НЕПРИЛИЧНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ

 

  Колкото повече четеш и се самообразоваш, толкова повече и самообразуваш по-широки възможности за комуникация. И това сякаш, е напълно естествено: по-широк тематичен хоризонт – по-големи шансове за общуване. Поне теоретично, подобно твърдение наистина звучи правдоподобно.

  На практика обаче, е налице странен парадокс, които ни отвежда към тъкмо обратния ефект: на фона на ширещата се неграмотнотност твоята интелигентност не само, че не разширява връзките и контактите ти, а по-скоро увисва във въздуха и се разстила в необятното поле на Неведението. В резултат ти се оказваш все по-изолиран, самотен, а същата тази интелигентност все повече и повече започва да граничи с неприличието, защото, съгласете се, че е твърде неприлично да ,,знаеш много’’ сред океан от незнаещи. То е все едно да попаднеш в небрано лозе.

  Редом с неприличната интелигентност, се наблюдава и една своеобразна неприлична неграмотност: последната придобива формата на неприличие, озовавайки се в компанията на високата интелигентност. Е, трябва да призная, че неприличната неграмотност разполага с едно твърде съществено предимство пред неприличната интелигентност, доколкото тя би могла да се замаскира и прикрие под прелестните одежди на умното Мълчание. Ако желае, разбира се, защото практиката показва, че тя, неприличната неграмотност, е много по-склонна към афиша, самоизявата и…,,блясъка’’.

 

ЗА ПРИСТРАСТЕНИТЕ КЪМ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

  Почти съм сигурен, че всеки от вас по една или друга причина се е сблъсквал с различни форми на ,,великото подозрение’’: дали това ще е педантичен чиновник, изискващ от вас някакво документче, удостоверяващо еди-какво си,  близък приятел или любим човек, изискващ от вас на всяка цена да илюстрирате лоялността и искреността си към него, е без значение. Истината е при теб, тя е очевидност, но ти липсват формалните доказателства за нея, изправящи те пред стената на Неразбирането.

  Знаете ли в подобни нелепи ситуации на кого оприличавам прекалено пристрастените към доказателствата? За мен подобни симпатяги ми приличат на хора, които обикалят някаква къща, за да се убедят, че тя разполага с четири стени.

  В резюме: не можем да се разминем без доказателствата, те са неотменна част от живота ни. Да не говорим пък, че науката, примерно, е немислима без тях. Същевременно, всяка прекалена пристрастеност към доказателствата, дори там, където те не са необходими, води до параноя и една непростима, елементарна простотия и невъзпитаност.

 

СТРАДАНИЕТО КАТО ЕСТЕСТВЕНА ГРАНИЦА НА ПОЗНАНИЕТО

 

  Векове наред  философите водят разгорещени спорове, отностно евентуалните граници на познанието. Както ни е известно, агностиците категорично заявяват, че светът е непознаваем, техните противници пък твърдят обратното и отхвърлят каквито и да е граници, а скептиците остават при съмнението. Честно казано, за мен лично няма еднозначен отговор по така поставената дилема. От една страна, имаме един случаен, т.е. краен, ограничен свят, и от друга – едно вечно, безгранично съзнание. Нашият ,,тукашен’’ случаен, т.е. ограничен свят, както и всички възможни, паралелни нему светове, биват конституирани/ формирани, утвърждавани/ от съзнанието и, по силата на логиката, отговорът на гореспомената дилема би следвало да е положителен, т.е., да, светът е познаваем. Там е проблемът обаче, че нахлувайки в света и превръщайки се в част от него самия, същото това безгранично съзнание автоматически бива подчинено на законите и порядките в новото си ,,местообитание’’, иначе казано – свито в границите на пространство-времето. И тук вече се изправяме пред теоремата на Гьодел, ограничения ,,логически синтаксис’’/ изречения/съждения и категориален апарат, като цяло/ и…агностицизма.

  След всичко казано дотук, мога да заключа: да, потенциално, светът е познаваем, доколкото вече предварително е ,,даден’’ в съзнанието, но реално, като действителност, той е непознаваем, защото веднъж ,,откривателят’’ му се оказва с ограничени ресурси и второ - самият преход-изход на света от същност в съществуване, в реалност, в действителност е неузнаваем и в буквалния, и в преносния смисъл. Честно казано, за мен лично, тъкмо неузнаваемостта на света при гореспоменатия ,,преход-изход’’ е по-голямата загадка, отколкото въпроса за познаваемостта му, но нека се върнем на темата.

  Новата дилема в случая е: след като познанието ни ,,тук’’ е ограничено, от какво е продиктувано това ограничение? Опирайки се на познатата Хегелова въртележка:,,Всичко разумно е действително и всичко действително е разумно’,  би следвало да заключим, че като факт ограниченото познание е разумно, необходимо и че, напротив – едно безгранично познание ,,тук’’ би се оказало неразумно, да не кажа опасно, за действителността, за света въобще. Тук, естествено, бих могъл да бъде обвинен в тесногръдие, но опитът на един Айнщайн, напр./ и само неговия ли?/, както и горчивото му откровение, че ако е знаел за последствията от своята теория, би предпочел да стане монах, красноречиво демонстрират, че неограничаваното от нищо познание се явява смъртна опасност за света, че на нас ни е необходимо познание, ограничено в рамките на нашето добруване, познание в служба на живота и на света около нас.   

  Редом с чисто ,,техническите’’, така да ги нарека, ограничения, касаещи познавателния ни ресурс ,,тук’’, както и разгледаните по-горе етически ограничения, познанието е изправено и пред една естествена, чисто психологическа преграда – страданието. То се явява една естествена граница на познанието. Искате да знаете защо ли? Ами просто се запитайте дали искате да знаете всичко, или  има неща, които не само че не искате да знаете, но и не искате дори да ги видите и чуете? Ако пък случайно се затрудните, обърнете се,примерно, към родната преса, за да прецените сами колко истина бихте могли да понесете. Да, тук ще ми припомнят, че информацията и знаенето на факти от всекидневието са далеч от познанието. Така е, далеч са, но са свързани – любопитството към информацията и фактите са началото на всеки познавателен процес. Та нали днешната наука, като цяло, боготвори тъкмо фактите, фактичността, загърбвайки смисъла и ценността на нещата, на съществуващото, в цялост.

