Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.09.2010 00:26 - Нахвърляни мисли
Автор: lion1234 Категория: Други   
Прочетен: 6330 Коментари: 16 Гласове:
23

Последна промяна: 27.10.2010 19:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ВЛАСТТА КАТО МОЖЕНЕ

  

 

   Сякаш повечето модерни европейски езици – английски, френски, немски, испански, напр. – се обединяват, определяйки феномена власт като ,,сила, мощ’’/ ср. power, pouvoir, macht, poder/. Между другото не само езиковият, но и световният исторически  oпит се явява ярка демонстрация на възприемането на властта тъкмо като сила и мощ. Би било грешка, според мен обаче, ако идентифицираме властта само и единствено със силата, доколкото така би ни убегнала истинската й същност. Защото самата сила и като действие, и като резултат, ефект е подчинена на някакви условия, предоставящи й възможност за осъществяване, без които тя би била немислима. Затова колкото и да е съблазнителна традицията и инерцията, ориентирана към силата и мощта, като ключови в понятието ,,власт’’, все пак считам, че в самия фундамент на властта е моженето, разбирано и като възможност / мога да дойда на срещата, напр./, и като умение / мога да карам колело/. В този ред на мисли, интересен нюанс ни предлага испанският: освен ,,сила’’, poder се явява също и инфинитив на гл. ,,мога’’/ ср.: puedo, puedes...- мога, можеш…/. С други думи, испанският съвместява двата нюанса на властта, в качеството й едновременно и  на ,,сила’’, и на ,,можене’’.

   Добре, но какво предствлява самото можене? И доколкото то е твърде общо като понятие, за какъв тип можене става дума в случая? Моженето е готовност за постигане на някаква предварително набелязана цел чрез определено действие. Колкото до това за какъв тип можене става дума, съотнесено към властта, отговорът бе да даден вече чрез изведената в постинга ми за красотата/ ,,Етюди за красотата’’/ семантика на думата ,,власт’’, а именно: ‘’вкарване, вместване в правото, правилното’’.

   Приведеното по-горе определение само по себе си вече хвърля светлина, относно ключовата онтологическа предпоставка за появата на властта: доколкото на ,,из-прав-яне’’/ ,,в-мест-ване в правилното’’/ подлежат тъкмо ,,изкривените’’, в резултат на различни обстоятелства отношения, то нормално е да се заключи, че властта се появява там, където са налице някакви ,,изкривявания’’, които следва да бъдат ,,изправени’’, т.е. там, където бушува Хаосът. И тъй като последният е при движението, действието/ при Покоя няма как просто нещо да се изкриви/, то властта се ражда и задвижва автоматически още с появата на действителността, на света, на съ-ществуващото в цялост.

    Сега някои ще попитат: що за ,,изкривявания’’ са това, плод на какво са? Ами ,,правилното’’ – кое е правилното, коя е правилната линия, преследвана от властта: моята, твоята, неговата?

    Самият въпрос съдържа отговора, относно причината за ,,изкривяванията”: тъкмо плурализма на волите и свързаните с тях отношения, белязани от стремежа към господство, пораждат въпросните ,,изкривявания’’. Колкото до ,,правилната линия’’, тя не е нито моята, нито твоята, нито пък неговата: правилната линия е линията, начертана от битийната/ онтологическа/ подредба, съблюдаваща строго съхранението, развитието, богатството и многообразието на света, на съществуващото в цялост. Именно тази линия съблюдава и същинската, автентична власт-можене, в противовес на властта-сила/ жаждата за господство/, израждаща се неминуемо в един неспасяем нихилизъм. В тази връзка, властта се явява главният пазач, стожер на Битието в непрестанната му борба с Нищото. Защото, ако естествената постановка на Нищото гласи, че е по-лесно  да не се случи нищо, отколкото да се случи нещо, то Битието на свой ред отвръща: по-трудно е да се случи нещо, но затова пък е по-ценно то да се случи, отколкото да не се случи. Битието брани чрез властта ревностно своя Случай не само заради изстраданото му ,,раждане’’, но и поради това, че той е носител и говорител на неговата истина.

    Редом с универсалното/ битйно/ и публичното/ социално-политическото/, за мен лично от първостепенно значение е и индивидуалното можене, разбирано като себевладеене, защото то е пътят, ключовата предпоставка за о-в-лад-яването/ привеждането в абсолютна из-прав-ност/, както на твоето лично битие, на личния ти живот, така и на живота, на света около теб. В този ред на мисли, няма да е пресилено ако заключа, че да владееш, значи да можеш и да можеш, значи да владееш.


