Днес е събота, ден за почивка. Затова сметнах да разтоваря читателите си с няколко забавни истории от домашната ,,фонова тека"". И така, започвам с първата случка от поредицата импровизирани рубрики.

                                                                                      М Е Р А Ц И

                                                                                  Детска лудория

         В забавачката съм. Майка ми току-що е приключила учебни занятия и ме забира към столовата зад училището да обядваме. Озоваваме се на маса, ,,украсена"" от надарена в бюста какичка. Г-ца Надаренова е с дълбоко деколте, изпод което аха-аха да изхвръкнат две хубави...очи.
         Двете жени апетитно се хранят, а моят поглед - в навеждащата се над чинията какичка. Изведнъж леко оставям вилицата и със светкавично движение пъхвам ръчичката си в пазвата на какичката. Естествено последва писък, дрънчене на прибори и събиране на погледите на присъстващите.
         Вбесена, майка ми просъсква: ,,Джош, престани!"" и ме плясва яко по ,,непослушната"" ръчичка.
         - Ма мамо - заоправдавам се аз, виж какви хубави кълбенца има какичката, исках само да ги пипна.
         - Ще ти дам аз на тебе едни ,,кълбенца"", почвай да ядеш! - заканва се майка ми.
         Посъвзелата се какичката прихна да се смее, застъпвайки се за невръстния си ,,ухажор"":
         - Моля ви се, всичко е наред! Дете е! - и галейки ме по косата добавя - Бива си го малкият!
         - Наистина си го бива - съгласява се майка ми, показвайки белега от зъбите ми на дясната си ръка, малко под рамото, и уточнява: ето как миналата година си отхапи ,,хлебче""!

                                                                                ...И нищо повече

         Началото на 90-те, в хола на ,,порасналия"" вече Джош. Това е мястото, където не една новопубликувана стихосбирка на местни поети и поетеси е бивала поливана и ,,освещавана"". Да не говорим колко стихове са се раждали по салфетки, по хвърчащи /венче/листчета, по нежните длани на чаровни блондинки и брюнетки/ и само там ли?/. Магическа е силата на алкохола, съчетан с провокиращите въображението прогресив и джаз-рок ритми! Как да не пропишеш, слушайки Shine Of The Crazy Diamonds на Пинк Флойд или пък Spain на Чик Кърия?
           Та на една подобна литературна вечеринка поливаме новата стихосбирка на приятеля ми Ачо. След оживените творчески дискусии, неминуемо идва ред на клюките: кой с коя, къде, как и пр. Като център на внимание, Ачо пръв ни светва за последните си задявки:
           - Излизаме с тайфата от ресторанта, и тъй като времето напредна, предлагам на С. да я изпратя/ С. е хубавицата, на която нашият приятел се слага, б.а./. Хванахме такси, тупнахме пред тях и... реших да атакувам:,, И к"во с"я, няма ли да ме поканиш горе на едно чайче?"". ,,Ачо-о, часът е два и половина!"" - измъква се тя, но аз продължавам настойчиво:,, Само едно чайче бе, С...и нищо повече!"" - дипломатично предлагам аз, но леденият й поглед пресича мераците ми от раз:,,Хайде да оставим чайчетата за друг път! Благодаря ти, че ме изпрати! Лека нощ!"" Е, нощта ми не беше лека, но...
          - Значи чайче...и нищо повече! - закачливо подхвърля един зевзек.
          - Не - уточнява друг - изпращач... и нищо повече! / бурен смях/.
          - Баси, направо ме разбихте - включва се Ачо и подема инерцията: абе, дотук съм изпил половинка водка, няколко бири... и нищо повече.
          Оттогава на нашия приятел му излезе прякора ,,И нищо повече!""
 