 

ПРЕНЕБРЕГВАНАТА ХИМИЯ

 

  Открай време, сякаш на математиката и физиката се отдава първенствуващо значение, сред цялостния спектър от позитивни науки. Днес пък последната особено е на мода и безспорно се оформя като фаворитка с приписвани й далеч по силите и природата й непосилни, мета-физични/ философски/ функции. Неслучайно съвременните й популярните й интерпретации/ Струнната теория, Холографската вселена/ претендират за ролята ни повече, ни по-малко на една всеобща ,,теория на Всичкото’’.

  Съотнесена с посестримите си по-горе, химията някак остава на заден план, в сянка. Предвид емпиричния си характер, доколкото борави с реални, конкретни вещества и без опита е просто немислима, тя може би е прекалено ,,земна’’ и не може, подобно на физиката и математиката, да се ,,извиси’’ абстрактно ,,над’’ нещата и да осъществи един ,,метафизичен’’ полет.

   Въпреки това обаче, ето че напоследък има известен пробив, по линия на възможността й за въпросния метафизичен/ духовен/ ,,полет’’: спомнете си, че нарочиха тъкмо химията като ключовото условие, лежащо в основата на любовното привличане, а самото влюбване оприличиха на взаимодействие, ,,среща’’ на разни хормони. Иначе казано, има ,,химия’’ – има любов, няма ,,химия’’ – няма любов.

   Впрочем, ако трябва да бъда честен, ,,духовният’’ момент при химията си е съществувал от далечни времена – та нали етиловият алкохол, отвеждащ ни към ,,висините’’, не се пие от вчера. Сещам се и за едно друго ,,извисяване’’, плод на химията – наркотичните вещества, но опазил ни Господ от подобен род ,,извисяване’’! Тук ще отворя една скоба – в потвърждение на предишния текст, ето пример за нещо/ наркотиците/, което не желая нито да опитам, нито да опозная.

   Горните примери са ярко доказателство за странното, магическо едва ли не, взаимодействие, връзка между ,,земното’’ / физичното/ и ,,духовното’’/ метафизичното/. осъществявана от иначе ,,най-земната’’ наука – химията. В този ред на мисли, тя е и ,,най-комуникативната’’, ако мога така да се изразя, наука, доколкото изследва връзките, ,,комуникациите’’ между веществата, т.е. химичните съ-единения. И тъй като тези съ-единения, връзки, ,,срещи’’ носят в себе си дълбок смисъл, чийто плод е раждането, началото на съ-ществуащото наоколо, то фундаменталният, метафизичен характер на иначе емпиричната химия е безспорен. Съвсем друг е въпросът, че този ,,дълбок смисъл’’ за метафизичния характер на съ-единенията бива загърбен от самата химия, която съсредоточава вниманието си единствено върху външните признаци, свойства и качества на въпросните съ-единения. На ключовият въпрос дали в основата на тези съ-единения лежи някаква макар и неозъзната воля за действие, стремеж към единение с ,,другото’’ или те са разултат на стихийното ,,ставане’’ отговор дава проницателният Лайбниц с теорията си за т.нар. ,,монади’’.

   Монадите, според него, са живи, духообразни единици, чийто живот се заключава в действието, породени от волята, стремежа. Тези прости, неделими, невидими съ-щества, лежащи в основата на мирозданието,  макар и духовни вътре в себе си, чрез своите отношения помежду си създават видимостта на материалното. Те са много близки до геометричните точки, но за разлика от последните не са представени в пространство-времето, доколкото самите създават пространство-време чрез взаимодействието помежду си. Монадите имат известна прилика и с атомите на Демокрит, но се различават от тях по това, че не разполагат с външни признаци – протяжност, фигура и пр., а само с вътрешни такива, както и с изцяло вътрешен/ невидим/ живот. Иначе казано, вътрешното ,,битие’’ на тези първоначални същества/ субстанции/ , които се превъплъщават навън в материални качества, вътре в себе си са надарени с пъстър комплекс от представи, воля и стремежи, чието непрестанно развитие очертава едно многообразие на различни потенциални  състояния в рамките на една монада. Освен тях, вътре в монадите нищо друго не е дадено. По тази причина, всичко телесно в света е просто външен израз на споменатите по-горе вътрешни състояния/ представи, воля и стремежи/, материализирани чрез взаимодействието, съ-единението на различните монади.

   Ето точно монадологията на Лайбниц, стъпила здраво върху субективността, разкрива закътания сред купчините емпиризъм и фактичност метафизичен характер на химията.

 

ИДЕЯТА НА ХУСЕРЛ ЗА ИНТЕРСУБЕКТИВНОСТТА:

ПРЕХОД ОТ ,,ЧИСТОТО ЕГО’’ КЪМ ,,ОТКРИТАТА ОБЩНОСТ НА МОНАДИТЕ’’

 

  Анализирайки структурата на чистото съзнание, основателят на трансценденталната феноменология Е. Хусерл откроява три ключови компонента в нея: ,,чистото его’’, ноезиса/ акта на преживяване/ и ноемата/ съдържанието на преживяваното/. Докато ,,чистото его’’ съвпада с т.нар. от автора ,,идентично ядро’’, то ноезисът и ноемата очертават т.нар. ,,хоризонти на конституиране’’ – едно своеобразно ,,поле’’, в което се осъществяват многобройни синтези между различните феномени/ представи, възприятия, спомени, фантазии, блянове и пр./. Въпреки открития си характер, тези ,,хоризонти, заедно с ,,идентичното ядро’’ оформят съзнанието като едно феноменално единство.

   Ако в зрелия период от творчеството си/ ,,Идеи за една чиста феноменология и феном. Фил-я’’/ Хусерл акцентира най-вече върху ,,чистото его’’/ в ранният период - ,,Логически изследвания’’, т.1 и т.2 - наличието му е отхвърлено/, то по-късно в ,,Кризата на европейските науки и трансценденталната фил-я’’  авторът насочва вниманието си към споменатите по горе ,,хоризонти на конституиране’’, залегнали в основата на идеята му за интерсубективността или както още я определя той - ,,откритата общност на монадите’’.

    Какъв е смисълът на тази идея и защо Хусерл се обръща към опита на Лайбниц, в частност – към неговото учение за монадите? Интерсубективността, като съдържание, включва в себе си целият комплекс от присъщите на субектите всеобщи структури, обезпечаващи възможностите за взаиморазбиране и общозначимост. Ключов акцент на интерсубективността е ,,вчувстването в опита на Другия’’ и, в този ред на мисли, тя спокойно би могла да бъде определена като своеобразна онтология на Другостта. По тази причина основната цел на интерсубективността е прояснение на това как другите субекти и общозначимият за всички ни свят се конституира/ формира, утвърждава/ в съзнанието ни? Как наистина се осъществява това?

