Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.04.2018 17:16 - „Тайни неща от древността“ ІІІ част
Автор: karev Категория: Други   
Прочетен: 1765 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 15.01 16:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

„ТАЙНИ НЕЩА ОТ ДРЕВНОСТТА“  ІІІ част
(работни бележки - продължение) 

„Но в дните на гласа на седмия ангел, когато ще затръби - тогава ще се извърши тайната на Бога, както благовести на Своите слуги, пророците.“ (Откр.10:7).

* Йоан 1:1-9 - В метафизично отношение Исус Христос Е Словото и Първоначалният Камък/Кристал - Пастирът, Камъкът на Израил (виж Бит.49:24; Пс.118:22; ср. Лука 20:17; 1Кор.10:4) отчупен/преломен от Божия Престол. Той Е Човекът (алюзия за храма) (виж Йоан 19:5; 2:19,21; ср. Бит.1:26). Той Е Истинската Светлина в начало и Животът за човеците. Първо Господ Яхве - Исус Христос Е дошъл да възстанови духовната връзка на човеците с Бога, а след това - и физическата връзка на Земята с Престола/Трона на Милостта, и на Живота. Онзи кристал е Негово (на Яхве/Исус Христос) дело и записаното (заповедите за движението на цялото небесно множество) в онзи специален кристал е Негово Слово, написано вътре в кристала (виж Изх.32:16 и Исая 45:12) на Сътворението. Онзи кристал, сам по себе си, е безполезна технология без Бога, Който го прави специален (ср. Исая 28:16). Чрез преминаването в близост до пещерата с този кристал Божие дело, в деня на зимното слънцестоене през 8 г.пр.Хр., на „Празника на Светлините“ („Ханука“), Младенецът Исус бил заченат в утробата на Дева Мария (виж Лука 1:39-42; 34-37; ср. Йоан 1:4,5).

* Мат.4:3-11 - 3-те изкушения на Исус Христос в светлината на темата за кристалите в Библията:
„И тъй изкусителят дойде и Му рече: Ако си Божий Син заповядай тия камъни да станат хлябове.“ (Мат.4:3; в Лука 4:3 се споменава за един камък). Да предположим, че трите изкушения на Христос са били във връзка с кристала и с Голямата пирамида в Гиза, Египет; свързани с висшата физика на Вселената. В светлината на това предположение думите на изкусителя се превеждат като: - Добре, построй твоя храм – „дървото на живота“ ! Нека да го видим как функционира, посредством камък (или камъни/кристали) и как дава „хляба на живота“ (т.е. вечния живот) на човеците! (Исус Христос отказал.)
- „Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма, и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу, защото е писано: - „Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят и на ръце ще Те дигат, да не би да удариш о камък ногата Си.“ (Мат.4:5,6; ср. Пс.91:11). - Хайде, тогава направи вече съществуващият Ерусалимски храм да действа! Според свидетелства на левитите, действащият храм имал ефекта на левитация - ковчегът на откровението левитирал. – Активирай храма и демонстрирай, как той действа и тялото ти не пада, а левитира над земята! (Исус Христос отново отказал.) [В шумерския „The Myth of Zu“ зикуратите (големите стъпаловидни пирамиди) били назовани като „крила“ на „ветровете“ създадени от (божеството/планета) Zu (виж кн. „ANET - Ancient Near Eastern Texts Relating to the Old Testament“, Edited by James Bennett Pritchard, Princeton University Press, 1969, pp. 515-517).]

- „Тогава като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече: На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), - и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.“ 
(Мат.4:8,9). Тази „много висока планина“, от която Дяволът „му показа всичките царства на света и тяхната слава“ (Мат.4:8) е била Голямата пирамида (ГП) в Гиза, Египет, тъй като само тя е била построена в/у геометричния ц-р на цялата земна суша, и влиянието на д-ето й е разпростряно над всички ц-ва по лицето на Земята (и дори отвъд). На планетата Земя има само една строителна структура, която е изчислена абсолютно точно да обхваща „четирите ветрове“, „четирите компас точки“ или, както много често са наричани, – „четирите ъгъла на земята“ – и това е ГП. Сатана предложил пред Исус Христос, ако падне и му се поклони, да му даде своя храм – основата на неговата сила, престола му и голямата му власт, някога предадена му от Адам (ср. Откр.13:2). (Исус Христос за трети пъти отказал.) В/у десетата таблетка от шумерския епос „Lugal-e“, в превод: „Голям човек“ или  „Голям образ“ (т.е. „Цар“) (ср. Дан.2:31), са записани думите на бог Енки, относно Голямата пирамида в Гиза, Египет: - „Домът, който се възвишава като гърда, който аз въздигнах...“. В древните шумерски текстове се говори за Голямата пирамида като за „Великото оръжие“ и „Великото бедствие“, което бог Енки (библейският Сатана) е поставил на Земята.

Сякаш Сатана казвал на Исус: - Е-е, как ще ме победиш?! Нито нов храм, по- мощен от моя издигаш?! Нито съществуващият храм в Ерусалим правиш да функционира?! Нито Голямата пирамида в Гиза – моето Велико оръжие, чрез което владея над всички царства, – не ми се покланяш, не го искаш?!

* Лука 19:37-39 „И когато вече се приближаваше до превала на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки: Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините! А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си. И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.“ - Може би, Исус Христос е имал предвид специалните звуци, който камъка-кристал - плочите на Завета, скрит в пещера (скрит още по времето на цар Соломон) е започнал да издава, като е вибрирал? Вероятно, само силните възгласи на хората са попречили да бъде чуто как тези специални светещи камъни/кристали вибрират и издават специфичен звук „abuzz“ - „викат“.

* Лука 19:41,42 „И като се приближи и видя града, плака за него и каза: Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира тиНо сега е скрито от очите ти.“ - Текстът е доказателство, че в онзи момент Исус Христос не само е мислел, но и гласно Се е изразил, относно скрития (от цар Соломон) „ужасен (страшен) кристал“ (ср. Езек.1:22,26) на Завета – плочите на Завета, който кристал служил за мира на Ерусалим (и на цялата Земя), но, в онзи момент, този кристал бил скрит от очите им.

