Едва ли има в световната културна история творец, подобен на Йеронимус Бош, който така цялостно, задълбочено и оригинално да е изобразил демоничното. Ако при Данте последното е с религиозно-назидателен оттенък, при Гьоте - с ,,научно-познавателен"", при Маркиз дьо Сад - със сексуален, при Вагнер - с митологично- величав, при Хичкок и Копола - с волунтаристично-агресивен/ психологически/, то при Бош всички тези нюанси на демоничното не само че присъстват твърде осезаемо взети заедно, но и биват още допълнително обагрени с иронично-мистична окраска. В този ред на мисли, неслучайно той е ,,удостоен"" с титлата: ,,Почетен Доктор по кошмарите"".
        Истинското име на Бош е Йерун ван Акен, холандски художник, роден през 1450г. в градчето Хертогенбос. Важно е да отбележим, че той носи дарбата си на живописец по наследство: и баща му, и дядо му са художници. След смъртта на баща си през 1478г. Бош наследява ателието му, а малко по-късно се жени за Алейт Гояртс ван ден Мервене, момиче от местен знатен род. Благодарение на този брак, Бош получава дoстъп до местната аристокрация. Впоследствие художникът се присъединява към ,,Братството на нашата Дама"", консервативна религиозна група, благославяща Дева Мария и осъществяваща благотворителна дейност. В качеството му на живописец, на него често му поръчват да украсява празнични шествия, тайнствени обряди, както и да изoграфисва олтари и капели.
         Гениалният творец умира през 1516г.
        Творчеството на художника включва 25 картини и 8 рисунки, останали като наследство. Само 7 картини са подписани от автора, а нито една негова творба не е датирана. Бош е известен като майстор на триптиха. Сред най-известните му триптиси са: ,,Градината на земните удоволствия"", ,,Изкушението на Св. Антоний"", ,,Каруцата със сено"". Сред другите по-известни негови отделни картини може да добавим ,,Корабът на глупаците"", ,,Операция от глупост"", ,,Седемте смъртни гряха"".

                    

        В творбите на Бош изобилстват демоните, полухората, полуживотните и машините. Друга особеност на творчеството му е, че то е подчинено на една строга символика. Алхимическите му символи включват стъклени колби и кълба. Друга група символи включват ,,сладострастни плодове"": вишни, грозде, ягоди, ябълки, сливи. Сред секссимволите по-известни са рогът, стрелата/ мъжките/, както и кръгът, кошът, мехурът/ женските/. Някои животни, жабата, напр., символизира дявола и смъртта, а совата - коварството.
        Опитите на съвременните специалисти да дефинират по някакъв начин Бош и творчеството му съвсем не са еднозначни. Някои го считат за предвестник на сюрреализма, извличащ ,,автоматично"" фантасмагоричните си образи от дълбините на подсъзнанието. Неслучайно С. Дали и А. Бретон се обявяват за негови наследници. Други смятат, че изкуството му отразява алхимията, астрологията и черната магия. Трети се стараят да мотивират творчеството му чрез различни религиозни секти.
         Сякаш обединявайки гореизложените тези, считам, че ключът към творчеството на Бош се явява най-вече демоничното. Доколкото последното е нееднозначно тълкувано, то ще приведа за илюстрация няколко негови интерпретации и ще се ориентирам към онова тълкувание, което максимално всеобхватно и адекватно се явява израз на разглеждания от нас феномен.
         Без съмнение понятието ,,демонично"" е производно от гр. дума ,,демон"", която по някаква странна ирония се превежда ,,бог"". Тук веднага се сещам за Хераклит, който споделя пред учениците си, сочейки с пръст пещерата: ,,Тук също живеят демони/ т.е. богове, б.а./"" Още по-интересно е, че в древногръцката митология демонът може да обладава както с положителни, така и с отрицателни качества. Тук вече ярко изпъква на преден план една твърде съществена характеристика на демона/демоничното/ - неговата двойнственост, неговият ,,произвол"". В тази посока се движи и интерпретацията на демоничното в апокрифната литература, където демонът е представен като ангел, изгонен от небето. Христианската традиция обаче е категорична: демонът е само и единствено бяс, зъл дух. В западноевропейското късно Средновековие пък демонът се идентифицира с вещерите.
         Както се вижда, древногръцката митология и апокрифната литература ни представят сложната двойнствена природа на демоничното, представено като една негативна метаморфоза, като един декаданс по посока от божествено възвишеното до принизено безобразното. По мое скромно мнение, тъкмо тази двойнствена, открита, ,,проиволна"" структура на демоничното заляга като фундамент в творчеството на Бош, мотивирайки по този начин и сложността при тълкуванието му. Това положение най-ярко бих могъл да демонстрирам с най-известният триптих на живописеца: ,,Градината на земните удоволствия".