   Напълно естествено е, че моето аз не може да възприеме непосредствено Другия/ ,,другото аз’’/, защото в такъв случай Другият би следвало да е част от моята същност, а той не е. По тази причина конституирането на Другия предполага опосредствувано възприемане/ непряка интенционалност/, изразяващо се в пренос по аналогия. С други думи, аз тълкувам и възприемам чуждия опит и Другостта въобще, пренасяйки по аналогия всички онези връзки, присъщи на моя личен опит. В този ред на мисли, съгласно Хусерл, Чуждото е мислимо единствено като аналог, като модификация на Моето. Тук авторът припомня, че способността за модифициране е заложена в самото трансцендентално/ чисто/ Аз: когато си спомням нещо, то към съдържанието на спомена се включва и моето ,,минало’’ Аз, осъществило въпросното възприятие тогава. Следователно, моето актуално/ сегашно/ Аз извършва действие, конституиращо изменения модус на самия себе си/ модусът ,,минало’’ Аз/.

   Тъкмо тази моя способност за модифициране на самия себе си ми помага по аналогия да конституирам опита на Другия и да осъществя прехода от чистото Аз през ,,Ти’’ към ,,Ние всички’’

   В ,,Кризата на европейските науки и трансценденталната философия’’ Хусерл нееднократно подчертава, че фундаментът на всички отношения и връзки между субектите се явява ,,жизненият свят’’, т.е. първичният, предзададен допредикативен опит, анонимно конструиран от чистата субективност като свят на изначалните очевидности, общозначими за всички нас, в качеството си на от-само-себе си-разбиращи се.

   Сега остана да изясним с каква цел авторът използва монадите на Лайбниц? Доколкото чистото/ феноменологическо/ Его се отличава от емпиричното Его на дадена личност/ за разлика от последното, чистото Его присъства в интенционалните актове на съзнанието, без обаче да ги осъществява, но пък  ,,носи’’ съдържанието на различните преживявания, благодарение на което припознава идентичността на ,,аз-а’’/, Хусерл използва терминът ,,монада’’, от една страна, за да обозначи Его-то, в качеството му на пълнота/ единство между споменатите по-горе чисто и емпирично Его/ и конкретност, от друга – да подчертае, по примера на Лайбниц, двойнствената ни същност, а именно: да бъдем едновременно и субекти, конституиращи света в съзнанието си, и обекти на жизнения свят, съ-пребиваващи с другите му обекти.

 

 

*кеndilik, тур., от kendi/ себе(си), възвр. мест./ - особнячество

 

`бсолютно!;) Ми тъй ми.
Дай нещо и от нашего брата Бергсона, че ми е особено симпатичен заради "пулверизираното време".

с кибрит без да се замислят за ужасните последици понякога. И аз обичам да гледам танцуващият пламък на свещта, увлечена от въображението си или разговора. Често забравям дали съм обект или субект. И понякога забравям за пълния член:)))
Хубава е тази дума - Кенди. Звучи ми вкусно:)))
Привет, Лио!

Радвам се, че си фенка на Бергсон! Блестящ литератор и философ! Впрочем, идеята му за ,,жизнения порив'', за динамичното вътрешно време на съзнанието са много близки до интерпретацията на Хусерл по темата. Просто имам чувството, че са духовни близнаци!
Веднага отговарям на молбата ти:
http://lion1234.blog.bg/drugi/2009/09/08/po-sledite-na-namerenoto-vreme.393464
Поздрави и Усмихнат ден!

Честно казано, никак не е приятно да си обект, но има и изключения: ето, пожелавам ти да бъдеш обект на ухажване и харесване!
Да, думата ,,кендИ''/ удар. е на посл. ср./ е наситена с интересно съдържание - та кой не обича ,,себе''-то! Малко се затрудних на превода, защото доста търсех дума, съответстваща на ,,нещо, което е присъщо само на теб самия, нещо специфично''. Хрумна ми за ,,прищявка'', ,,каприз'', но те вече носят допълнителен оценъчен оттенък. Затова се спрях на ,,особнячества'', която макар и малко по-тромава, все пак най-точно предава съдържанието на въпросната дума.
Драго ми е, че се отби!
Поздрави!

Докато четях ми изплува едно твърдение на Шлегел, според което при Философията на Изкуството липсвало поне едно от двете - или философия, или изкуството.
Та така и с Теорията на Всичкото си мисля, че или там няма Теория, или й липсва Всичкото. :)))
Ако се топна в мастилницата на темата ти, може да спретнем някой трактат за Всемирното всевъзможие на делата ни не-човешки, обаче Хусерл винаги съумява да ме свали на земята с чистата си феноменология, като преживяване с опитности. Знаеш как е.
За Алтер егото и Монадите, помниш ли оная мисъл, че от всяко пиано може да се извади по една Апасионата, но затова първоизточникът все пак трябва да е било пианото на Бетовен.

PS Не съм си довършила мИслата, но поради факта, че би станала дълга и много времепиеща, я оставям за довършителство по вдъхновение, като жив хегелианец. До... :)))

скъпи ми приятелю:*

впечатляващо остроумие, Чудеснице! Особено това с пианото много ме развесели!
За ,,или-или''-то/ но не по Киркегор/: да, миксовете трудно се получават. В тази връзка се сещам за опитите на Джон Лорд да ,,сготви'' един микс между класиката и рока и бе ,,смазан'' от критиците - творбите му не били нито рок, нито класика. Въпросният микс бе успешно осъществен обаче в т.нар. ,,прогресив рок''. Ето, напр., Шопенхауер, Ницше, Бергсон, Сартр, Камю, а също и руските им колеги Бердяев и Шестов пък прекрасно вплитат литературата и философията. И тук опираме отново до ,,пианото на Бетовен'' - много малко хора го могат, и то все знаещи, по думите ти.
За ,,свалката''/ на земята/: помниш, че Хусерл хладно приема посветеното му от Хайдегер ,,Битие и време''. Причината за това е историзмът, т.е. извеждането на ,,чистото его'' навън и ,,захвърлянето'' му в света, ,,свалянето му на земята'', под формата на dasein/,,тук-битие'', чов. битие/. Ето обаче, че късния Хусерл прави същото: ,,сваля'' въпросното чисто его на земята и го праща при ,,откритата общност на монадите''. Сам по себе си този преход от синхронията към диахронията заслужава по обстоен анализ, но ето че усещам заплашително размахания показалец на Пространство-Времето!

