Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.07.2008 18:03 - Парадокси и въртележки
Автор: lion1234 Категория: Други   
Прочетен: 2616 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 08.07.2008 13:06



                                                                 ЕРОТИЧНИТЕ ПАРАДОКСИ
                                                                              НА БЕРДЯЕВ


         Разкривайки двойнствената, демонична природа на сексуално-еротичната любов и същността на ,,еротичното"" робство в книгата си ,,За робството и свободата на човека"", Бердяев заключава:,,Любовта побеждава смъртта, тя е по-силна от нея и заедно с това тя води към смъртта, поставя човека на границата на смъртта. Това е парадоксът на човешкото съществуване."" Според него, на върха на любовния екстаз е налице съприкосновение с екстаза на смъртта. Самият екстаз той определя като трансцендиране, като изход извън пределите на всекидневния живот. С оглед на това, може би имат право французите, определяйки оргазма като една малка смърт. Наистина след подобно преживяване за момент си като умрял - не желаеш нищо, да не говорим за още секс. То е все едно след като се натъпчеш здраво да мислиш за още ядене?! Тук неволно ми хрумна още един интересен момент: след оргазма уж си изпразнен от съдържание, а пък изпитваш чувства за пълнота: нищо не ти е нужно вече, сякаш си получил всичко. Дали пък наистина това не са онези мигове, при които срещаш Всичко-то?
         Връзката с храненето ме подсети за следващия парадокс на Бердяев по линията физиология - чувства: от една страна, следва да удовлетворяваш нагона, от друга - потребността от споделяне на чувства с любимото същество. Направо да се чудиш и маеш на оня, събрал в едно физиологията и чувствата! Тук обаче авторът не спира, а ни повежда към следващия парадокс по трасето субективиране - обективиране: ,,Метафизичният ужас на любовта е не само в несподелената любов, нито в това, че на света има толкова много любов, която не може да бъде споделена/ което е още по-мъчително/: той е в самата споделена, ,,щастлива"" любов"". Трагизмът на последната авторът мотивира с несъответствието между началното възхищение от любовта и реализирането/ обективирането/ й във всекидневния живот. Един вид, любовта в случая е представена като щастие, в чиито корени е заложен... ужасът!
        Накрая авторът дава онтологичната си интерпретация на самото еротично робство: причината за робството е в безличния пол, който ни прави ,,половинчати"" и ни принуждава да запълваме недостига, в пола, който влиза в притиворечие с личността. Изходът от робството Бердяев съзира в победата на личността над безличния пол. Тази победа ознаменува свободата на човека.

                                                                                          ***

                                                                  ПАРАДОКСИТЕ НА ШЕСТОВ

          В статията си ,,Творчество от нищото"", посветена на смъртта на Чехов/1860-1904/, Шестов прави следното парадоксално заключение:,, За да определя с две думи неговата тенденция, ще кажа: Чехов бе певец на безнадежността. Упорито, унило, еднообразно в течение на почти 25-годишната си литературна дейност той само това и правеше: по един или друг начин убиваше човешките надежди. В това, според мен, се корени същността на творчеството му... Вземете разказите му: сякаш той постоянно дебне от засада, за да прихваща човешките надежди. И бъдете спокойни: нито една от тях няма да остане незабелязана, нито пък ще избегне трагичната си участ. Изкуство, наука, любов, вдъхновение, идеали, бъдеще - избройте всички думи, с които човечеството се е забавлявало - достатъчно е само Чехов да ги докосне и те мигновено униват, вехнат и умират. Самият Чехов униваше, вехнеше и умираше пред очите ни. Не умираше само удивителното му изкуство с един допир, даже с диханието си, с погледа си да убие всичко, с което хората живеят и се гордеят. Нещо повече, в това свое изкуство той постоянно се усъвършенствиваше, за да достигне онази виртуозност, до която не е достигал нито един от съперниците му в европейската литература. Аз без никакво колебание го поставям далеч пред Мопасан, на когото често му се налагаше здраво да се поизпоти, за да се справи с жертвате си. И докато при него жертвата все пак се оттегляше пораздърпана, поочукана, но жива, то в ръцете на Чехов всичко умираше.""
         След подобна строго критична оценка, няма начин да не останеш като попарен! И въпреки, че Шестов подробно и задълбочено аргументира и илюстрира тезата си, опирайки се на разказите ,,Скучна история"", ,,Палата N6"", както и на драмата ,,Иванов"", все пак наистина звучи шокиращо как изведнъж веселият, жизнерадостен, благ в началото на кариерата си Чехов изведнъж след 1888-89г, едва 28-годишен изпада в някакво униние и чрез своята ,,Скучна история"" прави завой към безнадеждността. Впрочем и самият Шестов признава, че и за него причините за този завой са загадка и че поради липса на сносна биография на писателя, е принуден да търси отговорите в творчеството му. Следва да напомня, че до голяма степен Шестов мотивира духовния срив на Чехов с влиянието на Толстой, който в този период също е в състояние на депресия - неслучайно по това време излиза на бял свят разказа му ,,Смъртта на Иван Илич"". Така или иначе, Шестов със съжаление заключава, че тайната за тази странна метаморфоза безвъзвратно е потънала в гроба, заедно с писателя.
          Оставяйки въпросната статия настрана, по-интересното е, че се натъкваме на един друг парадокс, относно оценката на Шестов за понятието ,,безнадеждност"": в книгата си ,,Апотеоз на безпочвеността"" авторът определя въпросното понятие като ,,най-тържественият момент в живота ни""/ вж. постинга ми ,,Адвокатът на Произвола""/. Тук обаче Шестов му придава коренно противоположната традиционна мрачна окраска, т.е. като самотно ,, униние, вехнене и умиране""?!
          Позовавайки се на личния си опит, бих добавил, че една такава коренна метаморфоза при възприемането на това понятие не е невъзможна: пристигайки за пръв път тук, в Лондон, усетих на гърба си какво е безнадеждността в традиционния й смисъл. Сега, от дистанцията на времето, осъзнавам, че ако не най-, то все пак този момент е бил наистина тържествен. В тази връзка, възможно е Шестов да е направил обратното движение, знам ли - какво ли не прави времето!

