Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2008 13:00 - Лабиринтът
Автор: lion1234 Категория: Други   
Прочетен: 3501 Коментари: 10 Гласове:
0

Последна промяна: 29.05.2008 13:34




                                                                                    ПРАВИЛАТА 

        Тя бе самата авантюра. Обичаше предизвикателствата, Флиртовете бяха в кръвта й. Емоциите и страстта й, подобни на лава, нажежена до бяло, неведнъж възпламеняваха обектите на нейните желания. Всяка нейна прищявка, всеки неин каприз, дори някое мимолетно хрумване я изстрелваха като ракета към заветната цел. Понякога страдаше и горчива плачеше скришом след настигналото я разочарование, друг път сияеше от щастие, изживяла неповторими сладострастни мигове.Никога обаче не бе равнодушна и безразлична, защото безразличието е пълнота, спокойствие и незаинтересованост, а на нея все нещо не й достигаше, все нещо искаше и винаги се стремеше към ...Независимо от средствата, независимо от цената, която следваше да заплати. Такава бе нейната природа: капризът бе нейният закон!
       Той бе нейната пълна противоположност: търсеше навсякъде и във всичко реда, дисциплината, яснотата, хармонията, спокойствието. Тушираше всякакви страсти, емоции, бъркотии. Сантименталните излияния предизвикваха у него въпиюща досада. Бе отдаден изцяло на делото, делото и само делото. Опитът, практиката, резултатът бяха за него светая светих. Любимата му фраза бе:,,Днес свърших чудесна работа!"". Всъщност целият му свят се затваряше в...работата и резултата от нея. Всичко, което не носеше добри резултати, полза някаква, бе вън от неговия интерес.
        Този път обаче той бе изправен пред една пренеприятна работа: поредният сексскандал, свързан с жена му. Верен на принципите си, той спокойно и хладнокръвно се зае да изясни нещата и да внесе ред, в настъпилата бъркотия, тъй като органически не понасяше скандалите:
        - И какво сега, ,,отново повикана обич"" - иронично подхвърли той на тъкмящата се пред огледалото изгора - пак простотии, скандали, сърцераздирателни вопли...
        - Скъпи, за какви простотии ми говориш, нещо не схващам - направи се тя на ударена.
        - Ами, преди малко съседката ми проплака, че си забърсала мъжа й, сефте - допълни той с досада.
        - Така ли, абсолютни глупости! Комшийката май нещо е обзета от параноя - отвърна нервно тя.
        - Слушай скъпа, не ме разбирай погрешно! Личният ти живот не ме интересува...
        - Ама, разбира се, нищо извън работата теб не те интересува! - прекъсна го жлъчно тя.
        - Не, не ме разбра, както винаги! Имаш пълна свобода, прави, каквото желаеш, само да няма скандали и неразбории - доуточни той.
         - Аха, спокойствието на моя човек е над всичко, нали така? Ако ще целият свят да се провали, но не и свещеното ти спокойствие! - продължаваше атаката тя.
         - Е, сега пък ме изкара най-големият егоист на света! Приказки на търкалета! Просто обичам реда, дисциплината... и спокойствието, естествено - безпомощно се опитваше да й обясни той.
         - Е да, ама на мен ми писна от твоята студенина, от твоята стриктност, порядъчност, точност, математичност...Писна ми, разбираш ли! Писна мииии...- прокънтя гласът й из целия дом.
         Шумът и врявата разбудиха задрямалия в съседната стая. Той стана и още полусънен се насочи с бавни стъпки към мястото на ,,сражението"":
          - Що за бъркотия си надробила пак, дъще? - строго смъмри Произволът Волята.
         Последва гробно мълчание.
          - Скъпи зетко - вежливо се обърна той към Разума, следвайки традицията:,,Чуждия - с погача, своя - с тояга"" - време е да сложиш всичко на мястото му.
         - Ама, тате...- опита се да разясни Разумът, но Произволът своевременно го прекъсна:
         - Няма ,,тате"", абе вие май забравихте правилата! - напомни авторитетно той.
         Какви бяха правилата може би ще попитате вие, уважаеми читатели? Всъщност правилата бяха прости - просто тук нямаше правила.  






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. avangardi - Оказва се, че и най-добре задово...
29.05.2008 13:32
Оказва се, че и най-добре задоволените хора, cтрадат от депресия (Писна ми, разбираш ли! Писна мииии...- прокънтя гласът й из целия дом).

