Постинг
10.09.2007 14:24 -
Удивлението
Обикновено разграничават три източника на познание: удивление, съмнение и страдание. Трябва да признаем, че най-прекият път за постигане на истината е страданието. Да пожелаеш последното обаче в името на истината ми звучи точно толкова абсурдно, колкото да прибегнеш към самоубийството, подобно на Кирилов от ,,Бесове"", за да докажеш, че не те е страх от смъртта. Нещо повече, доближавайки ни максимално до истината, същевременно страданието ни дистанцира от живота. Последният не е ,,приятел"" с истината. Той обича повече да ,,дружи"" с илюзията, лъжата, измамата, заблудата.
Съмнението е далеч по-приемливо от страданието. Въпреки това то ни натоварва с известно безпокойство, което постепенно прераства в тягостно раздвоение. Съмняващият се приема ролята на следовател, който постоянно дебне поредния измамник-феномен, с цел тутакси да го уличи в привидност и да измъкне чрез нескончаеми проверки дълбоко скритата истина. Общо взето, съмнението ни представя живота като жена, в която се съмняваме.
Сякаш най-безобидно се явява удивлението. В добавка то притежава и известен чар. През призмата на удивлението животът ни бива представен като загадка, тайна, чудо, ако щете. За разлика от страданието и съмнението, то нито ни наранява, нито ни раздвоява. Удивлението просто ни въвлича в един нов, необикновен свят, изпълнен с приключения и радостни емоции. То поддържа жив интереса ни към битието. Чрез него ние усещаме притегателната сила на последното. Удивлението ни заражда и с неизчерпаема енергия, която ни помага да откриваме нови и нови хоризонти.
Съществува и друга теза, съгласно която споменатите по-горе три източника се разглеждат като степени към познанието. Тази теза не е лишена от логика: доколкото удивлението ни среща с новото, то предизвиква у нас съмнение, което пък от своя страна поражда страдание. Нека демонстрираме това положение със ситуация от всекидневието: партньорът забелязва известна промяна в поведението на любимата си и това естесвено го учудва; промяната поражда у него определени съмнения; съмненията подтикват партньора към непрестанни проверки на изгората, с цел да разкрие истината; така той изпада в плен на ревността и намира страданието.
При все това аз предпочитам да остана при удивлението. Защо? Защото не ми е нужно познание, което да ме откъсва от живота. Може би затова удивлението е неотменна част от моето съществуване.
Ето, например, известният музикант Stanley Clarke винаги ме е удивлявал не само със способността си да свири виртуозно сола на своя бас, но и с невероятната си музикална фантазия. Неговата пиеса The Life Is Just a Game се явява както своеобразен химн на джаз-рока, така и една превъзходна музикална интерпретация на живота като непрестанна игра.
С тази песен специално поздравявам Меlsun и Saltriver!
Приятно слушане на всички!
Съмнението е далеч по-приемливо от страданието. Въпреки това то ни натоварва с известно безпокойство, което постепенно прераства в тягостно раздвоение. Съмняващият се приема ролята на следовател, който постоянно дебне поредния измамник-феномен, с цел тутакси да го уличи в привидност и да измъкне чрез нескончаеми проверки дълбоко скритата истина. Общо взето, съмнението ни представя живота като жена, в която се съмняваме.
Сякаш най-безобидно се явява удивлението. В добавка то притежава и известен чар. През призмата на удивлението животът ни бива представен като загадка, тайна, чудо, ако щете. За разлика от страданието и съмнението, то нито ни наранява, нито ни раздвоява. Удивлението просто ни въвлича в един нов, необикновен свят, изпълнен с приключения и радостни емоции. То поддържа жив интереса ни към битието. Чрез него ние усещаме притегателната сила на последното. Удивлението ни заражда и с неизчерпаема енергия, която ни помага да откриваме нови и нови хоризонти.