не ми отстъпваш по кендилиците си, скъпа дружке: загадъчни клубове в ,,подземието'', мистични числа, от рода на ,,12-21'', червена роза, портокалчета и...една черешка, ха-ха!

Затова по Кант го събираме в една краткост:
Съществуването (Dasein) не е реален предикат.Точка.
Който иска - да го живее трипластово в реала. ;)))
Голям кеффф си с всичките ти междуредия!

Чудеснице, нема лабаво! Така сръчно ,,когитираш''/ събираш /мисли, чувства, настроения, желания, за да ни поднасяш впоследствие великолепните си есенции!

Изключително интересно ми бе да изчета бавно твоите "Кендилици", въпреки че са написани в достатъчно висок и блестящ стил и е нужно време за осмислянето и възприемането им. Не съм философ и затова те моля да ме извиниш, ако в моите няколко размисли откриеш несъответствия с възприетата терминология на философията или пък елементи на "неприлична интелигентност" и пристрастие към доказателства.
1). Съгласен съм, че е налице парадоксът с интелигентността и щирещата се неграмотност. Това е, един от ключовите проблеми в Управлението въобще, както и в разширението на връзките и контактите. Нещо повече. Създават се предпоставки и условия за опасно "интелектуално" разделение и отчуждаване, както на национално, така и на индивидуално етническо, културно-познавателно и духовно ниво. В този парадокс е скрита изключително високата активност на лошото, негативното его в човешкия индивид. Не е възможно да се очертаят някакви "хоризонти на конституиране" в личностен, междуличностен, дори и в национален аспект, когато е налице огромен дисбаланс между т.нар. "идентично ядро" и ноезиса и ноемата. При липсата на такива хоризонти, липва и факторът, който да оформи "съзнанието като едно феноменално единство". Тази нарушена хармония е източникът на такива егоистични или егоцентрични просташки изрази като: "Остави го тоя, Всезнайко бе!" "Виж го тоя как се самоизтъква!". Да, по-побре да ти кажат неприличното : "Тоя всезнайко знае много", отколкото приличното: "Виж го колко възпитано "слуша и...умно мълчи". Извинявам се , ако смяташ, че се опитвам малко да "приземя" теоретичната философия...
2) Понякога неумолимата действителност просто ти налага да се възползваш не само от формални доказателства, но и от авторитета на по-знаещите, на всепризнати доказали, своите знания и ерудиция знаменити личности. Истината тогава може да остане неочевАдна за Глупостта, но за Неведението тя може да окаже очевидна. В тези случаи според мен повече обиколки около къщата не са безсмислени - туку-виж се

открила зад някой ъгъл вратичка в стената на неведението :)) Във всички случаи обаче се налага да се прави спокойно точна преценка на конкретната ситуация.
3). За мен светът (имам предвид материалният) е колкото познаваем, толкова и не познаваем (нещо като фифти-фифти). Почти съм съгласен с теб, отнсно необходимостта от граници на познанието Те са нужни преди всичко за предотвратяване на ИЗВЪН разумното (неразумното е слаб изказ) използване достигнатите познания, напр. ввоенното използване на атомната енергия. Хегеловата въртележка в този смисъл ми изглежда повече като панаирна въртележка с няколко ръждясали изтънели крепежни вериги, отколкото на разумно ограничено познание. Аз не бих се качил на подобна въртележка, ако зная че са налични такива вериги :)) Колкото до духовния свят, не мисля че може да се даде категоричен отговор къде е границата на познанието. Може само да се вярва или предполага, че там няма или не е нужно да има граници...
4). Прав си в допускането, че химическите науки са прекалено "земни", но химията, напротив, никак не е в сянката на "всемогъщите" математика и физика. Причината е очевидна. Химическите както и другите науки, веча са в голяма степен математизирани и компютризирани. Химията може би сега е единствената наука с очевидността на своите експериментални доказателства, за разлика от логическите и теоретични доказателства на математиката и съвременната "оквантована" физика.
Химията извисява не с етилов алкохол или синтетични наркотици, а с фантастичния полет на въображението, на конструктивността на мисълта, от които се раждат и сетне доказват епохални открития на човешкия разум..ДА, монадите на Лайбниц са монади и в химията, защото те създават онази ясна видимост на материалното, която не може да се оспори.Това е истина, защото според мен тия монади в химията не са друго освен взаимодействащит си елементи и вещества в химическите реакции.

В химият не съществува „смисъл” или „замисъл”. В нея има само проява на обективно действащи природни закони.
Разбира се , всичко което се случва в този материален „охимичен” свят се поддава на лична интерпретация и какво от това? Тя си остава само субективна. И понеже колкото човеци, толкова и лични интерпретации, те не могат да го променят без обединяване и организиране. Тя не е и не може да бъде хем субективна, хем реална . Всичко което мислим и усещаме е вътре в мозъка, съзнанието и то не може да е друго освен субективно. Това което възприемаме от материалния свят и го тълкуваме е просто електронно копие в нашето съзнание, предизвикващо в мозъка тълкуването му отново по електронен път. Тежко ни, ако беше реално копие – химическата реакция на водорода и кислорода би ни пръснала моментално черепа.

PS. Lion, извинявай за дългия коментар - просто се подведох от обемистия коментар на compassion.

Налисъм си малко разсейко, забравих да дигна зелен палец.Извинявай!

ОтидОх, видОх, победи (да бе, да, налиии, на батко Анри най-мънинкинкото абзаченценценце!)
Обаче ми хареса)

Защо compassion си изтри коментара? Ти прочете ли го?
Пследната част на моя коментар касае точно нейния...Надявах се ТЯ да ми докаже, че може би греша! Но дори да греша, аз никога не трия, макар и частично, собствените коментари...

