Прочетен: 2616 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 08.07.2008 13:06
ЕРОТИЧНИТЕ ПАРАДОКСИ
НА БЕРДЯЕВ
Разкривайки двойнствената, демонична природа на сексуално-еротичната любов и същността на ,,еротичното"" робство в книгата си ,,За робството и свободата на човека"", Бердяев заключава:,,Любовта побеждава смъртта, тя е по-силна от нея и заедно с това тя води към смъртта, поставя човека на границата на смъртта. Това е парадоксът на човешкото съществуване."" Според него, на върха на любовния екстаз е налице съприкосновение с екстаза на смъртта. Самият екстаз той определя като трансцендиране, като изход извън пределите на всекидневния живот. С оглед на това, може би имат право французите, определяйки оргазма като една малка смърт. Наистина след подобно преживяване за момент си като умрял - не желаеш нищо, да не говорим за още секс. То е все едно след като се натъпчеш здраво да мислиш за още ядене?! Тук неволно ми хрумна още един интересен момент: след оргазма уж си изпразнен от съдържание, а пък изпитваш чувства за пълнота: нищо не ти е нужно вече, сякаш си получил всичко. Дали пък наистина това не са онези мигове, при които срещаш Всичко-то?
Връзката с храненето ме подсети за следващия парадокс на Бердяев по линията физиология - чувства: от една страна, следва да удовлетворяваш нагона, от друга - потребността от споделяне на чувства с любимото същество. Направо да се чудиш и маеш на оня, събрал в едно физиологията и чувствата! Тук обаче авторът не спира, а ни повежда към следващия парадокс по трасето субективиране - обективиране: ,,Метафизичният ужас на любовта е не само в несподелената любов, нито в това, че на света има толкова много любов, която не може да бъде споделена/ което е още по-мъчително/: той е в самата споделена, ,,щастлива"" любов"". Трагизмът на последната авторът мотивира с несъответствието между началното възхищение от любовта и реализирането/ обективирането/ й във всекидневния живот. Един вид, любовта в случая е представена като щастие, в чиито корени е заложен... ужасът!
Накрая авторът дава онтологичната си интерпретация на самото еротично робство: причината за робството е в безличния пол, който ни прави ,,половинчати"" и ни принуждава да запълваме недостига, в пола, който влиза в притиворечие с личността. Изходът от робството Бердяев съзира в победата на личността над безличния пол. Тази победа ознаменува свободата на човека.
***
ПАРАДОКСИТЕ НА ШЕСТОВ
В статията си ,,Творчество от нищото"", посветена на смъртта на Чехов/1860-1904/, Шестов прави следното парадоксално заключение:,, За да определя с две думи неговата тенденция, ще кажа: Чехов бе певец на безнадежността. Упорито, унило, еднообразно в течение на почти 25-годишната си литературна дейност той само това и правеше: по един или друг начин убиваше човешките надежди. В това, според мен, се корени същността на творчеството му... Вземете разказите му: сякаш той постоянно дебне от засада, за да прихваща човешките надежди. И бъдете спокойни: нито една от тях няма да остане незабелязана, нито пък ще избегне трагичната си участ. Изкуство, наука, любов, вдъхновение, идеали, бъдеще - избройте всички думи, с които човечеството се е забавлявало - достатъчно е само Чехов да ги докосне и те мигновено униват, вехнат и умират. Самият Чехов униваше, вехнеше и умираше пред очите ни. Не умираше само удивителното му изкуство с един допир, даже с диханието си, с погледа си да убие всичко, с което хората живеят и се гордеят. Нещо повече, в това свое изкуство той постоянно се усъвършенствиваше, за да достигне онази виртуозност, до която не е достигал нито един от съперниците му в европейската литература. Аз без никакво колебание го поставям далеч пред Мопасан, на когото често му се налагаше здраво да се поизпоти, за да се справи с жертвате си. И докато при него жертвата все пак се оттегляше пораздърпана, поочукана, но жива, то в ръцете на Чехов всичко умираше.""
След подобна строго критична оценка, няма начин да не останеш като попарен! И въпреки, че Шестов подробно и задълбочено аргументира и илюстрира тезата си, опирайки се на разказите ,,Скучна история"", ,,Палата N6"", както и на драмата ,,Иванов"", все пак наистина звучи шокиращо как изведнъж веселият, жизнерадостен, благ в началото на кариерата си Чехов изведнъж след 1888-89г, едва 28-годишен изпада в някакво униние и чрез своята ,,Скучна история"" прави завой към безнадеждността. Впрочем и самият Шестов признава, че и за него причините за този завой са загадка и че поради липса на сносна биография на писателя, е принуден да търси отговорите в творчеството му. Следва да напомня, че до голяма степен Шестов мотивира духовния срив на Чехов с влиянието на Толстой, който в този период също е в състояние на депресия - неслучайно по това време излиза на бял свят разказа му ,,Смъртта на Иван Илич"". Така или иначе, Шестов със съжаление заключава, че тайната за тази странна метаморфоза безвъзвратно е потънала в гроба, заедно с писателя.
