върнах се след толкова време:) - здравей!
04.05.2014 12:10
БАНАЛНОСТТА НА ЗЛОТО - "Необичайна на пръв поглед трактовка на злото", да само на пръв поглед.
Прочетох мнението и заключенията на Х.Аренд за Айхман.
Нищо особено в този човек, извършил толкова зло.
Като се замисля сега ми идва на на ум, че големите злодеяния се вършат от малки хора, малки във всяко отношение.
Наистина такива хора не са наясно преди всичко със себе си, не правят разлика като че ли между добро и зло.
Може и да правят, но в стремежа си да се "докажат", да "надскочат боя си" им е по-лесно да вършат зло.
Доброто е призвание за големите хора - за големите духом.

Мога да се хвана за всяка дума, но ще спра до тук.
Поздравявам те за постинга, приятелю!
Благодаря ти, че научих още нови неща!
Филмът, ако го намеря ще го изгледам.
Поздрави и хубав ден!
цитирай
5. lion1234 - Радвам се,
05.05.2014 14:38
че темата те е заинтригувала, скъпа дружке! Да, доброто е призвание на големите духом. Това тъкмо има предвид авторката, когато заключава, че радикално, дълбоко в същината си, може да бъде само доброто, доклкото злото е винаги плитко, повърхностно в същината си, тъй като е дело на ,,малки във всяко отношение'' хора, на хора посредствени и лишени от способността да мислят.
Тук мога да добавя, че темата е интересна не само с необичайността на трактовката си за злото, но и с реалното, практическото си потвърждение в нашата съвременност. Да вземем оня напълно нормално изглеждащ млад мъж от Норвегия, който натръшка изневиделица 70-тина човека или пък онези ученици в Щатите, които изпозастреляха просто ей така свои съученици. Сещам се и за оня случай, когато двама тийнейджъри застрелват някакъв минувач просто ,,от скука''. Пресен пример в това отнощение, макар и не в такива мащаби и слава богу не с трагични последствия, е и нашумелият тези дни у нас случай ,,Розово'', който никак не е розов: аз няма да лепя етикети ,,фашисти'', изверги и пр. върху жителите на селото, защото те са напълно нормални, обикновени хора, обсебени обаче от илюзорната идея за някаква ,,етнохигиена'', която е твърде обезпокоителна, доколкото евентуалната й еволюция и не дай боже реализация би довела до...случая ,,Айхман''. Радостното все пак е, че всред обсебените от етнохигиената се намери и едно благоразумно12-13 год. момиченце, за да напомни, че онези, ,,различните'', са също хора като нас самите.
Поздрави и на теб, скъпа дружке!
цитирай
6. katan - Сетих се за случая в
05.05.2014 15:20
Норвегия още вчера, когато излязох от блога ти.
Всичкото това безпричинно /а дали?/ насилие и "етнохигиена" ме правят слаба.
Не мога да направя нищо, а така ми се иска!
Иска ми се хората да виждат преди всичко ХОРАТА, а не някакви единици, които можеш дори да застреляш от скука.
Много са темите, които могат да се "извлекат" от постинга ти.
Искам това да е само темата за ДОБРОТО, защото доброто е най-лесното нещо, което не изисква нито усилия нито капиталовложения.
Поздрави, скъпи приятелю!
цитирай
7. lion1234 - Току-що научих от новините...
05.05.2014 19:57
за нелеп трагичен инцидент с две братчета, удавили се в някакъв водоем. Всекидневието постоянно ни залива буквално с подобни инциденти и се чудя просто малко ли са ни тези страдания, причинени от нелепия Случай, та допълнително да си причиняваме страдания и зло един другиму. Ума ми просто не го побира! Каква ирония: нужно ли е да ни се стоварват на главата трагедии, от рода на тези в Лим или в дискотека ,,Индиго'', примерно, та да ставаме по-чувствителни, по-състрадателни, по-добри? Та нали доброто си е заложено у нас априори! Ето и другият парадокс: и Айхман, и неговият шеф Химлер са изпадали в несвяст от масовите екзекуции на евреи, бидейки преки свидетели на последните/ неслучайно са избягвали да присъстват на тях/, т.е. самата им природа инстинктивно се е бунтувала срещу безобразията им, но въпреки това са продължавали да осъществяват зловещата си етнохигиена.
Не съм съгласен, че не можеш да направиш нищо: да, вярно е, че битийният статус на Злото, за жалост, е непоклатим и да мислим, че можем да изкореним из основи последното е абсурд, но чрез своите решения, избори и оценки ти вече правиш света малко по-добър и утвърждаваш успешно своето налично-лично битие, своето битие с лице!
Приятна вечр, скъпа дружке!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lion1234
Категория: Други
Прочетен: 918046
Постинги: 162
Коментари: 2866
Гласове: 23171
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930