Ни най-малко не ме смущава ,,приземяването'' ти, напротив, за мен всяка интерпретация на даден текст, стига да е мотивирана и да представя нещата от различен ъгъл, е ценна, доколкото внася допълнителна яснота върху поставената тема.
Съгласен съм, че неприличната интелигентност е за предпочитане пред неприличната грамотност. Допадна ми и акцентът ти върху негативните последици, вследствие на дисбаланса между интелигентността и неграмотността/ с яркия превес на последната/, особено съотнесен към Управлението. В този ред на мисли, напоследък твърде сериозно ме тревожи ярко демонстрираната неграмотност на политико-управленския ни елит.
За доказателствата: неслучайно в резюмето си подчертах, че те са неотменна част от живота ни, да не говорим пък за науката. Онова, което категорично не възприемам, е крайната педантичност и формализмa, битуващи най-вече в сферата на всекидневието.
За химията: без съмнение, предвид емпиризма и приложния си характер, тя е ,,най-земната''/,,материална''/ наука. Чрез шеговитите си примери за въздействието на алкохола и наркотиците, както и чрез хим. интерпретация на любовта обаче, целта ми бе да представя тази наука като жива връзка между материалния и духовния светове. Нещо повече, опирайки се на теорията на Лайбниц за монадите, си позволих да демонстрирам дълбоко заложения метафизически характер на иначе ,,материалната'' химия.
Казваш, че химията ,,няма смисъл, замисъл''. По мое мнение, тя има смисъл и този дълбок смисъл е схванат, уловен тъкмо от Лайбниц: смисълът на взаимодействието, връзките, съ-единенията/ включително химичните/ е раждането/ визуализацията, материализацията/ на феномена, на веществата, на съществуващото, в цялост. И тук именно е метафизичният момент на химията, като наука за хим. съ-единения.
Ти обаче си по-своему прав в един друг аспект: и химията, и другите позитивни науки са загърбили своя основен смисъл и предназначение: да бъдат в унисон с живота, с природата, да служат на съзиданието, а не на разрушението.

за изтритите коментари на compassion, tomich. Да, снощи хвърлих набързо бегъл поглед, тъй като не разполагах с време/ трябваше да ходя на работа/, и тъкмо щях да взема отношение по тях сега, но уви. Предполагам, че това е нейно лично решение. В края на краищата, всеки има право да се изкаже или да се въздържи от коментар.
Колкото до теб, драго ми е, че се включи по темата със своите ясни и аргументирани позиции!

мънинко, но от сърце, ха-ха! Пък знам ли, някой ден може и да се разпростра по-нашироко из вселената с тъй романтичното име Elan Vital!

Това е истински разумен диалог, който водим с теб за втори път, и аз съм ти благодарен, че се разбираме.
Съгласен съм, че в химията има "смисъл", но само като закономерно (не-хаотично)взаимодействие между елементите и веществата, изграждащи химическите връзки. Думите *смисъл* и *замисъл* предполагат, че е налице външна намеса на разум в химическите реакции(деструктиране-единение) което според мен е абсурдно да се мисли. Затова така реагирах. По принцип приемам съществуването и значението на монади, но в смисъла изложен по-горе. Във всеки продукт на мисълта има нещо значимо, което трябва да се филтрира, отсее от мистичното и кристализира в "чист вид".
Не те разбирам, защо смяташ че има някакъв "преход-изход" на света от същност в съществуване. Може ли да съществува нещо, което няма същност и обратно - има ли същност, която да не съществува.Според мен същността в материалния свят винаги е съществувала. Онова, което още не познаваме, никак не означава, че е лишено от същност и не съществува.Вярно, много по-трудно е да разберем същността на нещото , отколкото съществуването му - цялата история на цивилизацията го доказва. Но все пак рано или по-късно ние го разбираме, нали.Като казвам, че светът е толкова познаваем, колкото и непознаваем (приблизително 50 на 50), имам предвид, че всяка истина е полу истина.С други думи, това което смятаме сега за истина, в бъдещето обикновено се оказва че не е било истина или било половин истина. Историята на науката го е доказвала много пъти. Не смяташ ли, че ако не беше така, познавателният процес щеше да представлява във времето една непрекъсната права линия изходяща от нулата под някакъв положителен ъгъл към оста на времето?Сега този процес е една възходяща начупена крива, асимптотично приближаваща се до безкрая...
Но стига толкова. Както каза wonder, усещам, че Пространство-Времето ми размахва заплашително палец.:)

Радвам се на оценката ти за диалога ни. В тази връзка, с удоволствие ще се опитам да осветля поставените по-горе от теб въпроси.
За ,,замисъла'': не мога да потвърдя със сигурност дали взаимодействието между елементите е подчинено на някаква външна разумна намеса, макар да не го изключвам. Онова, в което съм убеден е, че въпросното взаимодействие е плод на заложената в елементите воля, чийто източник е описаният по-горе в текста ми ,,жизнен свят'', или ако използвам терминологията на Бергсон - ,,жизнен порив''.
За ,,преход-изхода'': в постинга си ,,Машинарии'' вече споменах за въпросния ,,преход-изход'', който Платон нарича ,,пойесис'', т.е. ,,про-из-вед-ение''. Иначе казано, скритата същност/ ,,ейдос''-ът, първообразът/ излиза навън, ,,наяве'', в действителността, под формата на съ-ществуващо. В този смисъл няма съществуващо, което да е лишено от същността си, от своя първообраз. От друга страна, има безброй същности/ идеи, проекти, замисли, намерения, цели/, които не съществуват, но присъстват като скрити потенции, ,,готови за случване''/ за явяване, за ,,изход''/.
За ,,50-50'' съм напълно съгласен: ние разполагаме с половинчатости, предвид пространствено-времевия хоризонт, който ограничава нашите познавателни умения.
Поздрави!

