Постинг
24.11.2007 13:34 -
Двете лица на иронията
Странен феномен е иронията. Още самото й име /от гр.: привидно невежество, преструвка/ ни навежда на мисълта за някаква игра, за някаква двойнственост. Небезизвестният Хегел я определя като ,,абсолютната и безкрайна негативност"". Да, тя е негация, тя вечно отрича, но и отрицанието й е твърде парадоксално, тъй като преминава през... утвърждаването. Утвърждавайки думата, фразата, изказването, т.е. знака, тя същевременно отрича заложеното в него значение. Така знак и значение биват противопоставяни. Пита се защо, след като нещо спокойно би могло да бъде отречено и при традиционно установеното съблюдаване на съгласието между знак и значение? За какво е нужно това разминаване между тях?
Разминаването е нужно, за да се постигне търсения комичен ефект, защото главната цел на иронията е да осмее нещо, някого. И тъй като тъкмо разминаването /между казано и станало, реално и желано и пр./ ражда комичното, затова и иронията залага на него.
Като стана дума за целите, те също са двупосочни, защото комичното, от една страна, служи за коректив и възпитава точно в смисъла на Сократовата традиция; от друга страна пък то се изражда в една долнопробна подигравка, целяща да унижи иронизирания.
Гореописаното нагледно илюстрира двойнствената в етично отношение природа на иронията, която в зависимост от умисъла на иронизиращия би могла да еволюира в своя доброкачествен или злокачествен вариант. Въпрос на воля, на избор, не на интелект. Интелектът е ,,отвъд добро и зло"". Той служи еднакво добре и на двата варианта. Нещо повече, и двете страни, участващи в иронията - иронизиращ и иронизиран - предполагат наличието на интелект, тъй като ако последният се окаже достатъчно невеж и не съумее да схване отправената му ирония, то тя се оказва напълно безпредметна. В този ред на мисли насочената към даден адресат ирония би могла да се възприеме и като комплимент, тъй като обикновено иронизиращият предварително залага на разбиране от страна на иронизирания и така косвено признава интелекта му. Случва се обаче иронизиращият да не е сигурен в това и иронията му вече придобива формата на предизвикателство, един вид : ,, Чакай да видим сега дали нашият човек ще схване тънката ми ирония?""
Разбира се нюансите биха могли да се допълнят още с т.нар. неуместна ирония/ когато тя е насочена към контекст с твърде сериозно съдържание, изключващ комичното по принцип/ или пък с идващата отвън ,,обективна"" ирония, известна повече като ирония на съдбата. Въобще има още какво да се желае при изследването на този сложен феномен. В случая за мен по-важно бе обаче да илюстрирам двата варианта на иронията в сферата на етиката: доброкачествения и злокачествения. Защо?
Трябва да отбележа, че злоупотребата с иронията крие своите сериозни рискове: често ирониците остават неразбрани или пък си навличат гнева на публиката. Нерядко те губят и доверието на последната, която често се налага да гадае дали ироникът говори иронично или в прав текст. От друга страна, в качеството си на ,,абсолютната и безкрайна негативност"", иронията неминуемо прераства в тотален нихилизъм, в светоглед обърнат с лице към Нищото. В процеса на онищостяване иронията няма спиране - тя онищостява не само иронизирания, но и ,,великия"" ироник, превръщайки го в поредната нищожност.
Ненапразно С. Киркегор предупреждава, че иронията следва да бъде овладяна. Как? Когато бъде поставена в услуга на доброкачественото, ценното, значимото. Другият ефикасен начин за овладяванието й преминава през самоиронията. Тя успешно затваря иронията и връща на земята витаещия в облаците ироник.
Разминаването е нужно, за да се постигне търсения комичен ефект, защото главната цел на иронията е да осмее нещо, някого. И тъй като тъкмо разминаването /между казано и станало, реално и желано и пр./ ражда комичното, затова и иронията залага на него.
Като стана дума за целите, те също са двупосочни, защото комичното, от една страна, служи за коректив и възпитава точно в смисъла на Сократовата традиция; от друга страна пък то се изражда в една долнопробна подигравка, целяща да унижи иронизирания.
