Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.03.2008 21:38 - Смях оттук-оттам
Автор: lion1234 Категория: Други   
Прочетен: 2511 Коментари: 2 Гласове:
0





                                                                             ШКОЛСКИ ЕМОЦИИ

                                                                               Еротични мераци

          Средатат на 70-те, в Руската гимназия. Месец май е, пролетта е в разгара си. Навън времето е прекрасно: слънце, зеленина, птичките весело чуруликат, а ние, горките, сме в час по Руска класика и се потим над някакво съчинение.
           Единственият светъл лъч в този невероятен кошмар е присъствието на др. С. Л., чаровна тъмнокоса украинка към 30-те с изваяно като на струг тяло. Както обикновено, е с правата си пола в цвят бордо, съчетана с бежова копринена блузка. Тя се е разположила елегантно на бюрото и си пише нещо в бележника. Самото бюро е с достатъчно широк процеп по средата, който често разкрива пред нас твърде съблазнителни гледки.
            И така, ние с Миленката сме на първия чин, отстоящ на около метър и половина от въпросното бюро и, приведени досами чина уж, че пишем, се чудим ли чудим как, аджеба, да го скалъпим това проклето съчинение. По едно време Миленката леко ме побутва по ръката и ми прошепва, прикривайки устата си с дланта:
             - Джо, скивай, скивай!
             Погледнах аз към процепа и онемях: както бе дигнала крак върху крак, на др. С.Л й бяха лъснали белите гащички. Още повече се възпламених, когато сърях онази тънка, едва забележима гънка, подобна на отсянка, отделяща крака й от прелестното й дупе, оформяйки го като сочна ябълка.
            - Леле, само да ми падне тая, направо ще я пръсна! - закани се моя приятел.
            - Абе, че няма да ти падне, няма ами...
            - Май по-добре да ида да изпраскам една в тоалетната - взе ми думите от устата Миленката.
            - Бе то и аз бих изпраскал една, ама тичай първо ти, че да не бием на очи - доверих му се аз.
            Доловила шушукането ни, др. С. Л. веднага затропа с химикалката си:
            - Престанете да шумите - смъмри ни строго тя - Ако имате въпроси, обръщайте се към мен!
            Нашият човек само това и чакаше и вдигна ръка.
            - Кажи, Милен!
            - Другарко, може ли до тоалетната! - с измъчен уж вид помоли приятеля ми.
            - Ти какво, да не яде на обяд круши? - обърна го на майтап жената и всички се заляхме от смях. - Бягай!
            След този неочакван обрат на нещата меракът ми за тоалетната мигом се изпари. Колкото до другия мерак, той май си е като надеждата - умира последен.
            

                                                                              Родителска среща

          Отново в гимназията, тече родителска среща. Аз съм в общежитието и чакам баща си, лека му пръст, да се върне, да мине конското и всичко да си дойде на мястото. Привечер най-сетне нашият се дотътря до стаята.
          - Е, как мина? - подемам аз.
          - С езиците си добре: български, руски, даже учителката ви по английски те похвали. Добри отзиви имаше и по биология, история, география, физика - занарежда нашият. - Само че химията нещо си я зарязал май!
           ,,Ох, почна се!"" - наострям уши аз.
           - Знаеш ли какво ми каза колежката?
           - Какво? - тръпна аз в очакване.
           - Жената буквално каза: ,,Тая гадина* Джошкун въобще не учи.""
           - Ама чакай, чакай - включих се аз - Тя е рускиня и...
           - Знам много добре какво е искала да каже! - кипна нашият, - но кажи не си ли наистина гадина, след като си навързал разни тройки! Какво ще кажат хората: бащата - уважаван химик, пък сина му...
           - Е, химията е трудна - смотолевих аз.
           -Трудна е, като си мързелив и не четеш, трудна ще бъде! - тръгна в атака бащата - Тя и математиката май ти е трудна, а?
            - И какво каза ,,железният""/ така викахме на математика, тъй като бе изключително строг/ ? - поинтересувах се аз.
            - Каза, че си мислел като костенурка, но че все пак имало някакво мислене, докато повечето и това не правели. Това обаче никак не е успокоително!- не забрави да припомни нашият - Накрая човекът сподели: ,,Уважаеми родители, някои се оплакват, че съм пишел много двойки/ то, наистина тройката при него си бе събитие, б.а./. Трябва да знаете, че аз не съм христианин и даром тройки не пиша.
           - Лелее, аслъ ,,железен"", няма на кого да прилича! - бъзикнах аз нашия.
           - Няма леле! Евалла на човека! - застъпи се за ,,железния"" бащата. - На такива мързеливи гадини като вас ви е нужен точно такъв строг и безкомпромисен учител, та да ви вкара в пътя!