Отново се върнах на текста "Пренебрегваната химия" и направих мъчителен опит да вникна в същността на Лайбницовите монади в приложението им към химията. Уви, никакво просветление не се роди в бедния ми охимичен мозък! Почвам да си мисля, че съм тъп, честно ти казвам,Lion. Лайбниц е гениален математик, и се чудя кое го е мотивирало да създаде теорията за монадите като живи духовни елементарни частици(същества). Той е бил енциклопедист и не може да не е знаел, че Волята е атрибут на съзнанието, на Разума. Ако е така, неговата монадология, приложена към химическата наука, императивно налага извода, че тази наука е подчинена и се управлява от Бог?! Ако съм те разбрал правилно,ти си убеден, че това е истина. Тука не мога да се съглася с теб. Фактът, че тези взаимодействия, респ. химич.реакции, не се извършват произволно, а имат напълно определена и предсказуема посока, съвсем не означава, че се управляват от Бог. В поредицата постинги "Още за системите" съм разгледал причините за взаимодействията въобще.
За "преход-изхода": В материалния свят, за който споменах в предния коментар, според мен такъв преход, няма. В него същността и съществуването са едно неразделимо цяло. Всичко съществуващо в космоса е някаква същност. Там, което не съществува става същност, когато се появи и вече съществува. Не бихме могли да опознаем (изследваме) същността да речем на слъчевите протуберанси, ако те не съществуваха, или същността на Доплеровия ефект, ако той не съществуваше. Има"преход-изход", но между мисловното и действителното, реалното. Това, което си представил в "Машинерии" е вярно и аз съм съгласен, но фактически става дума за преход от мисловен първообраз в разума (проект, планове, мисловна конструкция/образ на някаква техника, художествена картина, музикални, литературни и други творби на изкуството и т.н) към реален(съществуващ) образ.Или накратко, "преход-изхода" е преход от духовния свят към материалния свят.Така си мисля, но ако греша, моля да ме поправиш.
Поздрави!

В никакъв случай не си тъп. Недоумението ти е напълно разбираемо: едва ли на някой му е хрумвало да прави паралел и да търси връзка между монадологията на Лайбниц и ...химията. Неслучайно озаглавих постинга ,,Кендилици'', т.е. особнячества. Тъкмо едно такова особнячество е и въпросният паралел между монадологията и химията. В какво се изрзява тази връзка вече описах по-горе, но нека припомня пак за по-голяма яснота: и двете науки анализират взаимодействията, съ-единенията, изграждащи мирозданието ни. Разликата е в това, че едната се фокусира върху връзките между невидимите метафизически единици/монадите/, а другата - върху видимите/материални/ елементи и вещества. В тази връзка бих определил монадологията като една трансцендентална/ ,,чиста'', мета-физична/ ,,химия''. Или пък обратното: химията може да бъде определена като една обективирана, материална проекция, интерпретация на духовната/ невидимата/ по своята същност монадология. И докато химията наистина не търси ,,смисъла'', ,,замисъла'', то Лайбниц, напротив, счита, че монадите са основополагащи на съществуващото, в цялост/ включително и на химията/. В този ред на мисли, да, в качеството си на най-висша монада,той счита, че Бог е в основата на химията и на всичко останало. Аз наистина споделям идеализма на Лайбниц, с тази уговорка, че доколкото съм индиферентен към Бога/ нито потврждавам, нито отричам наличието му/, считам съзнанието за фундамент, както на ,,тукашния'', така на всички възможни въобще светове.
Да, учудващ е завоят на Лайбниц от математиката към мистиката. Същият завой правят и математиците Хусерл и Гьодел, и физиците Айнщайн и Хайзенберг, да речем. Кое ги мотивира: мотвира ги стремежът им към ВСЕОБЩОТО, което се оказва непостижимо за все пак ограничените и като предмет, и като метод математика и физика.
За ,,прехода-изхода'': преходът от същност в съществуване и обратно е вечен. Неслучайно Хегел заключава, че ,,същността е онова, което е било.'' С останалото сме на едно мнение.
Поздрави!

Представям си обаче обратния случай: Как би изглеждала монадологията, ако заменим монадите с реактивните компоненти на химията?:) Сещам се как би отговорил: "Е, тогава нямаше да има монадология". Нали разбираш какво искам да кажа...Абсолютно си прав, че "
"и двете науки анализират взаимодействията, съ-единенията, изграждащи мирозданието ни" Не виждам какво право имаме(според мен, де) да приписваме някакви приоритети на монадите и монадологията при конституиране на материалния свят. Монадите на Лайбниц са мисловен абстрактен продукт на неговия разум и нищо повече ( Да не забравяме, че той е гениален математик). Те "съществуват" единствено в съзнанието, като някакъв одухотворен призрак, измислен, за да обоснове първичността на Идеята на Хегел. Но навлизайки от духовната сфера на познанието (трансценденталното) в територията на експерименталното познание (като химията), което борави с реални материални обекти, тези живи, одухотворени, притежаващи разум и воля мистични първични частици просто изчезват и отстъпват мястото на природни фундаментални закони.Това не означава, ,разбира се, че се изключва взаимното влияние на двете субстанции. Понятието "Бог" или Висш разум, аз го разбирам като една безкрайно голяма иннформационноенергийна система, наподобяваща човешкия мозък с неговите невронни връзки и елементи, съществуващи във всяка точка на материалната вселена, включително и във всяка жива клетка...Но това е друга тема.
Ти се определяш като идеалист и аз уважавам твоя светоглед Аз не съм марксистки материалист но не съм и хегелиански идеалист Светът за мен е материален, но същевременно е и не-материален Той е потопен в метафизичен енергийно-информационен океан, чиито закони са различни от законите на "чистата" материя Точно в този океан царува онази духовност която взаимодейства с материалната субстанция, формирайки една суперсистема...
Ако не ти досаждам, бихме могли да продължим диалогаТой е интересен за мен - придобивам нови незнайни неща.
Поздрави!

И дума не може да става за досада, иначе нямаше да имам блог, да пиша постинги и да търся комункация. А сега по същество.
За приоритета на монадите: монадите са воля, стремеж и действие и затова са в основата на материята. Всяка материя е плод на действие, воля и замисъл/ стремежът предполага строго определена насоченост, т.е. замисъл/. От друга страна, всяка отделна монада носи информация за идентичността/първообраза/, както на всяко отделно съществуващо, така и на Вселената, като цяло, според Лайбниц. И тъй като нито една вещ не е възможна без първообраза си, това е другото основание да заложа на приоритета им. Та нали така възхваляваната енергия, считана за първооснова на Вселената, е същото онова (взаимо)действие, активност, яваващи се автентичната природа на монадите.
При прехода си от трансцеденталното към емпиричното/ ,,експерименталното''/ монадите не изчезват/ те и не могат да изчезнат, доколкото носят идентичността на вещите/, а продължават да съ-пребивават с материализираните си проекции, оформяйки двуединната структура на вещите, в качеството им на ,,какво''/същност/ и ,,как''/съществуване/.
Като идеалист, за мен ,,чиста'', т.е. независимо съ-ществуваща от съзнанието/ и монадите, като негов ,,продукт''/ материя просто е немислима. Цялата материя, пространство-времето са ,,про-из-ведени'' от съзнанието, с помощта на онези синтези, взаимодействия, осъществявани в споменатите по-горе ,,хоризонти на конституиране''.
Ето тъкмо тук са нашите различия, доколкото аз говоря с езика на феноменологията, а ти - с езика на неопозитивизма. Въпрос на светоглед.
Сигурен съм обаче, че въпреки различията в светогледите ни, и двамата сме съгласни с това, че всяка една наука, теория би трябвало да бъде подчинена на общочовешките ценности и да следва битийния смисъл и подредба, ако желае да съхрани своята значимост. Защото, сигурен съм ще се съласиш, че от някои научни експерименти на човек направо му настръхват косите.
Поздрави!

