В началото на 80-те, ако не ме лъже паметта, бях гледал един щатски филм с интригуващото заглавие ,,Малки убийства""/1971, реж. Алън Аркин/. Не си спомням в подробности съдържанието на лентата. Помня само, че главният герой/ Елиът Гулд/, млад фотограф, скромен на вид саможивник, бе загубил по изключително нелеп начин съпругата си: както се прегръщаха и целуваха в спалнята, изведнъж двамата млади съпрузи бяха повалени от влетелитепрез прозореца куршуми, изстреляни от някакъв самозабравил се снайперист от отсрещната сграда. Без никакви видими причини, просто ей така...
На финалната сцена психясалият изцяло герой на свой ред си купува снайпер и отива в дома на съпругата си. Във всекидневната той бива посрещнат въодушевено от тъста и шурея си, след което и тримата си ,,спретват"" едно ужасяващо забавление: младият вдовец чупи прозореца и заедно с тъста и шурея си започват да стрелят от него напосоки към...,,улицата"", т.е. към главния източник на насилието. Неслучайно самата ,,улица"" не бива ,,показана"" от режисьора и оператора, както и повалените случайни минувачи - на екрана се вижда само стрелбата през прозореца, съпътствана от... радостните викове на ,,снайперистите"". Че нещо, меко казано, не е наред загатват едва доловимите, проглушени от ,,радостната еуфория"", сирени на полицейските коли.
След прожекцията на филма имах чувството, че някой ми е зашлевил една звучна плесница. Мислено си казах: лелее, добре че всичко това е само на кино! Но...
***
За зла участ, 20г. по-късно ужасяващият тогава филмов сценарий бе превъплътен ,,творчески"" в реалността - първо в Щатите/ по ирония филмът е щатски/, после и в Германия чрез превъртялия тийнейджър Кречмер, нахлул в училищната сграда на провинциално градче, за да затрие просто ей така 16 абсолютно невинни и нищо не подозиращи невръстни жертви, преди да приключи и със самия себе си!
Какви са конкретните подбуди на подобен тип тотално изтрещяли (само)убийци, само те си знаят. Тепърва предстои на психолози, социолози и криминалисти да анализират по-дълбоко и обстойно тези мрачни явления. Едно обаче е ясно със сигурност: тези типове не са гонени от Нуждата, недоимъка и безизходицата, а по-скоро от Скуката на ,,средностатистическата"" анонимност. В тези скромни, тихи, незабележими, безлични едва ли не, на вид юноши дреме ,,величието"", чийто израз е заявеното потресаващо и ужасяващо по своята разрушителна сила безгранично СВОЕВОЛИЕ! Заслепени от манията за едно криворазбрано псевдовеличие, те неминуемо се хлъзгат по коварно трасираната от Скуката нихилистическа перспектива! Защото именно Скуката е най-прекият път към ...Нищото. И ако при Нуждата все пак нещо здраво те свързва с тоя свят/ въпреки, че доведена до своя предел - безизходицата - тя би могла да те прехвърли ,,отвъд""/ , то в състояние на Скука ти вече не си на тоя, а на оня свят.
Най-отвратителното е, че лишените от каквито и да е граници психопати не само че повличат със себе съвсем невинни жертви в зоната на небитието, но и обричат нас, все-още-живите, към едно опасно живеене в ,,пограничните"" региони на битието.
***
Миналата седмица наблюдавах покъртителен репортаж по БТВ за жена, която притисната от безизходицата, разпространила обяви по нета, че е готова да продаде единия си бъбрек. За щастие, злополучната история е завършила с хепиенд. Питам се обаче как ли се чувстват всички онези, притиснати до ръба, подобно на нея, чийто проблеми са далеч от прожекторите на медиите?
