Ако в средата на 70-те някой ми беше казал, че музикалните ми предпочитания ще еволюират по посока към джаза, най-искрено бих му се изсмял в очите. На заклет фен на DEEP PURPLE, URIAH HEEP и на хард рока въобще само споменаването на думата ,,джаз"" бе повече от еретично.
     Да, но времената се менят,менят се и предпочитанията ни. Промените настигнаха и самата рок музика: достигнала апогея си, тя лека-полека започна да върви към своя залез. Така например DEEP PURPLE не бе същият, след като бе напуснат от I. Gilan и R.Glower; смъртта на D.Byron лиши URIAH HEEP от един прекрасен и талантлив вокал; без O. Ozbourne пък BLACK SABBATH някак избледня и залиня. Може би единствено LED ZEPPELIN запази своята традиционно силна позиция, но дето се вика една птичка пролет не прави. Новите формации - RAINBOW, WHITE SNAKE, FOREIGHNER, TOTO - при всичките си безспорни качества определено отстъпваха пред своите предшественици по отношение на тематичното многообразие. Еднообразието още повече се задълбочи при следващата вълна  от  метъл  групи :  AC-DC,  MOTORHEAD,  IRON  MAIDEN,  METALICA и пр.
      В търсене на нещо по-свежо помня, че се бях насочил към единствения по онова източник на ,,западна"" музика: неделното предаване ,,METRONOM"" от румънската секция на радио ,,Свободна Европа"". Там открих един различен рок в лицето на GENESIS, YES, ELP, JETHRO TULL и KING CRIMSON. Критиците определят музиката на тези групи ту като арт рок, ту като прогресив рок или като симфорок. Лично аз приемам и трите термина, но все пак отдавам предпочитание на последния, тъй като считам, че да определиш дадени групи като арт и прогресив означава косвено да лепнеш етикета  ,,нехудожествени и регресивни"" на останалите. Както и да е. По-важното е, че гореспоменатите новатори се бяха нагърбили с нелеката задача да освежат поувяхналия рок с теми от класическата музика и от английския фолклор. Някъде преобладаваще класиката/ ELP: ,,Works"", ,,Pictures...""/, другаде - фолклора/ JETHRO TULL: ,,Acualang""/, но така или иначе резултатите бяха твърде обнадеждаващи и аз бях силно впечатлен от творчеството на тези групи. Другото сериозно ,,попадение""  за мен бе FRANK ZAPPA. Когато чух за пръв път парчето му ,,The Torture Never Stops""/ама,че зловещо заглавие!/, се чудех рок ли слушам, джаз ли. Toгава си помислих, че джазът май не е толкова лош, но зависи как ти го ,,поднасят"". Следващото му парче, ,,Wild Love"" oкончателно ме хвъли в тъч - там вече рок,джаз,симфония бяха така омешени, че не знаех на кой свят се намирам. Опитите ми да определя жанрово този невероятен талант се оказаха абсолютно безуспешни. Всъщност FRANK ZAPPA  бе  първият  музикант,  който  ме  накара  да  погледна  по-сериозно  на  джаза.  Впоследствие,  след  като чух ,,New York On My Mind"" на J. Mclaughlin, изведнъж разбрах, че този нов, модерен джаз, описан в дебелите книги като fusion/ или още като jazz-rock/, e точно моята музика. По-късно покрай J. Mclaughlin научих за групата му ,,MAHAVISHNU ORCHESTRA"", за пионера на fusion-a Miles Davis и за цялата плеяда перфектни музиканти, преминали през неговата ,,школовка"", а именно: Chick Corea, Stanley Clarke, Joe Zawinul, Al Di Meola, Billy Cobham и др.
       Ето така,  бавно, постепенно, преминавайки през симфорока, аз припознах fusion-a като моята музика. Трябва да призная, че тази музика не е ,,за душата"", а по скоро за и на търсещия нови пространства и измерения дух. Може би затова не е и популярна, масова още повече, че е сложна и като тематика, и като композиция. Въпреки всичко поне за мен тя има своя чар и обаяние, тъй като разкрива пред мен нови романтични хоризонти: чрез нея аз се озовавам ту във веселата и жизнерадостна Испания/ Al Di Meola, Paco de Lucia/, ту в знойна Африка/Billy Cobham/, ту в пъстрата и необятна Индия/ MAHAVISHNU ORCHESTRA/ или пък в света на приказните легенди и митове/ Jean-luc Ponty, Chick Corea/.

...Страхотен пост!За любителите и ценителите на Музиката!Обожавам Музиката и изпитвам все по-огромна нужда да се запознавам с повече нейни страни.До преди няколко години предимно слушах,а сега взех и да виждам.Определено и аз клоня към джаза...И го изучавам...

Благодаря ти за оценката, melsun! Радвам се,че и ти
харесваш джаза. И аз като теб преоткривам все нови
и нови неща в него. Той е просто океан от невероят-
теми и идеи, импровизирани по най-невероятен и причудлив начин. Приятно слушане и до нови срещи!