                                                                                            ***

                                                                                 ВЪРТЕЛЕЖКИ

          ,,Същността на истината е истината на същността"" - заключава Хайдегер в едноименното си есе. И доколкото счита субекта и обекта за ,,нещастни граматически категории"", доуточнява: субектът в това изречение е последният компонент. Хрумна ми, че ако знаеше сръбски, може би нямаше да му се налага да пише цяло есе, защото би разбрал, че истина=същина/ ср.,,исто"" - също/. Наистина колко е хубаво да знаеш чужди езици!

                                                                                            ***

          ,,Всичко действително е разумно и всичко разумно е действително"" - обобщава авторитетно Хегел. Давате ли си сметка какъв коварен капан ни завещава този ,,шарлатанин"", по думите на Шопенхауер? Да признаем тази формула би означавало да приемем, че всичко отвратително и безобразно в живота ни е...разумно. Шах!


                                                                                            ***

           ,,Когато на въпроса ти отговори философ, преставаш да разбираш въпроса."" - жалва се Андре Жид. Разбираемо е, при положение, че си имаш работа с хора, които от черното могат да направят бяло, и обратно.

                                                                                             ***

           Накрая, след толкова главозамайване предлагам да се освежим с една разходка в света на прогресив рока. Клипът е чудесен, тъй като чрез отделни фрагменти ни представя една своеобразна кратка история на този интересен жанр.
                                                                         






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rumyrayk - Джош,
06.07.2008 21:56
главата ми пламна от мислене, сега трябва да пия нещо разхладително:)) Чуден е и музикалният поздрав. Поздрави, лека и прохладна вечер!
цитирай
2. lion1234 - Ха-ха-ха!
06.07.2008 23:05
Нормално е да ти пламне главата, Сладурче - след тия ,,въртележки''! Радвам се, че клипчето те е освежило, но наистина и едно разхладително допълнително ще ти дойде дюшеш!
Прав е Жид, но хаосът трябва да се овладява, за да не ни овладее той нас!
Лека вечер и на теб, Сладурче!
цитирай
3. anastasiia - Задържах се на въртележката;)))
07.07.2008 19:47
Впечатлиха ме еротичните парадокси на Бердяев...
Мъжът не е цялостен, жената също не е. Те са двете части на единното цяло. За това, когато се слеят в едно, те достигат хармония със съкровената същност на нещата..., оказват се в космически поток, в съзвучие с цялото...
Ето, до като съм на въртележката, и аз се разфилосовствах...;)))
И това много ми хареса - ,,Когато на въпроса ти отговори философ, преставаш да разбираш въпроса.'' :))))) Супер е...:)))
А за музикалната разходка те прегръщам!...:)))
Благодаря ти, Джош!:)
цитирай
4. lion1234 - Честно казано,
07.07.2008 23:07
и аз бях силно впечатлен от прадоксалните заключения на Бердяев, особено в частта им за т.нар. ,,споделена'', ,,щастлива'' любов! Всъщност той ни предупреждава в какъв ужас би могла да се превърне любовта, ако се загърбят личността, свободата и трансценденцията, в противовес на една победа на пола, физиологията и всекидневието. Изводът му: последните следва да бъдат подчинени на първите. Чест прави на този забележително проницателен философ, че в центъра на човешкото битие поставя личността и свободата - неслучайно подзаглавието на творбата му е: ,,опит за една персоналистическа философия''.
Андре Жид е симпатяга, нали: добре поставя на мястото им тия ,,шарлатани'', философите, дето ни замайват главите с безумните си ,,въртележки''.Както се казва, намериха си закачалка да си окачат дрехите!
Така е, парадокси и въртележки ще има, невинаги от най-приятните, но ние ще трябва да ги овладяваме, защото предупреждението на Бердяев виси над главите ни. Ето ти успя да се ,,задържиш'' на вътележката - поздравления!
Радвам се, че музикалната разходка те е въодушевила! Клипът наистина е чудесно аранжиран. Забравих да напомня, че там, в сайта има опция ,,more'', където могат да се видят всички групи, включени в клипа.
Прегръдки и от мен! Лека вечер!
цитирай
5. scintilla - За Бердяев ми е думата
08.07.2008 12:05
(само допълвам) - на същото място студията му за любовта завършва с: "Смисълът на любовта винаги е в персонификацията и идеализацията... На своя връх, любовта винаги вижда в Бога, лицето на любимия."
Затова любовта е и тукашна и трансцендентна. Затова се родее със смъртта. Чрез нея излизаш отвъд. И дори не е парадокс...

Колкото до Андре Жид, ами прав е, разбира се. Ама то, щото философите са тук, за да търсят правилните въпроси, а не примамливите отговори. Сложи един въпрос на едната везна и стотици отговори на другата, те пак няма да го помръднат. Въпрос на битийна тежест, какво да се прави...
цитирай
6. lion1234 - Е, да,
08.07.2008 13:05
чест прави на Бердяев, че тъкмо персонифицира любовта, че й дава лице.
,,Въпрос на битийна тежест'' - ей, това е страшно оригинално! Че и тоя пример с везните: знаеш ли, че съм зодия ,,Везни?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lion1234
Категория: Други
Прочетен: 1511472
Постинги: 169
Коментари: 2907
Гласове: 25304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031