* Лука 22:39-44 „И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците. И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение. И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки: Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде. И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше. И като беше на мъка, молеше се по- усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.“ – Исус Христос се отделил на известно разстояние от учениците, „колкото един хвърлей камък“ и се доближил до мястото с „ужасния/страшния кристал“ („чашата“). В оня час небесната енергия слязла и по някакъв начин Спасителят започнал да яде и да пие (хляба и виното на вечния живот, слизащи от Небесата, да приема) тази Сила в Себе Си. Така Той бил облечен в Божието всеоръжие (ср. Ефес.6:11) и от тези могъщи енергии, тялото Му се загряло изключително много, дори капилярите на кръвоносната Му с-ма започнали да се пукат „и потта Му стана като големи капки кръв“. Вероятно под въздействието на ужасния кристал Исус Христос захвана да се ужасява (виж Марко 14:33) и лицето Му е побеляло от горещина (ср. Исая 52:14; ср. Изх.34:29,30; Деян.6:15). [В древноегипетската „Книга на мъртвите“ има следното описание от фараоните, които са стояли в Голямата пирамида, когато тя е действала, чрез специалните кристали в нея: „Стоя пред господарите, които са присъствали на Сътворението, които са създатели на формата си, които се разхождат в тъмните, криволичещи проходи на собственото си превъплъщение... Стоя пред господарите, които са свидетели на трансформацията на тленното тяло в дух, които са свидетели на възкресението, когато тялото на Озирис влиза в планината, а душата на Озирис излиза сияеща... когато той излиза от смъртта, нещо блестящо, а лицето му е побеляло от горещина... Стоя пред господарите, които знаят историята на мъртвите, които решават кои разкази да чуят отново, които преценяват книгите на живите като пълни или празни, които сами са създатели на истината. Те са Изида и Озирис, божествените умове. Когато историята е записана и краят е добър, и човешката душа е постигнала съвършенство, те със силен вик го издигат в небесата...“ (виж кн. „Пазителят на Сътворението“, Робърт Бювал и Греъм Хенкок, Издателска къща „БАРД“, 2006, Заключение: „Връщане към Началото“) (ср. 1Кор.15:50-53; 1Сол.4:16). За такъв процес на „пиене“ и напълване с небесна енергия сякаш е загатнато в т.н. „The Coffin texts“ („Текстове от Саркофазите): „Той дойде тук от земята на живите, той се отърва от праха, който беше върху него, той е напълнил тялото си с магия (с вълшебство), той е утолил жаждата си с нея, тези, които го пазят треперят като птица; той е овладял земята, чрез това, което знае,… той е взел (донесъл) всяка (цялата) власт в ръката си от Острова на Огъня.“ (виж кн. „The Ancient Egyptian Coffin Texts“, by Raymond Oliver Faulkner, Aris & Phillips, Oxford, 1974, І, Spell 36, р. 25)] Силата, която Христос приел в Себе Си от „дървото на живота“ щяла да го укрепи да издържи часовете на кръста, когато Сатана щял да го атакува с цялата мощ на енергията от кристала в Голямата пирамида („Острова на Огъня“?), в Гиза, Египет, – „дървото на познаване доброто и злото“. Зарядът от „ka·bo·wd“ „Славата“ бил толкова голям, че когато по- късно Исус Христос казал на мъжете, идващи да го заловят: - „Аз Съм!“ Сила излязла от Него, тъй щото „те се дръпнаха назад и паднаха на земята“ (виж Йоан 18:6).

* Йоан 13:27 „И тогава подир залъка, Сатана влезе в него (в Юда Искариотски); и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по- скоро.“ Лука 22:47,48 „Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне. А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?“ – Когато Сатана (чрез Юда) целунал Исус Христос, чрез тази целувка, Христос бил един вид „резонансно маркиран“ (вероятно му е била взета индивидуална резонансна проба и/или е получил белег) като мишена на скаларното оръжие, чрез което по- късно бил убит на кръста. [„В основата на настройката на такава пирамида (изпълняваща функция като на антена) се залагал специфичен индивидуален параметър на респондента (собствена биологична честота), позволяваща безпогрешно да се влезе в нужния Нефер (божество) или човек. Общението между Неферите или на Нефер с човек от Земята, чрез пирамидата, се осъществявало, чрез ментални образи (мисловни форми) (ср. Бит.6:5) с помощта на телепатия.“ (виж кн. „Пирамиды. Наследие богов“, Валерий М. Уваров, Издательство WTAS, Санкт-Петербург, 2013, стр. 36)] Самият Юда малко по- късно констатирал: - Съгреших, че предадох невинна кръв! (Мат.27:4а). И някак си, това му изказване сякаш е асоциация за начина, по който в древността Каин убил брат си Авел от дистанция, чрез Голямата пирамида; за Греха (виж Бит.4:10,11; ср. Евр.12:24); напомня за поръсената кръв при Пасхата (виж Изх.12:7,13,22,23; ср.1Кор.5:7; Евр.11:28).

* Изход 24:10 - „И видяха Израилевия Бог: под нозете Му имаше като настилка от сапфир (лапис-лазули), чиято бистрота беше също като небе.“ (Изх.24:10). Сапфирът е вид скъпоценен камък. В онази теофания на планината Синай 74 души, избрани от Израил, видели на какво бил стъпил Господ-Бог Яхве – в/у каменно настлание, мозайка от скъпоценни камъни-сапфири, също като небето – сини на цвят. Соломон поставил престола на Яхве в храма в/у подобно каменно настлание: - „А всичките израилтяни, като видяха, че огънят слезе, и че Господната слава бе над дома, наведоха се с лице до земята върху постланите камъни та се поклониха, прославящи Господа, защото е благ защото милостта Му е до века.“ (2Лет.7:3). Тази подробност, освен всичко друго, ни казва и това, че Соломоновият храм е бил много скъпа и пищна сграда. Но защо такава настилка? – За да уподоби мястото, на което някога Господ-Бог Яхве се явил на Израилевите старейшини! Хиляди години по- късно, когато римският управител Пилат съдил Исус – Къде стоял Исус Христос? – „А Пилат, като чу тия думи, изведе Исуса вън и седна на съдийския стол, на мястото наречено Каменно настлание, а по еврейски, Гавата.“ (Йоан 19:13). – Исус Христос стоял на мястото на Каменното настлание, което вероятно, било малка, запазена част от оригиналния под на Соломоновия храм, около престола (виж Езек.1:26; ср. Откр.4:6), наподобяваща настилката от сапфир, на която Яхве се явил пред Израилевите старейшини (виж Изх.24:10; ср. Откр.15:2). Исус Христос бил Господ-Бог Яхве и Цар на Израил, и затова стоял там – на мястото на Своя престол в Ерусалим. Дори респектираният Пилат заявил на юдеите: - „Ето Вашият цар!“ (виж Йоан 19:14), когато Исус Христос – Царят на Израил, Яхве, стоял пред него на Каменното настлание. Това било картината, която евреите трябвало да видят; това бил въпросът, на който юдеите трябвало да си отговорят. Уви! Те отказали да разпознаят в лицето на Исус Христос Своя Господ и Цар – Господ-Бог Яхве (виж Йоан 19:15)!

* Йоан 19:19 „А Пилат написа и надпис, който постави над Него на кръста. А писаното бе: Исус Назарянин, юдейският цар.“ - Терминът „Назарянин“ идва от корена „nsr“. Думата е древен египетски глагол, означаващ „да сияе“. Оттук и „Nsrsr“ - „Огненият остров“, както египтяните наричали подземния свят. Исус Христос трябвало да бъде наречен „Назарянин“, в памет на митичното му падане в/у сияещата „Планина на спасението“ („Nsr“ или „Nzr“). Споменаването в Евангелията на Исус Назарянина вероятно е зашифрована метафора, която изявява слизането на предвъплътения Христос в подземния свят. Всъщност, това е митът за някога разрушената и убита (която от горе, от Небесата, метафорично слязла в места по- долу от земята, в преизподнята) планета Тиамат [на която Исус Христос е „alter ego“ („другото Аз“)] в най- чистия и истински смисъл на думата. Самият Евангелски разказ за живота и разпъването на Исус Назарянина, всъщност е изявяване на древната история за насилствената смърт на планетата Тиамат („първородният грях“) (ср. Псалм 22-ри и Исая 53-та гл.).

