Редом с основателя на персонализма, Н. Бердяев, Лев Шестов безспорно е другият ярък представител на руския екзистенциализъм. Мисля, че няма да бъде пресилено, ако определя дореволюционна Русия като една определено екзистенциална територия, доколкото цялата литературно-филoсофска и критическа мисъл е плод на мъчителна борба с вечните ,,проклети"" въпроси за любовта, за вярата, за ,,малкия"" човек, за ,,излишните"" хора, за нихилизма, за смисъла/безсмислието на човешкото съществуване, като цяло.
           Своя значителен принос в разплитането на този сложен лабиринт от въпроси и теми  дава и самобитният, оригиналният майстор на афоризма и парадокса Лев Шестов. Той е роден в Киев на 13.02.1866г.  в семейството на богат фабрикант. Първоначално учи физика и математика в Московския университет, но по-късно се прехвърля в юридическия факултет. Дълго време съвместява литературата, философията и бизнеса на баща си, но в определен момент не издържа на свръхнапрежението и се отдава изцяло на литературата и философията.
            Разочарован от Февруарската, а впоследствие и от Октомврийската революция, през 1920г. Шестов окончателно напуска Русия и се установява със семейството си във Франция, където живее до края на дните си. Тук предмет на философския му интерес става творчеството на Парменид, Плотин, Мартин Лютер, Паскал, Спиноза, Хусерл. Междувременно той се превръща в част от тогавашния западноевропейски елит: общува с Хусерл, Леви-Строс, Шелер, Хайдегер и др. Чете също така лекции в Сорбоната.
            Умира на 19.11.1938г. в Париж, в клиниката на ул. Боало.
            Творческата биография на Шестов включва серия от книги и статии, в които предлага сериозен и задълбочен философски анализ върху произведенията на Достоевски, Толстой, Чехов, Мережковски, Киркегор, Ницше и др. Сред по-популярните му съчинения бих откроил ,,Достоевски и Ницше""/1903/, ,,Апотеоз на безпочвеността""/1905/, ,,Киркегор - религиозният философ""/ 1937/ и ,,Атина и Иерусалим""/1938/.
            Сред споменатите по-горе творби ,,Апотеоз на безпочвеността"" се явява ключова, доколкото синтезира централните теми, доразвити по-късно и  в последвалите произведения на Шестов. Именно тя и предизвиква най-бурните полярни реакции на публиката, вариращи от възторг до категорично отрицание. Чрез тази творба авторът се опълчва срещу претенциите на позитивизма като носител на последните всеобщи, универсални истини, срещу тоталната хегемония на науката и традиционния европейски морал върху живота на личността, срещу схематизма, ,,всемството"" и всичко онова, наречено от Шестов ,,всекидневие""/ обьiденность/. На рационализма авторът противопоставя ирационализма, на интелектуализма - волунтаризма, на умозрението - откровението и вярата. Трябва да уточним обаче, че той не отхвърля изцяло разума, логиката, науката: той просто отрича категорично претенциите им за универсалност. Всъщност Шестов оставя настрана ,,идеите"" на Платон и Сократ, желязната логика и схематизма на Хегел, опитите на Кант, Шелинг, Лайбниц, Бьоме и последователите им да ,,примирят"" разума и вярата и се ориентира към конкретното човешко съществуване, обвито от болката, страданието, ужаса и трагедията. Подобно на Киркегор, който не се обръща към ,,държавния"" философ Хегел, а към ,,частния"" мислител Йов, Шестов пък насочва вниманието си към човека от ,,подземието"" и търси от него отговори на ,,проклетите"" въпроси, които не му дават мира/ ,,Достоевски и Ницше""/. Той чак изготвя ,,декларация за правата на подземния човек"", т.е. за човека-изключение/ от традиционните наука, логика и морал/, дръзнал да изрази своите парадоксални, неконвенционални, ,,нелегални""/ подпольньiе/, неудобни за мнозинството истини. ,,Подземниците"" Киркегор, Достоевски, Ницше, понесли жестокия шамар на нелепия Случай, вече имат друг морал, друг светоглед, друга ценностна система, излизаща ,,отвъд доброто и злото"" и разминаваща се с ценностите на всекидневието. За тях, както и за Шестов, идеите за доброто, за всеобщото благо, за прогреса са просто кухи фрази: иди обяснявай и втълпявай, примерно, на едно напълно изоставено от родителите си дете, че светът е прекрасен!
           Другата ключова тема в творчеството на автора е темата за свободата. Следвайки линията на Дънс Скот и Киркегор, в статията ,,Николай Бердяев. Гносисът и екзистенциалната философия"" Шестов споделя:,,...неизменността на Бога означава, че всичко, даже и сътворените от Него истини, остават в Неговата власт и Му се подчиняват. Ще кажат някои, че това е произвол: най-страшното нещо, което би могло да се измисли. И това е точно така - за нас това е произвол, който е безумно страшен. Но ,,отвъд доброто и злото"", за съществата, не вкусили от плодовете на познанието, произволът съвпада със свободата.За тях той не е страшен, той е благ, колкото и нелепо да ни звучи това: той не хармонира с необходимостите, не ги признава за святи, защото самият той е свят. Затова свободата, според Киркегор, не е способност да избираме между добро и зло, както обикновено се смята, а е възможност..."" Тук вече определено говори ,,адвокатът"" на произвола, който дори отива още по-надалеч от предшествениците си: той дори счита, че Бог би могъл да превърне станалото вече веднъж в нестанало, доколкото, според него, за Бог няма невъзможни неща. Тази фантастична иначе идея може би бива ,,спасена"" от модалното ,,би могъл"". Не това е най-важното обаче: по-важното е колко силно е до-веряването на Шестов към Бога, към Неговата свобода-произвол с неограничените й възможности да се справи с ужасите на Необходимото.
          Нека обобщя: откровение, вяра, неограничена свобода-произвол, борба за възможност, ориентация към конкретната личност и нейното тревожно съществуване, смелост на мисълта - ето това е в моите представи Шестов. Нека сега ви предложа фрагменти и афоризми от книгата му ,,Апотеоз на безпочвеността"", за да добиете представа за него ,,от извора"":

