Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2007 13:34 - Двете лица на иронията
Автор: lion1234 Категория: Други   
Прочетен: 10280 Коментари: 21 Гласове:
0



           Странен феномен е иронията. Още самото й име /от гр.: привидно невежество, преструвка/ ни навежда на мисълта за някаква игра, за някаква двойнственост. Небезизвестният Хегел я определя като ,,абсолютната и безкрайна негативност"". Да, тя е негация, тя вечно отрича, но и отрицанието й е твърде парадоксално, тъй като преминава през... утвърждаването. Утвърждавайки думата, фразата, изказването, т.е. знака, тя същевременно отрича заложеното в него значение. Така знак и значение биват противопоставяни. Пита се защо, след като нещо спокойно би могло да бъде отречено и при традиционно установеното съблюдаване на съгласието между знак и значение? За какво е нужно това разминаване между тях?
          Разминаването е нужно, за да се постигне търсения комичен ефект, защото главната цел на иронията е да осмее нещо, някого. И тъй като тъкмо разминаването /между казано и станало, реално и желано и пр./ ражда комичното, затова и иронията залага на него.
             Като стана дума за целите, те също са двупосочни, защото комичното, от една страна, служи за коректив и възпитава точно в смисъла на Сократовата традиция; от друга страна пък то се изражда в една долнопробна подигравка, целяща да унижи иронизирания.
             Гореописаното нагледно илюстрира двойнствената в етично отношение природа на иронията, която в зависимост от умисъла на иронизиращия би могла да еволюира в своя доброкачествен или злокачествен вариант. Въпрос на воля, на избор, не на интелект. Интелектът е ,,отвъд добро и зло"". Той служи еднакво добре и на двата варианта. Нещо повече, и двете страни, участващи в иронията - иронизиращ и иронизиран - предполагат наличието на интелект, тъй като ако последният се окаже достатъчно невеж и не съумее да схване отправената му ирония, то тя се оказва напълно безпредметна. В този ред на мисли насочената към даден адресат ирония би могла да се възприеме и като комплимент, тъй като обикновено иронизиращият предварително залага на разбиране от страна на иронизирания и така косвено признава интелекта му. Случва се обаче иронизиращият да не е сигурен в това и иронията му вече придобива формата на предизвикателство, един вид : ,, Чакай да видим сега дали нашият човек ще схване тънката ми ирония?""
          Разбира се нюансите биха могли да се допълнят още с т.нар. неуместна ирония
/  когато  тя е насочена към контекст с твърде сериозно съдържание, изключващ комичното по принцип/ или пък с идващата отвън ,,обективна"" ирония, известна повече като ирония на съдбата. Въобще има още какво да се желае при изследването на този сложен феномен. В случая за мен по-важно бе обаче да илюстрирам двата варианта на иронията в сферата на етиката: доброкачествения и злокачествения. Защо?
      Трябва да отбележа, че злоупотребата с иронията крие своите сериозни рискове: често ирониците остават неразбрани или пък си навличат гнева на публиката. Нерядко те губят и доверието на последната, която често се налага да гадае дали ироникът говори иронично или в прав текст. От друга страна, в качеството си на ,,абсолютната и безкрайна негативност"", иронията неминуемо прераства в тотален нихилизъм, в светоглед обърнат с лице към Нищото. В процеса на онищостяване иронията няма спиране - тя онищостява не само иронизирания, но и ,,великия"" ироник, превръщайки го в поредната нищожност.
         Ненапразно С. Киркегор предупреждава, че иронията следва да бъде овладяна. Как? Когато бъде поставена в услуга на доброкачественото, ценното, значимото. Другият ефикасен начин за овладяванието й преминава през самоиронията. Тя успешно затваря иронията и връща на земята витаещия в облаците ироник.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sensation - Здравей приятелю,
24.11.2007 13:44
иронията често граничи с черен хумор. В последно време много хора се мислят за "праведни и всезнаещи, можещи и могъщи", нетърпящи възражение или неодобрение на казанато от тях.
Затова винаги в разговор с такива хора, аз бързам да се самоиронизирам, защото ще го направя по-меко и привлекателно, дори шеговито. Ефекта е поразителен. Започват да ми доказват, че не стоят нещата точно така. А аз си знам що за стока съм, но поне съм парирала жестокия удар.
Поздрави за поста. Много изчерпателно и ясно. Добър урок по поведение и етика!
цитирай
2. lion1234 - Благодаря ти...
24.11.2007 13:59
Sensation, благодаря ти за споделения опит и за добрата оценка! Аз също съм предпазлив спрямо иронията: радва ме тънката, интелигентно поднесена ирония, докато елементарните подигравки ме изпълват с досада. Затова пък високо ценя самоиронията.
Приятен ден!
цитирай
3. dadide - *
24.11.2007 18:55
Много малко хора притежават качеството да се самоиронизират. Те умеят и да поемат и приемат интелигентната ирония, изчистена от дебелашки и злобни нюанси. Но срещу такъв вид ирония мисля, че всеки е безсилен и се чувства унизен и принизен до нивото на самозабравилия се ироник.
цитирай
4. maev - иронията е нещо без което не мога...
24.11.2007 21:32
... и самоиронията разбира се. Но понякога се хващам че ползвам самоиронията, като имунизация срещу ирония - това не е добре.

