Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2015 23:21 - IN MEMORIAM - Здравко Кисьов
Автор: zvezdichka Категория: Поезия   
Прочетен: 7664 Коментари: 5 Гласове:
21

Последна промяна: 24.01.2015 23:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
На 23.01.2015г. от този свят си отиде поета Здравко Кисьов, мой любим поет.
 
ПОЧИВАЙ В МИР, Поете!
Светлина по пътя ти!

ДУХОВЕН ДОМ

Матей, Марко, Лука и Йоан…
Защо ли не са три,
или пет,
а именно четири
свидетелствата-евангелия
за Спасителя на света?…
Дали не защото
те са всъщност стените
на духовния дом,
в който ни чака Христос,
и който, като всеки друг дом,
от четири стени е възправен.
Но не към посоките на света
гледат те, а към Небесното царство.
И колкото и малък да ни се струва,
в този дом има място за всички.
  Канон   Един бял лист -­ като бяло сияние върху масата в здрача. Не се докосвай до него, не го запълвай със думи, ако не можеш да вложиш във тях малко повече светлина, отколкото е светлината на празния лист!   Светлопис   Ще се опитам да мина още веднъж през отворите на буквите, като през тунели -­ към светлината. Още веднъж, и още веднъж, и още веднъж... Докато не се получи върху хартията везмото от светлина.
Неразпознат

Не може още никой да ме види такъв, какъвто съм самият всъщност. Един ме преценява по обувките и знам добре ­ това е обущарят. Друг ми говори само за косата и се досещам, че ще е бръснарят. Ако не ми стои добре костюма, ще се обади именно шивачът. Стоматологът ме следи в устата, пияницата ­ чашата в дланта ми. На грешките ми ръкопляска оня, който до гуша е затънал в грешки. И вече губя всякаква надежда, че някой ще обхване всичко в мене, за да проникне и до същността ми. И се стремя да проумея само къде се губи винаги поетът, когато ме разкъсват стиховете. Ще бъде вик, дори ако прошепна: Неразпознат сред свои преминавам!...   Телеграма

Идвам ­ дума по дума към вас, дума по дума към вас приближавам, сякаш незрим телеграф ме изтласква, сякаш съм целият аз телеграма. Какво ви нося ­ радост ли, скръб ли, ­ ще разберете едва накрая. Ала каквото и да ви кажа ­ един ще плаче, друг ще се радва.   Едва тогава

През първата, по-жадна половина на моя подарен живот събирах във себе си звезди, любов и песни, без сам да знам какво със тях да правя. Като обърнат пясъчен часовник сега раздавам всичко туй обратно: звездите ­ на небето, песните ­ на птиците и обичта ­ на всички мои братя. В смъртта не бива да отнасям нищо... Когато всичко изтече от мене ­ подобно съд, без течността останал ­ едва тогава, ах, едва тогава ще знаете какво съм аз самият.   Предимство

Закриван от широки гърбове, които ме избутваха надменно, за да изпъкват все на показ те, живях ­ от вас почти незабелязан. Ала сега откривам удивен, че всъщност туй е моето предимство и туй ме прави днес ненакърнен, тъй както и стената под картините запазва своя свеж, първоначален цвят, докато всичко покрай тях на показ гасне и избелява безпощадно бързо.   Зрение

Ослепявам, бавно ослепявам... Тия думи, дето върху листа нижа в белотата ослепителна, ден по ден очите ми изпиват... Сам съм си избрал такава участ и да жаля, вече е безсмислено. Но дали когато вземеш книгата, зрението ми така обсебила ­ с моите очи ще гледаш, друже!...   Акустика

Осъмвам всеки ден без някого от тия
безкрайно близки на сърцето хора, така, че то се свива конвулсивно, почувствувало загубата всеки път. И неочаквано, с освободените от тях места пространството около мен се разширява, става по-празно, неуютно, хладно, като огромна, но безлюдна зала, където всяка моя дума, стон и зов в акустика жестока откънтява.   Знак