ЕСТЕСТВЕНИТЕ НЕЩА

 

      Естествените неща са нещата по рождение, по природа, ,,по начало’’. Те се повтарят, имат траен характер и по тази причина се възприемат от мнозинството като нещо нормално. Така, напр., прието е за естествено една жена да роди на 20, 25 или 30г., а не на 62 или на 12, да речем. Естествено е, когато желаеш да се отнасят добре с теб и ти да се отнасяш добре с другите. Естествено е, когато милееш за животните, да не забравяш хората, и обратно. Естесвено е, когато ползваш определени права, да не забравяш, че имаш и задължения.

      У нас, за жалост, е налице и обратната тенденция: когато противоестествени, абсурдни по своята същност неща/ спомнете си напр., репортажите на Карбовски, вестникарските хроники/ се възприемат от мнозина вече едва ли не като нещо …естествено, поради зачестилия си характер. И в резултат, поради своята повторяемост, противоестественото ни приспива, за да изплува впоследствие в представите ни като норма, като нещо естествено.

      Има една друга категория естествени неща, които лично аз трудно преглъщам: естествено е, напр., някой лъв или тигър да се нахрани с някоя сърна, но за мен е чудовищен самият факт, че едно живо същество служи за прехрана на друго живо същество. Тук не изключвам и нас самите и, макар че съм почти вегетарианец, доста се чудя дали да не премина към пълно вегетарианство. В едно обаче съм сигурен: ако трябваше лично да заколя някое животно, тогава наистина окончателно бих се превърнал в пълен вегетарианец.

      Съществува и още една група естествени неща – стареенето и смъртта, напр. - които умът ни, макар и с неохота, приема логически, но за сметка на това пък тялото ни категорично отхвърля като нещо крайно несправедливо, зловещо, незаслужено, противоестествено. И това е естествено.

 

 

ДВАМАТА СА ВЕЧЕ ДРАМА

 

     Двамата са различие. Различието е отношение. Отношението е алтернатива. Алтернативата е Произвол. Произволът е среща на Нещо и Друго. При тази среща и Нещо-то, и Друго-то вече не са същите, а  съ-ществуващи, носещи в себе си по волята на Произвола, различието.

     Съ-ществуващите се явяват на бял свят като единство на ,,същото’’ и ,,другото’’, но тъй като след ,,срещата’’ споменът за ,,другото’’ се изпарява, всяко едно от тях се пред-ставя, самопоказва, като ,,същото’’, като ,,това, което е’’.

     Ето в тази забрава на ,,другото’’, на различието, което носим дълбоко в себе си и благодарение на което цъфваме като явяващи се, е драмата на двамата. Защото игнорирайки различието, те всъщност режат клона, на който седят, изпадайки преждевременно в бездната на неразличимото. Така всеки един от тях губи себе си, своето аз, доколкото идентичното може да бъде припознато единствено чрез различието: Аз мога да припозная себе си, съ-отнасяйки се с другия. С други думи, съ-ществуването на другия е жизнено необходимо за моето аз-съществуване. Ето това е дълбокият смисъл на автентичното съ-ществуване, като биване в заедност и различие. Това е първият, ключов принцип на новата етика, основана не на Разума, нито на Волята, а на тяхното единство, чийто израз е Битието-Произвол.

     Но как така, не е ли абсурд в основата на етиката да се залага Произволът?! И как ще помириш Разума и Волята – тези вечни врагове? Ами ето как: добрата Воля казва ,,Да!’’ на биването-в-заедност-и-различие, мъдрият Разум превръща в правило Нейната ,,инициатива’’. Битието вече го е направило, защо и ние да не го направим, кое ни пречи – може би ,,забравата’’?






