ТЪЖНИТЕ ПРИКАЗКИ НА КАРБОВСКИ
Най-хубавото на приказките е, че на финала им ни очаква хепиендът. Всички си спомняме с умиление Андерсеновите приказки, пренасящи ни във вълшебния свят на Хензел и Гретхен.
Ето, че днес обаче имаме един нов разказвач, чийто приказки навяват не радост и умиление, а тъга и загриженост. В неговите приказки Доброто не само че не побеждава традиционно Злото, но и самата му съдба е поставена под въпрос. Въобще приказките на този ,,подземник’’ не ни поднасят така желаните отговори и поуки, а по-скоро ни засипват с почти неразрешими въпроси и дилеми.
Има хора, които необезпокоявани от всеобщия хаос, са склонни да се затворят в себе си, в своя тесен кръг от познати, приятели, семейството си, за да съхранят вътрешната си хармония. Има обаче и една друга категория индивиди, чиято вътрешна хармония е в пряка зависимост от външната хармония в заобикалящия ги свят. Те не могат да се примирят с безпорядъка около себе си, доколкото той неминумо провокира в тях вътрешен смут и безпокойство. Поради това те смело се втурват в хаоса, представят го, съпреживяват го, анализират го и търсят ли, търсят възможните отговори и решения в безбрежния лабиринт от ,,проклети’’ въпроси.
Тъкмо към тази група смелчаци принадлежи и известният на всички ни М. Карбовски.
В ЗАДНИЯ ДВОР НА БЪЛГАРИЯ
Тревожните репортажи на Карбовски са далеч от красивите родни пейзажи, от ,,жълтите павета’’, от ВИП заведенията и луксозните квартали, тип ,,Бояна’’, ,,Драгалевци’’ и пр. Те по-скоро ни отвеждат в разни порутени гета и паланки, мрачни килии, вехти колиби и опоскани от вандалски набези къщи и имоти или иначе казано: в задния двор на България, където отвсякъде ни заобикаля разрухата, деструкцията, безпорядъкът. Накъдето и да се обърнеш, пред погледа ти се изправят я плачевно изглеждащият блок 20 в Ямбол, я руините от бащината къща на съсипания старец от с. Мечка или пък ,,осиротелите’’ имоти на разни чужденци, имали неблагоразумието да закупят имоти у нас.
В ЦАРСТВОТО НА ПОДЗЕМИЕТО
Ето тази тъжна приказка, според автора, е България. И тази България няма нищо общо с красивите лъжи от турските сериали, нито пък със завидния ентусиазъм на ,,патриотитие’’ по ,,всичко българско и родно’’ . Ако за някои тя е ,,турска тоалетна’’, за други - ,,блато с кръвожадни алигатори’’, за трети - ,,царство на демоните’’, за четвърти - ,,троянски кон’’, то за Карбовски тя е тъкмо тъжна приказка, чийто герои - ,,унижените и оскърбените’’, ,,хората от народа’’, малкият човек, затворниците, престъпниците, проститутките, наркоманите, циганите, емигрантите – неминуемо ни отвеждат в ,,царството на психологията’’, определено сполучливо от Достоевски като ,,подземие’’. И като стана дума за проникновения руски романист, се сещам, че в много от героите на Карбовски бихме припознали изпадналия в крайна безизходица Мармеладов, всеотдайната проститутка Соня, ,,необикновения’’ Разколников. Разликата помежду им е единствено в това, че докато едните са литературни, другите са напълно реални персонажи, представени наживо, тук и сега, в ,,живия живот’’. Именно в тази своеобразна ,,територия’’, където господства болката, страданието, негативните емоции и страсти, скандалът, където волунтаризмът е доведен до крайния си пункт – своеволието, където най-сетне всичко е на ръба, на ,,границата на виреене’’, че и нерядко ,,извън чертата’’ - именно тук се гмурка разтрвоженият автор, в търсене на причините за всеобщия упадък на българското общество. Какво открива Карбовски в ,,царстовото на подземието’’?
СВОЕВОЛИЕТО: ИЗТОЧНИКЪТ НА НАШИТЕ БЕДИ
Авторът открива, че причините за родния ни хаос са не толкова политически, а са по-скоро дълбоко психологически и касаят повече възпитанието, манталитета, традициите, в рамките на отделния индивид и на етноса, в цялост. Неслучайно той избягва политическия дебат, затваряйки го единствено в тревожното констатиране на отсъстващата държава, защото е наясно, че и по върховете, и по низините причината за липсата на закона и реда е една и съща и се крие в дълбоко вкоренената ни симпатия към своеволието. В нашата природа ,,аз искам’’ определено доминира над ,,ти трябва’’.Ние сме склонни да правим, каквото ни харесва, каквото си искаме, а не каквото трябва. За нас необходимото, нужното се преживявава като усилие, тегло и затова го заобикаляме и се движим по линията на най-малкото съпротивление.Обичайна практика у нас е и другият вариант – задълженията и отговорностите, трудното, да прехвърляме на другите. Естествената постановка – по-лесно е нещо да не се случи, отколкото да се случи – е нашата постановка, нашата любима нагласа, препращаща ни неминуемо към инерцията, застоя, въртенето в кръг и… нищо-не-ставане-то. Активността ни, доколкото присъства като факт в обществото, е преобладаващо по линията на негацията и причината за това отново е същата: негативното, злото е по-лесно и по-приятно, защото е ,,слизане надолу’’, по удивително удачния израз на Стамболов. Слизайки надолу по пътеката на Лесното обаче, ние сякаш не осъзнаваме, че неизбежно се озоваваме… на дъното, защото лесното и полезното рядко се оказват приятели – в повечето случаи те са непримирими врагове.