Иронията понякога може да е един окоп в който се крием и избягваме пряк двубой... срещу много силен противник...

Поздрав за хубавия пост!

цитирай
5. lion1234 - Благодаря ви за оценките и коментарите!
25.11.2007 11:57
dadide, затова ценя самоиронията, защото ти помага да не се приемаш твърде насериозно, държи те ,,в час'' и те имунизира срещу иронията. А дебелашките нюанси просто трябва да се отминават с насмешка, нищо повече.
maev, не виждам нищо обезпокояващо от една имунизация с/у иронията. Сравнението на последната с ,,окоп'' намирам за твърде оригинално!
Приятен ден и до нови срещи!
цитирай
6. injnina - Ако иронизираният
25.11.2007 20:42
се окаже невежа и не схване същността на иронията-
не винаги е безпредметна. Има ефект на стъписване и затъпяване, който все пак го поставя на място и респектира.
Поздрави за темата и задълбочения начин на разглеждането й.
цитирай
7. maymi - Ооо.....иронията,
25.11.2007 22:37
това е съзнателната преструвка. Самоиронията - тя пък вече съвсем е от лукаваго :))) Противно на общото мнение, аз си мисля, че в самоиронията има много спекула и още по-много лицемерие... А за целите на самоиронията.....за това дори ми е притеснено да мисля :)))
Поздрави за поста!
цитирай
8. lion1234 - Стъписването...
26.11.2007 10:31
Стъписването, injnina, е вече крачка напред в пресичането на невежеството и простотията. В този смисъл ефектът наистина е налице.
мaymi, не мога да не се съглася, че самоиронията би могла да бъде и само една поза, израз на лицемерие, на двуличие. Мисля обаче, че искрено проявената самоирония, поне за мен, заслужава уважение.
Много приятно ми беше, че допълнихте тази сложна тема с интересните си коментари!
Желая ви приятен дeн!
цитирай
9. avangardi - За maymi, ако ми позволиш lion1234,
27.11.2007 14:54
Самоиронията е възможна, когато се погледнеш "отстрани". Все пак, дозата би трябвало да е умерена. Малко самоирония не вреди. Самоиронията е висша форма на себеуважение и противопоставяне, солта на хумора. Има самоирония и самоирония. Когато от самоиронията струи неискреност, както в случая, това няма как да се скрие. И обратното искрената самоирония или тази с чувство за хумор са винаги добре дошли. Самоиронията е твоя път към опознаването ти. Само да не става словоблудство.
Да, шегувам със себе си, особено когато трябва да изляза от неприятна ситуация... забелязала съм, че това разчупва напрежението и много помага! А и уважавам хората, които носят на майтап!
За да се шегува със себе си, освен с околните, човек трябва да е широко скроен. Самоиронията и умението да гледаш на всичко с усмивка помага във всяка ситуация - личен опит!
Не си попадала в кофти ситуации, от които можеш да излезеш и разплакана, морално срината без причина. Затова мнението ти е крайно. Не ти пожелавам такива ситуации, но все пак потренирай със самоиронията. Като пример:
Допуснала си грешка пред някого и о ужас - гафа е налице. Не грубо да се обиждаш с думите "Аз съм гъска" (много грубо дори и в собствените ти очи), а ще кажеш "Голяма бяла птица съм" (това е лебед - патка завършила балетно училище).
За сега, толкова от мен.
цитирай
10. anastasiia - Аз мисля,
27.11.2007 20:21
че все по-често Иронията се използва, за да бъде наранен някой.. Не толкова като коректив...