* Йоан 12:32 „И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.“ – Възможно е създаването на Човека, за което споменава библейския разказ (виж Бит.1:26,27; 2:7), да е било началото на един нов цикъл от 12 936 годишно издигане на съзвездието „Орион“ (и на светлата утринна звезда „Сириус“), наблюдавано от позицията на наблюдател намиращ се в Градината на Едем, в Светата Земя; големият космически ориентир, който елохимите, слезли на Земята, избрали за началния акт на извършеното от тях Сътворение. Апогеят на това издигане на съзвездието „Орион“ (един пълен прецесионен цикъл или една „велика година“ е ~ 25 872 г.) било времето, когато Господ Исус Христос бил издигнат на Голготския кръст. Този апогей бил и момента, в който Голямата пирамида (ГП) в Гиза, Египет, е можела да приеме (и съответно - да излъчи) най- голямата космическа енергия (понеже ГП е свързана със съзвездието „Орион“?). В този най- критичен час за живеещите по лицето на Земята човеци - Спасителят ни е спасил и е неутрализирал тази най- могъща енергия, насочена към планетата Земя, изпивайки „виното на Божия Гняв“ от „чашата на Гнева Му“ (виж Марко 14:36; ср. Откр.14:10; 16-та гл.), поглъщайки Смъртта в Себе Си (ср. Исая 25:8). [Изглежда, че периодично (~ на всеки 2156 години?) човечеството се е сблъсквало (и скоро наближава  да се сблъска) с проявлението на велика и непреодолима Космическа Сила, която все още е недостъпна за (е отвъд) човешките ни разбирания. Тази Сила, която възбужда ядрото на Земята, за наш ужас, посредством кристала, който задейства Голямата пирамида в Гиза, Египет, може да бъде направлявана от духовните сили на тъмнината - Сатана и падналите ангели, за унищожението на човечеството. С цялата ужасяваща мощ (на тази Сила) се е сблъскал Господ Исус Христос на Голготския кръст (вероятно в един от ранните дни на м. април 29-та г.сл.Хр.?).] [Описание на действието на скаларно оръжие от пирамидата сякаш е дадено в „Епоса за Гилгамеш“: - „Приятелю, не ми ли извика ти? От какво се събудих? Не ме ли докосна ти? Защо толкова се ужасявам? Не мина ли някакъв бог? От какво са вцепенени крайниците ми и тялото ми трепери от страх? Енкиду, приятелю мой, имах трети сън, и сънят, който видях, беше много страшен! Небесата изреваха и земята затрепери; дневната светлина се провали и тъмнина се издигна, светкавици блеснаха, огън избухна, и където мракът продължаваше да се сгъстява, там облаците лееха смърт. Тогава жарко-огнената и ярка светлина погълна всичко, и пламък излезе, и жарта, която се спущаше превърна всичко в пепел… Нека слезем от Планината, за да говорим за това и да помислим какво да правим.“ (виж кн. „The Epic of Gilgamesh“, Translated by Maureen Gallery Kovacs, Stanford University Press, 1989, Tablet IV)]

* Мат.27:45 „А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час.“ - Според физиците, винаги, когато се активира могъщо скаларно оръжие („дървото на познаване доброто и злото“ - Голямата пирамида, в Гиза, Египет, е такова), един от страничните ефекти е изкривяване (огъване) или дори разграждане на „решетката“, или „мрежата“ на време-пространството, - т.е. става мрак. Това не е просто тъмно - това е особен вид тъмнина или мрак - там просто липсва творение - нищо. При Сътворението (при Потопа е запазено извън-библейско свидетелство за тъмнина – в легендите на евреите) [В шумерският епос за Потопа - „The Atrahasis Epic“ („Епосът за Атрахазис“) е докладвано за действието на някакво страховито оръжие: „…Потопът излезе (?). Оръжието „касушу“ е против хората като армия. Никой не можеше да види никого, те не можаха да бъдат разпознати в катастрофата... Тъмнината беше пълнанямаше слънце…“], при унищожението на Содом (виж Бит.19:11), при Изхода (виж Изход 10:21-23; ср. Откр.16:10), при кръста на Исус Христос (виж Марко 15:33; Лука 23:44), в пророчествата за „Денят на гнева на Яхве“ - Ден, в който небесните светила не дават светлина, има свидетелства за такава тъмнина или мрак (виж Исая 13:10; Софон.1:15-18; Амос 5:8)! Вероятно - при 10-те язви, по времето на Изхода и след хиляди години, когато Исус Христос бил на кръста, - Сатана/Сатурн активирал Голямата пирамида, като могъщо скаларно оръжие? А падналата в/у Юдея тъмнина, за три часа, е била предпазната сянка, създадена от крилата на ангела (планетата Венера); (виж Исая 16:3б)?! [От фолклора и митовете на народите е видно, че почти повсеместно е битувал страха у древните хора „големият крокодил“, край реката Нил, - т.е. Голямата пирамида в Гиза, Египет, - да не „погълне“ или да „изяде“ (да „излапа“) Слънцето.]

* Лука 23:45 „... като потъмня Слънцето – Когато в онзи момент, Голямата пирамида в Гиза (ГП), Египет, е била активирана от Сатана, като свръх-мощно скаларно оръжие, тя е започнала и да извлича колосални енергии от нашата звезда – Слънцето и то буквално, физически е потъмняло. „Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.“ (Лука 22:53). Мащабът на случилото се в ония три часа свидетелства, че вселенските сили на тъмнината и разрушението - Сатана и ангелите му, тогава са имали реална възможност, и са искали, и са можели да унищожат, в онзи критичен момент за човечеството, целия свят; всички живи твари по лицето на Земята! Но им е било попречено от Господ Исус Христос! „Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола.“ (виж 1Йоан.3:8). На кръста Негово Величество - Господ-Бог Исус Христос е извадил Сатана и ГП от уравнението, обезсилил (обезоръжил, ограбил) ги е.

* Исая 25:8 „Ще погълне смъртта за винаги; И Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица, И ще отнеме укора на людете Си от цялата земя; Защото Господ е изговорил това.“ (ср Пс.21:9) - Това сторил Исус Христос на кръста – издигнат на дървото (на живота за нас), м/у Небето и Земята (дървото на кръста е служило като изолатор, за да не докосва Земята), Той погълнал Смъртта, която, в онзи критичен час, Сатана изпращал към цялата Земя, чрез активирането на Голямата пирамида в Гиза, Египет. На кръста Исус Христос, Нашата Пасха (виж 1Кор.5:7), буквално е бил опечен с (такъв небесен) огън като пасхално агне (виж Изх.12:8); „заклан“, чрез действието на ГП по същия начин, по който Каин някога убил („заклал“) Авел (виж 1Йоан.3:12; ср. 1Кор.5:7). [Сравни с египетската легенда за Озирис, заключен (затворен, приклещен, прикован) в тялото (корубата) на едно дърво, което било сварено от едната страна, изгорено по средата и изпълнено с болките на смъртта. (виж кн. „Legends of the Egyptian Gods: Hieroglyphic Texts and Translations“, E.A. Wallis Budge, 1912, р. 222)] Докато Божиите хора пиели вино (на празника), Божият Син буквално погълнал Смъртта – действието на това „Велико оръжие“ – могъщо скаларно оръжие - Голямата пирамида (ГП), в Себе Си. На кръста Исус Христос изпил (болките на) тази Смърт (действието на ГП) (ср. Деян.2:24); приел я вътре в Себе Си и я погълнал (унищожил; абсорбирал я), спасявайки целия свят! Ерусалим спрял Гиза! Аароновият жезъл-змия отново погълнал египетските змии. Царят на Дома в Ерусалим, издигнат на върлината, спрял силата на Царя на Дома в Гиза, Египет; „дървото на живота“ спряло могъщото действие на „дървото на познаване доброто и злото“! Милостта покрила, т.е. извършила умилостивение, тържествувайки над Справедливостта (Съда; Гнева) (виж Яков 2:13). Издигнат на кръста, Господ-Бог Исус Христос победил Княза на този свят - Сатана! [„Съществува един разказ за сътворението, озаглавен от учените - „Изида и Ра“, в който Ра легнал смъртно болен поради ухапване от змия, подхвърлена му на пътя на Изида. Неговите сърце, ръце и крака били поразени от болки и той призовал на помощ боговете, своите деца. Но техните магически заклинания не помогнали на Ра. Само Изида можела да извади отровата от тялото му, но тя се съгласила при условие, че Ра ще й даде тайното си име... Тогава се случило нещо подобно на сътворение. Ра оживял, защото пуснал (освободил) Окото от устата си. Сърцето му започнало да бие отново, но му се наложило да даде и двете си очи.“ (виж кн. „The Midnight Sun: The Death and Rebirth of God in Ancient Egypt“, Alan F. Alford, Eridu Books, 2004, Ch. 3 - „The Creation“] {В шумерският „Епос за Гилгамеш“ хладката вода станала причина Змията да открадне от героя цветето на вечната младост: „Видял Гилгамеш водоема, чиито води били хладки. Спуснал се в него, хвърлил се във водата. Змията - на цветето подушила миризмата. От една дупка изпълзяла, цветето отмъкнала (откраднала). Назад връщайки се, хвърлила кожата (си). Междувременно Гилгамеш седнал и заплакал. По бузите му се стичали сълзи. Обърнал се към кормчията Уршанаби: - „За кого, Уршанаби, се трудеха ръцете (ми)? За кого кръвта течеше в сърцето (ми)? Сам на себе си не донесох доброто, Доставих благото на лъва земен (от земята)!“ (виж кн. „Поэзия и проза Древнего Востока“, „Библиотека Всемирной Литературы. Том 1“, „Художественная Литература“, Москва, 1973, стр. 173) Ако Сатана – Древната Змия (алюзия за смъртоносното излъчване на планетата Сатурн), поради греха на Адам е завладял „дървото за познаване доброто и злото“ - Голямата пирамида в Гиза (ГП), Египет и вторично я е реконструирал, и усилил, чрез специалния кристал вътре в нея, нейната (на ГП) мощ - то дали това смесване [областта (полето) край съвременния египетски град Кайро, в древността била наричана „Вавилон“ – „смешение“, а ГП - „Вавилонската кула“ (ср. Бит.11:2-9)] на космическите енергии в ГП вече е станало смъртоносно (носи смърт) за човеците? Това ли, което е трябвало да носи живот на човеците - сега е станало смърт за нас? Затова ли евреите непременно е трябвало да унищожат лъжливия път за тази енергия (ср. Пс.119:128; Пр.14:12), като съборят стената на древния град на Луната - Ерихон (ср. Ис.Нав.6:20,26; 3Царе 16:34), отразяваща енергията от ГП - към Петра [от масивната стена или пирамида на град Ерихон тази жизненоважна за живота на земята енергия била отклонявана по лъжлив път (ср. Пс.119:128б) и насочвана към изградена пирамида (или шестостенна структура) на Луната, и от там насочвана към крайната цел - пирамида на Марс, за да презаредят с тази космическа енергия ядрото на червената планета?] - към Храма в град Ерусалим (ХЕ)? Поради тази ли причина, Господ Исус Христос на кръста явно приел това смесване на небесните води (на загадъчните космически енергии) - от ГП и - от кристала в ХЕ, вътре в Себе Си - приел и изпил Смъртта (ср. Исая 25:8), като я е абсорбирал, и унищожил силата й в тялото Си, – и с този Си върховен акт на себежертва е направил възможно възкресението и вечния живот?}

