Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03.2008 12:59 - Василий Розанов: Апологетът на пола
Автор: lion1234 Категория: Други   
Прочетен: 5227 Коментари: 4 Гласове:
0



image       

        Ако К. Леонтиев/ 1831 - 1891/ с основание бива считан от руската критическа мисъл за Апологет на ,,византизма""/ монархията, православието и културата/, то В. Розанов/1856-1919/ несъмнено може да бъде определен като Апологет на пола. Този своеобразен философ, литературен критик и публицист се явява един от най-противоречивите, но и най-атрактивните умове, принадлежащи към руската религиозно-филисофска мисъл в дореволюционна Русия. Неслучайно, където е Розанов, там е авантюрата, скандалът, яростната полемика и нескончаемите дилеми. Може би по тази причина го наричат и ,,Распутин на руската интелигенция"".
         Първата книга на Розанов ,,За разбирането. Опит за изследване на природата""/ 1886/ няма успех и минава незабелязана от критиката. Много по-голяма известност придобива литературно-философския му етюд ,,Легендата за Великия инквизитор на Достоевски""/ 1891/, който полага началото на по-късното тълкувание на Достоевски като религиозен мислител при Н.Бердяев и С. Булгаков. Впоследствие той се сближава с двамата мислители като участник в религиозно-философските събрания. През 1900г. пък заедно с Д. Мережковски и З. Гипиус основават Религиозно-философско Общество. От края на 90-те до смъртта си през 1919г. Розанов работи в известното сп. ,,Руский вестник"" и във всекидневника ,,Новое время"".
         Известна е дружбата на Розанов с изтъкнатите редактори, публицисти и общественици Н. Страхов и А. Суворин, както и със споменатия в началото К. Леонтиев. Те биват обединени като цяло от идеите на късното славянофилство и консерватизма, чийто устои се явяват самодържавието, православието и народността.
        Критичният дух на Розанов се пробужда още в статията му ,,Залезът на просветата""/ 1893/, където бившият гимназиален учител остро критикува откъснатото от ,,живия живот"" руско образование.
         По същата причина еволюция претърпява и отношението му към Руската православна църква.  Книгите си ,,Около църковните стени""/ 1906/ и ,,Семейният въпрос в Русия""/ 1903/, особено последната, авторът посвещава на сложните отношения между семейството и църквата. Главното противоречие м/у христианството и семейството се оказва несъвместимостта на природата на последното с христианския идеал, чийто израз е монашеството. Между църквата и семейството препъникамъкът се оказват полът и сексуалността. Тази дилема не му дава мира до сетния му дъх и го изпълва с вътрешен драматизъм и песимизъм. В съчиненията си ,,Тъмният лик. Метафизика на христианството.""/ 1911/ и ,,Хора на лунната светлина""/ 1911/ Розанов окончателно се разминава с христианството по въпросите на пола. Невъзможността да приеме безусловно христианските догми, към които той щателно се стреми, го довеждат до дълбока духовна криза. Той така и не успява да помири оргаистичното, жизнеутвърждаващо начало, бушуващата стихия на пола, сексуалността, брака, от една страна, и строгите христианските догми, от друга.
         Късните му книги ,,Уединено""/ 1912/, ,,Смъртно""/ 1912/, ,,Окапали листа""/ 1913-1915/ представляващи сбор от кратки есета, фрагменти и дневникови записки, подсилват усещането за духовен крах, чиято кулминация намира израз в творбата му ,,Апокалипсисът на нашето време""/ 1917/. В нея авторът заклеймява победилата Октомврийска революция като трагически завършек на руската история.
          Розанов умира през 1919г. в пълна мизерия. Въпреки драматичната си кончина, авторът нито за миг не се разделя с неувяхващата си жизненост, твърдо отстоява ,,здравите инстинкти"", субективността, индивидуалността, изразени чрез стихията на пола, семето, раждането, съзиданието.
         И редом с това, въпреки всичките си противоречия, криволичения, дилеми, все пак дълбоко в себе си той си остава едно дълбоко религиозна душа: ,,Още от първи курс в университета престанах да бъда безбожник - споделя той - И без да преувеличавам, бих казал: Бог се всели в мен...Каквото и да правех, каквото и да говорех или пишех, пряко или косвено, всъщност говорех и пишех само за Бога - така, че Той ме превзе целия, без остатък...""
         Накрая, нека се докоснем до света на този оригинален ум чрез подбраните от мен по-долу откъси от автобиографичната му книга ,,Окапали листа"".