Тя има всичко - вече й става скучно, няма какво да прави дори със свободата си (Имаш пълна свобода, прави, каквото желаеш, само да няма скандали и неразбории )!

Да наистина "просто тук нямаше правила"!
Поздрави, Ли!!!
цитирай
2. lion1234 - Определено...
29.05.2008 13:56
Определено има такъв тип жени, не всички разбира се. Разминаванията идват оттам, че Разумът и Волята често говорят помежду си на различни езици. Разумът се опитва да налага някакви правила, но Волята категорично ги отхвърля.
Поздрави и на теб, аван!
цитирай
3. rumyrayk - страхотно, както винаги,
29.05.2008 15:22
и текст, и музика, изобщо..
Капризите трябва да са с размер;)
Съгласна съм, че говоренето на различни езици от страна на Разум и Воля, водят до много разминавания, но все пак, волята и разума много по-лесно могат да намерят "общ език", защото са комшии, така да се каже, в главата съжителстват;)Според мен, най-големите разминавания са, когато се породи разноречие между Разум и Сърце - е тогава вече няма оправия, няма и "среда"... битката е на живот и смърт:))
цитирай
4. dadide - *
29.05.2008 16:18
И да имаше правила, то те щяха пак да са различни - едни за Разумът, други - за Волята. И всеки по своите си правила щеше да отстоява и рамкира своя свят - единствено истински само за него!
цитирай
5. lion1234 - ,,Капризите трябва да са с размер''
29.05.2008 18:56
Ако има ,,правило'', то сведеното от Произвола правило е именно това - да не се прекалява с ,,размера''! Доколкото обаче той е строго индивидуален в различни ситуации, дефакто ,,правилото'' се оказва хлъзгаво, значи се губи.
Аз неслучайно оприличих битката м/у Разума и Волята на семейна свада за по-голяма образност, но се радвам че ти я премести в ,,главата''.
Наистина битката м/у ума и сърцето е ,,на живот и смърт''. Обикновено вътре в главата побеждава умът, но вън от нея в повечето случаи победата на сърцето е гарантирана. При едната победа оглупяваш, но си щастлив/ за кратко/, при другата -поумняваш, но си нещастен/за по-дълго/. И тук вече ,,размерът'' решава нещата: ако дълго си бил нещастен, с радост ще си позволиш да ,,оглупееш''; ако пък ти е писнало да оглупяваш, най-сетне ще заложиш на ума.
Сложен лабиринт, а Сладурче! 10х за дълбокото ти ,,под-водно'' гмуркане! Умът ти действа като бръснач! Радвам се, че парчето на ,,Return to forever'' ти е харесало! Сметнах, че чудесно изразява драматизма на ,,битката''.
Поздрави!
цитирай
6. lion1234 - Така e dadi,
29.05.2008 19:05
Всеки сам за себе си намира необходимия компромис м/у съжителствуващите под един покрив непримирими ,,противници'' и така изгражда - къде по-драматично, къде по-гладко - своя автентичен жизнен свят.
Поздрави!
цитирай
7. rumyrayk - ех, Джош,
30.05.2008 00:53
пак опряхме до размера:)) Понякога той е без значение, но в даденият контекст, да, напълно съм съгласна с теб:)
Поздрави!)
цитирай
8. lion1234 - Да, Сладурче,
30.05.2008 10:48
Пустият му размер е цяла епопея! Definitely, в ,,оня'' контекст повече е от значение по-твърд-ата позиция.
Гледам как в последно време яко на-твърд-ваш, значи сме на едно мнение! Малии, какви разум-ни разсъждения пръскаме: май все още не сме ,,оглупяли'' изцяло, поне в оная непоправима фаза!
Поздрави и на теб, Сладурче!
цитирай
9. rumyrayk - Да, определено,
30.05.2008 14:45
всеки, който е с наличието на по-твърда позиция, е винаги една глава пред онези, които са изпразнени от съдържание и мисъл :)) Разсъжденията ни наистина са interes-ни;) Дай Боже всекиму такова оглупяване като нашето:)
цитирай
10. lion1234 - Ха-ха-ха!
30.05.2008 17:46
Ей, това с ,,преднината'' бе супер оригинално!
С теб винаги е приятно и inter-ess-но!
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lion1234
Категория: Други
Прочетен: 1511862
Постинги: 169
Коментари: 2907
Гласове: 25304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031