Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.11.2010 15:23 - Машинарии
Автор: lion1234 Категория: Други   
Прочетен: 7153 Коментари: 13 Гласове:
15

Последна промяна: 08.11.2010 15:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ВЪПРОСЪТ ЗА ТЕХНИКАТА     Да си призная, обикновено възхваляваната от масовото съзнание техника като цяло не ме е привличала. Воден от традицията, винаги в първичните ми представи техниката е изплувала  като куп нахвърляни машинарии, навяващи някакво необяснимо чувство на студенина и отчуждение. Може би причината за това е, че общо взето не съм техническа натура, а по-скоро ,,поетическа’’, ако условно групираме човешките натури по линията техническо/ прагматично/ - поетическо/ романтично/. Казах условно, доколкото в интерес на истината възприемането на техниката не е лишено от романтика: достатъчно е да си представите, напр., с каква любов и възхищение един авиоконструктор наблюдава току-що сътворената си рожба или пък да си спомните радостта по някоя ваша нова придобивка – мобилен телефон от последна мода, компютър, кола и пр. - за да разберете за какво става дума. И макар тази романтика да е от друг характер, тъй като се явява възхищение не толкова по една или друга конкретна техническа вещ, а по-скоро по новото, като такова/ за ср.: в една автентична поетическа натура тъкмо старата пишеща машина, старият касетофон, ако щете, биха предизвикали една романтична настроеност, примесена с нотка на някакво вълнуващо умиление и тъга/, все пак става дума за романтика. Така или иначе, за да стане по-ясно разграничението между двата типа отношение към техниката, ще обобщя: ако за техническата натура дадена вещ бива възприемана откъм ползата, изгодата, службата, експлоатацията, то поетическата натура се стреми да улови духа, същината на тази вещ.     Тъкмо в търсене на същността на техниката насочва вниманието си известният с поетическата си настроеност онтолог Мартин Хайдегер/ 1889-1976/. В интерес на истината, винаги е будел недоумение у мен живият интерес на този бележит философ именно към техниката. Винаги съм се питал какво толкова интересно намира в нея, та й отделя такова голямо внимание? Да беше физик, химик/ е, вярно, на младини е учил математика, но с нея отдавна е скъсал/ или да се изразим с езика на философията – позитивист, интересът му би бил основателен. Но за един онтолог и феноменолог да се впечатлява толкова от техниката е повече от странно.     Едва прочитайки известният му труд ,,Въпросът за техниката’’/1949/, много от недоуменията ми вече окончателно се проясниха. Колкото и парадоксално да звучи, оказа се, че в същността на техниката в действителност няма нищо…техническо. Какво има тогава, ще разберем малко по-нататък.   СЪЩНОСТ НА ТЕХНИКАТА ОНТОЛОГИЧЕСКИЯТ ПРОЧИТ НА ХАЙДЕГЕР       Опирайки се на традицията, в увода на съчинението си авторът напомня за двоякия характер на понятието ,,техника’’, възприемано ту като средство, оръдие, инструмент/нож, чук, машина/, ту като умение, техничност, /ср.: игрова техника, сексуална техника и т.н/. Където са средствата и уменията, там са и причините, които ги задвижват. Кои са причините, задвижващи техниката? Гръко-римският опит сочи четири основни причини, напомня Хайдегер: causa materialis, causa formalis, causa finalis, causa efficiens. Авторът илюстрира смисъла на горепосочените причини чрез приведения от него пример при изработването на една сребърна чаша: тя дължи присъствието си на материала/ среброто/, от който е изработена/ causa materialis/; на формата, която придобива/ causa formalis/; на замисъла, целта, предназначението й/ causa finalis/; и накрая – на резултата, ефекта от действието на майстора, занаятчията/ causa efficiens/. Сред изброените по-горе причини и философията, и Хайдегер, в частност, отдават първенствуващо значение на последната причина – causa efficiens, в чиято основа е действието. И това съвсем не е случайно: нека си припомним, че чашата е из-делие, т.