Оставяйки въпросната статия настрана, по-интересното е, че се натъкваме на един друг парадокс, относно оценката на Шестов за понятието ,,безнадеждност"": в книгата си ,,Апотеоз на безпочвеността"" авторът определя въпросното понятие като ,,най-тържественият момент в живота ни""/ вж. постинга ми ,,Адвокатът на Произвола""/. Тук обаче Шестов му придава коренно противоположната традиционна мрачна окраска, т.е. като самотно ,, униние, вехнене и умиране""?!
Позовавайки се на личния си опит, бих добавил, че една такава коренна метаморфоза при възприемането на това понятие не е невъзможна: пристигайки за пръв път тук, в Лондон, усетих на гърба си какво е безнадеждността в традиционния й смисъл. Сега, от дистанцията на времето, осъзнавам, че ако не най-, то все пак този момент е бил наистина тържествен. В тази връзка, възможно е Шестов да е направил обратното движение, знам ли - какво ли не прави времето!
***
ВЪРТЕЛЕЖКИ
,,Същността на истината е истината на същността"" - заключава Хайдегер в едноименното си есе. И доколкото счита субекта и обекта за ,,нещастни граматически категории"", доуточнява: субектът в това изречение е последният компонент. Хрумна ми, че ако знаеше сръбски, може би нямаше да му се налага да пише цяло есе, защото би разбрал, че истина=същина/ ср.,,исто"" - също/. Наистина колко е хубаво да знаеш чужди езици!
***
,,Всичко действително е разумно и всичко разумно е действително"" - обобщава авторитетно Хегел. Давате ли си сметка какъв коварен капан ни завещава този ,,шарлатанин"", по думите на Шопенхауер? Да признаем тази формула би означавало да приемем, че всичко отвратително и безобразно в живота ни е...разумно. Шах!
***
,,Когато на въпроса ти отговори философ, преставаш да разбираш въпроса."" - жалва се Андре Жид. Разбираемо е, при положение, че си имаш работа с хора, които от черното могат да направят бяло, и обратно.
***
Накрая, след толкова главозамайване предлагам да се освежим с една разходка в света на прогресив рока. Клипът е чудесен, тъй като чрез отделни фрагменти ни представя една своеобразна кратка история на този интересен жанр.
Прав е Жид, но хаосът трябва да се овладява, за да не ни овладее той нас!
Лека вечер и на теб, Сладурче!
Мъжът не е цялостен, жената също не е. Те са двете части на единното цяло. За това, когато се слеят в едно, те достигат хармония със съкровената същност на нещата..., оказват се в космически поток, в съзвучие с цялото...
Ето, до като съм на въртележката, и аз се разфилосовствах...;)))
И това много ми хареса - ,,Когато на въпроса ти отговори философ, преставаш да разбираш въпроса.'' :))))) Супер е...:)))
А за музикалната разходка те прегръщам!...:)))
Благодаря ти, Джош!:)
Андре Жид е симпатяга, нали: добре поставя на мястото им тия ,,шарлатани'', философите, дето ни замайват главите с безумните си ,,въртележки''.Както се казва, намериха си закачалка да си окачат дрехите!
Така е, парадокси и въртележки ще има, невинаги от най-приятните, но ние ще трябва да ги овладяваме, защото предупреждението на Бердяев виси над главите ни. Ето ти успя да се ,,задържиш'' на вътележката - поздравления!
Радвам се, че музикалната разходка те е въодушевила! Клипът наистина е чудесно аранжиран. Забравих да напомня, че там, в сайта има опция ,,more'', където могат да се видят всички групи, включени в клипа.
Прегръдки и от мен! Лека вечер!
Затова любовта е и тукашна и трансцендентна. Затова се родее със смъртта. Чрез нея излизаш отвъд. И дори не е парадокс...
Колкото до Андре Жид, ами прав е, разбира се. Ама то, щото философите са тук, за да търсят правилните въпроси, а не примамливите отговори. Сложи един въпрос на едната везна и стотици отговори на другата, те пак няма да го помръднат. Въпрос на битийна тежест, какво да се прави...
,,Въпрос на битийна тежест'' - ей, това е страшно оригинално! Че и тоя пример с везните: знаеш ли, че съм зодия ,,Везни?
2. TeodorDetchev:сериозно възпитание,впечатляващ интелект,завидни познания в политологията
3. Любим линк
4. И умно, и русо!
5. Още един фен на Шестов
6. Философските опити на Елза
7. Интересно!
8. Най-после си намери мястото!
9. И той харесва Бош
10. Oтново за Бош
11. Находки
12. Интересна дискусия
13. Много ценна тетрадка
14. Странният автобус
15. poetry
16. Моя снимка, харесана от Новините.бг
17. Интервю
18. Ценен подарък
19. Интересна книга, интересен прочит
20. Монитор за ,,Баналността на злото''
21. За национализма
22. Един оригинален поглед върху същността
23. Нивата със...същности!
24. Мое интервю в местния всекидневник ,,Нов живот''
25. Интервю в ,,Литературен свят''
26. Интервю в ,,Нов живот''
27. Днешната ,,демокрация''..., интервю
28. Време за философия
29. Още за Хана Аренд
30. Какво четеш?