Хубаво, да приемем, че монадата идентифицира първообраза. Моят въпрос е, кое е "нещото", което идентифицира самата монада? Само не ми казвай, че тя няма първообраз :) Всяко идентифициране предполага наличие на обект и субект. Ако "обектът" е монадата, кой е субектът? Не допускам, че може да ми отговориш "Това е Бог", нали?
Споменавайки за "чиста" материя, имах предвид оная материя, потънала (защото е "просмукана") в информационноенергийния океан. Нарекох я условно "чиста", за да подчертая , че в нея действат специфични закони. Та нали просмуканото, наситено с вода дърво потъва в нея, но си остава дърво със своите специфични физикохимични свойства и други качества...
Въпреки че ще навлеза в областта на хипотетичните научни теории, първоосновата на Универсума за мен не е самата енергия и не е "чистата" материя, а някаква хипотетична МАТЕРИАЛНОЕНЕРГИЙНА субстанция, свита първоначално в една сингулярна точка. В скоби да кажа, че тази материална енергия, формулирана математически от Айнщайн в неговото фундаментално уравнение E = m . c^2 , не е тъждествена с информационната енергия, за която стана дума по-горе.
Преди Големия взрив не имало нито пространство, нито време, абсолютно нищо (според теорията за разширяващата се Вселена).
Не виждам, има ли съвременен хегелианец или кантианец, който категорично и безусловна да каже, ДА, преди Големия взрив Съзнанието (и монадите) са съществували. Тогава бих го попитал, Добре, кажете ми къде са "живяли" и какъв първообраз са идентифицирали?
Далеч съм от всякакъв позитивизъм, въпреки че съм възприел някой негови елементи в моите възгледи. Не отричам идеализма нито материализма и смятам, че е норамално да съществуват като два противоречиви светогледа, дотолкова, доколкото материята и съзнанието са очевиден факт. Абсолютно съм съгласен, че всяка наука и научна теория би трябвало да се съобразява с общочовешките ценности.
Поздрави!

Каква стана тя - уж щяхме да се ,,приземаваме'', а то се оказа, че отново политнахме в Космоса, озовахме се пред Големия взрив, ха-ха! Това в рамките на шегата, разбира се.
За първообраза: тук съзирам известно противоречие - след като сме приели, че монадата е първообраз на света и вселената, като цяло, то да търсим първообраз на първообраза е все едно да приемем че от първото има по-първо и най-първо?! Впрочем, самият Лайбниц подчертава, че извън монадите няма нищо, т.е. с тях се изчерпва цялата наличност в света и вселената.
За идентифицирането: кой е субектът, идентифициращ монадата? Всяка идентичност, тъждество неминуемо предполагат наличие на различие. Различието е факт, доколкото монадите са три вида: низши, ,,спящи'', чийто външен израз са елементите и веществата; душИ, чийто израз са животните; духове, обективирани в хората. И тъй като низшите монади са лишени от душа и дух, те се явяват единствено обекти, идентифицирани от по-висшите монади - душИте/животните/ и духовете/хората/. Последните пък се взаимоидентифицират една друга, в качеството си на субекти/ конституиращи света/ и обекти/ съ-пребиваващи в света/ едновременно. Тук следва да допълня, че сред всички монади, Лайбниц откроява най-висшата, единствената абсолютно безтелесна монада - Бог, осъществяваща, според автора, ,,предзададената хармония'' във вселената и явяваща се нейното достатъчно основание.
Това за ,,чистата'' материя нещо не ми е ясно. ,,Чистото'', за мен, е трансценденталното, метафизичното, отвлеченото - такова е тъкмо идеалното. Напротив, материалното е конкретното, ,,свързаното'', позовавайки се на латинския. Както и да е.
Нищо не мога да кажа, относно истинността на т.нар. Голям взрив. Ето ти, обаче, един кантианец - Хусерл, който заявява че,, светът е случаен, а съзнанието - вечно''. Колкото до монадите, те ,,живеят'' в конституираното от съзнанието пространство-време, идентифицирайки по един или друг начин, в една или друга степен своя ,,наемодател''.
Поздрави!

За малко да ме превърнеш в 100%-ов идеалист, шегувам се, разбира се! :)))Знаеш ли по какво идеализмът прилича на материализма? Приликата е, че и двете идеологии претендират за носител на първообраза на Вселената. А различието между тях е, че идеализмът със своята Идея е рожба на сивото вещество, докато Материята няма нужда да доказва своята първичност. Нали няма да отречеш, че току-що новороденото бебе е абсолютно лишено от съзнание, разум и его.Появяването на Разума, Душата, Духа е неизбежно следствие от развитието (еволюцията) на материята. Те са висша безсмъртна еманация на материята,съдържащи и съхраняващи цялата информация за нейната еволюция.
Lion, това за низшите монади, "лишени от
от душа и дух" трябваше да ми го съобщиш още в началото на диалога, защото сега, естествено, го възприемам като неуспешен опит за обяснение на "идентификацията" на монадите.:))Защото щом има такива лишени от душа и дух, значи те просто НЕ съществуват. Откривам явно противоречие с обявената в началото същност на теорията за монадите. Няма логика ОСНОВОПОЛАГАЩО твърдение в една теория (за живи, одухотворени, притежаващи воля и разум частици) да допуска съществуването на елементи с противоположни свойства (без дух и душа, т.е. мъртви монади).
Вече споменах, какво разбирам под "чиста" материя - мислено изолирана и не "просмукана" от заобикалящата я среда, подобно на сухото парче дърво, още не просмукано от вода в дадения пример.
А дали Гьодел не би разочаровал Хусерл, доказвайки , че неговото заявление е не пълно, ха-ха ;-)...
Е, време е, както казваш, да се "приземим", всеки на своята територия :)
Поздрави!