Гореописаното нагледно илюстрира двойнствената в етично отношение природа на иронията, която в зависимост от умисъла на иронизиращия би могла да еволюира в своя доброкачествен или злокачествен вариант. Въпрос на воля, на избор, не на интелект. Интелектът е ,,отвъд добро и зло"". Той служи еднакво добре и на двата варианта. Нещо повече, и двете страни, участващи в иронията - иронизиращ и иронизиран - предполагат наличието на интелект, тъй като ако последният се окаже достатъчно невеж и не съумее да схване отправената му ирония, то тя се оказва напълно безпредметна. В този ред на мисли насочената към даден адресат ирония би могла да се възприеме и като комплимент, тъй като обикновено иронизиращият предварително залага на разбиране от страна на иронизирания и така косвено признава интелекта му. Случва се обаче иронизиращият да не е сигурен в това и иронията му вече придобива формата на предизвикателство, един вид : ,, Чакай да видим сега дали нашият човек ще схване тънката ми ирония?""
Разбира се нюансите биха могли да се допълнят още с т.нар. неуместна ирония/ когато тя е насочена към контекст с твърде сериозно съдържание, изключващ комичното по принцип/ или пък с идващата отвън ,,обективна"" ирония, известна повече като ирония на съдбата. Въобще има още какво да се желае при изследването на този сложен феномен. В случая за мен по-важно бе обаче да илюстрирам двата варианта на иронията в сферата на етиката: доброкачествения и злокачествения. Защо?
Трябва да отбележа, че злоупотребата с иронията крие своите сериозни рискове: често ирониците остават неразбрани или пък си навличат гнева на публиката. Нерядко те губят и доверието на последната, която често се налага да гадае дали ироникът говори иронично или в прав текст. От друга страна, в качеството си на ,,абсолютната и безкрайна негативност"", иронията неминуемо прераства в тотален нихилизъм, в светоглед обърнат с лице към Нищото. В процеса на онищостяване иронията няма спиране - тя онищостява не само иронизирания, но и ,,великия"" ироник, превръщайки го в поредната нищожност.
Ненапразно С. Киркегор предупреждава, че иронията следва да бъде овладяна. Как? Когато бъде поставена в услуга на доброкачественото, ценното, значимото. Другият ефикасен начин за овладяванието й преминава през самоиронията. Тя успешно затваря иронията и връща на земята витаещия в облаците ироник.
иронията често граничи с черен хумор. В последно време много хора се мислят за "праведни и всезнаещи, можещи и могъщи", нетърпящи възражение или неодобрение на казанато от тях.
Затова винаги в разговор с такива хора, аз бързам да се самоиронизирам, защото ще го направя по-меко и привлекателно, дори шеговито. Ефекта е поразителен. Започват да ми доказват, че не стоят нещата точно така. А аз си знам що за стока съм, но поне съм парирала жестокия удар.
Поздрави за поста. Много изчерпателно и ясно. Добър урок по поведение и етика!
цитирайЗатова винаги в разговор с такива хора, аз бързам да се самоиронизирам, защото ще го направя по-меко и привлекателно, дори шеговито. Ефекта е поразителен. Започват да ми доказват, че не стоят нещата точно така. А аз си знам що за стока съм, но поне съм парирала жестокия удар.
Поздрави за поста. Много изчерпателно и ясно. Добър урок по поведение и етика!
Sensation, благодаря ти за споделения опит и за добрата оценка! Аз също съм предпазлив спрямо иронията: радва ме тънката, интелигентно поднесена ирония, докато елементарните подигравки ме изпълват с досада. Затова пък високо ценя самоиронията.
Приятен ден!
цитирайПриятен ден!
Много малко хора притежават качеството да се самоиронизират. Те умеят и да поемат и приемат интелигентната ирония, изчистена от дебелашки и злобни нюанси. Но срещу такъв вид ирония мисля, че всеки е безсилен и се чувства унизен и принизен до нивото на самозабравилия се ироник.
цитирай... и самоиронията разбира се. Но понякога се хващам че ползвам самоиронията, като имунизация срещу ирония - това не е добре.
Иронията понякога може да е един окоп в който се крием и избягваме пряк двубой... срещу много силен противник...
Поздрав за хубавия пост!
цитирайИронията понякога може да е един окоп в който се крием и избягваме пряк двубой... срещу много силен противник...
Поздрав за хубавия пост!
dadide, затова ценя самоиронията, защото ти помага да не се приемаш твърде насериозно, държи те ,,в час'' и те имунизира срещу иронията. А дебелашките нюанси просто трябва да се отминават с насмешка, нищо повече.
maev, не виждам нищо обезпокояващо от една имунизация с/у иронията. Сравнението на последната с ,,окоп'' намирам за твърде оригинално!
Приятен ден и до нови срещи!
цитирайmaev, не виждам нищо обезпокояващо от една имунизация с/у иронията. Сравнението на последната с ,,окоп'' намирам за твърде оригинално!