* Йоан 19:34 „Обаче, един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода.“ - Думичката „веднага“ показва, че на кръста, Исус Христос е бил мъчен (до смърт), чрез действието на скаларно оръжие. Тялото Му буквално е било нагрято отвътре, телесните течности почти са заврели, от силата на резонансните честоти, на оръжието, с което Исус Христос е бил поразен. Доказателство за необикновено силното вътрешно загряване в тялото на Исус, е факта, че когато римският войник пробол (продупчил) тялото Му, с копието – от получилия се телесен отвор, със сила, под налягане, веднага изтекла силна струя от кръв и вода, понеже тялото на Христос било адски загрято. „… Сърцето ми стана като восък, разтопява се всред вътрешностите ми. Силата ми изсъхна като черепка, и езикът ми прилепна за челюстите ми; и Ти си ме свел в пръстта на смъртта (подземния свят).“ (виж Пс.22:14,15) [При завишено състояние на енергетиката на тялото мозъкът и сърцето преминават в друг режим на работа, при което е установено, че организма произвежда някакъв (различен) вид вода, създава се друга електро-магнитна среда, около сърцето.] [„Божият Гняв“ бил описан в Стария завет като огън от ада (действието на изкуствена планина/пирамида, сваляща колосални небесни енергии – „огън от небето на земята“). „Тогава се поклати и потресе земята; основите на планините се разлюляха и поклатиха се, защото се разгневи Той.“ (Пс.18:7) „Защото огън се накладе в гнева Ми и ще пламне дори до най- дълбокия ад; ще пояде земята с произведенията й, и ще изгори основите на планините.“ (Втор.32:22). Вавилонският цар Хамурапи заплашвал всеки, който нарушава неговите закони, със следната клетва: - „Долу, в подземния свят, може той („Уту Шамаш“ - Слънцето) да отнема неговия воден дух!“ Под въздействието на енергията на могъщото скаларно оръжие, с което някога бил унищожен град Содом, тялото на жената на Лот, за броени секунди, буквално се превърнало на бял прах от моноатомни елементи - и стана стълб от сол“ (виж Бит.19:26)?] [При силно нагряване варовикът става бял и в зависимост от температурата се топи, и се превръща в стъкловидни кристали, подобни на бяла сол. При кратък шоков удар от екстремно висока температура телата се овъгляват и покриват с пепел, която външно напомня сняг. „И ще бъдат хората горяща вар“ (виж Исая 33:12а).] Друго доказателство за необикновено силното, вътрешно загряване на тялото Му, било Неговото Собствено свидетелство, чрез думи. Малко преди да умре на кръста Исус Христос простенал: – „Жаден съм!“ (виж Йоан 19:28). Вътре в Него горял необикновен огън (космическа енергия); лицето Му потъмняло [станало керемидено-кафяво на цвят; погрозняло, както някога подобно се случило с лицата на: - цар Езекия (виж Исая 52:14; ср. 4Царе 20:1,2); - на Каин (ср. Бит.4:6); - на жителите на град Содом (ср. Исая 3:9); - на цар Навуходоносор ІІ (ср. Дан.3:19) и др.; може би, вредно ултравиолетово лъчение?]. Всички описани събития недвусмислено свидетелстват за едно: - Господ Исус Христос, на кръста, е бил убит, чрез действието на свръх-високотехнологично, могъщо скаларно оръжие (чрез Голямата пирамида в Гиза, Египет?)! В „Coffin Texts“, VІ, Spell 519, се твърди, че „Ра поразява с жар (топлина) от устата си“, а в „Pyramid Texts“, Spell 689, §1090b, че „Ра е опасен като разгневен крокодил“ (убива с голяма сила; ср. Йов 41-ва гл.). [Съгласно „Pyramid Texts“ (~ ХХІV в.пр.Хр.), Spell 311, §499а, едно от имената на Ра било „Великите води, които излизат от Великия.“ От сакрална и метафизична гледна точка тази жажда на Царя (ср. Пс.42:1,2) била свързана с „водното“ изтичане на Озирис, което било жизнено необходимо за възлизането на починалия цар на Небесата. В египетските „Coffin Texts“ (~ ХХІІ в.пр.Хр.), VІІ, Spell 833, е записано: - „Вода за Планината! Вода за Хор! Дайте му водата на неговия баща Озирис! Прослави се, Царю! В теб имаш своята вода, в теб имаш студената вода, изтичането, което има своето начало (или произхожда) от Бога; водите на разделянето (ср. Бит.1:7), които изтичат от Озирис. О, царю, ти си оставил живите, но не си оставил мъртвите!“ По такъв начин, в отвъдния живот, „потушавайки жаждата си“ във „Великият източник“ на Своя Отец, починалият цар можел да се възкачи на Небесата откъм „източния хоризонт“. Тук той щял да чуе „шума на потока, влизащ през източната порта на Небесата“; (ср. Езек.47:6-12). Това място на небето се наричало на египетски език „Мехет-Урет“, което буквално означава „Великият поток (река)“. Починалият цар трябвало да върне водите на Небесата, защото задачата му била да възстанови порядъка, който съществувал през „Първото време“. Това означавало, че в „другия свят“, наречен от египтяните „Дуат“, трябвало да се отвори канала (източника) (ср. Зах.13:1), свързващ Небесата със Земята. И вече – по този канал, пълен с буйни (бълбукащи; шумни) води (ср. Пс.46:4), царят се отправял (отплавал) към Небесата.]