Да си служиш с Иронията изисква добронамереност плюс тънко чувство за хумор... И ако приемем, че добронамереността е въпрос на избор, то струва ми се че изборът все по-често е с обратен знак ....
А самоиронията е нещо великолепно!:) Тя предпазва всеки от това да се вземе прекалено на сериозно...
Поздрави за интересната тема!:)
цитирай
11. lion1234 - Трибуната е гарантирана
28.11.2007 12:41
Avangardi, тук трибуната е гарантирана! Няма да взема отношение по коментара ти, тъй като е насочен към
maymi.
anastasia, за жалост наистина все по-често иронията се използва злонамерено. Практиката го доказва. Въпреки това, все още се намират добронамерени хора и тъкмо на тях залагам.
Колкото до самоирнията, радвам се, че и ти я оценяваш високо.
Благодаря ви, че проявихте интерес към тази интересна тема! Приятно настроение и лек ден!
цитирай
12. postcardsavangard - Благодаря ти lion1234 за трибуната, но това не пречи
28.11.2007 15:16
ако бъркам в твърденията си, да ми се покаже как е правилно. Аз съм човек, който обича приятелите да му казват истината, защото отстрани се вижда по-добре, отколкото в собствените очи. Когато критиката е конструктивна, тя е добронамерена и цели приятеля ти да се впише добре в обществото и в собствената си среда. Трябва много да те обича този и да държи на теб, за да ти го каже. На мен приятели само за маса не ми трябват. Необходимо ми е да споделям с приятелите си, нашите мъки и радости да са общи. Така, че lion1234, поправи ме, ако греша. Ценя изключително твоето мнение!
С уважение - Илка (avan.., sen.., mirac.., postc..)
P.S.
По действителен случай с мен, мой приятел и приятелка от детинство:
Идва приятелката ми в офиса и естествено с какво може да се хвали една добра майка и баба - с децата и внуците. А внуците са преварената ракия.
Заснела снимки на мобилния си телефон. Това малко ангелче грей, от звука на клипа се чува неподправен, весел бебешки смях.
Споделихме й радостта с най-добри думи и пожелания.
И какво мислите, че ни отговори...
"Вие, двамата сте нещастници, защото нямате внуци! - повторено поне 3 пъти." (и двамата с другия приятел сме на възраст, с по две деца, които не са женени - приблизително на 30 год.). Онемях от тази ирония. Обидата ми беше голяма
Продължение от следващия ден.
Идва на следващия ден пак в офиса с друг наш общ приятел, дори и в присъствието на съпруга ми се хвали на същия, какво ни е казала предния ден за внуците. Нищо не казах, майчиното сърце плачеше от мъка и обида.
Всеки ден тя е при мен и в хубав и тъжен час, защото съм като скрита пазва - споделеното и направеното на никого не казвам. Но не можех да спя, цялата бях на люлка. Плаках по телефона като му се обадих, защото знаех, че и той го преживява. Ние се гордеем с децата си, защото са скромни, трудолюбиви и вземаха по 2-3 дипломи за висше образование и работят на престижна работа. Но както казват старите хора, не е дошла сляпата неделя за тях. Сега младите най-напред гледат работата. За личен живот време - никакво.
Посрещам си приятелката, но явно усмивката ми я няма на лицето. Попита ме има ли някакъв проблем. Казах , че нямам, но тя продължи да настоява.
"Е, като толкова настояваш, ще ти кажа!
Споделих обидата от нейните думи и се разплаках, макар да не исках това да стане.
Започна и тя да се извинява, ако мога да й простя.
Простих, но разбирам, че трудно се забравя.
(Приказката за мечката и лошата дума.)

