Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2007 14:24 - Удивлението
Автор: lion1234 Категория: Други   
Прочетен: 3811 Коментари: 13 Гласове:
0



     Обикновено разграничават три източника на познание: удивление, съмнение и страдание. Трябва да признаем, че най-прекият път за постигане на истината е страданието. Да пожелаеш последното обаче в името на истината ми звучи точно толкова абсурдно, колкото да прибегнеш към самоубийството, подобно на Кирилов от ,,Бесове"", за да докажеш, че не те е страх от смъртта. Нещо повече, доближавайки ни максимално до истината, същевременно страданието ни дистанцира от живота. Последният не е ,,приятел"" с истината. Той обича повече да ,,дружи"" с илюзията, лъжата, измамата, заблудата.
        Съмнението е далеч по-приемливо от страданието. Въпреки това то ни натоварва с известно безпокойство, което постепенно прераства в тягостно раздвоение. Съмняващият се приема ролята на следовател, който постоянно дебне поредния измамник-феномен, с цел тутакси да го уличи в привидност и да измъкне чрез нескончаеми проверки дълбоко скритата истина. Общо взето, съмнението ни представя живота като жена, в която се съмняваме.
         Сякаш най-безобидно се явява удивлението. В добавка то притежава и известен чар. През призмата на удивлението животът ни бива представен като загадка, тайна, чудо, ако щете. За разлика от страданието и съмнението, то нито ни наранява, нито ни раздвоява. Удивлението просто ни въвлича в един нов, необикновен свят, изпълнен с приключения и радостни емоции. То поддържа жив интереса ни към битието. Чрез него ние усещаме притегателната сила на последното. Удивлението ни заражда и с неизчерпаема енергия, която ни помага да откриваме нови и нови хоризонти.
      Съществува и друга теза, съгласно която споменатите по-горе три източника се разглеждат като степени към познанието. Тази теза не е лишена от логика: доколкото удивлението ни среща с новото, то предизвиква у нас съмнение, което пък от своя страна поражда страдание. Нека демонстрираме това положение със ситуация от всекидневието: партньорът забелязва известна промяна в поведението на любимата си и това естесвено го учудва; промяната поражда у него определени съмнения; съмненията подтикват партньора към непрестанни проверки на изгората, с цел да разкрие истината; така той изпада в плен на ревността и намира страданието.
      При все това аз предпочитам да остана при удивлението. Защо? Защото не ми е нужно познание, което да ме откъсва от живота. Може би затова удивлението е неотменна част от моето съществуване.
     Ето, например, известният музикант Stanley Clarke винаги ме е удивлявал не само със способността си да свири виртуозно сола на своя бас, но и с невероятната си музикална фантазия. Неговата пиеса The Life Is Just a Game се явява както своеобразен химн на джаз-рока, така и една превъзходна музикална интерпретация на живота като непрестанна игра.
           С тази песен специално поздравявам Меlsun и Saltriver!
           Приятно слушане на всички!
          
         







Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. elvis - Заглавие
10.09.2007 14:42
В относителния свят всяка истина е относителна :))
цитирай
2. lion1234 - Съгласен!
10.09.2007 14:51
Колкото хора, толкова истини.
Благодаря ти за коментара! Лек ден!
цитирай
3. comfy - :)))
10.09.2007 15:15
... Като оставим настрана дискусионността на определянето на страданието, съмнението и удивлението като "източници" на познанието, то, определено се придържам към изказаната от теб "установка" (според разбирането на Узнадзе), че именно с удивление (именно такава нагласа=установка трябва да култивираме в себе си) трябва да подхождаме към Обектите на познания, както и към самото Познание като цяло....

Посочените установки, обаче, стават по-онагледени, ако се използва моделът на Егото, разработен от Ерик Бърн (Eric Berne) - опростената структура там е Родител-Възрастен-Дете. Колко много асоциации възникват за съответната установка в нашето Его, ако се намираш в в съответното състояние:
Родител - страдание
Възрастен - съмнение
Дете - удивление

Е, предпочитам и аз удивлението, когато опознавам нещата около мен или в мен! ... :))

Тенк ю-у, приятелю за интересната тема, която винаги би породила и поражда въпроси и търсене на техните отговори - а значи, доближава ни до някакво познание, което, от нас "само това" се иска, остава да вземем и вкусим с наслаждение! ;)))

Поздрави! :))

цитирай
4. lion1234 - Привет, Комфи!
10.09.2007 15:56
Радвам се, че и ти си ,,за'' удивлението!
Приятен ден!
цитирай
5. injnina - И аз съм "ЗА"
12.09.2007 17:07
Удивлението. Понякога ме учудват различни житейски страсти и съдби, но разлика има все пак между тези понятия!
Поздрави за научното представяне на У-С-С
/Удивление- Съмнение-Страдание/!
Лек ден!
цитирай
6. melsun - Определено искам да си остана дете...
13.09.2007 00:01
и до края на живота си да се удивлявам!
Толкова е хубаво!
Много ти благодаря за поздрава!!!:)))

цитирай
7. lion1234 - Има, естествено...
13.09.2007 10:23
Има наистина случаи, в които удивлението е плод на негативни емоции, но те са рядкост. В повечето случаи то е израз на позитивни впечатления. Затова ми и харесва. Радвам се, че и ти си ,,за''.
Приятен ден, injnina!
цитирай
8. lion1234 - Чудесно е...
13.09.2007 10:30
Чудесно е да си останеш дете: да бъдеш непринуден, да се радваш на красивите неща, да приемаш света като една вълшебна приказка.
Лек ден, Melsun!
цитирай
9. melsun - :)
13.09.2007 15:41
Като казвам,че искам да си остана дете,това не означава,че не виждам нещата и като възрастен!Но през призмата на детските очи и душа много повече ми харесва,това което виждам!:)И го предпочитам!
Хубав ден и на теб!:)
цитирай
10. mariyan4eto - Не съм съгласна с теб в частта за страданието
27.09.2007 16:24
Не мисля,че страданието ни отдалечава от живота, тъкмо обратното. То ни показва,че сме смъртни, че грешим и сме се отклонили от пътя си, който трябва да следваме. Както казва един наш поет..." когато страдам по-достойно пея" - Евтим Евтимов
цитирай
11. lion1234 - Ако се съглася с теб...
27.09.2007 22:54
Ако се съглася с теб, би трябвало да ти пожелая повече страдание, за да си по-близо до живота. Аз обаче предпочитам да ти пожелая радост и щастливи мигове!
цитирай
12. mariyan4eto - Благодаря за пожеланието!
28.09.2007 10:47
В "Името на розата" на Умберто Еко, въпросът за познанието, пътят към него и как да използваме наученото е основна нишка. Една от тезите е, че съмнението е начин да познаем света. Но според мен, източник на всяко познание е нуждата и страданието, те провокират изобретаталност, находчивост, те развиват интелекта.
цитирай
13. lion1234 - Нямам какво да кажа
28.09.2007 15:40
Изборът си е твой! Всеки сам избира по кой път да тръгне. Хубавото е, че има възможност за избор.
Успех в овладяването на духовните пространства!
Лек ден, Марияна!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lion1234
Категория: Други
Прочетен: 1267652
Постинги: 169
Коментари: 2906
Гласове: 24873
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930