    

Както се вижда, тук невинният рай/ вляво/ съжителства с ,,музикалния"" ад/ вдясно/. По средата е вместено сладострастието. Тук Бош гениално пресъздава ада като резултат от едно негативно движение от невинния рай към сладострастието, оформяйки двойнствената структура на демоничното. Нещо повече, още в уж невинния рай се загатва за някои недотам невинни, смущаващи неща: така, напр., един леопард държи в устата си мишка, птица пък яде една жаба и пр. С други думи и тук, в рая, демоничното, макар и леко загатнато, е налице. Силата на демоничното още по-ярко е представена чрез екстериора на триптиха, изобразяващ Сътворението на света:

 

   Тук вече демоничното придобива битиен, онтологически смисъл, в качеството си на една дуалистична интерпретация на света, като цяло.
    Оценките за творчеството на Бош, за него самия са противиречиви. Едни го обявяват за еретик, други - за ,,живописец на безсъзнателното"", трети - за човек с болно съзнание. За мен лично, заслугите на твореца са в няколко направления. На първо място Бош за пръв път ни предствя ужасa като  една сексуално-религиозно-окултно-мистична симбиоза. От друга страна, естетически погледнато, чрез изобразената от него гъвкава структура на демоничното той съумява да ,,раздвижи"" иначе статичното, ,,пространствено""/ съгласно естетиката на Хегел/ изобразително изкуство. На трето място, чрез творбите си той търси онтологичната проекция, придавайки философски характер на творчеството си, като цяло. И не на последно място: изобразявайки онищостяването на божественото по посока към демоничното, Бош на практика разкрива ,,хлъзгавината"" на Доброто и Злото. В този ред на мисли, неговото уникално творчество ми звучи като едно сериозно предупреждение: и в това именно аз съзирам неговия дълбок хуманизъм.
     
Ползвани материали: Уикипедия

Накрая, ще ви покажа как ,,чух"" творбите на Бош в клипа на Steve Hackett, бившият китарист на Genesis. Клипът съдържа две песни: първата, образно казано, представя ,,рая"", последната - ,,демоничното"".
                                      
                 

Първо, поздрави за прекрасния материал. Поне от два месеца не бях чел нещо толкова стойностно без значение от темата. Следващото което искам да Ви кажа е, че хора като Вас са пред изчезване за голямо съжаление. Доколкото разбирам сте учител, Мога само да кажа, че се радвам за Вашите ученици, ако не сега то по-късно ще оценят с какъв човек са били в досег. И накрая бих се осмелил да Ви препоръчам четири книги, които със сигурност ще Ви доставят естетическа наслада, а ако сте запознат с тях моля да ме извините - Жак льо Гоф - "Цивилизация на средновековния запад", "Въображаемият свят на Средновековието"; Йохан Хьойзинха - "Есента на Средновековието" и Цочо Бояджиев - "Нощтта през Средновековието". Иначе на книжния пазар понякога могат да бъдат открити малки съкровища, които имат своето логично място в залязващата ни култура. Поздрави отново.

Най-искрено Ви благодаря за високата оценка! Радвам се, че съм предизвикал Вашия интерес!
Вярно е, че моите ученици винаги са ме ценяли високо.
Колкото до посочените от Вас книги, чел съм само първата. Трябва да призная, че съм в дълг към изобразителното изкуство - предстои ми да запълвам някои празноти в познанията си. Ще се опитам да си набавя въпросните книги и с удоволствие ще ги прочета.
Поздрави и на Вас!

макар, че ти си знаеш, но все пак да отбележа присъствие:)
Поздрави!

Радвам се на присъствието ти! Още повече ще се зарадвам да ти гостувам за новия ти постинг и да се насладя на новите ти стихове. Пишеш страхотно!
Поздрави и на теб!

Не се съгласям с определението демоничен.Повече ми е сюрреалиалистечен и магичен ,фантастичен като изказ ,отколкото демоничен. Харесвам Брьогел отколкото Бош.

За мен демоничен и сюрреалистичен изказ не се противопоставят, а се допълват. Нещо повече, в качеството си на двойнственост, демоничното предопределя сюрреалистичното, разбирано в смисъла на Дали като изобразяване на хаоса и абсурда на съществуването. Магичният, фантастичният момент, за който говориш, отново е израз на тази двойнственост/ напр. полухората, полуживотните/, т.е. на демоничното.
Колкото до избора ти по посока на Брьогел, това е въпрос на лично предпочитание.
Благодаря ти за изразената позиция!
Приятен ден!

На 13 съм и научих за Бош от книгата на Майкъл Конъли - Примката на совата ( но не се и съмнявам,че Йеронимус Бош е герой и в други книги ) . Исках да разбера повече за творчеството му , също така и за него . Браво много е дабро !

Драго ми е, че съм предизвикал интереса ти към тази колкото гениална, толкова и загадъчна личност!
Благодаря ти, че се включи в нашата дискусия!

n34a8F <a href="http://cidayqkmckxg.com/">cidayqkmckxg</a>, [url=http://tinnhevjutya.com/]tinnhevjutya[/url], [link=http://eyoohqexaogs.com/]eyoohqexaogs[/link], http://chaogjhycwqh.com/