цитирай
13. avangardi - Привет сърдечен от едно ...
28.11.2007 16:46
avangardi - Привет сърдечен от едно Теле,
На уюта тих - любител,
Банкер, търговец и творец,
На хубавата музика ценител -
Такъв е солидния наш Телец.
Ударите на съдбата ще срещне със стоицизъм,
Но въпреки това той не е безопасен -
Само бойна стойка да заеме,
То гневът му е, уви, ужасен.
Той нищо няма да пожали
За своите близки и приятели.
Но само на трева да замирише -
Търси го ти по ливадите.
цитирай
14. lion1234 - Нашите позиции
28.11.2007 18:34
avangardi, нашите позиции по отношение на иронията и самоиронията съвпадат. Въздържах се от коментар,тъй като посланието ти е отправено към маymi и аз като домакин й дадох възможност
да ти отговори. Щом държиш обаче да ти кажа мнението си, то е следното: чудесно си показала и доказала ценността на самоиронията/ даже чрез личен опит, на който аз много държа!/. От друга страна, малко се съмнявам дали maymi ще се възползва от съвета ти:,,..все пак потренирай със самоиронията''. Както и да е.
Благодаря за стихчето! Лека вечер!

цитирай
15. comfy - Привет, френде! ;)
01.12.2007 15:21
Нещо съм зле с очите напоследък, ама май не само с тях ами и с обратните връзки, протичащи в невроните ми - вероятно някои синапси не работят както трябва или им липсва достатъчно количество медиаторно вещество и тра-ла-лА... ла-лА... ла-лА...
Та, исках да кажа, че не схванах защо иронията има само две лица, след като аз (пък и не само аз) съм виждал 4 или 8 и т.н. (все кратни на две, в зависимост от физиологическото ми състояние и куп други неща) - защото е "коректив" или "подигравка", или защото е в "доброкачествен" или "злокачествен" (какво значи това и откъде е заимстван терминът, а?) вариант, или защото е "комплимент" или "предизвикателство", или защото е "уместна" или "неуместна", или... ле-ле-е-е-е, загубих се....

Приятелю, нищо не улових като позиция относно иронията и започвам да се притеснявам за своето здраве все повече - моля те, покажи ми по някакъв начин, че състоянието ми не е чак толкова неспасяемо или просто ми кажи окончателната ми диагноза! ....


:))))))))

Радвам се на провокативния ти пост, Джошкун, и за това си позволих тази.... ама това всъщност дали е ирония?! ;)))

Поздрави и усмивки! :)))
цитирай
16. lion1234 - Значи...
01.12.2007 16:55
Иронията,поне според мен, има две лица: добро/ доброкачествено/ и зло/ злокачествено/. ,,Термините'' в скобите са мои. Не ползвам категориите добро и зло, защото са доста ,,хлъзгави'',
т.е. границата помежду им често се размива. Комплиментът, предизвикателството/както е в твоя случай/,напр., са разновидности на доброкачествената ирония, а неуместната ирония, подигравката - на злокачествената. С други думи, нюансите са много, но в сферата на етиката/ неслучайно ограничих темата в тази рамка, за да не се размият в различни посоки направените изводи/ те гравитират около посочените от мен два варианта на иронията - доброкачествения и злокачествения. Кой от двата варианта ще придобие иронията зависи от волята, избора, целта на иронизиращия.
Толкова от мен, Кире! Сега извади гроздовата да почерпиш!
цитирай
17. maymi - До avangardi
02.12.2007 12:07
Бе, тренирала съм я самоиронията и съм я оттренирала вече. Даже, добре се справям твърдят очевидци :)))
Самоиронията може да бъде приета като висш пилотаж, като форма на изнасяне над нещата, на неприемане на себе си твърде сериозно, на извисеност.... :)))
Но има и една друга гредна точка и нея се опитах да предложа - самоиронията като израз на комплекс, чувствителност, суета и останалите човещинии. Самоиронията, като подсказка, че не си над, а си във нещата, които те притесняват, обиждат или засягат. И съответно, прилагането й като нещо, което не те извисява над останалите, а те приземява.... А от там и категоричното, че самоиронията крие по-скоро низки страсти и преструвки, отколкото неглижиране и неангажиране, най-малкото заради поводите, в които проявяваш уменията си за самоиронизиране :)))
Поздрави!
цитирай
18. avangardi - До maymi, мисля че материала на injnina е подходящ по темата:
02.12.2007 15:22
Оцеляващо поведение
ОЦЕЛЯВАЩОТО ПОВЕДЕНИЕ
Ал Сибърт

Ал Сибърт e психолог, който изучава поведението на оцелелите в Корейската война.

