Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.08.2008 21:53 - Дистанцията
Автор: lion1234 Категория: Други   
Прочетен: 3074 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 19.08.2008 22:37


          Трябва да призная, че този сложен феномен - дистанцията - отдавна ме вълнува, доколкото разкрива пред мен все нови и нови хоризонти, наситени с нови значения. Затова в следващия текст ще се опитам да представя дистанцията като богата гама от преживявания, опирайки се главно на вътрешния си опит.

                                                                      ФИЗИЧЕСКАТА ДИСТАНЦИЯ

           Тя ни е позната в своите две форми - пространствена и времева. В тези си две форми тя предизвиква едно ,,изкривявавне"" на онова, което е далеч от мен/ при пространствената дистанция/ и на онова, което е било/ при времевата дистанция/. И в двата случав това ,,изкривяване"" ражда добре познатата ни настроеност - носталгията. Тази тъга по липсата на близки, приятели, любимо същество, по безвъзвратно отлетялото време е тъкмо в резултат на ,, изкривяването"", доколкото липсващото вече не е същото , а е резултат от пре-форматираното, пре-формулираното или най-общо казано - пре-работеното в съзнанието ми съ-държание на потока от преживявания.
             И ако при пространствената дистанция ,,лъжат очите"", то при времевата ,,лъжовно"" се оказва самото съзнание, схващано като нескончаем вътрешно-времеви поток от преживявания на същото това липсващо тук и сега, в реала. Другата особеност на последната е, че тя има две измерения. Ако приемем за отправна точка момента сега, то първото й измерение - миналото - се явява ,,вече не сега"", а второто - бъдещето - ,,още не сега"".
             ,,Вече не сега"" е едно задържане в спомена на станалото. Веригата от преживявания назад е под формата на шлейф, който постепенно избледнява в края си. Случва се обаче и по-пресни спомени да избледняват повече, за сметка на по-стари такива, в зависимост от силата на конкретното преживяване и, естествено, от ,,волята"" на самото ни съзнание, решаващо кое да бъде изхвърлено в забравата и кое - пре-оценено нагоре, след окончателното преработване на ,,материала"". Затова няма нищо чудно, напр., че може да си забравил какво си ял вчера или кого си срещнал, но да помниш кристално ясно първата целувка, първата любов, сякаш са били вчера.
              Всъщност целият смисъл на ,,задържането"" в спомена на о-станалото след станалото е в стремежа да се актуализира, да се ,,съ-живи"" ежесекундно умиращото, стопяващото се във ,,вече не сега"" сега.
              Същото важи и за дистанцията между сега и ,,още не сега"". Последното постоянно измества сега, препращайки го към ,,вече не сега"". ,,Още не сега"" се преживява като тревожно очакване. Тук споменатото актуализиране, ,,съ-живяване"" на ,,още не сега"" се изразява в избистрянето, изясняването на забуленото в мъгла бъдеще, чрез нашите про-гнози, про-екти и не на последно място - чрез вярата, която из-пре-варвайки безкрая, пре-връща неясното ,,още не сега"" в сега.
               Следва да напомня, че потокът на преживяванията не е винаги еднопосочен и последователен. Случва се често ,,задържането"" на ,,вече не сега"" да бъде прекъсвано и взорът ни назад да бъде пре-насочван напред към сега или към ,,още не сега"". В този ред на мисли, е налице един своеобразен три-лог, в който при всички случаи съзнанието определя първенствуващо значение на темпоралния момент ,,сега"". Затова е и стремежът другите два момента - ,,вече не сега"" и ,,още не сега"" - да бъдат ,,асимилирани"", уподобявани с него. Изключение се наблюдава тогава, когато разочарованието ни от ,,сега"" ни тика към бягство било в ,,доброто старо време"" или пък в спасяващите ни нови възможности на пред-стоящото. В този случай дистанцията от ,,сега"" не е тягостно преживяване, а е желано средство, като опит за преодоляване на самото неудовлетворяващо ме, подтискащо ме ,,сега"". Ясно се вижда, че освен наложена отвън, дистанцията се явява и волеви акт.
              Ако при пространствената дистанция реалното й преодоляване е напълно възможно чрез скъсяване и премахване на раз-стоянието, то при времевата дистанция то е само ,,идеално"" и непълно, свито, редуцирано в спомена, т.е. в ,,о-станалото/ след ,,пре-работката"" на съзнанието/ от станалото"".