{Причината за смъртта на туристите от групата на Игор Дятлов, в нощта на 1-ви с/у 2-ри февруари, 1959 г., била секретно изпитание на скаларно оръжие от военните на СССР над Урал. Това оръжие убило участниците в експедицията, като неимоверно силно нагряло телата им отвътре. Всички младежи от групата умрели в голяма агония, с лица застинали в неописуем предсмъртен ужас, без да имат и най- малко понятие какво се случва с тях; как огненото оранжево-червено кълбо, появило се над мястото, ги загрява и гори отвътре; как тази непреодолимо силна вибрация (треперене; резонанс, който кара дори костите на някои да се разрушат и) ги убива?! Пр. Захария описал въздействието на такова скаларно оръжие - оръжието на Божия Гняв: - „И ето язвата, с която Господ ще порази всичките народи, които са воювали против Ерусалим: Месата им ще тлеят, докато още стоят на нозете сиочите им ще се разтопят в ямите сии езикът им ще тлее в устата им.“ (Зах.14:12). „Те ще се смутятболки и скърби ще ги обземат. Ще бъдат в болки както жена, която ражда. Удивлявани (изумени, смаяни) ще гледат един на друг, - лицата им лица на пламък.“ (Исая 13:8) „Ето, те ще бъдат като стърнища, огън ще ги изгори. Няма да могат да избавят (освободят) сами себе си от силата на пламъка. Това не са въглени, та да се стопли човек на тях или огън, та да седне човек пред него.“ (Исая 47:14) „Ще изпратя върху вас ужас (терор)погубващо страдание и болезнено треперене, които ще изгорят очите ви и ще причинят болка на сърцето.“ (Левит 26:16б, превод от иврит). Всички загинали имали травми, съответстващи на удар от катастрофа, станала с превишена скорост. Скаларните вълни (освен, че неимоверно нагряват) похлупват, като огромна тежест и смачкват телата на живите същества. Буквално, в древността, евреите са наричали „славата“ (на Яхве) – „ka·bo·wd“ „тежестта“. Запазени са оскъдни древни свидетелства, че при поразяване от такова оръжие ушните тъпанчета на някои хора не издържат и се пръсват от неимоверно силен шум, а очите им ослепяват (изтичат) (виж Бит.19:11; ср. Исая 29:9). Същият такъв неописуем, смъртен ужас – на огън запален и горящ вътре в телата (в костите) им (кожата на лицата им станала тъмно-оранжева, а косите им побелели), слепота и неимоверно силен шум в ушите им, довеждащ до паническа лудост, и болка, изживели деветимата участници от групата на Игор Дятлов, в онази трагична за тях нощ на Урал. (За това как немците през 1943 г., с експериментално скаларно оръжие, по погрешка, са избили своя войскова част по време на ВСВ - виж ст. „Domes of Wrath“, Vladimir V. Rubtsov, Magazine „Fate“, Apr. 2002, Vol. 55, No. 3)}

[Имената на 7-те възвишения, в/у които е разположен град Ерусалим, имали ясни буквални значения. Ето имената на три от тях: на север - възвишението „Mount Zophim“ било известно също и като „Scopus“ - буквално озн. „Планината на Наблюдателите (Стражите)“; средното възвишение - връх „Moriah“, озн. „Планина на насочването“; на юг - връх „Sion“ буквално озн. „Планината на Сигнала“. Долините край град Ерусалим също предоставят забележителни доказа­телства за пристигането на някаква огнена енергия (от Космоса - през ядрото на планетата Земя - през Голямата пирамида в Гиза - през Петра - право към Храма в град Ерусалим?). Една от тези долини е назована в Исая 22:1 като „the Valley of Hizzayon“, озн. „Долината на проникновението (видението)“. Името на друга долина – „Kidron“, произлиза от корен, значещ „да блестя; да горя; да излъчвам горещина“, и така станала известна като „Долината на Огъня“. Нейната по- ниска част била позната като „Wadi-en-Nar“ или „Огънят Уади“. Малката долина „Geh Ben-Hinnom“ също имала връзка с огъня, оттам идва гръцкото „Gehenna“, което обикновено се превежда като „Hades“ или „Hell“. Според една легенда долината „Гех Хином“ съдържала врата към подземния свят, отбелязана с колона от дим, издигаща се между две палмови дървета. Ограничените археологически изследвания досега са успели да открият под град Ерусалим 37 водни цистерни, с общ обем около 10 милиона U.S. галона (~ 37 854 000 литра)?! Всичко това свидетелства за някаква голяма космическа енергия (огън; горещина; жупел) идвали в/над град Ерусалим и облаци от пара, която се издигала от Земята (ср. Бит.2:6; Деян.2:19). (за още виж кн. „Боговете на новото хилядолетие“, Алън Ф. Алфорд, изд. „Гуторанов и син“, 1999, гл. 8-ма  - „Доказателства за Божествено управление“, „Йерусалим“)

* Мат.21:7 „И тъй учениците отидоха и сториха както им заръча Исус; докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях.“ - Според преданията - само дивите осли (езотерично - Луната и Меркурий) знаели пътя към пещерата, в която цар Соломон скрил заветния кристал - скрижалите на завета (ср. Исая 32:14). Дивото осле [„което никой човек не е възсядал“ (Лука 19:30)] знаело къде води Исус – по пътя към гроба Му. Някъде там имало Градина и в нея нов гроб, изсечен в скала и никой не знаел, че в дълбините, под пещерата, бил скрит оригиналния кристал от ковчега на завета. Новият гроб бил изсечен в скалата или камъка, който някога бил основата на „кулата“ – кодираното име за Светая Светих. Крепостта и кулата ще станат до века пещери, наслаждение на диви осли, пасбище на стада.“ (Исая 32:14). Йосиф, взел тялото на Исус Христос от кръста „обви го с плащаница, и положи го в гроб изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган“ (Лука 23:53). Мъртвото тяло на Христос лежало в новия гроб изсечен в скалата, над пещерата – някога, най- светото място на храма, под която бил скрит „страховития кристал“ (виж Езек.1:22б). „И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана“ (Йоан 1:5).

