Ако К. Леонтиев/ 1831 - 1891/ с основание бива считан от руската критическа мисъл за Апологет на ,,византизма""/ монархията, православието и културата/, то В. Розанов/1856-1919/ несъмнено може да бъде определен като Апологет на пола. Този своеобразен философ, литературен критик и публицист се явява един от най-противоречивите, но и най-атрактивните умове, принадлежащи към руската религиозно-филисофска мисъл в дореволюционна Русия. Неслучайно, където е Розанов, там е авантюрата, скандалът, яростната полемика и нескончаемите дилеми. Може би по тази причина го наричат и ,,Распутин на руската интелигенция"".
Първата книга на Розанов ,,За разбирането. Опит за изследване на природата""/ 1886/ няма успех и минава незабелязана от критиката. Много по-голяма известност придобива литературно-философския му етюд ,,Легендата за Великия инквизитор на Достоевски""/ 1891/, който полага началото на по-късното тълкувание на Достоевски като религиозен мислител при Н.Бердяев и С. Булгаков. Впоследствие той се сближава с двамата мислители като участник в религиозно-философските събрания. През 1900г. пък заедно с Д. Мережковски и З. Гипиус основават Религиозно-философско Общество. От края на 90-те до смъртта си през 1919г. Розанов работи в известното сп. ,,Руский вестник"" и във всекидневника ,,Новое время"".
Известна е дружбата на Розанов с изтъкнатите редактори, публицисти и общественици Н. Страхов и А. Суворин, както и със споменатия в началото К. Леонтиев. Те биват обединени като цяло от идеите на късното славянофилство и консерватизма, чийто устои се явяват самодържавието, православието и народността.
Критичният дух на Розанов се пробужда още в статията му ,,Залезът на просветата""/ 1893/, където бившият гимназиален учител остро критикува откъснатото от ,,живия живот"" руско образование.
По същата причина еволюция претърпява и отношението му към Руската православна църква. Книгите си ,,Около църковните стени""/ 1906/ и ,,Семейният въпрос в Русия""/ 1903/, особено последната, авторът посвещава на сложните отношения между семейството и църквата. Главното противоречие м/у христианството и семейството се оказва несъвместимостта на природата на последното с христианския идеал, чийто израз е монашеството. Между църквата и семейството препъникамъкът се оказват полът и сексуалността. Тази дилема не му дава мира до сетния му дъх и го изпълва с вътрешен драматизъм и песимизъм. В съчиненията си ,,Тъмният лик. Метафизика на христианството.""/ 1911/ и ,,Хора на лунната светлина""/ 1911/ Розанов окончателно се разминава с христианството по въпросите на пола. Невъзможността да приеме безусловно христианските догми, към които той щателно се стреми, го довеждат до дълбока духовна криза. Той така и не успява да помири оргаистичното, жизнеутвърждаващо начало, бушуващата стихия на пола, сексуалността, брака, от една страна, и строгите христианските догми, от друга.
Късните му книги ,,Уединено""/ 1912/, ,,Смъртно""/ 1912/, ,,Окапали листа""/ 1913-1915/ представляващи сбор от кратки есета, фрагменти и дневникови записки, подсилват усещането за духовен крах, чиято кулминация намира израз в творбата му ,,Апокалипсисът на нашето време""/ 1917/. В нея авторът заклеймява победилата Октомврийска революция като трагически завършек на руската история.
Розанов умира през 1919г. в пълна мизерия. Въпреки драматичната си кончина, авторът нито за миг не се разделя с неувяхващата си жизненост, твърдо отстоява ,,здравите инстинкти"", субективността, индивидуалността, изразени чрез стихията на пола, семето, раждането, съзиданието.
И редом с това, въпреки всичките си противоречия, криволичения, дилеми, все пак дълбоко в себе си той си остава едно дълбоко религиозна душа: ,,Още от първи курс в университета престанах да бъда безбожник - споделя той - И без да преувеличавам, бих казал: Бог се всели в мен...Каквото и да правех, каквото и да говорех или пишех, пряко или косвено, всъщност говорех и пишех само за Бога - така, че Той ме превзе целия, без остатък...""
Накрая, нека се докоснем до света на този оригинален ум чрез подбраните от мен по-долу откъси от автобиографичната му книга ,,Окапали листа"".
,,Дойдох на света, за да видя, не да извърша/ нещо, б.а./.""
,,Бог ще ме попита:
- Какво направи?
- Нищо.""
,,Писателството е орис. Писателството е fatum. Писателството е нещастие.""
,,Може би аз се разминавам не с човека, а с литературата? Да се разминеш с човека е страшно, а с литературата - нищо особено.""
,,От всяка страница на Вайнингер* се чува вик:,,Аз обичам мъжете!""...Чрез очите на жената той е уловил хиляди толкова незабележими подробности...Той говори за всички жени така, сякаш са негови съперници - с такова раздразнение.""
,,Всичко е очертано и завършено в човека, с изключение на половите органи, които, сравнени с останалото, изглеждат като някакво многоточие или неяснота. Те срещат друга неяснота. И тогава всичко става ясно.""
,,След книгопечатането любовта стана невъзможна. Абе, каква ти любов ,,с книга""!""
,,Не разбирам защо не обичам Толстой, Соловьов и Рачински. Не обичам мисълта им, живота им, самата им душа. Може би причината е в студенината им...ценял съм творчеството им, но незнайно защо никога не съм ги обичал...Последното куче, смазано от трамвай, би раздвижило душата ми повече, отколкото тяхната ,,философия"" и ,,публицистика"". Ето обаче, че обичам Страхов и Леонтиев...Почти намерих отговора: можеш да обичаш това или онова, за което те боли сърцето. За тримата по-горе нямаше за какво ,,да ме боли душата"", затова и не ги обичам.""
,,Има ли жалост на света? Красота има, смисъл има, но жалост? Звездите жалят ли? Майката жали, затова ще бъде над звездите.""
,,Жалостта е към малкото. Ето защо обичам малкото.""
,,Животът произтича от ,,неустойчиви равновесия"". Ако те бяха навсякъде устойчиви, нямаше да има живот. Но неустйчивото равновесие е тревога, едно ,,неудобно ми е"", опасност. Светът е вечно тревожен и чрез тази тревога живее.""
Използвани материали: Уикипедия; В. Розанов, Сочинения;
-------------------
*Ото Вайнингер, австр. психолог, автор на известната книга ,,Пол и характер"";
Радвам се, че и ти си впечатлена!
Поздрави и на теб, Руми! И дано Слънчо те послуша, готвя приятна изненада! До скоро!
Поздрави!
2. TeodorDetchev:сериозно възпитание,впечатляващ интелект,завидни познания в политологията
3. Любим линк
4. И умно, и русо!
5. Още един фен на Шестов
6. Философските опити на Елза
7. Интересно!
8. Най-после си намери мястото!
9. И той харесва Бош
10. Oтново за Бош
11. Находки
12. Интересна дискусия
13. Много ценна тетрадка
14. Странният автобус
15. poetry
16. Моя снимка, харесана от Новините.бг
17. Интервю
18. Ценен подарък
19. Интересна книга, интересен прочит
20. Монитор за ,,Баналността на злото''
21. За национализма
22. Един оригинален поглед върху същността
23. Нивата със...същности!
24. Мое интервю в местния всекидневник ,,Нов живот''
25. Интервю в ,,Литературен свят''
26. Интервю в ,,Нов живот''
27. Днешната ,,демокрация''..., интервю
28. Време за философия
29. Още за Хана Аренд
30. Какво четеш?