***
Днес, ровейки се из новинарските емисии, узнах, че болната от рак участничка в британския Брадър Джейд Гуди е починала тази сутрин. Близо месец британското общество бе съпричастно с едно вълнуващо ,,упражнение в умиране’’: съчувстваше на Джейд, заради непоносимите болки, радваше се заедно с нея на сватбата й, тъгуваше по прочувственото й сбогуване с двете й невръстни дечица и… може би някъде вътре, дълбоко в душата си е проклинало зловещата и безпощадна Неизбежност, осъдила без време и ,,без право на обжалване’’ на смърт тази млада, 27-год. жена. Мир на праха й!
***
FIREWORKS
През изтеклата седмица две модификации на ИРА разстреляха показно двама британски войници, охраняващи казарма в Северна Ирландия, а впоследствие – и един полицай. Така на практика те за малко да взривят 10-год. примирие между британското правителство и Шин Фейн – политическото крило на легитимната ИРА. За щастие разумът надделя: двете страни осъдиха въпросните терористични актове, а британското правителство се въздържа от изпращане на униформени по улиците на Северна Ирландия.
И това съвсем не бе единственото предизвикателство на Острова: малко преди гореописания злополучен инцидент, при посрещането на завърналите се от Ирак войски на летище Лутън за малко да се стигне до едно яко кръвопролитно меле между ентусиазираните посрещачи и яростната агитка на мюсюлманските ,,хейт прийчъри’’.
Едните прославяха новопристигналите като герои, другите им крещяха:,,Убийци!’’. Единствено своевременната намеса на полицията предотврати зреещия кървав сблъсък.
Преди около месец по покана на свой британски колега на летище Хийтроу бе пристигнал скандално известният холандски депутат и лидер на крайнодясната Партия на свободата, г-н Вилдерс, за да представи нашумелия си антиислямски филм ,,Фитна’’.
Още на летището обаче, по нареждане на вътрешния министър, г-жа Джаки Смит, група полицаи любезно посрещнаха депутата и го съпроводиха до…следващия самолет обратно за Амстердам. Така на радикалния десен политик, критикуващ радикалния ислям, г-жа Смит му спретна една ,,радикална’’ мярка: по живо- по здраво: обратно в Амстердам.
В контекста на случая ,,Лутън’’, се чудя какво ли би се случило, ако британското правителство бе по-благосклонно към г-н Вилдер и му бе разрешило да представи филма си пред британските депутати? За добро или зло, между свободата на словото и националната сигурност г-жа Смит заложи на последната.
Колкото до филма, мисля, че авторовата позиция е твърде тенденциозна и едностранчива: при подборното четене извън цялостния контекст са представени отделни части на Корана; по този начин и Коранът, и целият ислям внушават усещането за ужас, напаст, бедствие, световна заплаха, която следва да бъде изкоренена из основи. Авторът всъщност слага под общ знаменател скромните, добросъвестни мюсюлмани и проповедниците на ненавистта и омразата. За него понятието ,,умерен ислям’’ не съществува. Ето в този краен радикализъм е най-слабият пункт на автора и на творбата му, защото това просто не отговаря на реалностите. Нещо повече, по този начин той се оприличава с онези радикални излямисти, срещу които уж се бори: едните казват ,,не’’ на христианството, той пък - ,,не’’ на исляма. Излиза нещо, от рода на Чърчиловото определение за комунизма като ,,ляв фашизъм’’ и за фашизма – като ,,десен комунизъм’’. Или пък крилатият афоризъм:,,Борейки се с чудовище, внимавай самият ти да не се превърнеш в чудовище’’.
Колкото до представените във филма ужасяващи сцени – атентатите. в Щатите, в Мадрид, в Лондон, екстремистките изявления на проповедници-психопати, проповядващи смърт на ,,неверниците’’ и бленуващи за някаква тотална хегемония на исляма – едва ли има здравомислещ човек, които да не осъди и заклейми подобни изстъпления. И тук авторът е абсолютно прав. Слабият пункт, както вече споменах, е в неговия радикализъм.
Екстремизмът, без значение дали е с марка ,,Ал Кайда’’, ,,ИРА’’, ,,Сивите вълци’’, ,,Черните ангели’’ или пък е в своите крайнодесни модификации, следва да бъде осъждан и пресичан, защото ни захвърля в поредната ,,пограничност’’.
