В световната културна история има редица примери за творци, които верни на традицията на своето време са оставили на идните поколения незабравими шедьоври. Тук веднага се сещам за имена като Бах, Моцарт, Рембранд, Ван Гог, Гьоте, Балзак, Стендал...
         Има обаче и една друга категория творци, чийто неспокоен дух вечно е бивал насочван към нови хоризонти, пространства и предизвикателства. Те също са ни оставили не по-малко ценни шедьоври. Техният авантюристичен, експериментаторски дух вечно ги е тикал към ,,преоценка на всички ценности"".
          Когато младият професор Ницше прочита ключовото съчинение на Шопенхауер ,,Светът като воля и представа"", изведнъж възкликва: ,,Тази книга е писана сякаш специално за мен!"" От този момент нататък той захвърля класическата филология и окончателно се ориентира към философията, за да роди своя ,,Заратустра"".
          Медикът Чехов пък елегантно завърта ,,флирт"" с литературата, признавайки по-късно, че ,,медицината ми е законна съпруга, а литературата - тайна любовница"". Последната ражда ,,извънбрачното"" дете ,,Палата номер 6"".
          В по-ново време несъмнено един такъв експериментаторски, търсещ дух се явява легендарният джазмен Маилс Дейвис/ 1926-1991/. Обикновено в творчеството на виртуозния тромпетист отделят три периода.
          В ранния период на музикалната си кариера/1944-1950/ известният тромпетист свири бибоп с такива светила в джаза като Дизи Гилеспи и Чарли Паркър. Особено последният играе ключова роля в офрмянето на Дейвис като бъдещ първокласен музикант.
          В зрелия си период първоначално той създава първия си нонет с участието на Джил Еванс и Джери Мълиган. Формацията бързо се разпада, но дава началото на ,,cool"" течението в джаза. За щастие, по-успешен се оказва първият голям квинтет на Майлс Дейвис през периода 1955-1956г. В него участва небезизвестният виртуозен саксофонист Джон Колтрейн. Албумът на Дейвис ,,Kind Of Blue"" и композициите ,,So What"" и ,,All Blues"", в частност, се превръщат в образци на джаза. 
           През 1963г. музикантът създава нов квинтет - The second Great Quintet с участието на Уейн Шортър/ бъдещият саксофонист на Weather Report/, пианиста Хърби Хенкок, басиста Рон Картър и барабаниста Тони Уилиамс. По известни албуми от този период/ 1967-1972/ са ,,Nefertiti"", ,,In A Silent Way"", ,,Bitches Brew"", ,,Big Fun"".
           В късния период от творчеството си в края на 70-те, достигнал вече върха на славата си в бибопа, Майлс Дейвис постепенно предчувства настъпилата тематична криза в джаза. В този ред на мисли, все повече музикални критици предвещават залеза на този жанр, заключавайки, че ,,джазът умира"".
           Тъкмо в този критичен момент експериментаторският дух на Майлс Дейвис се раздвижва и той се рашава на една твърде смела стъпка - да се обърне към тематичното многообразие на рока. Чрез умелата компилация на двата жанра фактически той става основоположник на новото течение - фюжън. Постепенно последното бива допълвано от латиноамерикански фолкмотиви и теми от класическата музика. Непрестанно търсещият му дух обаче не спира дотук. Новаторството му засяга и някои чисто технически моменти: напр., той пръв се осмелява да вкара ,,електричеството"" в джаза, за ужас на болшинството критици и по-възрастни колеги. Така Майлс Дейвис отрежда подобаващо място в джаза на електрическите бас, пиано и соло китара.
           Приети скептично отначало, както обикновено, впоследствие всички тези нововъведения биват признати за революция в джаза, не само спасила, но и обогатила смислово и тематично последния. Доказателство за гореизложеното се явява фактът, че търсещият дух на ,,черния принц"" се вселява в цяла плеяда от негови музиканти-последователи като Джо Завинул, Чик Кърия, Джон Маклафлин, Алди Меола, Стенли Кларк, Били Кобъм и др.
           Рожби на фюжъна се явяват такива албуми като ,,Тutu""/1984/ и ,,Amandla""/1989/.
           По материали от Уикипедия
           Накрая ви предлагам да изслушаме титулното парче от любимия ми албум ,,Тutu"".