Приятен ден и до нови срещи!
се окаже невежа и не схване същността на иронията-
не винаги е безпредметна. Има ефект на стъписване и затъпяване, който все пак го поставя на място и респектира.
Поздрави за темата и задълбочения начин на разглеждането й.
цитирайне винаги е безпредметна. Има ефект на стъписване и затъпяване, който все пак го поставя на място и респектира.
Поздрави за темата и задълбочения начин на разглеждането й.
това е съзнателната преструвка. Самоиронията - тя пък вече съвсем е от лукаваго :))) Противно на общото мнение, аз си мисля, че в самоиронията има много спекула и още по-много лицемерие... А за целите на самоиронията.....за това дори ми е притеснено да мисля :)))
Поздрави за поста!
цитирайПоздрави за поста!
Стъписването, injnina, е вече крачка напред в пресичането на невежеството и простотията. В този смисъл ефектът наистина е налице.
мaymi, не мога да не се съглася, че самоиронията би могла да бъде и само една поза, израз на лицемерие, на двуличие. Мисля обаче, че искрено проявената самоирония, поне за мен, заслужава уважение.
Много приятно ми беше, че допълнихте тази сложна тема с интересните си коментари!
Желая ви приятен дeн!
цитираймaymi, не мога да не се съглася, че самоиронията би могла да бъде и само една поза, израз на лицемерие, на двуличие. Мисля обаче, че искрено проявената самоирония, поне за мен, заслужава уважение.
Много приятно ми беше, че допълнихте тази сложна тема с интересните си коментари!
Желая ви приятен дeн!
Самоиронията е възможна, когато се погледнеш "отстрани". Все пак, дозата би трябвало да е умерена. Малко самоирония не вреди. Самоиронията е висша форма на себеуважение и противопоставяне, солта на хумора. Има самоирония и самоирония. Когато от самоиронията струи неискреност, както в случая, това няма как да се скрие. И обратното искрената самоирония или тази с чувство за хумор са винаги добре дошли. Самоиронията е твоя път към опознаването ти. Само да не става словоблудство.
Да, шегувам със себе си, особено когато трябва да изляза от неприятна ситуация... забелязала съм, че това разчупва напрежението и много помага! А и уважавам хората, които носят на майтап!
За да се шегува със себе си, освен с околните, човек трябва да е широко скроен. Самоиронията и умението да гледаш на всичко с усмивка помага във всяка ситуация - личен опит!
Не си попадала в кофти ситуации, от които можеш да излезеш и разплакана, морално срината без причина. Затова мнението ти е крайно. Не ти пожелавам такива ситуации, но все пак потренирай със самоиронията. Като пример:
Допуснала си грешка пред някого и о ужас - гафа е налице. Не грубо да се обиждаш с думите "Аз съм гъска" (много грубо дори и в собствените ти очи), а ще кажеш "Голяма бяла птица съм" (това е лебед - патка завършила балетно училище).
За сега, толкова от мен.
цитирайДа, шегувам със себе си, особено когато трябва да изляза от неприятна ситуация... забелязала съм, че това разчупва напрежението и много помага! А и уважавам хората, които носят на майтап!
За да се шегува със себе си, освен с околните, човек трябва да е широко скроен. Самоиронията и умението да гледаш на всичко с усмивка помага във всяка ситуация - личен опит!
Не си попадала в кофти ситуации, от които можеш да излезеш и разплакана, морално срината без причина. Затова мнението ти е крайно. Не ти пожелавам такива ситуации, но все пак потренирай със самоиронията. Като пример:
Допуснала си грешка пред някого и о ужас - гафа е налице. Не грубо да се обиждаш с думите "Аз съм гъска" (много грубо дори и в собствените ти очи), а ще кажеш "Голяма бяла птица съм" (това е лебед - патка завършила балетно училище).
За сега, толкова от мен.
че все по-често Иронията се използва, за да бъде наранен някой.. Не толкова като коректив...
Да си служиш с Иронията изисква добронамереност плюс тънко чувство за хумор... И ако приемем, че добронамереността е въпрос на избор, то струва ми се че изборът все по-често е с обратен знак ....
А самоиронията е нещо великолепно!:) Тя предпазва всеки от това да се вземе прекалено на сериозно...
Поздрави за интересната тема!:)
цитирайДа си служиш с Иронията изисква добронамереност плюс тънко чувство за хумор... И ако приемем, че добронамереността е въпрос на избор, то струва ми се че изборът все по-често е с обратен знак ....