Тагове:   мисли,   Нахвърляни,


Гласувай:
23



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nadagr - Прочетох с интерес,
25.09.2010 10:07
но ми трябва време за осмисляне.
Поздравления!
Един въпрос - в самия произвол не се ли съчетават, или може би не това е думата, необходимост и случайност? И в зависимост от надделяването на едното произволът е неуправляем или пък поносим. Има степени?
цитирай
2. lion1234 - Привет, nadagr,
25.09.2010 14:23
Драго ми е да припозная в теб философа: правилно си схванала идеята ми за произвола като съ-четание, единство, игра, ако щеш, на необходимост и случайност,
на същност и съществуване, на невидимо и видимо и пр. И доколкото в тази игра надделява ту едното, ту другото, в зависимост от наложилата се за момента воля за повторение/ Обичаят/ или воля за промяна/ Случаят/, то нашето човешко битие конкретно бива възприемано/ преживявано/ от нас като поносимо или непоносимо. В този ред на мисли, да, има степени, вариращи, най-общо казано между ,,търпи се'' и ,,така повече не може''.
Тъкмо при последния случай вече се намесва споменатата по-горе власт-можене, за да ,,в-мести'' нещата, в рамките поне на ,,поносимото'' и да възстанови нормата, мярката.
Поздрави!
цитирай
3. malchaniaotnadejda7 - Тълкуването ти на другостта ми допада.
29.09.2010 12:59
Мисля си за правилността на моженето като свободен избор и субективизирането на обективност в инициативността.
цитирай
4. lion1234 - Привет,mal,
30.09.2010 00:07
Драго ми е, че прегръщаш битийното/ онтологическо/ значение на другостта!
Може би забравих конкретно да споделя, но мисля, че косвено се подразбра: като стана дума за свободния избор, е редно да се отбележи, че самото можене е ,,отвъд добро и зло''/ злият демон, напр., също ,,може''/ и затова градивната му същност е подчинена на добрата воля.
Благодаря ти, че се включи в дискусията!
Приятна вечер!
цитирай
5. ufff - Обичам да се
03.10.2010 04:04
разхождам по блога ти.
За мен тук винаги има по нещо интересно.
Поздрав!
цитирай
6. lion1234 - Радвам се,
03.10.2010 14:26
че тук ти е интересно, ufff! Винаги си добре дошла!
Поздрави и на теб!
цитирай
7. rumyrayk - мдааа,
16.10.2010 16:30
ще ми се отвори днес четене при теб, приятелю!
прегръдки и поздрави...
цитирай
8. lion1234 - и слушане на ,,нахвърляни'' звуци,
17.10.2010 20:17
ако не възразиш, скъпа Черешке!
Прегръдки и Приятна вечер, Вълшебнице!
цитирай
9. evrazol - +
28.10.2010 17:22
добрата Воля казва ,,Да!’’ на биването-в-заедност-и-различие, мъдрият Разум превръща в правило Нейната ,,инициатива’’. Битието вече го е направило, защо и ние да не го направим, кое ни пречи – може би ,,забравата’’?

Тцъ - користта ни пречи, користта.:))))))))
цитирай
10. lion1234 - Ами, че тя, користта,
28.10.2010 23:38
си е най-висшият израз на не-добрата Воля! Онези ,,виртуални'' пари, за които пишеш, са ярък пример за това. Те по недвусмислен начин доказват, че днес е много ,,по-ценно'' да имаш/ на всяка цена/, отколкото да бъдеш!
цитирай
11. анонимен - CztESkAXRcAlmulI
25.05.2011 15:09
Wow, thatВ’s a relaly clever way of thinking about it!
цитирай
12. анонимен - tyYMQTcfiwelDzYXGZ
25.05.2011 22:24
Wlaknig in the presence of giants here. Cool thinking all around!
цитирай
13. анонимен - hlLXviKXSrEBhjyoBWl
26.05.2011 13:44
YuOPOQ <a href="http://pmcvnzxugfxr.com/">pmcvnzxugfxr</a>
цитирай
14. анонимен - YCxXSJjiMjSBo
26.05.2011 20:24
Ncx4Kp , [url=http://pmtkfecydelk.com/]pmtkfecydelk[/url], [link=http://wsporjjnvpmy.com/]wsporjjnvpmy[/link], http://vmgywvwjfwpm.com/
цитирай
15. анонимен - DTeQrPszrBpk
28.05.2011 18:42
mvhgxr <a href="http://iiyqsnbcsvnn.com/">iiyqsnbcsvnn</a>
цитирай
16. анонимен - PyNTmCcngjuYK
01.06.2011 14:00
8gVH32 , [url=http://hpgvewqfwcib.com/]hpgvewqfwcib[/url], [link=http://kzwndtnnwbte.com/]kzwndtnnwbte[/link], http://mjjanwalgvpg.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lion1234
Категория: Други
Прочетен: 1517381
Постинги: 169
Коментари: 2907
Гласове: 25309
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930