Съществува и друга теза, съгласно която споменатите по-горе три източника се разглеждат като степени към познанието. Тази теза не е лишена от логика: доколкото удивлението ни среща с новото, то предизвиква у нас съмнение, което пък от своя страна поражда страдание. Нека демонстрираме това положение със ситуация от всекидневието: партньорът забелязва известна промяна в поведението на любимата си и това естесвено го учудва; промяната поражда у него определени съмнения; съмненията подтикват партньора към непрестанни проверки на изгората, с цел да разкрие истината; така той изпада в плен на ревността и намира страданието.
При все това аз предпочитам да остана при удивлението. Защо? Защото не ми е нужно познание, което да ме откъсва от живота. Може би затова удивлението е неотменна част от моето съществуване.
Ето, например, известният музикант Stanley Clarke винаги ме е удивлявал не само със способността си да свири виртуозно сола на своя бас, но и с невероятната си музикална фантазия. Неговата пиеса The Life Is Just a Game се явява както своеобразен химн на джаз-рока, така и една превъзходна музикална интерпретация на живота като непрестанна игра.
С тази песен специално поздравявам Меlsun и Saltriver!
Приятно слушане на всички!
1.
elvis -
Заглавие
10.09.2007 14:42
10.09.2007 14:42
В относителния свят всяка истина е относителна :))
цитирайКолкото хора, толкова истини.
Благодаря ти за коментара! Лек ден!
цитирайБлагодаря ти за коментара! Лек ден!
... Като оставим настрана дискусионността на определянето на страданието, съмнението и удивлението като "източници" на познанието, то, определено се придържам към изказаната от теб "установка" (според разбирането на Узнадзе), че именно с удивление (именно такава нагласа=установка трябва да култивираме в себе си) трябва да подхождаме към Обектите на познания, както и към самото Познание като цяло....
Посочените установки, обаче, стават по-онагледени, ако се използва моделът на Егото, разработен от Ерик Бърн (Eric Berne) - опростената структура там е Родител-Възрастен-Дете. Колко много асоциации възникват за съответната установка в нашето Его, ако се намираш в в съответното състояние:
Родител - страдание
Възрастен - съмнение
Дете - удивление
Е, предпочитам и аз удивлението, когато опознавам нещата около мен или в мен! ... :))
Тенк ю-у, приятелю за интересната тема, която винаги би породила и поражда въпроси и търсене на техните отговори - а значи, доближава ни до някакво познание, което, от нас "само това" се иска, остава да вземем и вкусим с наслаждение! ;)))
Поздрави! :))
цитирайПосочените установки, обаче, стават по-онагледени, ако се използва моделът на Егото, разработен от Ерик Бърн (Eric Berne) - опростената структура там е Родител-Възрастен-Дете. Колко много асоциации възникват за съответната установка в нашето Его, ако се намираш в в съответното състояние:
Родител - страдание
Възрастен - съмнение
Дете - удивление
Е, предпочитам и аз удивлението, когато опознавам нещата около мен или в мен! ... :))
Тенк ю-у, приятелю за интересната тема, която винаги би породила и поражда въпроси и търсене на техните отговори - а значи, доближава ни до някакво познание, което, от нас "само това" се иска, остава да вземем и вкусим с наслаждение! ;)))
Поздрави! :))
Радвам се, че и ти си ,,за'' удивлението!
Приятен ден!
цитирайПриятен ден!
Удивлението. Понякога ме учудват различни житейски страсти и съдби, но разлика има все пак между тези понятия!
Поздрави за научното представяне на У-С-С
/Удивление- Съмнение-Страдание/!
Лек ден!
цитирайПоздрави за научното представяне на У-С-С
/Удивление- Съмнение-Страдание/!
Лек ден!
и до края на живота си да се удивлявам!
Толкова е хубаво!
Много ти благодаря за поздрава!!!:)))
цитирайТолкова е хубаво!