А самоиронията е нещо великолепно!:) Тя предпазва всеки от това да се вземе прекалено на сериозно...
Поздрави за интересната тема!:)
Avangardi, тук трибуната е гарантирана! Няма да взема отношение по коментара ти, тъй като е насочен към
maymi.
anastasia, за жалост наистина все по-често иронията се използва злонамерено. Практиката го доказва. Въпреки това, все още се намират добронамерени хора и тъкмо на тях залагам.
Колкото до самоирнията, радвам се, че и ти я оценяваш високо.
Благодаря ви, че проявихте интерес към тази интересна тема! Приятно настроение и лек ден!
цитирайmaymi.
anastasia, за жалост наистина все по-често иронията се използва злонамерено. Практиката го доказва. Въпреки това, все още се намират добронамерени хора и тъкмо на тях залагам.
Колкото до самоирнията, радвам се, че и ти я оценяваш високо.
Благодаря ви, че проявихте интерес към тази интересна тема! Приятно настроение и лек ден!
12.
postcardsavangard -
Благодаря ти lion1234 за трибуната, но това не пречи
28.11.2007 15:16
28.11.2007 15:16
ако бъркам в твърденията си, да ми се покаже как е правилно. Аз съм човек, който обича приятелите да му казват истината, защото отстрани се вижда по-добре, отколкото в собствените очи. Когато критиката е конструктивна, тя е добронамерена и цели приятеля ти да се впише добре в обществото и в собствената си среда. Трябва много да те обича този и да държи на теб, за да ти го каже. На мен приятели само за маса не ми трябват. Необходимо ми е да споделям с приятелите си, нашите мъки и радости да са общи. Така, че lion1234, поправи ме, ако греша. Ценя изключително твоето мнение!
С уважение - Илка (avan.., sen.., mirac.., postc..)
P.S.
По действителен случай с мен, мой приятел и приятелка от детинство:
Идва приятелката ми в офиса и естествено с какво може да се хвали една добра майка и баба - с децата и внуците. А внуците са преварената ракия.
Заснела снимки на мобилния си телефон. Това малко ангелче грей, от звука на клипа се чува неподправен, весел бебешки смях.
Споделихме й радостта с най-добри думи и пожелания.
И какво мислите, че ни отговори...
"Вие, двамата сте нещастници, защото нямате внуци! - повторено поне 3 пъти." (и двамата с другия приятел сме на възраст, с по две деца, които не са женени - приблизително на 30 год.). Онемях от тази ирония. Обидата ми беше голяма
Продължение от следващия ден.
Идва на следващия ден пак в офиса с друг наш общ приятел, дори и в присъствието на съпруга ми се хвали на същия, какво ни е казала предния ден за внуците. Нищо не казах, майчиното сърце плачеше от мъка и обида.
Всеки ден тя е при мен и в хубав и тъжен час, защото съм като скрита пазва - споделеното и направеното на никого не казвам. Но не можех да спя, цялата бях на люлка. Плаках по телефона като му се обадих, защото знаех, че и той го преживява. Ние се гордеем с децата си, защото са скромни, трудолюбиви и вземаха по 2-3 дипломи за висше образование и работят на престижна работа. Но както казват старите хора, не е дошла сляпата неделя за тях. Сега младите най-напред гледат работата. За личен живот време - никакво.
Посрещам си приятелката, но явно усмивката ми я няма на лицето. Попита ме има ли някакъв проблем. Казах , че нямам, но тя продължи да настоява.
"Е, като толкова настояваш, ще ти кажа!
Споделих обидата от нейните думи и се разплаках, макар да не исках това да стане.
Започна и тя да се извинява, ако мога да й простя.
Простих, но разбирам, че трудно се забравя.
(Приказката за мечката и лошата дума.)
цитирайС уважение - Илка (avan.., sen.., mirac.., postc..)
P.S.
По действителен случай с мен, мой приятел и приятелка от детинство:
Идва приятелката ми в офиса и естествено с какво може да се хвали една добра майка и баба - с децата и внуците. А внуците са преварената ракия.
Заснела снимки на мобилния си телефон. Това малко ангелче грей, от звука на клипа се чува неподправен, весел бебешки смях.
Споделихме й радостта с най-добри думи и пожелания.
И какво мислите, че ни отговори...
"Вие, двамата сте нещастници, защото нямате внуци! - повторено поне 3 пъти." (и двамата с другия приятел сме на възраст, с по две деца, които не са женени - приблизително на 30 год.). Онемях от тази ирония. Обидата ми беше голяма
Продължение от следващия ден.