е. нещо произлязло от делото, действието. А запитвали ли сте се за семантиката на самата дума ,,причина’’? Морфоанализът на думата при-чин-а недвусмислено ни отвежда към корена –чин-, но не в смисъл на ,,ранг’’ в дадена иерархия, а водещ началото си от излезлия от активна употреба глагол ,,чиня’’, т.е. правя, върша нещо. Иначе казано, причина е нещо ,,при делото’’, нещо, пряко свързано с делото, действието, чието следствие е някакъв резултат.     И така, материал, форма, цел, резултат от действието – ето това е техниката, заключава авторът. Сега въпросът, пред който е изправен философът Хайдегер е: кое е обединителното звено, което дава възможност за спояването на тези четири причини в пръкналото се из-делие, било то чаша, стол, машина и пр.? Самото из-делие вече подсказва отговора, доколкото намеква за някакво ,,из-веждане’’. Още по-прецизен и точен отговор на въпроса, обаче, дава Платон с фраза от неговия ,,Пир’’: ,,Всеки повод за преход и изход на нещо от несъществуването в присъствието е пойесис.’’ Пойесис-ът е про-из-ведението, т.е. из-веденото от небитието в присъствието, което обединява и владее, управлява споменатите по-горе причини. И тук пойесис-ът, про-изведението е не само изделието на занаятчията и худ.-поетическата творба, но и ,,фюзис-ът’’, ,,самораслото’’, природата., и то в най-висш смисъл, съгласно Аристотел, доколкото носи началото от само себе си, докато първите две – изделието и худ. творба са дело на другиго.      Как, по какъв начин протича осъществяването на произведението било в природата, в изкуството или занаята? И какво в действителност се ,,про-из-вежда’’? Тук вече авторът окончателно напуска пределите на чисто техническото, ,,инструменталното’’ в техниката/ материал, форма, средство, цел, резултат/, за да ни отведе в една особена област, именувана от древногръцките философи като алетейа, т.е. ,,нескритост’’, от римляните пък като veritas, a от нас - като истина. Именно оттук започва и онтологическият прочит на автора по въпроса за същността на техниката, доколкото да про-из-ведеш нещо, онтологически погледнато, означава да приведеш в присъствие, в откритостта/ в алетейа-та/ дадена скрита, ,,спотаена’’ в небитието/ ,,несъществуващото’’/  същност. Без този преход от скритост в откритост/ в алетейа-та/ появата на нито едно произведение, на нито едно съществуващо не би била възможна. Как мотивира Хайдегер своя странен завой: да търси същността на техниката не в техническото, а далеч отвъд пределите му – в сферата на онтологическото, на алетейа-та? Тук авторът споделя, че техниката и същността на техниката са коренно различни неща. И отново привежда за доказателство опита на Платон: във всекидневието ,,ейдос’’-ът се е възприемал като вид, образ на дадена осезаема вещ. Неговият автор обаче натоварва тази дума с твърде необичайната задача да именува тъкмо онова, което, напротив, е невъзможно да бъде осезавано, т.е. същността, смисъла, значението.     Каква е връзката между същността на техниката и алетейа-та, т.е. разкриването на скритото? Пряка, добавя авторът, защото разкриването на скритото лежи в основата на всяко про-из-ведение. Изводът: техниката е не просто средство, тя е вид разкриване на скритото/ същността/, вид осъществяване на истината/ алетейа-та/, именуван на гръцки като ,,техне’’. Техне е не само занаят, но и изящно изкуство. С други думи, тя е нещо ,,поетическо’’, защото е про-из-ведение, пойесис. Редом с това, напомня авторът, техне е синоним и на думата ,,епистеме’’, ,,знание’’/ ср.: епистемология – наука за познанието/. И доколкото знанието носи яснота, в качеството си на про-ясняващо, тук техне-то отново се яввява разкриване на скритото, т.е. осъществяване на истината. И за да не стават недоразумения, нека поясня: тук ,,истината’’ не е еднозначна с ,,истинността’’, т.е. с тъждеството, а именува прехода от скритост в откритост/ алетейа/. От друга страна, решаващата, ключова същност на техне-то въобще не се корени нито в операциите, нито в използваните средства, а в горепосоченото разкриване на скритото. Именно като разкриване, а не като приготвяне, техне-то се явява про-из-ведение. Тази уговорка е твърде необходима, за да не изпаднем в заблуждение. Защото като операция, манипулиране, средство, най-общо казано, съвременната техника, напр., е нещо коренно различно от про-из-ведението, от пойесис-а, доколкото в нея няма нищо ,,поетическо’’. Тя е не произведение, а производство, т.