Много ти благодаря за поздрава!!!:)))
Има наистина случаи, в които удивлението е плод на негативни емоции, но те са рядкост. В повечето случаи то е израз на позитивни впечатления. Затова ми и харесва. Радвам се, че и ти си ,,за''.
Приятен ден, injnina!
цитирайПриятен ден, injnina!
Чудесно е да си останеш дете: да бъдеш непринуден, да се радваш на красивите неща, да приемаш света като една вълшебна приказка.
Лек ден, Melsun!
цитирайЛек ден, Melsun!
Като казвам,че искам да си остана дете,това не означава,че не виждам нещата и като възрастен!Но през призмата на детските очи и душа много повече ми харесва,това което виждам!:)И го предпочитам!
Хубав ден и на теб!:)
цитирайХубав ден и на теб!:)
Не мисля,че страданието ни отдалечава от живота, тъкмо обратното. То ни показва,че сме смъртни, че грешим и сме се отклонили от пътя си, който трябва да следваме. Както казва един наш поет..." когато страдам по-достойно пея" - Евтим Евтимов
цитирайАко се съглася с теб, би трябвало да ти пожелая повече страдание, за да си по-близо до живота. Аз обаче предпочитам да ти пожелая радост и щастливи мигове!
цитирайВ "Името на розата" на Умберто Еко, въпросът за познанието, пътят към него и как да използваме наученото е основна нишка. Една от тезите е, че съмнението е начин да познаем света. Но според мен, източник на всяко познание е нуждата и страданието, те провокират изобретаталност, находчивост, те развиват интелекта.
цитирайИзборът си е твой! Всеки сам избира по кой път да тръгне. Хубавото е, че има възможност за избор.
Успех в овладяването на духовните пространства!
Лек ден, Марияна!
цитирайУспех в овладяването на духовните пространства!
Лек ден, Марияна!
Търсене
Блогрол
1. sunflower:слънчева,приветлива,неизтощима воля за комуникативност
2. TeodorDetchev:сериозно възпитание,впечатляващ интелект,завидни познания в политологията
3. Любим линк
4. И умно, и русо!
5. Още един фен на Шестов
6. Философските опити на Елза
7. Интересно!
8. Най-после си намери мястото!
9. И той харесва Бош
10. Oтново за Бош
11. Находки
12. Интересна дискусия
13. Много ценна тетрадка
14. Странният автобус
15. poetry
16. Моя снимка, харесана от Новините.бг
17. Интервю
18. Ценен подарък
19. Интересна книга, интересен прочит
20. Монитор за ,,Баналността на злото''
21. За национализма
22. Един оригинален поглед върху същността
23. Нивата със...същности!
24. Мое интервю в местния всекидневник ,,Нов живот''
25. Интервю в ,,Литературен свят''
26. Интервю в ,,Нов живот''
27. Днешната ,,демокрация''..., интервю
28. Време за философия
29. Още за Хана Аренд
30. Какво четеш?
2. TeodorDetchev:сериозно възпитание,впечатляващ интелект,завидни познания в политологията
3. Любим линк
4. И умно, и русо!
5. Още един фен на Шестов
6. Философските опити на Елза
7. Интересно!
8. Най-после си намери мястото!
9. И той харесва Бош
10. Oтново за Бош
11. Находки
12. Интересна дискусия
13. Много ценна тетрадка
14. Странният автобус
15. poetry
16. Моя снимка, харесана от Новините.бг
17. Интервю
18. Ценен подарък
19. Интересна книга, интересен прочит
20. Монитор за ,,Баналността на злото''
21. За национализма
22. Един оригинален поглед върху същността
23. Нивата със...същности!
24. Мое интервю в местния всекидневник ,,Нов живот''
25. Интервю в ,,Литературен свят''
26. Интервю в ,,Нов живот''
27. Днешната ,,демокрация''..., интервю
28. Време за философия
29. Още за Хана Аренд
30. Какво четеш?