Идва на следващия ден пак в офиса с друг наш общ приятел, дори и в присъствието на съпруга ми се хвали на същия, какво ни е казала предния ден за внуците. Нищо не казах, майчиното сърце плачеше от мъка и обида.
Всеки ден тя е при мен и в хубав и тъжен час, защото съм като скрита пазва - споделеното и направеното на никого не казвам. Но не можех да спя, цялата бях на люлка. Плаках по телефона като му се обадих, защото знаех, че и той го преживява. Ние се гордеем с децата си, защото са скромни, трудолюбиви и вземаха по 2-3 дипломи за висше образование и работят на престижна работа. Но както казват старите хора, не е дошла сляпата неделя за тях. Сега младите най-напред гледат работата. За личен живот време - никакво.
Посрещам си приятелката, но явно усмивката ми я няма на лицето. Попита ме има ли някакъв проблем. Казах , че нямам, но тя продължи да настоява.
"Е, като толкова настояваш, ще ти кажа!
Споделих обидата от нейните думи и се разплаках, макар да не исках това да стане.
Започна и тя да се извинява, ако мога да й простя.
Простих, но разбирам, че трудно се забравя.
(Приказката за мечката и лошата дума.)
avangardi - Привет сърдечен от едно Теле,
На уюта тих - любител,
Банкер, търговец и творец,
На хубавата музика ценител -
Такъв е солидния наш Телец.
Ударите на съдбата ще срещне със стоицизъм,
Но въпреки това той не е безопасен -
Само бойна стойка да заеме,
То гневът му е, уви, ужасен.
Той нищо няма да пожали
За своите близки и приятели.
Но само на трева да замирише -
Търси го ти по ливадите.
цитирайНа уюта тих - любител,
Банкер, търговец и творец,
На хубавата музика ценител -
Такъв е солидния наш Телец.
Ударите на съдбата ще срещне със стоицизъм,
Но въпреки това той не е безопасен -
Само бойна стойка да заеме,
То гневът му е, уви, ужасен.
Той нищо няма да пожали
За своите близки и приятели.
Но само на трева да замирише -
Търси го ти по ливадите.
avangardi, нашите позиции по отношение на иронията и самоиронията съвпадат. Въздържах се от коментар,тъй като посланието ти е отправено към маymi и аз като домакин й дадох възможност
да ти отговори. Щом държиш обаче да ти кажа мнението си, то е следното: чудесно си показала и доказала ценността на самоиронията/ даже чрез личен опит, на който аз много държа!/. От друга страна, малко се съмнявам дали maymi ще се възползва от съвета ти:,,..все пак потренирай със самоиронията''. Както и да е.
Благодаря за стихчето! Лека вечер!
цитирайда ти отговори. Щом държиш обаче да ти кажа мнението си, то е следното: чудесно си показала и доказала ценността на самоиронията/ даже чрез личен опит, на който аз много държа!/. От друга страна, малко се съмнявам дали maymi ще се възползва от съвета ти:,,..все пак потренирай със самоиронията''. Както и да е.
Благодаря за стихчето! Лека вечер!
Нещо съм зле с очите напоследък, ама май не само с тях ами и с обратните връзки, протичащи в невроните ми - вероятно някои синапси не работят както трябва или им липсва достатъчно количество медиаторно вещество и тра-ла-лА... ла-лА... ла-лА...
Та, исках да кажа, че не схванах защо иронията има само две лица, след като аз (пък и не само аз) съм виждал 4 или 8 и т.н. (все кратни на две, в зависимост от физиологическото ми състояние и куп други неща) - защото е "коректив" или "подигравка", или защото е в "доброкачествен" или "злокачествен" (какво значи това и откъде е заимстван терминът, а?) вариант, или защото е "комплимент" или "предизвикателство", или защото е "уместна" или "неуместна", или... ле-ле-е-е-е, загубих се....
Приятелю, нищо не улових като позиция относно иронията и започвам да се притеснявам за своето здраве все повече - моля те, покажи ми по някакъв начин, че състоянието ми не е чак толкова неспасяемо или просто ми кажи окончателната ми диагноза! ....