е. особен вид разкриване, чиято цел е извличането, добиването, преобразуването и разпределението на различни ресурси. Същият този особен вид разкриване, широко известен днес като производство, същевременно поставя всички участници в процеса на осъществяването му в едни специфични отношения спрямо технологиите и целия технически инвентар, при които последният придобива статута на ,,биващо в наличност’’, на нещо, което винаги е ,,под ръка’’, на нещо, с което можем да се разпореждаме, използваме, експлоатираме. В ,,състояние-на-наличие’’ се оказват сякаш и самите хора, участнци в производството, определяни с известните наименования ,,Личен състав’’, ,,персонал’’, които също са ,,под ръка’’, ,,в наличност’’, ,,на разпореждане’’. Фактът обаче, че хората са участници в производството, т.е. субекти, им пресича пътя към пълното опредметяване, присъщо на ,,състоящото-в-наличност. ,,Кой осъществява цялото това производство, чрез което т.нар. действителност излиза наяве като ,,състояние-в-наличност’’/ като предоставена за използване, б.а/? – пита авторът и добавя:,,Очевидно, човекът’’ Тук обаче Хайдегер прави следната уговорка: човек може по един или друг начин да произвежда една или друга вещ, но да се разпорежда със същността на техниката като специфично разкриване на стаеното, той не е в състояние. Ето защо той може да борави прекрасно с машините, да осъществява успешно различни технологии, но докато бива въвлечен в техниката като средство, той никога не би могъл да овладее последната, доколкото истинската й същност винаги ще му се изплъзва.   GESTELLT-ЪТ КАТО ОСНОВА И СЪЩНОСТ НА ТЕХНИКАТА       В обичайната езикова практика gеstellt, нем., се превежда и като стан, и като воденичен камък. В по-широк смисъл думата може да се възприеме и като нещо поставено, предоставено, установено. Тъкмо този по-широк смисъл влага Хайдегер в дефиницията на въпросното понятие:,,Gestellt ние наричаме онова събирателно начало, което поставя, т.е. за-ставя човека да извежда действителното от неговата стаеност, в качеството му на ,,състоящо-в-наличност’’. Той е оня вид разкриване на стаеното, който управлява съвременната техника, без да съдържа в себе нищо техническо’’. Gestellt-ът, ,,поставката’’, има отношение не само към производството, но и към ,,ставането’’/ случването, явяването/ въобще, от което про-из-лиза, и в този смисъл кореспондира и с ,,пойесиса’’, произведението. Разбира се, производството и произведението са коренно различни начини на извеждане на стаеното, но по своята същност те са сродни, защото и двете, макар и по различен начин разкриват едно и също – алетейа-та, истината.     В резюме: gestellt-ът, /,,поставката’’/ се явява основа и същност на техниката. Сам по себе си, той не е нещо техническо или машинообразно, а начин, способ, чрез който действителното излиза наяве, в качеството си на ,,състоящо-в-наличност’’. Той се осъществява, в рамките на човешката дейност, макар и не изцяло в и чрез човека. Бидейки въвлечен в производството, човекът на практика се оказва в същностната сфера на gestellt-a, той е своего рода ,,поставен’’ и по никакъв начин не може да определи отношението си към него. Toй не е в състояние да определи и себе си, своето, място, своята същност, отвъд ,,поставената’’ му роля на производител, на човек, опредметяващ света около себе си, а нерядко и самия себе си. Тъкмо тази незавидна роля, в която бива въвлечен човека, предопределя и gestellt-a като риск и опасност.   