,,Дойдох на света, за да видя, не да извърша/ нещо, б.а./.""

,,Бог ще ме попита:
- Какво направи?
- Нищо.""

,,Писателството е орис. Писателството е fatum. Писателството е нещастие.""

,,Може би аз се разминавам не с човека, а с литературата? Да се разминеш с човека е страшно, а с литературата - нищо особено.""

,,От всяка страница на Вайнингер* се чува вик:,,Аз обичам мъжете!""...Чрез очите на жената той е уловил хиляди толкова незабележими подробности...Той говори за всички жени така, сякаш са негови съперници - с такова раздразнение.""

,,Всичко е очертано и завършено в човека, с изключение на половите органи, които, сравнени с останалото, изглеждат като някакво многоточие или неяснота. Те срещат друга неяснота. И тогава всичко става ясно.""

,,След книгопечатането любовта стана невъзможна. Абе, каква ти любов ,,с книга""!""

,,Не разбирам защо не обичам Толстой, Соловьов и Рачински. Не обичам мисълта им, живота им, самата им душа. Може би причината е в студенината им...ценял съм творчеството им, но незнайно защо никога не съм ги обичал...Последното куче, смазано от трамвай, би раздвижило душата ми повече, отколкото тяхната ,,философия"" и ,,публицистика"". Ето обаче, че обичам Страхов и Леонтиев...Почти намерих отговора: можеш да обичаш това или онова, за което те боли сърцето. За тримата по-горе нямаше за какво ,,да ме боли душата"", затова и не ги обичам.""

,,Има ли жалост на света? Красота има, смисъл има, но жалост? Звездите жалят ли? Майката жали, затова ще бъде над звездите.""

,,Жалостта е към малкото. Ето защо обичам малкото.""

,,Животът произтича от ,,неустойчиви равновесия"". Ако те бяха навсякъде устойчиви, нямаше да има живот. Но неустйчивото равновесие е тревога, едно ,,неудобно ми е"", опасност. Светът е вечно тревожен и чрез тази тревога живее.""

Използвани материали: Уикипедия; В. Розанов, Сочинения;

-------------------
*Ото Вайнингер, австр. психолог, автор на известната книга ,,Пол и характер"";
  
                                                                                                                                                                                                                     




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rumyrayk - :)
26.03.2008 14:59
Отново се обогатих покрай теб, винаги има какво да научи човек. Не го и бях чувала, да ти призная. Много интересен очерк, изключително съм впечатлена от някои от мислите му...Поздрави, Ли, слънчев и ведър ден, и до нови срещи!:)
цитирай
2. eraklia - интересен пост.
26.03.2008 15:26
прочетох го с удоволствие:))
цитирай
3. lion1234 - Привет Руми,
26.03.2008 17:48
Както някои творци съумяват успешно да изразят НЕИЗРАЗИМОТО, така Розанов съумява да съвмести, макар и с неизбежната вътрешна борба, НЕСЪВМЕСТИМОТО! Тъкмо тази широта на духа у Розанов силно ме впечатли. И животът му, и творчеството му са изключително интересни.
Радвам се, че и ти си впечатлена!
Поздрави и на теб, Руми! И дано Слънчо те послуша, готвя приятна изненада! До скоро!
цитирай
4. lion1234 - Привет eraklia,
26.03.2008 17:55
Драго ми е да чуя, че постът ми ти е харесал! Удоволствието ни е взаимно!
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lion1234
Категория: Други
Прочетен: 1511528
Постинги: 169
Коментари: 2907
Гласове: 25304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031