:))))))))
Радвам се на провокативния ти пост, Джошкун, и за това си позволих тази.... ама това всъщност дали е ирония?! ;)))
Поздрави и усмивки! :)))
цитирайТа, исках да кажа, че не схванах защо иронията има само две лица, след като аз (пък и не само аз) съм виждал 4 или 8 и т.н. (все кратни на две, в зависимост от физиологическото ми състояние и куп други неща) - защото е "коректив" или "подигравка", или защото е в "доброкачествен" или "злокачествен" (какво значи това и откъде е заимстван терминът, а?) вариант, или защото е "комплимент" или "предизвикателство", или защото е "уместна" или "неуместна", или... ле-ле-е-е-е, загубих се....
Приятелю, нищо не улових като позиция относно иронията и започвам да се притеснявам за своето здраве все повече - моля те, покажи ми по някакъв начин, че състоянието ми не е чак толкова неспасяемо или просто ми кажи окончателната ми диагноза! ....
:))))))))
Радвам се на провокативния ти пост, Джошкун, и за това си позволих тази.... ама това всъщност дали е ирония?! ;)))
Поздрави и усмивки! :)))
Иронията,поне според мен, има две лица: добро/ доброкачествено/ и зло/ злокачествено/. ,,Термините'' в скобите са мои. Не ползвам категориите добро и зло, защото са доста ,,хлъзгави'',
т.е. границата помежду им често се размива. Комплиментът, предизвикателството/както е в твоя случай/,напр., са разновидности на доброкачествената ирония, а неуместната ирония, подигравката - на злокачествената. С други думи, нюансите са много, но в сферата на етиката/ неслучайно ограничих темата в тази рамка, за да не се размият в различни посоки направените изводи/ те гравитират около посочените от мен два варианта на иронията - доброкачествения и злокачествения. Кой от двата варианта ще придобие иронията зависи от волята, избора, целта на иронизиращия.
Толкова от мен, Кире! Сега извади гроздовата да почерпиш!
цитирайт.е. границата помежду им често се размива. Комплиментът, предизвикателството/както е в твоя случай/,напр., са разновидности на доброкачествената ирония, а неуместната ирония, подигравката - на злокачествената. С други думи, нюансите са много, но в сферата на етиката/ неслучайно ограничих темата в тази рамка, за да не се размият в различни посоки направените изводи/ те гравитират около посочените от мен два варианта на иронията - доброкачествения и злокачествения. Кой от двата варианта ще придобие иронията зависи от волята, избора, целта на иронизиращия.
Толкова от мен, Кире! Сега извади гроздовата да почерпиш!
Бе, тренирала съм я самоиронията и съм я оттренирала вече. Даже, добре се справям твърдят очевидци :)))
Самоиронията може да бъде приета като висш пилотаж, като форма на изнасяне над нещата, на неприемане на себе си твърде сериозно, на извисеност.... :)))
Но има и една друга гредна точка и нея се опитах да предложа - самоиронията като израз на комплекс, чувствителност, суета и останалите човещинии. Самоиронията, като подсказка, че не си над, а си във нещата, които те притесняват, обиждат или засягат. И съответно, прилагането й като нещо, което не те извисява над останалите, а те приземява.... А от там и категоричното, че самоиронията крие по-скоро низки страсти и преструвки, отколкото неглижиране и неангажиране, най-малкото заради поводите, в които проявяваш уменията си за самоиронизиране :)))
Поздрави!
цитирайСамоиронията може да бъде приета като висш пилотаж, като форма на изнасяне над нещата, на неприемане на себе си твърде сериозно, на извисеност.... :)))
Но има и една друга гредна точка и нея се опитах да предложа - самоиронията като израз на комплекс, чувствителност, суета и останалите човещинии. Самоиронията, като подсказка, че не си над, а си във нещата, които те притесняват, обиждат или засягат. И съответно, прилагането й като нещо, което не те извисява над останалите, а те приземява.... А от там и категоричното, че самоиронията крие по-скоро низки страсти и преструвки, отколкото неглижиране и неангажиране, най-малкото заради поводите, в които проявяваш уменията си за самоиронизиране :)))
Поздрави!
Оцеляващо поведение
ОЦЕЛЯВАЩОТО ПОВЕДЕНИЕ
Ал Сибърт
Ал Сибърт e психолог, който изучава поведението на оцелелите в Корейската война.
Той открива, че "оцеляващите притежават някакво спокойно съзнание". Те реагират на грешките с шега, наместо с гняв.
Характерът им е сложна съвкупност от противоположни черти: едновременно са сериозни и закачливи, твърди и нежни, логични и интуитивни, трудолюбиви и мързеливи, срамежливи и агресивни, самовглъбени и отзивчиви и т.н. Те са изпълнени с парадокси, което ги прави по-гъвкави и адаптивни. Те имат йерархия на потребностите и - за разлика от повечето хора - удовлетворяват всяка една от тях: оцеляване, сигурност, толерантност към околните, самоуважение и себереализация.