GESTELLT-ЪТ КАТО БИТИЕН ПРОИЗВОЛ       Властта на gestellt-a е в съответствие със съдбата на историческото битие. Последната винаги изпраща човека по пътя към един или друг способ за разкриване на ,,нескритостта’’/ алетейа-та/. Когато съдбата ни препрати в gestellt-a, ние ще изледваме и разработваме само онези вещи, разкрити по негов образ и подобие/ като ,,състоящи-в-наличност’’/. Образно казано, ще мерим с неговия аршин. Същевременно пред нас ще бъде затворена другата възможност: да вникваме в същността на истината по-изначално и дълбочинно. Именно в това затваряне се корени рискът и опасността, пред която ни изправя gestellt-ът.     Самата мисия по разкриване на скритото, на тайната е главна опасност, но когато тя бива впрегната по линия на gestеllt-a, тази опасност става крайна, добавя авторът. Последната протича в две направления: това, че и произведеното, и производителя ще бъдат опредметени, в качеството си на ,,състоящи-в-наличност, е едно на ръка. Другата по-голяма заплаха се корени в това, че човек изведнъж ще си повярва, че това е истинската му същност, че е господар на земята и че едва ли не всичко е, бива в наличност, само и единствено благодарение на него. С течение на времето този фантастичен мираж ще прерасне дотам, че човек ще има чувството, че навсякъде среща…самия себе си. Това тревожно положение е изключително точно пресъздадено от споменатия от автора В. Хайзенберг:,,За пръв път в историята човекът на нашата планета противостои на самия себе си…Ние живеем в свят, който е променен от човека до такава степен, че навсякъде, било когато се докоснем до приборите от всекидневието, било когато поемаме приготвената от машината храна, било когато пресичаме преобразения от нас ландшафт, ние отново и отново се натъкваме на структури, извикани на живот от човека, отново и отново срещаме, в известен смисъл, самите себе си.’’/ DasNaturbild der heutigen Physik... S. 126). — 233./ В резултат, вместо стария способ на разкриване на истината – пойесис-а, про-из-ведението, творбата, вече ще имаме само про-из-водство и стоки. Редом с това, ще бъде нарушен и основният принцип, вменен ни от битието: съществуването ни да бъде не само налично, но и лично. И вместо личности, току-виж сме се оказали чисти ,,наличности’’    Къде е тук произволът, обаче, ще попитате? Нали той играе при ,,двойката’’, там където има алтернатива? Къде е алтернативата? Хайдегер я открива в любимия му Хьолдерлин: ,,Близък и труден е за разбиране Бог                                 Но където е опасността,                             Там зрее спасението…’’/ ,,Патмос’’/    Сега вече става ясно в какво се корени произволът на gestellt-a: именно в това, че редом с опасността, в него самия зреят и кълновете на спасението. Как обаче да бъде разкрито и уловено спасението? За тази цел по-ясно следва да се локализира самата опасност, доколкото, вярвайки на поета, там е и спасението. Опасността, пояснява Хайдегер, не е от възможното губително действие на машините и техническите съоръжения. Истинската опасност е загнездена в самата същност на човека, в подменената му от наличността личност. И тук спасението би следвало да се движи по линията на възстановяване на последната. Как обаче би могло да стане това?    Авторът улавя битийния произвол на gestellt-a, след като заключава, че същността на техниката е двусмислена в най-висшия смисъл на думата и че тази двусмисленост се определя от констелацията, т.е. от близостта на две, привидно взаимоизключващи се, явления – планетарното техническо производство и тайната на битието, разкривана поетически, по пътя на пойесис-а. Неслучайно той стига до извода, че всъщност въпросът за техниката – това е въпросът за констелацията, при която се с-лучват, ,,срещат’’ тайната на битието и осъществяването на истината. Тъкмо в това сближаване на техниката с изкуството авторът съзира кълновете на спасението. По тази причина и на финала се връща към древногръцкото техне, съ-в-местявало в онези времена и техниката, и изящните изкуства, пойесис-а.     Накрая, нека ви предложа едно чудесно ,,сближаване’’ между техниката и музиката чрез едно великолепно парче на YES:

                                       



Тагове:   машинарии,


Гласувай:
15
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. wonder - Любимият Хайдегер! :)))
08.11.2010 16:09
Размаза ме на филия от щастие!
