Тези дни доста поизпотих моите верни приятели - думите и мислите, та реших да ги пусна на воля да се пошляят насам-натам, да си отдъхнат и после с нови сили да продължим заедно към новите приключения. Затова този път не те мен, а аз тях ще последвам - нека да видим къде ли ще ме заведат.

                                                                СИГУРНОСТТА КАТО НЕСВОБОДА

       Мило и драго даваме за силно жадуваната сигурност. Да плуваш в спокойните й води си е заветна наша мечта. Че как иначе: сигурността е стабилност, уют, съзнание за безпрепятствено, лишено от каквито и да е страхове, биване.
       Даваме ли си сметка обаче какво ни коства всичко това? Колко ограничения, неприятности и напрежение следва да изтърпим в името на бленувата сигурност! Ами компромисите: ще се умилкваш пред шефа, за да не те съкратят работа, защото на улицата те чака... несигурността; ще се блъскаш цял живот, за да си о-сигуриш пенсия за старини, без обаче да си сигурен дали ще я доживееш, че да й се радваш; ще търпиш своеволията на съпруга, защото той ти носи сигурност, пък и за къде си без семейството; ще понасяш и капризите на любимото същество, за да не взема да те из-о-стави/ изоставяне - леле, каква страшна дума!/; ще бъдеш вечно под обсега на камерите; ще сваляш обувките на летището и ще бъдеш постоянно ,,обгрижван"" от органите на...сигурността/ а защо не и от ,,отличниците"" на родната Държавна сигурност/. Въобще ще...ще...ще...за да...
       Кучето има осигурени подслон, храна, вода, че и ласки от стопаните си, но е вързано за синджир.
       Вълкът няма осигурени ни подслон, ни храна, ни вода, ни ласки. Има само дебел врат, та да се оправя сам, както и доколкото може.
       Но е свободен!

                                                                            НАЙ-ЗДРАВАТА СПОЙКА

      Единомислието сближава, взаимните чувства - също. Сближават и сходните характери, сходните интереси и предпочитания. Всички те обаче, взети заедно не биха могли да сближат двама души така, както би ги сближила еднаквата участ. Именно тя е най-здравата спойка, защото е плод на една обща ,,история"", предопределяща и едно общо пред-стоящо.

                                                                          НАЙ-ЖИВОТО ИЗКУСТВО

      Ако музиката е най-висшето изкуство, доколкото е непосредствен израз на волята, то театърът пък несъмнено е най-живото изкуство. Защо ли? Защото той е жива ,,екзистенция"", която се случва сега, в този момент, с живи актьори, които са до теб, от плът и кръв. Нещо повече, ти, зрителят, също играеш понякога - в т.нар. ,,театър на живия актьор"", напр.
      Няма друго изкуство, подобно на театъра, което така ярко да съ-живява, да актуализира отминали вече събития, случки от живота на героите, дори самия им живот, като цяло. От магията, наречена ,,театър"", постоянно блика една ,,сегашност"", настоящност и случващото се е непосредствено пред теб.
        Може би единствено киното донякъде се явява една сериозна алтернатива на театъра по линия на ,,живостта"", доколкото представя случващото се ,,едно към едно"" - там всичко е запечатано до последните подробности/ битовизми/ така, както е в действителност/ с редки изключения/, а не чрез изкуствени декори, както е в театъра. И силата на внушението е толкова голяма, че взрял се в екрана, ти за известно време просто забравяш, че това се случва на кино и го възприемаш едва ли не като реално случващо се.
        Колкото и умело да представя случващото се обаче, киното не може да избегне дистанцията между зрител и случващо се, както постига това театърът, защото и актьорите, и случващото се не са непосредствено пред теб, а са записани предварително на кинолента. В този смисъл, киното не става сега, както театъра, а просто въз-про-из-вежда вече записаното предварително на кинолентата.
        Затова, ако киното ,,бие"" театъра с автентичността на ,,обстановките"", то в същото време значително му отстъпва по линия на настоящността, живостта и непосредствеността на случващото се.

                                                                              КУЛТУРА И РАЗЛИЧИЕ

       Като изключим хетеросексуалната любов, може би няма друга сфера от съществуването ни, която така горещо да прегръща различието, както прави това културата, разбирана като творчески процес.
Етносът, религията, моралът, политиката, ако щете, не понасят различието или в най-добрия случай се затварят в една необременявана търпимост спрямо него.
      Защо именно културата прегръща горещо различието? Като че ли отговорът се крие в самото начало на текста: мъжкият пол търси различния от него женски пол, за да родят нещо ново. Следователно, търси различието онова, което желае да роди нещо ново. Нито етносът, нито религията, нито моралът/ етиката/, нито пък политиката раждат, затова и различието не им е нужно. 
      Културата обаче ражда: по тази причина тя обича различието, което е необходимо условие за самото раждане.