Прочетен: 6882 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 14.07.2007 11:42
Обикновено безразличието бива осъждано. Традиционният поглед върху него предизвиква у нас негативни оценки и реакции. Един по-широк поглед върху този феномен обаче разкрива някои негови страни и особености, които го представят в абсолютно различна светлина. С този постинг ще се опитам да обрисувам различните му лица.
1. Безразличието като свобода.
Когато изразявам мнение, оценка или определение за някого, всъщност аз натоварвам последния с позитивни/негативни емоции. Когато обаче го оставя без коментар, все едно го оставям на мира. Тъкмо в това ,,оставяне"" аз съзирам присъствието на свободата. Нея възприемам именно като оставяне на съществуващото да бъде. Чрез своето безразличие към някого аз дарявам и него и себе си със свобода.
2. Безразличието като толерантност/ следствие от предходното/.
Оставяйки другия да бъде, аз на практика приемам и признавам правото му на съществуване. Така моето безразличие към някого изразява търпимостта ми него - той не ми пречи, не е опастност за съществуването ми.
Доколкото толерантността се припокрива и изчерпва изцяло от търпимостта,то безразличието се оказва форма на толерантност.
3. Безразличието като глупост.
Някой или нещо са привлекли вниманието ми, но не и интереса ми. Хвърлил съм един поглед и съм отминал с безразличие. Впоследствие се оказва, че този някой или това нещо са били жизнено важни за мен. Тук безразличието ми приема формата на глупост.
4. Безразличието като безотговорност.
Тук вече стигнах и до горепосоченото традиционно мнение за безразличието като безотговорност и малодушие. Две мнения няма: да не помoгнеш на изпадналия в беда, да не му подадеш ръка си е чиста безотговорност.
Сигурен съм, че това далеч не са всички лица на безразличието. По засега в съзнанието ми изплуваха тези четири. Бих се радвал, ако списъкът бъде допълнен.
14.07.2007 11:52
comfy, би ли уточнил симптом на какво е за теб безразличието?
ignatkan, за позицията съм наясно, но не можах да разбера ,,отделянето'', и то временното.
Заслужава си да се помисли върху това - идентифицираме ли противниците си ясно.Разбираме ли глупостта на израза "Той иначе е добър човек".Защото иначе добрият човек може да навреди много на много хора.Затова временно се отделям.
Често за "грижата" се крият не дотам морални подбуди.Особенно когато някой натрапва "помощ" без никой да му я искал.
Отделно в България всеки гледа в канчето на другия и традиционно го представя за загриженост.
Та ако искаш да се погрижиш за някого, поне трябва да го попиташ:-)
Нали знаеш че най-големите беди са дошли от "грижа и в името на народа".
Но, държа да отбележа, че разглеждането му именно като "симптом" позволява на изследващия "безразличието" да бъде по-обективен в изводите си! ;)))))
;Р
2. TeodorDetchev:сериозно възпитание,впечатляващ интелект,завидни познания в политологията
3. Любим линк
4. И умно, и русо!
5. Още един фен на Шестов
6. Философските опити на Елза
7. Интересно!
8. Най-после си намери мястото!
9. И той харесва Бош
10. Oтново за Бош
11. Находки
12. Интересна дискусия
13. Много ценна тетрадка
14. Странният автобус
15. poetry
16. Моя снимка, харесана от Новините.бг
17. Интервю
18. Ценен подарък
19. Интересна книга, интересен прочит
20. Монитор за ,,Баналността на злото''
21. За национализма
22. Един оригинален поглед върху същността
23. Нивата със...същности!
24. Мое интервю в местния всекидневник ,,Нов живот''
25. Интервю в ,,Литературен свят''
26. Интервю в ,,Нов живот''
27. Днешната ,,демокрация''..., интервю
28. Време за философия
29. Още за Хана Аренд
30. Какво четеш?