благодаря за този анализ, който ми поднесе страшно много полезна информация по адски увлекателен начин.

Радвам се, че съм ти доставил удоволствие, pill! Благодаря ти, че посети блога ми! Аз също с интерес
ще посещавам твоя блог. До скоро!

Едва днес се осмелих да направя собствен блог, защо ли ...? С удивление откривам свои мисли и пристрастия в твоите вкусове и разсъждения.
Тези дни чух нещо интересно по радио Z-Rock: "- Има ли нещо по-хубаво от една песен на Led Zeppelin - попита водещият своите слушатели и сам си отговори - Да! Две песни на Led Zeppelin"!

Върна ме години назад. Спомням си и "Метроном" с водещия Корней Киряк. Започваше в 15.40 ако не се лъжа. Там за първи път слушах изпълнения на "Могадишу", "Тиранозавърус рекс" и много други. Спомних си също така, че първата по-твърда песен, пусната по "Хоризонт" беше "Бягащата лисица". Спомних си дори и това, че в училище ни наказваха ако ни усетеха, че слушаме такава музика.
Боже,колко неща ми припомни! Благодаря за чудесния пост!

Радвам се да узная,че си горещ почитател на Led Zeppelin.Вчера с едно приятелче пуснахме на DVD
The songs remains the same. Невероятен диск: епизоди
от живота на изпълнителите,идилия,редуваща се с горещи епизоди от роксцената. Страхотен аранжи-
мент,страхотен саунд ! Накрая: да,две песни са по-
добре от една, но най-добре е да им имаш ВСИЧКИТЕ ПЕСНИ! До нови срещи!

Здравей,krasi7! Направил си чудесна разходка в мина-
лото. Предполагам и ти като мен, четейки поста, си
се почувствал макар и за миг тийнейджър с всичките
му емоции,страсти,преживявания.Ех,тия 70-те!Слав-
ни времена бяха, а krasi?

А Пинк Флойд ?

Като прогресив рок група и те са в моите параметри.
Любим албум: ,,Аnimals''.Харесвам още ,,Wish You Were Here'', ,,The Dark Side Of The Moon''. Поздрави и
до скоро!

Наистина славни времена! Все ни казваха какво трябва и какво не трябва да правим. Рядко какво можем да правим. Но ние пък си знаехме нашето, въпреки всичко. :-)) Парадокси всякакви!
Наистина се върнах доста години назад и то с удоволствие. Благодаря!
Поздрави!

Имах предвид рока,Краси! Иначе като си спомня за
режима на червените ,,кхмери'', чак ми притъмнява
пред очите! Но както правилно отбеляза, ние си зна-
ехме нашето. Господари на духа ни не са били, няма
и да бъдат!

хубава и не!
Другото няма значение!
Пинк Флойд .....о, те са страхотни!

Че то било много просто, пък аз да не се досетя досега! Би ли ми обяснила коя музика е ,,хубава'' и
коя - ,,не''?

Хубава е тази, която разбираш и харесваш и тази която се стремиш да разбиреш и да харесаш, а не хубаава тази, която не искаш и да чуеш например чалга.

Според теб хубава е музиката,която разбираш и харесваш. Това автоматически означава, че музиката,
която не харесваш и не разбираш е лоша и не струва.
Доста рисковано твърдение!

Продължи изречението.Така извадено от контекста на цялото ,твърдението е наистина рисковано.

Като цяло не харесвам класическата музика, но това не означава, че тя е лоша. С други думи, харесването и разбирането не могат да бъдат критерий за качеството на една музика. Те могат да ти помогнат
да приемеш или не дадена музика,и толкоз.

Това е същото както и с джаза.В даден момент не си могъл да я разбереш, но от много слушане ли ,от теория ли, от казани добри думи на авторитети за теб в дадената област, в случая с джаза, и ти "проглеждаш".Почваш от желанието за разбиране към опити за харесване.Вярно има и хубава музика ,но ние сигурно няма да я харесаме защото нашата култура ,макар и отворена, няма да я възприеме, тука аз никога не отричам качествата и ,но в случая става дума си мисля, за тази музика около нас ,която щем нещем нашия слух дочува и просто казвам тази музика не е хубава.Дразни ме.Знаеш за какво иде реч .За чалгата.Ние с теб сме от едно поколение , но при мен едновременно с джаза започнах да харесвам и Металика .Сега непрекъснато я слушам.Но тези разсъждения са на лаик като мен.Човек, който само консумира звуци.Така ,че не споря нито слагам точка .А харесваш ли Джо Завинул?

И аз не харесвам чалгата. Повече ми харесват пищните й изпълнителки! Виж Джо Завинул е друга
работа - него го боготворя.И не само него: целият
Weather Report слушам с най-голямо удоволствие!

Прекрасна еволюция - без да напускаш една добра територия, а я разширяваш с още една.

Благодаря ти за оценката, greenpower! Не само в музиката, но и в другите сфери се опитвам да разширявам тематичния си хоризонт.Поздрави и
до скоро!