Основна характеристика, която отличава оцеляващите от другите, е желанието за съобщност - необходимостта да постъпват така, както е добре не само за тях, но и за другите. Те дават от себе си и оставят света по-добър, отколкото са го заварили. Когато всичко е наред, те се чувстват добре и насочват любопитството си към нови открития или потенциални проблеми. Макар че на моменти изглеждат безразлични, те са "приятели в тежък момент" и се появяват винаги, когато са необходими.
Човек може да се научи на оцеляващо поведение. За целта трябва да израснеш, като едновременно с това останеш дете. Да останеш дете означава да бъдеш като дете, а не да се държиш детински. Характерни за оцеляващото поведение са:
· Безцелна игривост заради самата игра, като тази на щастливо дете.
· Способност да се потопиш в някаква дейност до такава степен, че да изгубиш представа за времето, външните ..събития и всичките си тревоги, като често разсеяно си подсвиркваш, мърмориш или говориш.
· Невинно детско любопитство.
· Поведение на наблюдател, който не осъжда.
· Готовност да изглеждаш глупаво, да грешиш и да се надсмиваш над себе си.
· Способност да приемаш насочената към теб критика.
· Живо въображение, мечтателност, умствена игра и разговори със себе си.
· Съпричастност към другите хора, включително и към опонентите.
· Способност да виждаш връзките в случващите се неща, в организации или оборудване.
· Приемането на нарасналата възприемчивост или на интуицията като достоверен източник на информация.
· Толерантно несъгласие: отказ да се съобразяваш с неподходящи закони или обществени норми, като през повечето време все пак ги спазваш заради другите, освен ако не направиш опит да ги промениш. Това означава да избягваш излишната показност.
· Хладнокръвие в сложни, заплетени ситуации, които объркват и плашат околните.
· Оптимизъм и самоувереност пред лицето на превратностите.
· Способност да се поучиш от новите, неочаквани или неприятни изживявания и да се промениш благодарение на тях.
· Талант да откриваш нови, интересни неща; способност да извличаш полза от онова, което другите смятат за катастрофа или нещастие.
· Усещането, че поумняваш с възрастта и все повече се наслаждаваш на живота.
.......
Автор: injnina Категория: Тя и той
Коментари
1. postcardsavangard - Така е!
01.12 15:08
оцеляване, сигурност, толерантност към околните, самоуважение и себереализация.
Основна характеристика, която отличава оцеляващите от другите, е желанието за съобщност - необходимостта да постъпват така, както е добре не само за тях, но и за другите. Те дават от себе си и оставят света по-добър, отколкото са го заварили.
P.S. А според мен comfy е с диагноза - непоправим веселяк! Наздраве и от мен!
цитирайОЦЕЛЯВАЩОТО ПОВЕДЕНИЕ
Ал Сибърт
Ал Сибърт e психолог, който изучава поведението на оцелелите в Корейската война.
Той открива, че "оцеляващите притежават някакво спокойно съзнание". Те реагират на грешките с шега, наместо с гняв.
Характерът им е сложна съвкупност от противоположни черти: едновременно са сериозни и закачливи, твърди и нежни, логични и интуитивни, трудолюбиви и мързеливи, срамежливи и агресивни, самовглъбени и отзивчиви и т.н. Те са изпълнени с парадокси, което ги прави по-гъвкави и адаптивни. Те имат йерархия на потребностите и - за разлика от повечето хора - удовлетворяват всяка една от тях: оцеляване, сигурност, толерантност към околните, самоуважение и себереализация.
Основна характеристика, която отличава оцеляващите от другите, е желанието за съобщност - необходимостта да постъпват така, както е добре не само за тях, но и за другите. Те дават от себе си и оставят света по-добър, отколкото са го заварили. Когато всичко е наред, те се чувстват добре и насочват любопитството си към нови открития или потенциални проблеми. Макар че на моменти изглеждат безразлични, те са "приятели в тежък момент" и се появяват винаги, когато са необходими.
Човек може да се научи на оцеляващо поведение. За целта трябва да израснеш, като едновременно с това останеш дете. Да останеш дете означава да бъдеш като дете, а не да се държиш детински. Характерни за оцеляващото поведение са:
· Безцелна игривост заради самата игра, като тази на щастливо дете.
· Способност да се потопиш в някаква дейност до такава степен, че да изгубиш представа за времето, външните ..събития и всичките си тревоги, като често разсеяно си подсвиркваш, мърмориш или говориш.