Тъй както си четях, полегнал на дивана, стремглаво в стаята се втурна дъщеря ми и струята на въздуха раздвижен в миг страницата недочетена обърна. Дали това бе знак, че някой ден Съдбата така ще връхлети ­ внезапно и стремглаво ­ в живота ми, и с длан немилостива ще ме прелисти като тази страница, преди да съм прочетен и разбран докрая!.   Вечерно битие

Вечерно битие над книги в тишината, скрипти перо по листа и пак сълзят очите. Какво, че вън градът примамващо клокочи ­ изтрий си очилата и продължи нататък! Във този час си маг, вълшебник, прорицател, друг, по-прекрасен свят от себе си извличаш. И върху листа може да стане туй, което дори и във живота не може да се случи. И нека да говорят, че си анахроничен, че си чудак наивен, че даже си безумец... Душата ти е крехка, за всички уязвима, но тъкмо в слабостта ти е всъщност твойта сила. От лампата над листа извира светла струя, наоколо, във здрача, заспиват пак нещата. Тъй всеки божи ден животът ти минава подобно светлина, надвесена над сянка.   Тайнопис

В годините на първата любов, на думите от голотата сепнати, а може би за по-голяма тайнственост, вместо с мастило пишехме със мляко посланията свои до любимата. Над пламъка на свещ или над печката върху листа нагрят се появяваха невидимите словоизлияния, подобно древен, пожълтял папирус... Изглежда, и по нас така животът е писал със мастилото си тайнствено /а може би със млякото ни майчино/ наглед невидимите свои истини. Но всичко става зримо, разбираемо, щом някой ден и нас, като хартията от юношеската игра, нечакано Съдбата ни постави и над огън...   Цялост

Кой бе откъснал десетина страници от тази великолепна книга? Чия безпаметна ръка се бе намесила така брутално за втори път в съдбата на героите?... Напразно се опитвах да възстановя във своето въображение откъснатите страници ­ сякаш не книга, а човек стоеше пред мен осакатен...   Изглежда, ние като тази книга не можем никога да бъдем цялостни. Все нещо липсва в нас, все нещо е опустошено от толкова нелепи безразсъдства!...   Епитафия

Като в игра невинна, нежно,
тя с длан очите ми закрила, “Познай коя съм?” ­ ме попита. Познах я ­ беше Младостта ми. За втори път това се случи, но не успях да я позная, че беше вече Старостта ми, а аз за млад се мислех още. Когато трети път постави ръка пред моя поглед някой, не ме попита вече нищо. Разбрах ­ бе свършила играта.   Определение

Какво е да бъдеш поет? ­ Може би е същото, като да свириш с премръзнали пръсти на флейта, навън на студа, сред виелицата, без да си сигурен, че някой те слуша. Но да вярваш дълбоко, че след твоята песен пролетта ще настъпи по-скоро.   Сътворение

Лежах на морския бряг до водолинията менлива и небрежно чертаех риби по пясъка. Вълните прииждаха и отнасяха знаците навътре в морето, но аз продължавах в своя унес да ги рисувам отново, докато слънцето изчезна зад хоризонта.   Когато си тръгвах, видях с изумление, че водата наоколо кипеше от риба и всяка от тях признателно пляскаше с перки към мен ­ неволен техен създател. Чак тогава почувствах тъга като към свои деца, които от мен си отиваха в безкрайното море на живота, без още нищо да знаят за въдиците и мрежите в него.   Следи

Ето, с тия нерешителни, слаби ръце умъртвих толкова много мечти, толкова много обич. Сега от пръстите ми се стичат стихове, като кръв, която не мога да скрия.   Плащаница

Всеки лист, всеки лист в тази книга е просмукал кръвта ми, всеки лист е една плащаница. Както белият плат, метнат върху ранения, показва местата на раните му. Стига да умееш да гледаш.   Старият поет