Сещаш ли се за онзи момент, от който нататък могат да ти се разплетат мислите като разбримчено припомняне на същността от Хегел и Щирнер с проблемът за обосноваващото, до нихилистичната онтология на Клагес...
Каквато и да е формата на философската мисъл, наподобяваща Хайдегер, тя винаги е част от света и волята ни за познание на истините, извън ежедневната им употреба.
Е, в тоя момент ме изстреля! ;)))
От подменената насъщност на човеците идва голямата беда на битието им. Ако си спомняш, няма философско строение, което да не бута от Етиката на Спиноза към геометрията на простичкия логос на мирозданието.
И както казва Макс Шелер /извън техниката на ежедневието, но в духовните техники/ Положението на човека в космоса остава недовършено. То се занимава с дуализма между идеалния и реалния свят. Духът се мисли не само като висш принцип, който определя същността на човека, но и като израз на надвиталното и антивиталното предназначение на човека. Духът, на който една от формите е самият живот, включва в себе си заедно със съзерцаването на идеите и многообразни емоционални прояви на човека. Една от най-важните способности на духа е обективността, т.е. способността за безкористно, непредубедено постигане на предметите в тяхното собствено битие. Човекът като духовно същество е свободен от виталната зависимост и е отворен за света... /тук-аз/ на техниката само колкото да я подчини на свободното си време, оставащо му за Творчество.

цитирай
2. wonder - "Платон с фраза от неговия, , ...
08.11.2010 16:26
"Платон с фраза от неговия ,,Пир’’: ,,Всеки повод за преход и изход на нещо от несъществуването в присъствието е пойесис.’’ Пойесис-ът е про-из-ведението, т.е. из-веденото от небитието в присъствието, което обединява и владее, управлява споменатите по-горе причини. И тук пойесис-ът, про-изведението е не само изделието на занаятчията и худ.-поетическата творба, но и ,,фюзис-ът’’, ,,самораслото’’, природата., и то в най-висш смисъл, съгласно Аристотел, доколкото носи началото от само себе си, докато първите две – изделието и худ. творба са дело на другиго."

При Платон, царувайки Демонът на Любовта води човек до наднебесното творчество, което е чиста духовност, защото черпи от чистата потенция под/над/небесна.Чистата стихия на сънуваната пробуда, на формата, на граничностите (перас) и магията на опиянението от безпределното, безкрайното (апейрон), на Аполоновското присърдие и Дионисовия вик, ирационалното наченване,изразено в съзерцание.

Чудя се... дали е по-хубаво да си религиозен артист и романтик и то в лоното на вечния копнеж или е по-добре да се възвисиш към лоното на безплътните същини и творческите залежи ръсещи духовността ти през отвъдното?
цитирай
3. lion1234 - Привет, скъпа Чудеснице,
08.11.2010 21:19
Радвам се, че съм ти доставил удоволствие и че съм съумял да провокирам волния полет на мисълта ти, който блажено ме потапя в лоното на светила като Хегел, Щирнер, Клагес, Шелер, Спиноза. В главата ми веднага изплува ,,Науката логика'', ,,Феноменологията на духа'', ,,Единственият'', нихилистическата перспектива, феносоциологията, геометрията и с нея оня надпис над Платоновата академия:,,Забранено за невладеещи геометрия'', ха-ха. Всичките тези велики умове пламенно възпяват Духа, Личността и се борят за съхранение и утвърждаване на чезнещите същности, които водят и до подмяната на аз-а с безличното das Man. С това се заема и Хайдегер: да ни втълпи в главите, че опредметяването е пагубно, че изгубиш ли същностите, плъзгайки се по видимостите, с теб е свършено.