· Невинно детско любопитство.
· Поведение на наблюдател, който не осъжда.
· Готовност да изглеждаш глупаво, да грешиш и да се надсмиваш над себе си.
· Способност да приемаш насочената към теб критика.
· Живо въображение, мечтателност, умствена игра и разговори със себе си.
· Съпричастност към другите хора, включително и към опонентите.
· Способност да виждаш връзките в случващите се неща, в организации или оборудване.
· Приемането на нарасналата възприемчивост или на интуицията като достоверен източник на информация.
· Толерантно несъгласие: отказ да се съобразяваш с неподходящи закони или обществени норми, като през повечето време все пак ги спазваш заради другите, освен ако не направиш опит да ги промениш. Това означава да избягваш излишната показност.
· Хладнокръвие в сложни, заплетени ситуации, които объркват и плашат околните.
· Оптимизъм и самоувереност пред лицето на превратностите.
· Способност да се поучиш от новите, неочаквани или неприятни изживявания и да се промениш благодарение на тях.
· Талант да откриваш нови, интересни неща; способност да извличаш полза от онова, което другите смятат за катастрофа или нещастие.
· Усещането, че поумняваш с възрастта и все повече се наслаждаваш на живота.
.......
Автор: injnina Категория: Тя и той
Коментари
1. postcardsavangard - Така е!
01.12 15:08
оцеляване, сигурност, толерантност към околните, самоуважение и себереализация.
Основна характеристика, която отличава оцеляващите от другите, е желанието за съобщност - необходимостта да постъпват така, както е добре не само за тях, но и за другите. Те дават от себе си и оставят света по-добър, отколкото са го заварили.
P.S. А според мен comfy е с диагноза - непоправим веселяк! Наздраве и от мен!
за вниманието към материалите в моя блог и на любезния тук домакин!
С интерес проследих дискусията, защото съм писала коментара си още в началото!
Поздрави!
цитирайС интерес проследих дискусията, защото съм писала коментара си още в началото!
Поздрави!
20.
georgiev -
Много интересен постинг. Особено ...
05.12.2007 16:24
05.12.2007 16:24
Много интересен постинг. Особено ми допаднаха последните няколко изречения, касаещи самоиронията. Поздрави!
цитирайБлагодаря ти за оценката! Радвам се, че сме единодушни по отношение на самоиронията.
Приятен ден!
цитирайПриятен ден!
Търсене
Блогрол
1. sunflower:слънчева,приветлива,неизтощима воля за комуникативност
2. TeodorDetchev:сериозно възпитание,впечатляващ интелект,завидни познания в политологията
3. Любим линк
4. И умно, и русо!
5. Още един фен на Шестов
6. Философските опити на Елза
7. Интересно!
8. Най-после си намери мястото!
9. И той харесва Бош
10. Oтново за Бош
11. Находки
12. Интересна дискусия
13. Много ценна тетрадка
14. Странният автобус
15. poetry
16. Моя снимка, харесана от Новините.бг
17. Интервю
18. Ценен подарък
19. Интересна книга, интересен прочит
20. Монитор за ,,Баналността на злото''
21. За национализма
22. Един оригинален поглед върху същността
23. Нивата със...същности!
24. Мое интервю в местния всекидневник ,,Нов живот''
25. Интервю в ,,Литературен свят''
26. Интервю в ,,Нов живот''
27. Днешната ,,демокрация''..., интервю
28. Време за философия
29. Още за Хана Аренд
30. Какво четеш?
2. TeodorDetchev:сериозно възпитание,впечатляващ интелект,завидни познания в политологията
3. Любим линк
4. И умно, и русо!
5. Още един фен на Шестов
6. Философските опити на Елза
7. Интересно!
8. Най-после си намери мястото!
9. И той харесва Бош
10. Oтново за Бош
11. Находки
12. Интересна дискусия
13. Много ценна тетрадка
14. Странният автобус
15. poetry
16. Моя снимка, харесана от Новините.бг
17. Интервю
18. Ценен подарък
19. Интересна книга, интересен прочит
20. Монитор за ,,Баналността на злото''
21. За национализма
22. Един оригинален поглед върху същността
23. Нивата със...същности!
24. Мое интервю в местния всекидневник ,,Нов живот''
25. Интервю в ,,Литературен свят''
26. Интервю в ,,Нов живот''
27. Днешната ,,демокрация''..., интервю
28. Време за философия
29. Още за Хана Аренд
30. Какво четеш?