***
За жалост, и у нас тези дни бяхме свидетели на взривоопасни страсти, във връзка със случая ,,Рибново’’. Блюстителят на ,,реда, законността и сигурността’’, г-н Яне Янев, ,,съзря’’ обезпокояващи и тревожни случаи на радикален ислям в родопското село Рибново?! В какво се изразявал този радикален ислям: кметът и директорът на училището насила карали децата да учат ислям, а пък момичетата - да носят забрадки и шалвари. Обезпокоена от тревожния сигнал, ДАНС се изсипа мигом в селото и извади за назидание по пижами ,,екстремистите’’ и ги заведе на разпит.
Естествено, всичко се оказа един кьорфишек. Остана обаче обидата, тревогата и уплахата у тези скромни, отрудени, гостоприемни хора, изстрадали на гърба си не един ,,експеримент’’ на БКП и ДС, в стремежа им отново и отново за кой ли път да ги ,,възражда’’ в правия етнос и в правата вяра.
Трябва ли да се напомня на цанещия се за модерен десен политик г-н Янев, че етно-религиозната принадлежност е въпрос на самоопределение и че традициите, обичаите, облеклото са въпрос на личен избор. При срещите си с куп европейски посланици, дипломати и политици напоследък толкова ли не съумя да прегърне европейското мислене и поведение, европейския призив за единство в многообразието? Явно не е - доказва го поредния му фойерверк, чрез които рискува да предизвика един опасен пожар! Ако такъв човек въвежда ,,ред, законност и сигурност’’ – Боже опази!
Хайдегер определя свободата като оставяне, оставяне на съществуващото да бъде. И аз твърдо отстоявам това възприемане на свободата, защото изконно право на всеки е да бъде оставен да се развива, усъвършенства и гради личния си живот, както намери за добре. Нека с този хуманен финал завърша своята печална, общо взето ,хроника, с пожелание към всички за много по-приятни и весели преживявания с настъпилата вече пролет!
Ето и един музикален поздрав за вас: " pluginspage="http://www.macromedia.com/go/getflashplayer" type="application/x-shockwave-flash">парчето ,,Games without frontiers"" на Питър Гейбриъл
И все пак, за съжаление, често сме поставени в позиция на марионетки, не защото нямаме свободна воля, а защото не можем понякога да контролираме случващото се около и извън нас, колкото и да ни се иска.
За случая Рибново- нищо не можах да вдена, макар че мернах един репортаж и една- две противоречиви статии. Пишеше за някакви злоупотреби, за прокарване на краен ислямизъм и т.н. Аз съм за свободата и правото на избор, знаеш, предполагам, че доста се преекспонират подобни теми- хвърля се прах в очите за нещо подобно, докато реални престъпления остават ненаказани, минават дори мимоходом пред общественото око, защото така е удобно на някой.
Ами толкова за сега- разхвърляни мисли в този късен час. Но ти си философът, при това брюнет, и надявам се да ми ги обобщиш. Прегръдки, май френд! :)
Действително тези дни медиите буквално ни заляха с мрачни събития: то не бяха смърти, атентати, провокации. Има и къде по-приятни и значими неща, но медиите си избират ,,дневния ред'', подбора на случки и ни представят своя избор, в чиято основа обикновено доминират скандалът, интригите, провокациите, т.е. негативното. Какво да се прави, това се харчи и медиите са в правото си да следват своя интерес. Така или иначе тоя наниз от мрачни случки и събития ме наведе на нещо изключително интересно: оказа се, че обвитото уж от уюта и комфорта на сигурността всекидневие, все по-често и по-често започна да се оформя като основен източник на ,,пограничност'' и несигурност! И ти си абсолютно права, че хаосът все по-трудно и по-трудно бива контролируем!