* Мат.28:2-4 „А ето, стана голям трус; защото ангел от Господа слезе от небето и пристъпи, отвали камъка [камъкът „е вдигнат“ – по въздуха „on Air“ (виж Йоан 20:1)], и седна на него. Изгледът му беше като блескавица, и облеклото му бяло като сняг. И в страха си от него стражарите трепереха, и станаха като мъртви.“ - Когато умрял на кръста Исус Христос бил положен в пещера, под която бил кристала-сапфир; плочите на Завета, които цар Соломон скрил в пещера, под Светая Светих на Храма. Когато светлината от Престола на Бог-Отец, през Вселената до Земята, в онзи ден и час, докоснала мъртвото Исус Христово тяло, Спасителят възкръснал. Също възкръснали и 24-те старейшини, чиито гробове били наоколо (тези 24 старейшини са споменати в кн. „Откровението на Йоан“). „Исая заявил, че всички праведни израилтяни трябва да възкръснат и да участват в Месианското царство, съживени от Божията роса от светлина (Исая 26:19).“ (виж кн. „Hebrew Myths: The Book of Genesis“, Robert Graves and Dr. Raphael Patai, Open Road Integrated Media & Rosetta Books LLC, 2014, Ch. 61, § 5) Най- висшата физика на Вселената сработила! Централният кристал уловил неземна светлина и мъртвото тяло на Исус Христос, което лежало над скрижалите-кристали оживяло! Над гроба на Христос, след стотици години (от времето на първия храм) се явил „ka·bo·wd“ „Славата“ на Бога. При тази гледка на светлината на „среднощното слънце“ (с това име било описано въпросното явление в древните митове; ср. Зах.14:4-9) римските войници „трепереха и станаха като мъртви“ (виж Мат.28:4). Огромният камък, затулващ входа на гроба-пещера, под могъщото действие на небесните енергии, които кристалът улавял, буквално изхвърчал от мястото си и започнал да трепти, и да левитира във въздуха. Под действието на този „страховит кристал“ (виж Езек.1:22,26) всичко, край него започнало да вибрира (да трепери). Доказателство за това са свидетелствата, че земята е треперела – „стана голям трус“ (виж Мат.28:2), че римските войници също са „треперели“ и, че „станаха като мъртви“; могъщата енергия отнела жизнената им сила. [В египетските „Pyramid Texts“, Spell 690, се казва: „Мощта на Ра вселява (вътре в хората) треперене в тъмнината (в мрака, през нощта), понеже това е присъщо за Господаря на ужасите.“] - „Защото енергията ми се обърна в тлеене, та останах безсилен.“ – свидетелствал пророк Даниил (виж Дан.10:8). Ето го „дървото на живота“ насред Градината (виж Йоан 19:41; ср. Бит.2:8) в действие! Исус Христос ни е оставил пример как, дори и мъртъв, Той напълно се доверил на Своя Небесен Отец, и как Той е победил (ср. Откр.3:21)! „Когото Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея.“ (Деян.2:24). Това бил момента на Неговото кръщение в неземен огън (в Духа), за което Той говорил на учениците Си (виж Лука 12:49,50; ср. Йоан 3:5,6). Вече възкръснал и преобразен от мъртвите, Господ-Бог Исус Христос заявил: - „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.“ (Мат.28:18б). {Днес полярната звезда е „Поларис“, от съзвездието „Малка мечка“ [съзвездие, което било наричано „малкото стадо“ (ср. Лука 12:32)], но в една следваща епоха, северната полярна звезда ще стане „Гама Цефей“ (между 3000 и 5200 г.сл.Хр.). От най- дълбока древност съзвездието „Цефей“ изобразява Бог като триумфиращ Цар, имащ цялата власт (най- високо) на Небесата и над цялата Земя.}

[В гробницата на Тутанкамон бил открит следният съпровождащ го надпис, относно механизма, правещ възможно съживяването му: „Тези богове са такива, че лъчите на Ра проникват в техните тела; Той призовава техните души.“ На друго място, в т.н. „Coffin texts“, Spell 669, е описано и самото възкресение: „Възраждането ти - в гнездото на Тот... Погледнете, царят съществува; ето той възраства (се изправя), ето той разбива яйцето.“ Египтяните възприемали червения гранитен саркофаг в Камерата на царя в Голямата пирамида, в Гиза, като „гнездото“ или „лодката“ (ковчега) на бог Тот, откъдето Озирис бил възкресен и излязъл от „яйцето“ (ср. Езек.37:1-14; Лука 24:12). Според една от версиите на легендата, Озирис се преродил след като събрал, това, което изтичало от „Огнения остров“ и, чрез тази жизнено необходима енергия се изкачил по „Стълбата към небето“ – както сакрално били наричани Голямата пирамида и мястото на храма (ср. Бит.28:12). В египетската книга „Book of What is in the Duat“ („Книга за това, което е в Дуат“) е записано, че по време на своето пътуване в подземния свят, Ра заявявал, че неговата душа трябва да се свърже отново с тялото му. Когато това се случило, светлината, излъчваща се от него, събуждала и живота на много от „обитаващите в тъмницата под земята“ (т.е. на починалите) (ср. Мат.27:52). Но, това не била обикновена светлина, защото Ра предупредил стража при вратата за опасността: - „Скрий се и не се появявай отново, докато не мина.“ (ср. Изх.33:18-23; Исая 2:10). В една от първите сцени на египетската книга „Book of Gates“ (~ ХVІ в.пр.Хр.) е отбелязано как Ра влязъл вътре в „Планината на Запад“ и призовал Светлината: - „Изпусни Светлината, о Планина! Нека засияе (или - Нека се излъчи) това, което ме изпояжда (поглъща), това, което убива хората, и това, което се е напълнило след насилието на боговете…“ (виж кн. „From Fetish to God in Ancient Egypt“, by sir Ernest Alfred Wallis Budge, Oxford University Press, H. Milford, London, 1934, p. 82) А в египетската „Book of the Dead“ е записано: „... Мъртвото тяло на Озирис влезе в Планината (Голямата пирамида в Гиза), откъдето се появи блестящата душа на Озирис, когато той се издигна след смъртта, лъчезарното му лице бе нагрято от горещината до бяло.“ В „Pyramid Texts“, Spell 685, §2063, §2064, четем: „Водите на Живота, които са на Небесата, са дошли, водите на Живота, които са на Земята, са дошли. Небесата са се е възпламенили за Теб, Земята се тресе (разлага се) под Теб, предшествайки раждането на Бога. Две Планини се разтопиха (разцепиха), за да възсъществува Бога... Две Планини се разпаднаха, за да може Царя да възсъществува...“ (виж Зах.6:1; ср. Наум 1:5; Псалм 46:5,6; 2Петр.3:10,12) Пак там, в Spell 332 (Заклинание 332), възкръсналият Озирис казва: „Аз се възвиших (изправих се от мъртвите; възкръснах) в огнен взрив, измених себе си (преобразих тялото си)!“ Царят възлязъл на небесата във „вихрен огън“ или в „голяма буря“ (Spell 261, 669). По време на срещата на Озирис и Ра, се случвала магическата трансформация на Озирис, при която се връщала жизнената му сила и се постигало съвместно съживяване на Озирис и Ра. Те заедно се изправяли пред жените - Изис и Нефтис, а Ра „се събира със сърцето си“ и разговарял с него. Тази сцена символизирала връщането на „Изначалното време“.]

* Лука 6:13 - Исус изградил около Себе Си 12 кристала на духовния Си храм – 12-те апостоли. Новият завет представя картината, на „дървото на живота“, - че Исус Христос Е централният жив камък-кристал (ср. 1Петр.2:4; Деян.4:11), а християните – скъпоценните живи камъни в Новозаветния храм на Църквата (ср. 1Петр.2:5).

* Мат.7:6 - Исус предупредил апостолите и учениците Си да не дават на „кучетата“ и „свинете“светите тайни за бисерите/кристалите.

* Мат.13:45,46 - Исус говорил за бисера/кристала с голяма цена.

* Марко 12:10 - Исус Христос Е „Канарата“ – основният кристал, Който зидарите (масоните; масонството е основано от юдейското есейство) отхвърлиха (ср. Лука 8:10).

* Мат.24:26 „Прочее, ако ви кажат: Ето, Той е в пустинята; не излизайте; или: Ето Той е във вътрешните стаи; не вярвайте.“ - Исус Христос предупредил учениците Си да не следват лъжемесиите, които се появявали на разни усамотени места из пустинята или на тайни сбирки в нечии домове, но езотеричното значение на текста (би могло) да е предупреждение - да не излизат (в обсега на намиращата се) в пустинята Голяма пирамида в Гиза, Египет и за вътрешните стаи (отделения; камери) на Храма в град Ерусалим?

