Вече стана традиция да се отбелязват годишнините в блога. Реших да не правя изключение от това начинание. Още повече, че то дава възможност за една равносметка. Поглеждаш назад и виждаш някои плюсове, накои минуси. Правиш си съответните заключения. Същевременно набелязваш цели за подобряване на качеството на блога си.
    Какво по-конкретно видях, обръщайки се назад? Не съм любител на статистиката и ще оставя цифрите на онези, които ги предпочитат. Ще се постарая обаче да видя какво се крие зад цифрите.
   Малкото на брой постинги автоматично ме изхвърлят от числото на графоманите. Изхвърлят ме и от всякакви класации, тъй като не съм достатъчно активен, четен и популярен. Не съм избраник, затова пък няколко добри постинга успяха да попаднат в ,,Избрани"" - берекет версин,както казват нашите хора. 
       Сравнително малко са и коментарите върху постингите ми. Изводът: или постингите са скучни, или пък са трудни за възприемане. Значи тук има какво да се желае.
    Не видях нито една критика върху романа си. Затова ще си позволя самокритика. В романа ми ,,философията"" и ,,психологията""  са в  повечко,  за  сметка  на  ,,литературата"".  Личи  си, че повече работя с понятия и съждения, отколкото с образи и метафори, а тъкмо последните правят добрата литература. По-интересното е, че някои идеи от романа / за чистия страх, за чистата вяра, за разликата между любов и обич, за ревността / , застъпени в блоговете ми, срещнаха отзвук. Като цяло двете централни теми  в романа - за възр. процес и за емиграцията - винаги са предствлявали интерес. Ключовата идея на творбата, че днешният 40-45год. българин е без място/ или в най-добрият случай е там, където не му е мястото/ , че е разпънат между илюзорния свят на миналото и реалния свят на настоящето, също е интригуваща, но явно и темите и идеите не са случили на форма. Заключението е, че правенето на литература не е лъжица за моята уста. Явно повече ми се удават анализите. Доказателство за това са добрите отзиви върху коментарите ми.
   Накрая ми се ще да благодаря на организаторите на Blog.bg. за предоствената ми от тях възможност за изява. Благодаря и на всички, посетили блога ми, на всички, прочели и коментирали постингите ми! До нови срещи!
       

Честито.Една година си е направо много време:-)

Благодаря ти, Nio! Трезвият ти поглед върху нещата ме впечатлява. Успех и лек ден!

И от мен добри пожелания за здраве и успех..

Благодаря за пожеланията, г-н Strianakiev! Лек ден и до нови срещи!

Мерси за пожеланията! Успех и на теб ,,там''! Ще ни разкажеш после за новото място. Весело настроение и лек ден!

Пожелавам ти успех!
За първи път се докоснах до теб и написаното по повод годишнината на блога ти ме заинтригува.Ще прочета романа ти-може би ще се окаже, че имаме много общи неща.
До скоро - пространството на blog.bg

Благодаря ти за пожеланията! С интерес ще прочета постингите ти / файловете /. Наистина е възможно да открием общи неща - светът е малък. До нови срещи!

Нека това пространство ти носи това усещане за свобода, а ти продължавай да бъдеш себе си!

Благодаря ти за чудесното пожелание! Аз пък искам да те похваля за постинга, посветен на доверието. Удоволствие е да се четат постингите ти! До нови срещи!

Благодаря ти! Радвам се, че си открил нещо, което си заслужава в този пост и те е докоснало!
До скоро!

По важното според мен е да пишеш, тогава когато ти имаш нужда да споделиш мисъл или преживяване!Всеки има своето виждане за нещата.И двамата сме писали за емиграцията от различен ъгъл.Това е хубавото на блоговете.Твоят определено ми харесва и ще го посещавам по често!

На мен за първи път ми направи силно впечатление с поста си "Как преоткрих джаза".Точно в началото попаднах на него,когато реших и аз да си направя блог....ей тъй на шега...Обожавам музиката и точно опознавах джаза и все още го опознавам:)После някак потънах в блогърското море и те изгубих сред вълните.Много се радвам,че сега те открих отново!Прехвърлих набързо нещата,които си писал за три месеца и ми се видяха много интересни, написани на място и с разбиране.Вече ще те чета по-често.
Успех!:)Във всяко едно начинание!

Esperansa, радвам се да чуя, че блогът ми ти е харесал! Хубаво е, че ,,сме писали за емиграцията под различен ъгъл''. Прочетох постинга ти по темата и ми хареса, че си представила и ,,задния двор''.Така картина за емиграцията е по-пълна и по-правдива. Видях и други интересни неща, така че редовно ще следя материалите ти. Лек ден и до нови срещи!

Радвам се, че ме откри отново. Аз пък току-що се разходих до блога ти и останах силно впечатлен:
колко много музика и любов на едно място! Какво по-хубаво от това! Тези дни ще послушам клиповете, които си предствила: мярнах white snake, foreighner...супер! Какво да правя, нали съм меломан като тебе. И аз бих качил някои неща, но не знам как. Пробвах един-два пъти, не стана. Както и да е.
Благодаря ти за пожеланията! Успех и на теб във всичко! И да пробвате с половинката хотела!!! До скоро!

Ще се опитам да ти обясня за клиповете!И аз се чудех защо с някои не се получава!
Само,че малко по-късно!Нали става?
Усмихнат и приятен ден!:)

melsun, предварително ти благодаря! Ще чакам да се обадиш. Лек ден!