Прочетен: 4949 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 08.05.2008 12:54
СИЛАТА НА БОЛКАТА
Обикновено силната, разтърсваща поезия, а и литература в цялост, е израз на някакви болезнени, драматични преживявания. Сякаш болката зарежда поетичната творба с някаква необятна сила. Често съм се питал защо и радостта, подобно на болката, не може да роди силен стих? Да, прекрасни стихове ражда радостта - в тях има красота, обаяние, вълшебство, но силата им е несъизмерима с тази на родените от болката.
Всъщност кое прави болката по-силна от радостта? Когато се радваш на нещо, ти изключваш останалия свят и се затваряш изцяло в онова, което те радва. То те поглъща изцяло. Когато страдаш, заради нещо, болката в представите и усещанията ти излиза извън източника на страдание и ,,разтяга"" последното повсеместно. Криво ти е за нещо си, а имаш усещането, че целият свят ти е крив, че е обърнат наопаки.
Точно в тази способност на болката да ,,разтяга"" страданието повсеместно, върху света като цяло, се крие нейната сила. Тя пък предопределя и силата на поезията, защото чрез болката последната те разтърсва и те пробужда от дълбокия сън на Всекидневието.
***
БЪГСИ
Филмите, посветени на мафията, са ми едни от най-любимите. Сред тях в съзнанието ми се откроява едноименният филм за легендарния Бъгси Сийгъл. Кое ме впечатли най-силно? Този невероятен фантазьор, пръскащ наляво и надясно пари за какво ли не, превръща налудничавата си на пръв поглед мечта в реалност: насред камънаците и храсталаците на Невада той построява луксозното казино ,,Фламинго"", което поставя началото на онова, което днес ни е известно като Лас Вегас.
И Лъки Лучано, и най-добрият му приятел от детинство - М. Лански, и останалите босове се отнасят твърде скептично, за да не кажа с насмешка към поредното му романтично залитане - да построи казино, насред пустинята Невада. Въпреки това, като на близък приятел, му гласуват доверие и финансират фантастичния проект.
Последвалият драматичен развой на събитията коства на Бъгси главата му - по правилата на играта той отнася куршумите. Неговата фантастика обаче оживява и се превръща в реалност.
***
ДИКТАТУРА НА ...ЕМОЦИЯТА
Повечето от вас може би са били свидетели на това как в стремежа си да получат своето на всяка цена, децата са склонни да преиграват в поведението и реакциите си. Така те често се правят на обидени, сърдити. Ние се предаваме и те получават своето. Това явление спокойно може да се нарече диктатура на ... емоцията.
Впрочем сега ми дойде на ума, че подобно нещо се наблюдава и при влюбените: те също често преиграват и се правят на обидени, сърдити, игнорирани, след което нещата, естествено, се изглаждат - знаете къде и как.
***
МУЗИКАТА КАТО ПЕЧАТ
Музиката притежава едно удивително качество: запечатва мястото и времето, в които е била слушана за първи път. Нещо повече, тя фиксира и целия комплекс от преживявания, съпътстващи слушащия я. Ето спомням си, че на времето слушах ,,BURN"" на Пърпъл за първи път през есента. Сега, където и да съм, по което и да е време, слушам ли този албум в съзнанието ми изплуват Хасково, есента на 75-та и всички емоции, свързани с тях.
Силата на запечатване е толкова зашеметяваща, че даже когато някое твое любимо парче свърши, то продължава отново и отново да ,,звучи"" в главата ти с часове, а понякога и през целия ден.
Мисля, че няма друг вид изкуство, което да изразява така живо, ярко, пълноценно и автентично духа на своето време.
***
Накрая, поздрав за всички любители на латино джаза с едно великолепно парче на Flora Purim и Airto Moreira.
а това за болката ... интересно обяснение ... сигурно си прав, макар че човек и радостта си иска да сподели със целия свят понякога :)
Естествено, че радостта е по-склонна да споделя, болката пък по-скоро се скрива. Тук по-скоро става въпрос каква настроеност чертаят те индивидуално, върху носителя си.