Колкото до дилемата ти на финала: като адвокат на Произвола, лично аз търся ,,примирие'' между, образно казано, небето и земята и останалите дуалности, ха-ха!
Приятна вечер, Прекраснице!
цитирай
4. rumyrayk - Замислящ текст,
08.11.2010 21:57
не знам защо (а може и да знам, де;), сетих се за Хомо Фабер на Макс Фриш. А якото парче на yes- пърфект пасва...;)
Прегръдки май лавли френд, и поздрави!!!:)
цитирай
5. lion1234 - Привет, Съкровище,
09.11.2010 11:11
Препратката ти към Макс Фриш и великолепния му роман е абсолютно точно попадение! Хомо Фабер, ,,произвеждащият човек'', е еманация на технократа, модерния човек, въвлечен изцяло в света на вещите и техниката, където емоциите, чувствата, преживяванията, въобще ,,живият живот'' се считат едва ли не за изветрял предразсъдък. Неслучайно гл. персонаж, Валтер Фабер е инженер, технократ, чието единствено желание е да не бил съществувал въобще. Естественото му място не е домът, близките, а хотелската стая, и то по възможност единична, защото стаята за двама го кара да мисли за...Чуждестранния легион. На фона на цялото това отчуждение, лъхащо от всяка фибра на Фабер, живителното присъствие на арх. Хана е направо като глътка чист, свеж въздух, сред цялото това мъртвило, наречено технокрация. ,,Животът не е материя и не може да се овладее с помощта на техниката'', напомня Хана и това е и ключовото послание-предупреждение на автора, който сам пред дилемата техника-изкуство прегръща последното.
Парчето на Йес наистина е яко, както и целият албум ,,Драма''. Да, мисля, че добре се вписва в темата.
Прегръдки и от мен, скъпа Златокоске!
цитирай
6. rumyrayk - честно казано,
11.11.2010 00:01
повечето философи пасти да ядат пред теб:))
За сметка на това, на язовир Кърджали догодина, смятам да наблегнем на нещо различно от пастите:))
хубави сънища, май френд
цитирай
7. lion1234 - Да, скъпа дружке,
11.11.2010 00:15
Ще имаш великолепната възможност да покажеш рибарските си умения, а след богатия улов, ще полеем рибата с бира. Пък пастите ще ги оставим на Мария-Антоанета, ха-ха-ха!
Приятни сънища и на теб, Съкровище!
цитирай
8. rumyrayk - така ще бъде!
11.11.2010 18:26
чакам с нетърпение...!:)
цитирай
9. анонимен - OZHeovAYwCtR
25.05.2011 03:38
I'm not esialy impressed. . . but that's impressing me! :)
цитирай
10. анонимен - qOVuyKQmhuT
25.05.2011 14:48
D45wB2 <a href="http://ewthumaorlpx.com/">ewthumaorlpx</a>
цитирай
11. анонимен - odYCuLANZCkqt
25.05.2011 19:35
FjDmg1 , [url=http://sdccinicovfc.com/]sdccinicovfc[/url], [link=http://hspwbaiusniq.com/]hspwbaiusniq[/link], http://amtcwvkmycms.com/
цитирай
12. анонимен - bAVHGdyzn
28.05.2011 17:19
CLwbh9 <a href="http://bwngcssahtrb.com/">bwngcssahtrb</a>
цитирай
13. анонимен - DijJsFatRYKpfmYS
31.05.2011 19:12
JyJYnJ , [url=http://wlrhuefqmtyh.com/]wlrhuefqmtyh[/url], [link=http://zmkvwaamuome.com/]zmkvwaamuome[/link], http://yqwvbpglungx.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lion1234
Категория: Други
Прочетен: 1257984
Постинги: 169
Коментари: 2906
Гласове: 24848
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31