Той открива, че "оцеляващите притежават някакво спокойно съзнание". Те реагират на грешките с шега, наместо с гняв.

Характерът им е сложна съвкупност от противоположни черти: едновременно са сериозни и закачливи, твърди и нежни, логични и интуитивни, трудолюбиви и мързеливи, срамежливи и агресивни, самовглъбени и отзивчиви и т.н. Те са изпълнени с парадокси, което ги прави по-гъвкави и адаптивни. Те имат йерархия на потребностите и - за разлика от повечето хора - удовлетворяват всяка една от тях: оцеляване, сигурност, толерантност към околните, самоуважение и себереализация.


Основна характеристика, която отличава оцеляващите от другите, е желанието за съобщност - необходимостта да постъпват така, както е добре не само за тях, но и за другите. Те дават от себе си и оставят света по-добър, отколкото са го заварили. Когато всичко е наред, те се чувстват добре и насочват любопитството си към нови открития или потенциални проблеми. Макар че на моменти изглеждат безразлични, те са "приятели в тежък момент" и се появяват винаги, когато са необходими.
Човек може да се научи на оцеляващо поведение. За целта трябва да израснеш, като едновременно с това останеш дете. Да останеш дете означава да бъдеш като дете, а не да се държиш детински. Характерни за оцеляващото поведение са:

· Безцелна игривост заради самата игра, като тази на щастливо дете.
· Способност да се потопиш в някаква дейност до такава степен, че да изгубиш представа за времето, външните ..събития и всичките си тревоги, като често разсеяно си подсвиркваш, мърмориш или говориш.
· Невинно детско любопитство.
· Поведение на наблюдател, който не осъжда.
· Готовност да изглеждаш глупаво, да грешиш и да се надсмиваш над себе си.
· Способност да приемаш насочената към теб критика.
· Живо въображение, мечтателност, умствена игра и разговори със себе си.
· Съпричастност към другите хора, включително и към опонентите.
· Способност да виждаш връзките в случващите се неща, в организации или оборудване.
· Приемането на нарасналата възприемчивост или на интуицията като достоверен източник на информация.
· Толерантно несъгласие: отказ да се съобразяваш с неподходящи закони или обществени норми, като през повечето време все пак ги спазваш заради другите, освен ако не направиш опит да ги промениш. Това означава да избягваш излишната показност.
· Хладнокръвие в сложни, заплетени ситуации, които объркват и плашат околните.
· Оптимизъм и самоувереност пред лицето на превратностите.
· Способност да се поучиш от новите, неочаквани или неприятни изживявания и да се промениш благодарение на тях.
· Талант да откриваш нови, интересни неща; способност да извличаш полза от онова, което другите смятат за катастрофа или нещастие.
· Усещането, че поумняваш с възрастта и все повече се наслаждаваш на живота.



.......


Автор: injnina Категория: Тя и той

Коментари

1. postcardsavangard - Така е!
01.12 15:08
оцеляване, сигурност, толерантност към околните, самоуважение и себереализация.

Основна характеристика, която отличава оцеляващите от другите, е желанието за съобщност - необходимостта да постъпват така, както е добре не само за тях, но и за другите. Те дават от себе си и оставят света по-добър, отколкото са го заварили.

P.S. А според мен comfy е с диагноза - непоправим веселяк! Наздраве и от мен!
цитирай
19. injnina - Благодаря
02.12.2007 20:50
за вниманието към материалите в моя блог и на любезния тук домакин!
С интерес проследих дискусията, защото съм писала коментара си още в началото!

Поздрави!
цитирай
20. georgiev - Много интересен постинг. Особено ...
05.12.2007 16:24
Много интересен постинг. Особено ми допаднаха последните няколко изречения, касаещи самоиронията. Поздрави!
цитирай
21. lion1234 - georgiev,
06.12.2007 11:18
Благодаря ти за оценката! Радвам се, че сме единодушни по отношение на самоиронията.
Приятен ден!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lion1234
Категория: Други
Прочетен: 1511708
Постинги: 169
Коментари: 2907
Гласове: 25304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031