Поздрави!
А радостта е кратка и към нея бързо се добива резистентност.
Съотнесена естетически, болката дарява сила и на литературната творба по същите причини.
Радостта е не само кратка, но и строго ограничена в самия индивид като преживяване. Тъкмо затова тя няма и не може да има битиен, екзистенциален характер, подобно на болката, а оттам - и силата на последната.
Изключително приятно ме изненада! Благодаря ти за чудесния коментар!
Приятен ден ти желая, scintilla!
не добива ли резистентност и към нея? :)
по-интересното за мен е изпитването на една ... амалгама (така я нарича един мой приятел) от радост и тъга едновременно. защото нещата, които най-силно ни радват са способни да ни причинят и най-силна болка и .... ние просто усещаме тези емоции понякога едновременно. :)
За ,,амалгамата'' : може би любовта е онова преживяване, което събира в едно радостта и болката, страданието и удоволствието.
Добро включване!
Лек ден!
sun, тук не иде реч за болката като емпиричен факт, а за онтологичния й статус. Защото да бъдеш, е вече болка. И това е универсално, обобщаващо.
Иначе, на ежедневно ниво, трябва да я има амалгамата, за която говориш. Иначе би било непродължаемо :)
това, че да бъдеш е вече болка съм напълно съгласна. и от там ... по-универсално от нея, айде му кажи ....
/надявам се, че загрях разликата между емиричността и и отнологичния и статус :)))/
Чудесен постинг, както винаги:) Прегръдки!
Прегръдки и от мен!
И по-често отговорът е, че по-истинската, по-хубава поезия е тази, която се ражда от...болката...
Аз лично си мисля, че болката някак ни пречиства...Човек преживява...и узнава много неща...за себе си, дори...И излиза от състоянието на болка, някак прероден, пречистен и по-силен...
Благодаря и за джаз парчето:) Страхотно е!:)))
Знаеш ли, и на мен музиката ми въздейства много силно...И винаги ме пренася на мястото, сред хората, сред вихъра от емоции, които съм изживяла...Много обичам музиката!...
Радвам се, че вече станахме трима почитатели на латино джаза с единодушното мнение, че музиката по невероятен начин запечатва вълнуващите ни преживявания.
Тънък психолог си ти, Ася! Поздравления!
12.05.2008 11:45
Може би следва да уточня: това, че с оглед на онтологичния им статус съм дал превес на болката пред радостта и то, съотнесени към лит. творчество, съвсем не означава, че чисто психологически, като преживяване, съм ,,за'' болката, напротив. Радостта си е едно прекрасно преживяване, и колкото повече радост, толкова по-добре. В никакъв случай не съм мазохист, влюбен във болката. И аз желая радостта за себе си и за всички останали.
Поздрави!
25.05.2011 08:05
25.05.2011 15:04
26.05.2011 18:34
28.05.2011 16:48
31.05.2011 20:11
2. TeodorDetchev:сериозно възпитание,впечатляващ интелект,завидни познания в политологията
3. Любим линк
4. И умно, и русо!
5. Още един фен на Шестов
6. Философските опити на Елза
7. Интересно!
8. Най-после си намери мястото!
9. И той харесва Бош
10. Oтново за Бош
11. Находки
12. Интересна дискусия
13. Много ценна тетрадка
14. Странният автобус
15. poetry
16. Моя снимка, харесана от Новините.бг
17. Интервю
18. Ценен подарък
19. Интересна книга, интересен прочит
20. Монитор за ,,Баналността на злото''
21. За национализма
22. Един оригинален поглед върху същността
23. Нивата със...същности!
24. Мое интервю в местния всекидневник ,,Нов живот''
25. Интервю в ,,Литературен свят''
26. Интервю в ,,Нов живот''
27. Днешната ,,демокрация''..., интервю
28. Време за философия
29. Още за Хана Аренд
30. Какво четеш?