* Лука 11:52 „Горко на вас, законници! Защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте.“ - Явно ключовата тема за така важните кристали (Давидовият ключ?) е била съвсем съзнателно затъмнена, чрез умишлено замазване на старозаветните текстове, от юдейското свещенство. - „Как казвате: Ние сме мъдри, и законът Господен е с нас? Ето, наистина и него лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа.“ (Ерем.8:8). Темата за кристалите, свързани с безсмъртието, може да бъде проследена от кн. „Битие“ до кн. „Откровение“, като „златната нишка“, преминаваща през текстовете на цялата Библия.

* Деян.1:18 „И (Юда) като падна стремглав, пукна се през сред, и всичките му черва изтекоха.“ – „Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса“ (Деян.1:16), понеже „подир залъка, Сатана влезе в него“ (Йоан 13:27а), вероятно е бил поразен от тази енергия, чрез кристала, понеже случилото се с него е описано така, както е пророкувано, че ще бъдат поразени и ще умрат нечестивите в „Деня на Гнева на Яхве“ (виж Софон.1:18; Пс.69:23,24): - „Аз така ще наскърбя човеците щото ще ходят като слепи, защото са съгрешили против Яхве; кръвта им ще се излее като прах, и червата им като нечистотии.“ (Софон.1:17). Може би, предчувствайки страшното възмездие, което скоро щяло да го сполети, в ужаса си, Юда Искариотски сторил най- разумното - отишъл и се обесил (виж Мат.27:5). Точно защото Господ Исус Христос е знаел, по какъв ужасен начин ще бъде поразено тялото на Юда (вторият индивидуално маркиран с белег от Сатана?), без да може лично да му помогне (виж Йоан 17:12), горчиво го съжалил (виж Мат.26:24; Марко 14:21; Лука 22:22; ср. Откр.8:13).

* Деян.2:1-4(а) – „И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето, като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух…“ – Този „шум от небето“, както и останалите описани в този пасаж явления, са х-ка на действието на специалния „ужасен кристал“; подобен „шум“ е белег на действието на могъщо скаларно устройство (ср. Исая 29:6 и др.).

* Деян.7:53 - „Вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.“ - Дякон Стефан, пълен със Св. Дух казал на членовете на Синедриона, че евреите не са опазили Закона - кристалът на откровението, приет, чрез елохимско (ангелско) служене (виж Бит.32:1). Свидетелството на дякон Стефан, било, че потомците на Авраам не са опазили Завета с Яхве и главното им задължение – физически да опазят кристалите-плочите, с написаното от Бога в/на тях. Лицето на Стефан светнало от енергията на кристала – Божията Слава, която той във видение му било дадено, в онзи момент, да види (виж Деян.7:55,56). [„Ученият Муртади например пише за необикновените светлинни ефекти, които египетските магьосници можели да предизвикват, когато правели лицата си да „светят като слънцето“.“ (виж кн. „Забранената египтология“, Ердоган Ерчиван, изд. „Дилок“, 2011, гл. 3-та - „Кодирани послания“)]

* Деян 8:26-39 - Ковчежникът на Етиопската царица-кандакия [царица Amantitere (22-41г.)] търсел сведения за кристала в старозаветните текстове от кн. на пр. Исая. Вероятно човекът се е питал: -  Дошло ли е времето да върнат кивота на откровението в Ерусалим? Дякон Филип срещнал пазителят на съкровищницата в Етиопия [и на кивота в град Аксум] (виж Деян.7:53) и му благовестил. [Този новозаветен текст вероятно прави връзка с легендата за сина на цар Соломон от Савската царица (царицата на Етиопия и Йемен, от племето Оромо) - на име Менелик („Менелик“ означава „син на мъдрия човек“), и с оригиналния ковчег на Завета (без заветните кристали вътре), който баща му Соломон му дал?]

* Ефес.3:3 - Сатана повдигнал преследване с/у първите християни заради разгласянето на тази тайна, свързана с кристалите? В 1Петр.2:5 - Ап. Петър пише за „живи камъни“, които се вграждат в „духовен храм“.

* Ефес.6:12а - Ап. Павел писал: – „нашата борба не е с/у кръв и плът“, т.е. нашата борба е с/у духовните сили, около Сатана, които се стремят никой жив светия да няма знанието за действието на кристалите (ср. Езек.22:30,31).

* Мат.24:2 - Римляните изкарали основните камъни на храма – камък в/у камък не оставили, за да намерят този специален кристал?!

* Откр.1:1 С даването на Откровението от Исус Христос на Църквата, относно тайната, свързана с кристалите, Сатана повдигнал Рим в гонение с/у християните. По- късно Йоан записал „Откровението“ на свитък.

* Осия 4:6 - „Людете Ми загинаха от нямане знание; Понеже ти отхвърли знанието, то и Аз отхвърлих тебе да Ми не свещенодействаш; Понеже ти забрави закона на твоя Бог, то и Аз ще забравя твоите чада.“ - На през няколко хиляди години, цялото човечество преминава през кризиса или новото раждане на генезиса (нов век). Ако „в начало“ живота на човечеството е бил замислен да функционира, чрез кристали „Божия направа“ – няма как да избягаме от темата за кристалите. (Вероятно пирамиди със специални кристали има на всички планети, където съществува разумен живот?) Във втория храм, издигнат в град Ерусалим, след завръщането на еврейските пленници от Вавилон, не се явил „ka·bo·wd“ - „славата“ на Бога. Това било така, защото ковчегът на Завета, с централния храмов кристал вътре в него, просто липсвали. Нямало и „Божий син“ (т.е. Израилев/Юдейски цар), който да извика присъствието на Бога в онзи храм. Според равинска традиция, когато се яви месията, като „син Божий“, той ще влезе в храма и ще извика присъствието на Бога там. Но преди това месията трябва да доведе ковчега на Завета. Всъщност, един от най- важните знаци, по които месия трябва да бъде разпознат е този: - царят-месия да донесе ковчега на Завета с кристала вътре, който кристал никой не знае къде е! Скрит от времето на цар Соломон нататък, никой не знае къде е кристалът, но месия трябва да знае къде е! И всъщност, задачата на месия е да донесе „страшния кристал“ в ковчега на Завета! Защото това била работа на „синовете Божии“ – Израйлевите/Юдовите царе. Цар Давид донесъл ковчега на Завета в скинията си. Цар Соломон преместил ковчега на Завета от скинията в храма си. Соломон бил царят, който Господ-Бог осиновил и нарекъл „мой син“; за който Господ-Бог Яхве казал – „той ще изгради храма Ми“. След това цар Соломон извикал присъствието на Яхве в Светая Светих със своята първосвещеническа молитва (виж 2Летоп. 6-та- 8-ма гл.). Когато, близо 1000 години по- късно след цар Соломон, Господ Исус Христос се явил, Той декларирал Себе Си като „Божий син“, т.е. като Цар на Израил/Юда. Влизайки в град Ерусалим, Господ Исус Христос чул как свещените камъни-кристали проговорили. Като истинският месия, Исус Христос намерил кристала. Но ковчегът на Завета – не бил върнат, защото времето за неговото връщане от град Аксум, Етиопия, не било дошло. „Нека стане Бог, нека се разпръснат враговете Му. Нека бягат пред Него ония, които Го мразят. Както се издухва дима, така и тях раздухай; Както се топи восък пред огъня, така нека погинат нечестивите пред Божието присъствие… Бог твой ти е отредил сила; Укрепи, Боже, това, което си извършил за нас от храма Си. В Ерусалим Царете ще ти принасят дарове… Разпръсни народите, които обичат война. Ще дойдат големци от Египет; Етиопия ще побърза да простре ръцете си към Бога.“ (Пс.68:1,2,28-31). Отвъд реките на Етиопия, моите слуги, дори дъщерята на моите разпръснати люде, ще донесат дар за Мен.“ (Соф.3:10). „Горко от земята, която се засенява с крила, която е отвъд реките на Етиопия... В онова време, на мястото, гдето е Името на Господа на Силите, на Сионския хълм, ще се донесе подарък на Господа на Силите от люде високи и гладки...“ (Исая 18:1,7); „...търговията на Етиопия и на високите мъже савците...“ (виж Исая 45:14). В ония дни, от (град Аксум) Етиопия - от земята, която се засенява с крила (тъй като ковчега със засеняващите херувими е в нея), от земята на Савската царица - савците, верни хора, подбудени от Духа, ще побързат да донесат, носен на ръце, скъп подарък на Господа в град Ерусалим, на Светия хълм, – оригиналния ковчег на Завета (виж Исая 8:13-18; Пс.68:29,31); ще го сложат в храма, откъдето ще излезе Сила и Мощ от Бога. Също в онова, пророкувано, последно време, смели и разумни хора (виж Дан.11:33-35) ще действат и ще открият този така важен и ключов кристал - плочите на Завета (вероятно този страшен кристал все още е под мястото, където някога мъртвото тяло на Господ Исус Христос е било положено в скалата-гроб - някъде в скала под Ерусалим), ще превземат храма, където ще седи човекът на греха - Антихриста, лъжемесията-евреин, както бог в Божия храм (виж 2Сол.2-ра гл.) и ще поставят оригиналните сапфири (плочи) в оригиналния ковчег. Така, когато затръби „голямата тръба“ [когато се активира ГП в Гиза, Египет и започне да издава дразнещо пукащи, и съскащи звуци - като глас на змия като се хлъзга (виж Езек.46:22а)] – ще бъде активирано и противодействието му – кивота с кристала, в Ерусалим. „И в оня ден ще затръби голяма тръба; И загиващите в Асирийската земя И изгонените, които са в Египетската земя, Ще се кланят Господу в светия хълм в Ерусалим.“ (Исая 27:13; ср. Исая 19-та гл. и 62-ра гл.). {Тогава, когато дървото на живота“ се активира, разумните, покрили (умилостивили) живите по света, чрез съзнателната си себежертва [не колкото, а както Исус Христос, понеже принципно няма друг начин да бъде избавен света и да бъде спрян в онзи ден започналия Божий Гняв (виж Пс.50:4,5; 116:15; ср. Лука.9:24; Йоан 12:25; Римл.6:3-6; 1Петр.2:21; 1Кор.15:35-58)], те ще бъдат удостоени да бъдат преобразени в светии, т.е. от смъртни хора - в безсмъртни същества, с тела от огън; в запалени светилници. Точно това тайнствено преобразяване и окончателно огнено кръщение било целта в опитността на царете, описано във всички най- древни митове - превръщането на смъртния човек в безсмъртно същество, в сияещ като ярка звезда елохим (като боговете); - следствие и от яденето от златния плод на дървото на живота.}