*игра на думи: неударената гласна ,,о"" в руски се произнася като ,,а"". Така ,,година"" става ,,гадина""; явлението се нарича ,,аканье""/ добре, че има ,,ь"" ,иначе... /;


                                                                           СМЯХ ОТТУК-ОТТАМ

                                                                              САМОЧУВСТВИЕ

          Средата на 90-те. Прибирам се у дома късно вечерта след приятна почерпка с приятели в ресторанта. Не щеш ли, ставам неволен свидетел на следната забавна история пред вратата на комшиите.
           Бате Пешо е алкохолик, иначе добряк по душа. След поредния запой настойчиво звъни на вратата. По едно време вбесена кака Станка отваря и се хвърля в атака:
            - Не те ли е срам бе, говедо! Виж се на какво приличаш! Целият си пиян, залян, насран!
            Клатушкайки се леко от крак на крак, с премрежен поглед и размахвайки поучително показалец, бай Пешо гордо добавя:
            - Слуш"ся! Аз мож да съм насран, ама съм печен!
            - Печен ли! Бегом в банята, че като ти зема едно дърво, само на печен ше ми станеш!


                                                                   КОМПЛИМЕНТИ, КОМПЛИМЕНТИ

            Средата на 90-те, Кърджали. Нашият приятел Икбал/ ,,благозвучният""/ току-що се е върнал от гурбет в Германия и ни кани в ресторанта на почерпка. Заедно с Чефо и Йогата се насочваме към чакащият вече на масата гурбетчия, чийто престой в чужбина му се е отразил видимо добре: втален, освежен, направо подмладен. Още с приближаването към масата го приветстваме с ,,Добре дошъл!"" и след малко Йогата/ известен зевзек/ добавя:
            - Ей, честно да ти кажа, не съм педераст, ама ми харесваш!
            - Вярно, Ики - добавя Чефо/ другият майтапчия/ - ако бях женско, веднага щях да ти пусна!
            - Малии, излезе ти късмета, Ики! - ,,довърших"" го аз.
            - Бе брак*- включи се накрая Икбал - Тя работата излезе като оня виц за ония двамата в автобуса: единия сочи едно страхотно парче с минижуп и вика на приятеля си: ,,Глей онова парче с минижупа, бонбон!"", а другият му отвръща,сочейки седалката отпред: ,,Мани го тоя минижуп, бе! Виж 
тая дъска къв чеп е вързала!"" 


-------------------
*тур., остави! 



                                                                                  
                                                                       



Тагове:   оттук,   оттам,


Гласувай:
0



1. yuliya2006 - Смях се, смях се. . . и много си готин. ...
23.03.2008 21:46
Смях се, смях се... и много си готин... и дързък... и поздрав!
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
2. lion1234 - Благодаря ти, ДЖУЛИЯ!
23.03.2008 21:53
Радвам се, че те развеселих!
Много емоции и пролетно настроение ти желая!
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lion1234
Категория: Други
Прочетен: 1511345
Постинги: 169
Коментари: 2907
Гласове: 25303
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031