Уседналият човек се жалва:,,Как може да се живее без увереност в утрешния ден, как може да се нощува без покрив!"" Но ето, че случаят завинаги го изгонва от дома му и той нощува в гората. Не може да заспи, страхува се от диви зверове, от бродяги. В края на краищата обаче той ще повярва на случая, даже ще започне да живее като бродяга и ще свикне да спи нощем.

                                                                                          ***

Когато човек забележи у себе си някакъв недостатък, от който по никакъв начин не може да се избави, не му остава нищо друго, освен да обяви този недостатък за предимство.

                                                                                           ***

Най-важните и значителни мисли и откровения се явяват на бял свят голи, без словесна обвивка: да им намериш подходящите думи е твърде трудна задача, цяло изкуство си е. И обратно: пошлостите и глупостите винаги цъфват накипрени в пъстри, макар и поовехтели, парцалки. Така че можеш директно, без никакви усилия, да ги поднесеш на публиката.

                                                                                           ***

Човек често е равнодушен към успехите си до момента, в който те все още са налице. Изгуби ли обаче той влиянието си върху хората, огорчението започва. И обратно.

                                                                                           ***

Крилата са мистицизъм, самоугризението - реалност. Тези, които я създават, са достойни за изпитания и наказания. По белия свят има достатъчно затвори и доброволни палачи: болшинството от книгите също са затвори, а великите писатели нерядко са палачи.

                                                                                             ***

Безнадеждността е най-тържественият и най-велик момент в живота ни. Досега са ни помагали, сега сме оставени на самите себе си. Преди сме имали работа с хора и с човешки закони, а сега имаме работа с вечността и сме свободни от каквито и да е закони. Как не сте знаели това досега?

                                                                                             ***

Ние мислим особено напрегнато в трудните минути от живота си - пишем едва тогава, когато няма какво друго да правим... Когато мислим, не ни е до писане. Затова и книгите са бледо копие на преживяното.

                                                                                             ***

Когато Ксантипа заляла с помия върналия се от занятия по философия Сократ, той, според преданието, казал:,,След буря винаги следва дъжд."" Не би ли било по-достойно в името на истината да бе казал:,,След занимания по философия се чувстваш, като залят с помия."". Защото стореното от Ксантипа е само външен израз на онова, което е било в душата на Сократ. Какво да се прави, не винаги символите са красиви.