                                                                                           * * * 
                                                                                  У П О Й К И

                                                                                   Огнеборец

         Плевенско, 80-те, месец май, сборджийско време. След 12-часов маратон с железобетон/ ракия, вино и бира, б.а./ сутринта се насочвам към хладилника за лимонада. В същото време двамата ми вуйчовци са седнали на масата и нагъват пилешка супа в комплект с гроздова за аперитив - дето се вика, луд умора няма. Реда си кротко ,,чакат"" трдиционните пълнени чушки и виното, естествено. По едно време големият ми вуйчо се обръща закачливо към мен:
          - Джошка, ти на лимонадка ли си?
          - Ами след тоя маратон трябва леко да се освежа, вие направо ми разказахте игрите, така ме цепи главата, че...
           - Я не се излагай с тая лимонада, бе! Удари една бира и всичко ще е наред! - съветва ме малкият вуйчо.
           - Ее, така е, някои обичат лимонадката, а ние пък обичаме златната есен и гроздовия сок! - продължава да ме предизвиква големият.
           Тук обаче се намесва малкият и го затапва яко:
           - Хм, кат та гледам как сменяш булките като носни кърпички, май-май по-скоро си падаш по троянската сливова, ама нейсе!

                                                                              На кой свят съм?

           Малград де Мар, китно крайморско градче на около 40км. северно от Барселона, началото на 90-те. Със Сашо Пловдивчанина сме седнали пред хотела с по един Сан Мигел/исп. бира, б.а./ в ръка и разпускаме след поредния запой. Не щеш ли към нас се насочва един събрат, пиян-залян и пита:
           - Que hora es?/ Koлко е часът?, б.а./
           - Ciete/ Седем, б.а./ - отвръща му Сашо.
           - Por la tarde o por la manana/ Следобяд или преди обяд?, б.а./ - доуточнява испанецът.
           - Por la tarde/ Следобяд, б.а./ - светва го нашият.
           Междувременно непосредствено зад него минава един дядо, усмихва ни се и прошепва:
           - Madre mia!/ Mайко мила!, б.а./.
           Сашо не се сдържа и ухилен добавя:
           - Майна, брат"чедът явно не е в час!
           - Абе, че не е в час, не е, но поне се опитва да се ориентира в обстановката, прави нещо по въпроса, докато аз все още не мога да усетя на кой свят съм.

                                                                                     * * *

                                                                  Е З И К   М О Й,  В Р А Г  М О Й!

                                                                      Предстоящи инициативи

         Началото на 80-те. У моя приятел Юксел сме, заедно с Икбал/ често съм го питал ,,к""-то само за благозвучие ли е/ и Митко. Първите двама са музиканти/ в Кърджали музиканти да искаш!/ в Естрадния оркестър към театъра, а последният е озвучител.
         Чукаме си ние белот и пием Загорка. По едно време телефонът звъни и домакинът се затичва към него. След кратък разговор Юксел решава да упражни българския си/ от уважение към Митко/, обръщайки се към нашия приятел с ,,благозвучното"" име:
         - Икбал, викат ти в тилифона! Ше има консерт на Мериналните бани/ Минерални бани, курортно селце в Хасковско, б.а./.
         И тримата се превиваме от смях. Икбал се насочва към телефона, а идващият към нас домакин недоумява:
         - Какво смешно казах?
         Митко на свой ред решава да упражни турския си:
         - Абе, оолум/ чедо, б.а./, казва се: ,,Викат те на телефона"" и ,,Минерални бани"", анадън му. Гель кендине/ Ела на себе си, б.а./ бе, Хамлете!
                                                                   
                                                                      Упражнение по руски език
         
         Двама нашенци решават да упражнят знанията си по руски език:
         - Извините, у вас кибритчики есть? - попитал първият.
         - К сожалению, я не пушу - отвърнал другият.
  

                                                                         Ах, тези мръсни идиоми!

          2003г., малко преди Коледа, Лондон, Сент Полс. Сградата на Стоковата борса се обновява и ние с дърводелеца Мик сглобяваме нови секции. Улисан в работа, чувам зад гърба си:
          - Give me a hand, please!
          В първия момент инстинктивно аха-аха да подам ръката си за ръкостискане, но виждайки че Мик се насочва към някакви плоскости се досещам, че човекът просто ме моли за помощ. Та ето как в началото, като аджамия, без малко да стана за смях. Такива ми ти работи.