Когато животът се преполови безутешно, прозренията се сипят едно подир друго. Но старият поет вече няма търпение да ги моделира във стихове... Седи мълчалив и самотен, досущ като скулптор, който се задоволява само да вижда възможните статуи в камъка, а се отказва да ги изсече, за да не ги умъртви, дарявайки им една-единствена форма.   Вдъхновението

Понякога, когато сам не очаквам, надвесен над белия лист ­ навестява ме и мен вдъхновението. То е като струя, като полъх могъщ от крилете на ангел невидим, който издухва от листа пред мен всички леки и кухи, безсмислени думи, докато останат само най-тежките, най-здрави, най-пълни и годни като семената за посев слова.   Творчество

Търпеливо, с години
подбираш самораслите думи, придаваш им смисъл, подреждаш ги ­ стих подир стих ­ в стройни, прави редици. Сякаш през отворите на буквите си нанизал връвчица и сам не знаеш в какво се е превърнал всеки стих вече: в огърлица, в амулет ­ да те пази, или във верига.   Строгост

От трийсет години
непрекъснато пиша онова единствено стихотворение, което трябва да изразява напълно живота, усилията, мечтите ми. Но винаги се оказва, че прекалено много са думите в него, за да отговаря на истината. И аз ги отхвърлям една по една. Все някой ден, вярвам, ще го завърша. Ще бъде прекалено изящно и строго ­ без ни една дума, без ни един звук. Затова помислете, когато ви попадне случайно някой празен, чист лист хартия ­ дали той не е всъщност моето вече завършено стихотворение!   РЪСТ

И както някога, изправен до вратата,
с резка от нож бележех своя ръст ­
тъй днес съм изподран. Като вратата,
душата ми е цялата в резки.
Че всяко нещо своя ръст бележи
все някъде дълбоко в мен. Все в мен,
като че аз съм мярката за всичко.

МОЛИВ
  Целият ми живот премина, подобно на молив, в единоборство с хартията...   В какви ли ръце не бях досега, какво ли не писаха с мене, как ли не ме подостряха, докато от мен остана, уви!, парченце, малко като куршум. Колкото да го хванеш с два пръста и да напишеш най-после... Какво? – за да оправдае целия ми живот.   Защото на прага на вечния Съд си мисля не за написаното до днес, а за онова, което не успях да напиша.   ПОЩЕНСКА КУТИЯ   Не ме наричай поет. – В това припряно, забързано време е невъзможно да имаш изяществото словесно на древните. Не ме наричай поет. – Само пощенска кутия съм аз, в която всеки може да пусне посланието на своята болка и радост, уверен, че то ще бъде препратено там, където е нужно, без да е посочен адрес.   ЖАЖДА   Да четеш, да четеш, да четеш, докато ослепееш напълно над книгите, но сам да не знаеш какво се е случило и да продължиш все така да четеш, като възприемаш написаното вече не с очи, а с душата си, като суха земя, зажъдняла за дъжд.   УБЕЖИЩЕ   Словото беше последното ми убежище, но и там ме откриха.   ДУМИ   Думи, едни само думи в живота ми, но не аз тези думи изрекох – те мене всъщност изрекоха.  



Гласувай:
21



1. stela50 - Вълнуващи, дълбоки, силни поетични откровения...
25.01.2015 00:51
... Но да вярваш дълбоко, че след твоята песен пролетта ще настъпи по-скоро...
Поклон !
цитирай
2. zvezdichka - Наистина са откровения Таня!
25.01.2015 17:24
stela50 написа:
... Но да вярваш дълбоко, че след твоята песен пролетта ще настъпи по-скоро...
Поклон !

Човек може да се огледа в тях и да открива по нещо за себе си! Поклон!
цитирай
3. priqtel12 - Поклон!
27.01.2015 15:49
Чудесни стихове!
цитирай
4. martiniki - Прочетох стихотворенията, думите
28.01.2015 14:51
лек път и чисто небе на поета!
цитирай
5. zvezdichka - Благодаря ви Иве, Доре!
29.01.2015 13:31
Публикувала съм и други негови стихове на това място.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5816045
Постинги: 496
Коментари: 6837
Гласове: 21680
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031