 

и оригинални послеписи, замислящи...малко ми идват нанагорно за възприятията някои идеи, естествено, не мога да приема всичко, като примерно концепцията за `безнадеждността`, и някои други нещица (добре, че не съм философ:))
Но ето, че и произвола си намери адвокат, надявам се да спечелят делото;)
Поздрави и лека вечер!

си ни подарил!
Всеки един откъс е цяло богатсво...
Тръгнах по лабиринтите на мисълта...За да ги съхраня в себе си...
Извадих крилата си.../които съвсем не мистицизъм/...и се усмихнах...:) Готова съм за полет!:)
Усмихнат ден...Окрилен!...:)))

Радвам се, че четивото те заинтригува. Нормално е някои неща да приемеш, други - не. Самият аз също имам някои резерви към Шестов. Харесва ми адогматичното му мислене, ориентацията към субекта на познанието, към личната екзистенция. Допада ми и критичното му отношение към монизма и утвърждаването на дуализма и плурализма като светоглед. Трактовката му за свободата-произвол/възможност/ е чудесна, но ето че той изцяло я прехвърля във властта на Бога и по този начин гради един монизъм. Доколкото онтологическият статус на Бога е под въпрос, то излиза, че и Неговата свобода- произвол също е подвъпросна. И тук вече е налице дилемата: или Бог и свободата Му са неограничени, но не съ-щесвуват тук, а присъстват евентуално някъде отвъд, или съ-ществуват тук, но са ограничени. Бердяев прави един по-смел ход: неговата ,,несътворена''/първична/ свобода е вън от Бога. Според него, Бог няма власт над нея и над Нищото. Така той ограничава властта на Бога и Му придава онтологичен статус, противопоставяйки Го на ,,несътворената'' свобода, определена от него като Зло. За статуса на Бога нямам отговор. Колкото до свободата, етически погледнато, за мен тя е ,,отвъд добро и зло'' и тук заставам зад Шестов, който споделя, че свободата-произвол за едни е ужас, за други - благо. Всъщност, ако съ-единим ,,несътворената'' от Бога свобода на Бердяев и изчистената етически Шестова свобода-възможност/,,отвъд добро и зло''/ и се появява Произволът в моите представи. Моят Произвол няма граници отвън, не са му нужни, защото вътре в себе си съ-държа взаимоограничаващите се Случай и Обичай.
За безнадеждността: тук пак опираме до преживяването на свободата, разбирана като ,,оставане в собствените си ръце'', когато няма на кого и на какво да се надяваш. Тезата комуникира с една друга, по-известна мисъл:,,Надеждата е робство, отчаянието - свобода''. Всеки я разбира и възприема по-своему.
Дано не съм те отегчил, Сладурче! Просто се опитах да илюстрирам нееднозначността на засегнатите по-горе теми. Приятно ми е, че сподели мнението си!
Поздрави и приятен ден!

Драго ми е да чуя, че фрагментите са те впечатлили!
Наистина всеки отделен фрагмент е ценен, доколкото авторът ни представя чрез тях своите оригинални, самобитни мисли!
Успешен полет сред безбрежните лабиринти на мисълта ти желая, Ася! Много усмивки и приятно настроение!

в никакъв случай не си ме отегчил, беше ми приятно да проследя хода на синтезираната ти мисъл, и разбира се, няма едностранчивост, това е абсолютно ясно. Откриват се и противоречия доста, но не може да му се отрече на човека, че е опитал да задълбае. Темата за Бога е изключително деликатна, сега не ми се говори по този въпрос, някой друг път.
И на теб приятен и пълноценен ден, Джош!

противоречия ще има, защото темата е дълбока, трудна, но ние с теб обичаме да се гмуркаме надълбоко и да дълбаем. За да не останем без въз-дух обаче, за момента ще излезем от водата - още повече, че днес е неделя - и ще се отдадем на други, по-разтоварващи занимания, пък някой друг път, както казваш, ще продължим с гмуркането.
Ето тук, напр., ти предлагам едно приятно, разтоварващо занимание:

http://www.youtube.com/watch?v=z1PmWG3-4po

Весело настроение ти желая!