                                                                 МЕТА-ФИЗИЧЕСКАТА ДИСТАНЦИЯ

               В качеството си на след-/ над-/физика, сама по себе си метафизиката си е вид дистанция от  физиката, разбирана като пространство-време. Неслучайно тя анализира и осмисля битието на света ,,антиисторически"", отвъд пространство-времето. Най-общо казано тя се занимава с идеалната страна на нещата, с техния смисъл. По-горе вече споменахме как съзнанието ,,пре-работва"" станалото в реала и как след пре-форматирането, пре-формулирането и пре-оценяването нагоре на постъпилия отвън ,,материал"", то окончателно конституира хоризонта на ,,жизнения ни свят"", благодарение на вътрешно-времевия поток от преживявания на съзнанието. Този окончателно конституиран ,,свят"" вече е отвъд пространство-времето и е плод тъкмо на мета-физическата дистанция.Тъй като понятието ,,метафизика"" е твърде широко и включва в себе си множество раздели, тук ще се опитам да приведа някои по-важни, по мое мнение, разновидности на метафизическата дистанция.
              Онтологически погледнато, дистанцията е продиктувана още в самото раз-лич-ие между нещото и другото, в качеството им на съ-ществуващи. Самото съ- е вече дистанция. Бидейки най-вече различие, битието ,,носи"" в себе си неотменно дистанцията.
              Онтодистанцията пред-определя и дистанцията, в рамките на етиката. Дистанцията между мен и другите е плод на същото това различие, споменато по-горе. Аз по никакъв начин не мога да преодолея тази дистанция, възприемайки другите като обект, защото ,,нещото в себе си"" е непревземаема крепост. Аз мога да скъся и да премахна дистанцията единствено възприемайки другите като ,,съ-субекти"", благодарение на всеобщата, трансцендентална, чиста структура на Его-то, ,,дадена"" ми в чистото съзнание, част от което е моят вътрешен опит.
              Обективирайки другите, ние се натъкваме на добре познатите ни социално-психологически дистанции: отчуждение, аутизъм, бягство в илюзорни светове/ наркомания/ и пр. В сексуалните отношения пък обективирането води до свиването на последните до ,,леглото"" и до изчерпването им със самия сексуален акт, след което неминуемо настъпва дистанцията. Нека поясня, да обективираш другите означава да ги възприемеш за всичко друго, но не и за мислещи същества.
               В рамките на естетиката, метафизическата дистанция намира най-ярък израз в ,,чистото изкуство"", в ,,изкуството, заради самото изкуство"", плод на ,,незаинтересованото съзнание"". Вече споменах в предишния си постинг за дистанцията на твореца от собствената му творба, с цел да предостави възможност на читателите чрез интерпретациите си да ,,допишат"" последната.
               Ето и един интересен поглед върху метафизическата дистанция, предложен ни от поета Есенин, който синтезира висшия смисъл и предназначението на разглеждания от нас феномен:,,Лицом к лицу лица не увидать!/ Большое видится на расстоянии.""  Без съмнение, гносеологията, науката за познанието е невъзможна без дистанцията. Все едно да си представим познанието, лишено от абстракциите, понятията, които се яввяват сами по себе си дистанции, по отношение на конкретното. Нещо повече, само и единствено чрез дистанцията ние можем да видим даден предмет в неговата цялост.
               Трудно е да определим еднозначно дистанцията по линията добро-зло. В определени региони, както се видя, тя носи негативен заряд, в други - позитивен. Все пак считам обаче, че не подлежи на съмнение едно нейно изключително ценно качество: чрез налаганото ни отсъствие да конституира смисъла и ценността на липсващото!
               Накрая, ето как чрез парчето PUNK JAZZ  в изпълнение на китариста Greg Howe и компания ,,почувствах"" дистанцията! Приятно слушане!






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. clay - ех,
19.08.2008 22:33
тези дистанции..)
поздрави далечни, джош)
цитирай
2. lion1234 - Привет Сладурче,
19.08.2008 22:55
Надявам се в най-скоро време да им видим сметката на ,,тези дистанции''!
Поздрави и на теб!
цитирай
3. anastasiia - Да, Джош,
29.08.2008 18:17
нали има една такава фраза, че човек оценя нещо, едва когато го загуби... Смисълът и ценността на липсващото тогава се осъзнават с особена сила. Асоциирах го с твоята теза за най-важното качество на дистанцията...
Интересни мисли...И аз се замислих...:)
А на теб от дистанцията на пространството, сигурно ти липсват много неща...
Благодаря за хубавото парче... Прекъсва ми нещо, но успях да го изслушам :)
Поздрави от далееееечен Пловдив!:))) И огромен куп усмивки от мен:))))))))))
цитирай
4. lion1234 - Привет Ася,
29.08.2008 18:43
Аналогията ти е абсолютно точна!Разбира се, че много неща ми липсват - пространството ме дели от много скъпи за мен хора! Радостното е, че в момента тази дистанция е преодоляна, тук съм при близките си сега. Жалко, че в един постинг не мога да разгледам и другата по-проблематична дистанция - в отношенията м/у хората, но това ще бъде някой друг път.
Колкото до парчето - еми, страхотно е, особено началният и финалният мотив направо ми ,,разчовърква'' душата!
Приятна вечер сред прелестта на красивия Пловдив!
цитирай
5. анонимен - привет:)
24.09.2008 21:15
позволавам си само да кажа собственото си мнения:
понягога най-голята дистанция е между най-близко стоящия до теб и теб!!!
как се преодолява......?:)
цитирай
6. lion1234 - Охоо...
25.09.2008 12:16
Я виж ти кой ми дошъл на гости! Привет П.,
Приятно ме изненада с включването си по тази сложна и деликатна тема!
Напълно съм съгласен с теб, така е: наистина понякога стоящият редом с теб ти е най-далечният!
Как се преодолява дистанцията в отношенията, питаш? Най-общо казано, дистанцията е плод на някакво разминаване между теб и стоящия до теб. Така че да се преодолее дистанцията в случая означава да се преодолее разминаването. За това е нужна взаимна воля. Ти, примерно, можеш да желаеш по-топли отношения, но стоящият до теб не ги ли желае, дистанцията си остава. Случва се и стоящият до теб да желае по-близки и сърдечни отношения с теб, но в даден момент твоето поведение, мислене да не го удовлетворяват и той временно да се дистанцира от теб. Тогава топката е в твоите ръце: от теб вече зависи дали ти ще направиш необходимата промяна в себе си, за да преодолееш разминаването помежду ви, а оттам и самата дистанция. Има обаче и случаи, в които двамата вече просто няма какво да си кажат - тогава дистанцията просто остава непреодолима.
Ето това накратко е мнението ми.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lion1234
Категория: Други
Прочетен: 1511581
Постинги: 169
Коментари: 2907
Гласове: 25304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031