ГЛАВНАТА ДИЛЕМА НА КАРБОВСКИ
От една страна, хем с охота заобикаляме закона и правилата, прегръщайки поради волунтаристичната си природа циганията, чалгата, байганьовщината, от друга, се оплакваме че сме на дъното, че ни липсва ,,нормалния’’ живот по западен образец и бием класациите за най-нещастните и отчаяни хора в Европа.
Като носител и изразител на онази част от обществото ни, ратуваща за европейските ценности, за европейския начин на живот, авторът недоумява как е възможно днес, в 21 век, широки слоеве от населението ни да тънат в битов безпорядък, да живеят извън закона, извън всякакви норми, и да не желаят да живеят по правилата? Дали пък не става дума за някакъв ,,код на кръвта’’, обричащ ни задълго на своеволие, мързел, нихилизъм, престъпност или пък за родния ни батак е виновна абсолютно дезорганизираната ни държава, която заета с високоорганизираната си посестрима – парадържавата, е оставила обитателите си на произвола на съдбата? Иначе казано: лошият материал ли предопределя лошата държава или обратно? Тук и поговорките ни, за жалост, не дават еднозначен отговор: ето, напр. поговорката ,,Прост народ – слаба държава’’ вини ,,материала’’; другата поговорка обаче - ,,Рибата се вмирисва от главата’’ - сочи държавата за главен виновник за бедите ни. Действителността също ни обърква: така, напр., случаят с Румяна Желева потвърждава първата поговорка. Случаят с бай Петко пък, който не плащал акциз за ракията, защото и кметът на селото също не плащал, потвърждава другата поговорка.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Всъщност обществото и държавата са взаимообусловени и поради тази причина се нуждаят от взаимен контрол, защото ако държавата не контролира обществото, избуява престъпността, а когато обществото е пасивно спрямо държавата, същата затъва в корупция.
Своеволието и свързаните с него негативни последствия се лекуват чрез строг контрол. И доколкото този двупосочен контрол у нас е или недостатъчно ефективен, или пък често липсва изцяло, то този вакуум успешно бива запълван от сериозни и талантливи журналисти като Карбовски.
Левски ще гони подписа на Мартин Камбуро...
12 тезиса за религиозната свобода - 07.1...
Това, което прави, ми харесва.
А това, което показва......
Тъжна картинка наистина!
Много сериозен журналист!
Напълно споделям оценката ти, nadagr!
но музиката ще чуя сега, за вдъхновено спускане по пистата;))
Приятно спускане по снежните писти, Съкровище!
:))
но пък за теб- прегръдки!
Прегръдки и от мен, Скиорке!
Както днес блогнах материала "Тупик" - беизходица от некадърни и корумпирани държавници и държавни служители.
Тъжна картина, която не сме заслужили - гнило общество, създадено с помоща на държавната машина. Достоевски е труден за четене, но много любим автор - такава дисекция на човешките деградирали личности и най-добрият хирург неможе да направи. И как да помогнем като изнесоха страшна статистика за България - при война загиват 5, при катастрофи 1000, а на година от този свят си отиват 7000 човека от лекарска грешка!!!
Ако това е истина, то "Наглите" и "Октоподите" ще се окажат не 300 пак по статистиката бизнесмени, а лекарите!!! Нехайната държавна машина, която не се самосезира за своеволията на лекарското съсловие, а и не само за него!
Ние като общество трябва да бъдем съпричастни и единни в битката ни да се спасим от популизмът на управляващите и да вменим отговорностите на държавниците ни, и да вменим отговорност и на четвъртата власт - медиите, да се сложи край на лъжливата пропаганда и платени метани.
Поздрави!
Тъкмо по тази причина ние като общество, редом с малцината останали критично настроени журналисти, от рода на Карбовски, следва да демонстрираме своята нулева толерантност спрямо популизма и управленския произвол във всичките му измерения.
Приятен ден!
2. TeodorDetchev:сериозно възпитание,впечатляващ интелект,завидни познания в политологията
3. Любим линк
4. И умно, и русо!
5. Още един фен на Шестов
6. Философските опити на Елза
7. Интересно!
8. Най-после си намери мястото!
9. И той харесва Бош
10. Oтново за Бош
11. Находки
12. Интересна дискусия
13. Много ценна тетрадка
14. Странният автобус
15. poetry
16. Моя снимка, харесана от Новините.бг
17. Интервю
18. Ценен подарък
19. Интересна книга, интересен прочит
20. Монитор за ,,Баналността на злото''
21. За национализма
22. Един оригинален поглед върху същността
23. Нивата със...същности!
24. Мое интервю в местния всекидневник ,,Нов живот''
25. Интервю в ,,Литературен свят''
26. Интервю в ,,Нов живот''
27. Днешната ,,демокрация''..., интервю
28. Време за философия
29. Още за Хана Аренд
30. Какво четеш?