ШИФРИТЕ НА ТРАНСЦЕНДЕНЦИЯТА

         В едноименното си произведение изтъкнатият представител на немския религиозен екзистенциализъм Карл Ясперс  заедно с такива ключови понятия като ,,погранични ситуации"", ,,философска вяра"" и ,,екзистенция"", акцентира най-вече върху проблема за комуникацията и свързаните с нея шифри на транценденцията.
        Авторът разграничава два типа комуникация: автентична и неавтентична.Автентичната комуникация е среща на два ,,Аз""-а, на два ,,жизнени свята"", където останалите са просто изключени. Тя е индивидуална и се постига чрез транценденцията, обединяваща две личности на основата на съпреживяването, взаиморазбирането, доверието и добронамереността.
        Неавтентичната, фалшива, повърхностна комуникация се осъществява в рамките на социума. Тя не прониква в дълбините на екзистенцията, ражда отчуждение, враждебност, недоверие и подозрителност. На въпроса дали евентуално е възможна автентична комуникация в обществото авторът споделя, че е възможна, тъй като именно обществото е източник на пограничните ситуации/ страдание, отчуждение, отчаяние/, осигуряващи почвата за една автентична комуникация. Ясперс обаче добавя, че подобна комуникация е на ниво лични екзистенции, а не на базата на колективното съзнание.
         Доколкото при транценденцията/автентичната комуникация/ наличната информация не е строго определена, а предполага избор и свободни интерпретации, Ясперс въвежда понятието ,,шифър""/ символ/. Така авторът подчертава пълната неопределеност и равенството на всички възможни интерпретации на подадената информация. Шифърът е езикова обвивка. Всеки от участниците влага в него различен смисъл, според своята собствена интерпретация. В това се заключава творческия характер на автентичната комуникация, която се случва сега, в този момент, импровизирано, без предварителен план. По такъв начин възприемането/ дешифрирането/ на шифрите зависи от индивидуалните способности на участниците в комуникацията.
         Нерядко  обаче при блогобщуването зад определени шифри е налице предварителна негласна конвенция между отделни участници, по отношение на предварително заложен в даден шифър смисъл, плод на някакво съвместно вълнуващо преживяване. Поради интимния, личен характер на информацията, носителите на ,,конвенцията"" понякога решават да скрият от другите участници в един, да го наречем, поли-лог споменатия по-горе шифър и да го затворят като употреба и смисъл само в рамките на диа-лога помежду си. Тук въпросният шифър остава като символ за всички участници в полилога, непосветени в ,,конвенцията"". В това затваряне и скриване естествено няма нищо лошо, защото личният характер на ,,конвенционалния"" диалог е ярък знак за неговата автентичност. От друга страна, за всички, вън от ,,конвенцията"" пък е предоставена възможност за свободни интерпретации на шифъра и за оформяне на други диалози, в рамките на полилога.
         Лошото настъпва, едва когато някой от участниците в ,,конвенцията"", воден от нездрави предразсъдъци, прибегне към злонамерената ирония и подигравателните намеци, спрямо някои от участниците в полилога, при това абсолютно незаслужено, без някакъв конкретен, личен мотив. Още по-неприятното е, че подобни злонамерени инициативи хвърлят своята мрачна сянка върху иначе творчески непринудената автентична комуникация. Така, за жалост, крачката до онова, което Ясперс определя като фалшива, повърхностна комуникация, е само една.

                                                                      
                                                                             НА ГРАНИЦАТА

         Накъдето и да се обърнеше, тя виждаше само и единствено ...Него. Сутрин, пиейки кафето си, в съзнанието й ненадейно изплуваше Той. Отиваше на работа, но срещу нея мигом се изпречваше Любимият. Вечер у дома слушаше музика и, О Господи, оня мотив толкова й напомняше за Него. Той бе всичко за нея, останалото бе просто незначителен фон, подробности някакви. Тя преливаше от щастие - та какво по-хубаво от това навсякъде да виждаш любимия!
         Унесена в прекрасните си фантазии, тя дори за миг не подозираше, че вече се е озовала на коварната граница между Всичко-то и Нищо-то.

                                                                                 ТЪЙ РЕЧЕ...

         Тъй рече:
         Киркегор - ,,За какво ни е свободата на словото, след като имаме свобода на мисълта!""
         Шопенхауер - ,,Волята поражда интелекта, а не обратното""
         Ницше - ,,Най - висшето благо ще рече: да живееш опасно""
         Шестов - ,,Всички ужаси на живота не са така страшни, както измислените от Разума и Съвестта идеи""
         Заратустра - ,,Човекът е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато.""