Защото редом с традиционния, да го наречем, тероризъм на политико-религиозна основа, вече е налице и новият ,,психологически'' тероризъм, в чиято основа лежи несъзнаваният ,,инстинкт за власт''/ стремежът към ,,величие'', заявено чрез своеволие/. У нас пък е налице ,,мафиотският'' тероризъм - мафиоти си взривяват барове, ресторанти, коли, стрелят се посред бял ден на улицата... Още по-лошото е, че е налице и необузданата жестокост и агресия сред младежите и подрастващите, плод на същото онова своеволие по-горе.
Всички тези нови и нови разновидности на тероризма и агресията, в цялост, правят нещата все по-неуправляеми, както правилно споделяш.
Коварното при тероризма е, че действията му са изневиделица, внезапни и изненадващи - как да ги овладееш, като си в абсолютно неведение! Още по-нелепо е да тръгнеш срещу него със силови средства - неуспехът е гарантиран. Можеш да откажеш организаторите на дадена терористична група от акциите им, само ако преговаряш с тях. Докато върви формулата: ,,Ние с терористи не преговаряме!'', резултатите ще бъдат плачевни!Добър пример дават британското правителство и политическото крило на ИРА, Шин Фейн.
За тероризма на ,,скуката'': когато липсват културата, ценностите, съзнанието идва ред на инстинктите. За скучаещите или любов, или спорт, или музика или други безобидни хобита. Куп интересни и полезни занимания има на света - нека станат велики в науката, в изкуството, в спорта - да се чудиш и маеш!
За Рибново: идат избори и г-н Я.Янев, като повечето политически субекти, размахва предизборно етно-религиозната карта, без да съзнава, че в условия на криза, това съвсем не е безобидно занимание. Фойервеките му се оказаха блъф - ако наистина е бил налице някакъв радикален ислям, точно от него щяхме да научим, защото нямаме разузнаване?! Вместо да избоде очи, изписа вежди - двамата ,,екстремисти'' сега са герои. А желаните от него политически дивиденти ги прибра Балансьора. Неговата сила е по-скоро в разобличаване на финансово-икономическите злоупотреби, на местния феодализъм. Е, реши този път да се заеме с шалварите и забрадките и направи за смях и себе си, и ДАНС. Работата ми намирисва малко на ДиСи да ти кажа честно, но знае ли човек, пък и смее ли да попита, ха-ха.
Знаеш, че аз не съм религиозно вярващ, ти си православна христианка, различни сме, но това не ни пречи да бъдем прекрасни приятели, нали!
Безкрайно ти благодаря за активното ти включване и за проявения от теб жив интерес по тези ,,погранични'' теми!
Прегръдки и за теб, скъпа приятелко!
Англичанката влиза за пръв път в шоуто през 2002 г. През първата вечер в къщата се напива и се прочува с въпроса "Рио де Жанейро мъж ли беше?". От скандал на скандал мразената и подигравана в цяла Англия Джейд печели четвърто място. C излизането си започва шеметна кариера като авторка на книги за диети, съдържателка на фризьорски салон, а за кратко и на собствен парфюм.
Aз Биг брадър не гледам, какво остава смърт на живо. Обяснявам си желанието на жената, но този нездрав интерес от страна на евентуалните зрители, ми се струва гнусен! А и самите медии докъде стигат за власт, пари и рейтинг!
Имаше филм, мисля, че беше Untraceable - за убиец, който убива жертвите си по интернет!
Живота на жертвата зависи от това, дали ще се включат хората да гледат. Всичко го знаят, но пак влизат! Желанието на масите като при средновековните зрелища за осъдените на смърт...
Колкото до Яне Янев - не съм много сигурна дали е кьорфишек. Хубаво е да няма наранени страни по крехкия етнически мир и добросъседски тон.
Но това с мюсулманските училища и ученето на корана, без право да излизат от апартамента -набеден за училище на деца от бедни български семейства с мюсулманско вероизповедание, се натъкнах на него в 2000 г. Собственика на училището беше арабин, който властите си мислеха, че е екстрадиран от страната. Търсеше жена за куриер и готвачка, по възможност неграмотна. ...