* Исая 65:17-25 - След Второто Пришествие светиите ще завладеят Царството, което вероятно означава и, че както ГП в Гиза, Египет, така и храма в град Ерусалим - двете места свързани с действието на кристалите, ще бъдат завладени и управлявани (не от високопоставени евреи-масони, но) от праведни хора. През века на Милениума хората ще живеят много по- дълго от сега (т.е. светът ще порасне в разбирането си за висшата физика на Вселената и за кристалите), но все още ще има смърт и гробища.

* Исая 25:7,8 „И на тоя хълм Той ще развали Вънкашното покривало, което е мятано върху всичките племена, И покривката, която е простряна върху всичките народи. Ще погълне смъртта за винаги; И Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица, И ще отнеме укора на людете Си от цялата земя; Защото Господ е изговорил това.“  - „Като се свършат хилядата години“, Сатана и възкресените нечестиви ще атакуват обичния град, където са кристалите в мястото наречено „дървото на живота“. Чрез сътрудничеството си с Яхве Човекът, подобно на млад мъж, ще се опълчи и ще победи Сатана във войната след Милениума (виж Откр.20:9,10). „Жилото на Смъртта“ (в древните митове – Голямата пирамида в Гиза, Египет, е наречена „отровният зъб“ на Древната Змия – ще бъде счупен) ще бъде премахнато; покривалото на Смъртта ще бъде вдигнато от планетата Земя. Повече няма да има нито смърт, нито болка, нито мъки, нито сълзи – „първото премина“ (виж Откр.21:4).

* Откр.12:1 „И голямо знамение се яви на небето, - жена, облечена със слънцето, с луната под нозете й и на главата й корона от дванадесет звезди“ – това е Новият Ерусалим и кристалът, който излъчва светлина, в центъра на пирамидата-храм - „дървото на живота“, заедно с 12-те други кристали (те са „листата“ на „дървото на живота“ – и са за изцеление на народите) – приемникът на могъщите енергии от Престола на Бог Отец, светещ с облака на Шабода (с Божията Слава; само над този кристал се явявала „Славата“) – Този много скъпоценен камък е като яспис, прозрачен като кристал: „И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми светия град, Ерусалим, който слизаше от небето от Бога, и имаше божествена слава като светеше, както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал.“ (Откр.21:10,11; ср. Езек.1:22,26). Йоан видял и кристалната река, изтичаща от „дървото на живота“ (виж Откр.22:1).

* Откр.5:1 „И видях при десницата на Седящия на престола свитък, написан отвътре и отвън, запечатан със седем печата.“ „И имаше в ръката Си отворен малък свитък.“ (Откр.10:2). В древните храмове Върховният Бог бил представян като седнал на Престол. Той държи в лявата си ръка скиптър, знак на царска власт и сила, докато дясната му ръка подкрепя два свитъка – двама свидетели - единият затворен (езотеричен), а другият (свитък) - отворен (екзотеричен). Според древните шумери, египтяни, евреи, индуси, китайци, вавилонци, перси, гърци, римляни и др., всяко истинско обучение се дели на две части – екзотерична част, предназначена за непосветените, предаваща се публично и езотерична част – за посветените. Митове, епоси, предания, легенди, свещени книги, алегорични поеми, приказки, от типа „Хиляда и една нощ“, пентакли, йероглифи, театрални пиеси, всичко това изяснява екзотеричната страна на учението. Езотеричната част се предава само от уста на уста на учениците, от хора преминали през много изпитания, които са показали волята, смелостта и силата им. Евангелието (екзотеричната част) довежда ученика до Апокалипсиса (езотеричната част), който разкрива тайната на Бога! Въпреки по- късните вмъквания в най- древните, т.н. текстове на яхвистите, от страна на елохистите, свещениците, второзакониците и редакторите (за повече виж кн. „Who Wrote the Bible?“, Richard Elliott Friedman, Harper One, San Francisco, USA, 1987), писанията на Стария завет все още съдържат части от добре зашифрован разказ за всичко произлязло след грехопадението (взривяването на планетата Тиамат). Описаните истории и лица в Библията, по Божие вдъхновение, продължават да са натоварени с архетипния мит за унищожените (от греха), и възстановени (в края) Небеса-Земя. Това е опростената история за Господ Исус Христос, чрез Който е била извадена на яве скритата история на разрушената небесна планета Тиамат и нейното възраждане на Земята като „Царството (Божие)“. Това е откровение за истинската история на човечеството, за нашият Път обратно към вечния Живот, като целокупна цивилизация от осъзнати личности (ср. Йоан 14:6; 15:15,16). Явно, посредством „дървото на живота“ е можело да бъде постигнато всякакво добро желание на човеците (виж Пр.13:12б). - „До сега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.“ (Йоан 16:24; ср. 1Тим.2:3,4; Йоан 3:16).




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: karev
Категория: Други
Прочетен: 153365
Постинги: 44
Коментари: 0
Гласове: 11
Архив