ЛЮБОВТА Е ИРОНИЯ

        Колежката по български език е в отпуск по болест. Налага се да я замествам. Последният път сме взели темата ,,Фигури и тропи"". За домашно съм дал на учениците да приведат примери за ирония и кратко да обяснят избора си.
       И така, питам аз присъстващите има ли желаещи да посочат примери за ирония. Както обикновено,  гробно мълчание.  По едно време от последния чин вдясно вдига ръка най-будният ученик в класа.
       - Да, заповядай, Станимире! - подканям го аз.
       - Ами аз мисля, че любовта си е чиста ирония - добавя той./ смях/
       - Това е интересно! Нека да видим сега кое те кара да мислиш, че любовта е ирония?
       - Вие бяхте казал, че иронията е едно разминаване между ,,да"" и ,,не"". Уж казваме ,,да"", а пък имаме предвид ,,не"".
        - Така, продължавай - съгласявам се аз.
        - Аз харесвам Нели и искам нейното ,,да"". Тя уж ми казва ,,да"", но гледам, че е влюбена в Петьо/ смях/. Не е ли Нелиното ,,да"" едно голямо ,,не""? Това не е ли една голяма ирония?/ смях/
        - Ей, Станимире, ти си бил голям любовчия! Напомни ми една песен от недалечното минало: ,,Аз търся тебе, ти търсиш друг, но той търси друга, тя пък търси друг"" /смях/. Или както беше казал един мой приятел, поет: ,,Двамата са вече драма!""

                                                                                           * * *

                                                                          
                                                                          СТРАНЕН ПАРАДОКС

       Уж задачата на Произвола е да държи изкъсо Двойката, Откритостта, Различието по всяко време и навсякъде, като доказателство за наличие и присъствие на нещо съществуващо, но ето, че Той ни поднася един странен феномен - хомосексуалността. Тя размива Различието и залага на Сходството. Онтологически и етически погледнато, хомосексуалността е абсолютно несъвместима с целите и задачите на онтологията и етиката, които традиционно възприемат хетеросексуалността като норма, доколкото хетеро-то ражда битие и се явява ценност.
       Ето тук е и големият парадокс: бидейки най-вече онтологически немотивирана/ не възпроизвежда Различието, битието/, хомосексуалността все пак е неоспорим факт. Разбира се, тя има известна мотивация в естетиката - много шедьоври от световната култура са плод именно на творци-хомосексуалисти. Самите хомосексуални отношения не са лишени от романтика, нежност, чар - особено при жените. Само че преди да имаш някакви качества или признаци, нали първо трябва да си, т.е. онтологията отново е на преден план.
      Изправяме се пред следната дилема: трябва ли задължително всяко съществуващо да бъде онтологически мотивирано, за да съществува? Действителността, както виждаме, отговаря: ,,Не." Своя отговор дава и Хегел, но този отговор е такава въртележка, че ти се замайва главата: ,,Всичко действително е разумно и всичко разумно е действително."" Край. В неговия чисто формално-логически порядък, бихме добавили: Различието и Сходството са корелати, т.е. едното не може без другото. Ето тук пък се натъкваме на една логическа мотивация.
       Може би Произволът/ онтологията/ подава ръка на хомосексуалността по линията честота - рядкост на присъствие. По отношение на хетеросексуалността, хомосексуалността е изключение, случайност/ Случай/. И тук вече протекцията на Произвола е факт.
       Като цяло хомосексуалността бива отричана и презирана. Естествено, тя си има и своите фенове. Трети не я споделят, но са толерантни към присъствието й. Присъединявайки се към групата на последните, мисля, че е глупаво и наивно да съдиш някого заради вродената му сексуална интенция и настроеност към себеподобните. Това е все едно да съдиш някого за това, че се е родил черен, а не бял, напр. Ако трябва да ,,упрекваме"" някого, то това е самия Произвол, който е заложил у всеки мъж нещо женско, а у всяка жена - нещо мъжко. Е, лично аз не се наемам да го ,,упреквам"".

                                                                                         * * *

                                                                   КАК СЕ ЛЕКУВА РЕВНОСТТА

        Началото на 2000г, сам съм у дома. Чувствам се тягостно, ревността ме е хванала за гушата и не ме пуска за миг. Мрачните мисли нахлуват в главата ми на талази и нищо не е в състояние да ги спре. Логиката вдига безпомощно ръце. Невероятно ,,услужливото"" ми въображение ме затрупва с мръсни картинки. В този критичен момент на вратата се позвънява. Пред мен е Пламен, най-добрият ми приятел, мой връстник, абсолютен бохем.
        - Какво става, бе Отело? - шеговито ме подпитва той.
        - Мани, мани направо ще откача - отвръщам с досада аз.
        - Знаеш ли как се лекува ревността?
        - Де да знаех само!
        - Ще те светна: с много алкохол и с много секс. Затова ставай да купим червен пелин и да те водя при един силно мой човек.
        Речено-сторено. Набавих аз една 5-литрова туба и му викам:
        - Това ще стигне ли?
        - Да, като за начало, не е лошо.
        Вече сме у въпросния ,,много силен човек"", г-жа М., интелигентна, напълно разкрепостена чаровна брюнетка, на наша възраст. Масата е готова, пуснали сме си по уредбата любими парчета, сипваме си по чаша пелин и моабетът започва. Завъртаме клюките, после политиката и към втората фаза започваме с моя приятел оживени спорове по какви ли не теми.
        Г-жа М. ни наблюдава с умиление и възторг и добавя:
        - Мале какви сте ми симпатяги! Направо ме изчукахте ето тук/ посочва главата си/! Това е за мен истинското чукане!
         - Чудесно - намеси се Пламен - Изчукахме те отгоре, сега остана да те изчукаме и отдолу.
         Усетил накъде отиват нещата, станах и смотолевих:
         - Ами аз...стана късно...
         - Моля, моля! - веднага ме прекъсна Пламен - я си сядай на задника! Такава чудесна тройка се оформи, той щял да си ходи! Глупости на търкалета!

                                                                                      * * * 

         Е, уважаеми приятели, чухте ли звука от пляскането с една ръка? Ако не сте, чуйте поне това весело парче на Steve Hackett.