Във всички конституции на страната от Освобождението до наши дни се утвърждава нейната неделимост и цялост. В последната конституция от 1991 г. също се изтъква, че тя е единна държава, в която не се допускат автономни териториални образувания и израз на това единство е българският език като официален език в цялата страна, като се забраняват организациите, работещи срещу единството на нацията. От гледна точка на конституцията самата нация се схваща като политическа нация, което изключва съществуването на национални малцинства в страната. Независимо от религиозните и етническите различия на българската нация, тя е определена като единна и неделима.
Отнесено към цялостния контекст на поста, случаят ,,Джейд Гуди'' ми бе необходим, за да илюстрирам следното: при неизбежното изпълнение на ,,смъртните ни присъди'' от неумолимите закони на биологията е абсолютно не само антихуманно, но и нелепо, тъпо разни терористи и изтрещяли от мания за ,,величие'' психопати допълнително да вгорчават живота ни, тикайки ни към пограничностите, а все по-често и прибягвайки към преждевременни екзекуции на съвсем невинни хора! Толкова ли не могат да проумеят тези малоумници, че ,,смъртните ни присъди'' са гарантирани, в кърпа вързани, никой не е излязъл жив от тоя живот, както се казва, и че е абсолютно нелепо преждевременно да бъдем лишавани от живота, който така и така ще ни бъде отнет от Оня, който ни Го е дал!
За ,,изтъргуваната'' смърт: Джейд няма да занесе спечелените пари заедно със себе си в гроба. По нейна воля част от тях ще идат за кампания за борба против рака, друга - за образованието и издръжката на невръстните й деца. Не виждам нищо антихуманно и осъдително в това, даже напротив, напълно в реда на нещата е една отиваща си от света майка да подсигури бъдещето на децата си, както и да подпомогне борбата с коварния рак.
За зрителския интерес: поне аз не виждам нищо ,,нездраво'' и ,,гнусно'' в това да погледнеш ,,очи в очи'' смъртта, за да не забравяш, че битието ти е крайно, и че то следва да бъде изживяно максимално смислено и качествено. Случаят ,,Джеид Гуди'' е и предупреждение към зрителите да бъдат по-отговорни за собственото си здраве.
За фойерверките на Янев вече си казах мнението. Бих допълнил само, че скромните мюсюлмани от с. Рибново са твърде далеч от психясалите радикални ислямисти, представени във филма ,,Фитна'' на г-н Валдерс.
Не можах да схвана в каква връзка цитираш конституцията, при положение, че не ми е известно конкретно жителите на с.Рибново да са прокарвали някакви сепаратистки тенденции или пък да са оспорвали единството и целостта на нацията, но както и да е.
Благодаря ти за споделената позиция!
25.05.2011 01:17
25.05.2011 05:03
25.05.2011 15:01
25.05.2011 15:45
25.05.2011 19:29
26.05.2011 18:10
28.05.2011 17:07
28.05.2011 17:40
31.05.2011 19:38
31.05.2011 20:17
2. TeodorDetchev:сериозно възпитание,впечатляващ интелект,завидни познания в политологията
3. Любим линк
4. И умно, и русо!
5. Още един фен на Шестов
6. Философските опити на Елза
7. Интересно!
8. Най-после си намери мястото!
9. И той харесва Бош
10. Oтново за Бош
11. Находки
12. Интересна дискусия
13. Много ценна тетрадка
14. Странният автобус
15. poetry
16. Моя снимка, харесана от Новините.бг
17. Интервю
18. Ценен подарък
19. Интересна книга, интересен прочит
20. Монитор за ,,Баналността на злото''
21. За национализма
22. Един оригинален поглед върху същността
23. Нивата със...същности!
24. Мое интервю в местния всекидневник ,,Нов живот''
25. Интервю в ,,Литературен свят''
26. Интервю в ,,Нов живот''
27. Днешната ,,демокрация''..., интервю
28. Време за философия
29. Още за Хана Аренд
30. Какво четеш?