Е, радвам се, че най-сетне се самоопредели философски: не си ,,марксистки материалист'', не си ,,хегелиански идеалист'', не си позитивист, но с оглед на твоята ,,чиста'' материя, определено си ,,чист'' материалист. Това вече обяснява много неща, като напр., следното: и цялата монадология да ти бях разнищил, макар че това не е моя работа/ по-скоро ти би следвало да си направиш труда да се поразровиш в нея, щом ще се изказваш за монадите, вместо да демонстрираш неведение/ ти не би могъл да вникнеш в същността им, защото винаги ще се ориентираш към външния им/материален/ израз.
Следващите ти тези издават и сериозни пропуски в логиката: откъде реши, че лишените от душа и дух монади просто не съществуват - има безброй вещи без душа и дух, които си съществуват необезпокоявани. От друга страна, това, че низшите монади са лишени от дух и душа, съвсем не ги лишава от живот. Неслучайно Лайбниц ги определя още като ,,спящи'' монади и ги оприличава на човешката душа по време на сън, когато всички актове на съзнанието - представи, възприятия, фантазии - са омесени в един замъглен странен синтез. Именно липсата на организираност, на отчетливост на представите е причината авторът да не ги причислява към душИте, но пък да продължава да отстоява битийния им статус, наричайки ги ,,духообразни'' единици. Това, че низшите монади са духообразни не ги прави противоположни на по-висшите/ душа и дух/, а по-скоро демонстрира подобието им с тях. В тази връзка, няма противоречие помежду им, а различни етапи в духовната им еволюция, на субективността, разбирана като ,,подлежащност''/ т.е. ,,лежащото в основата'', ,,основополагащото'', според латинския/.
След направените разяснения, вече мога да се прибера в ,,своята територия'', а на теб пожелавам попътен вятър към ,,чистата материя''!
Поздрави!

Все пак, макар и приземил се, намирам че трябва да ти отговоря, за да не останеш с погрешни впечатления за мен.
1)Всичко на тоя свят гъмжи от противоречия включително и материализма и идеализма.Няма чиста лишена от противоречивости и непълноти наука, най вече философия. Но всяка съдържа в себе си някаква истина, макар и относителна. Затова не мога да приема нито идеалистическия, нито материалистическия светоглед. Изградил съм си собствен такъв, като съм се помъчил да събера и съчетая в него (съгласно моите разбирания, жизнен опит, знания и светоусещане) положителните елементи и качества, които не си противоречат антагонистично, на двете идеологии, а такива безспорно има и ти го знаеш.Към кое философско направление ще ме причислиш няма никакво значение за мен, както и за тебе към коя категория философи ще те причисля.
2). Не е необходимо да се "поразравям" в монадологията. Логическите противоречия в съжденията на опонентите винаги излизат наяве, ако ги има. Аз открих такива в твоите и ги посочих.
3).Лишените "от душа и дух" монади не съществуват, подчертавам, КАТО МОНАДИ, независимо дали са "спящи" или мъртви, по простата причина, че не са нищо друго освен елементарни материални микрочастици (в химията това са реагиращите елементи или молекули в реакциите). "Спящите" монади нямат душа нито дух, нищо нямат, освен мъглив стремеж не ясно към какво. Затова е алогично да се оприличават на спяща човешка душа, защото душата на човек и тялото му(материята) са едно ЦЯЛО.
Ако Лайбниц беше жив сега, нямаше да има концепция за монадите, защото твърдението, че атомите са "спящи" монади, в които "нито може да се влезе, нито да се излезе" или пък че всяка монада е неповторима, противоречи на съвремената теория на атома. Въобще в монадологията на Лайбниц има куп противоречивости и взаимноизключващи се твърдения.
Няма да е коректно, ако сега изтриеш моя отговор! Имам право на такъв!
Твоите и моите разяснения са "чисти" особнячески и никой от нас не бива да се сърди на другия!
Поздрави!

At last! Someone who udnersatdns! Thanks for posting!

Wow, thatВ’s a raelly clever way of thinking about it!

That's a mold-breaker. Great thkining!

Thanks for sharing. Always good to find a real exeprt.

I thank you hmulby for sharing your wisdom JJWY

I thank you hmulby for sharing your wisdom JJWY

2EBk2j <a href="http://lisnqvfeblxr.com/">lisnqvfeblxr</a>

1Iux5s <a href="http://pysbzqyepdiy.com/">pysbzqyepdiy</a>

davqvI <a href="http://mhanlpwtywvs.com/">mhanlpwtywvs</a>

I'm not esialy impressed. . . but that's impressing me! :)

Hey, good to find someone who argees with me. GMTA.

Trs2Ki , [url=http://efevbjcfwbbo.com/]efevbjcfwbbo[/url], [link=http://sxegfmgxybdo.com/]sxegfmgxybdo[/link], http://bnrtggmmigrk.com/

Suonds great to me BWTHDIK

4joPCe , [url=http://faffgtdvgrcb.com/]faffgtdvgrcb[/url], [link=http://djdyojafursd.com/]djdyojafursd[/link], http://njxfnicqhchu.com/

j6fmr3 , [url=http://prbtlemmmlxh.com/]prbtlemmmlxh[/url], [link=http://mmmifjefjedg.com/]mmmifjefjedg[/link], http://qsabmurkanvi.com/

This has made my day. I wish all psotigns were this good.

5woWs5 <a href="http://appwwkqtrwkv.com/">appwwkqtrwkv</a>

DFbo2k , [url=http://zctjylcthpkh.com/]zctjylcthpkh[/url], [link=http://clgorgduthub.com/]clgorgduthub[/link], http://arcncoofrsvx.com/

1BG0lZ , [url=http://rimekovxypaa.com/]rimekovxypaa[/url], [link=http://lucmqkxzmvhg.com/]lucmqkxzmvhg[/link], http://pjcpmphvavmj.com/

5Y5LEI <a href="http://pmivptzbccwo.com/">pmivptzbccwo</a>

nUz5YO <a href="http://ydifojftrmkp.com/">ydifojftrmkp</a>

yV15fb <a href="http://otcjcqqmtyos.com/">otcjcqqmtyos</a>

h4Q5ON <a href="http://ulwgsugposxk.com/">ulwgsugposxk</a>

bOd6Ic , [url=http://nqltmvkdxefc.com/]nqltmvkdxefc[/url], [link=http://vltgoitbyijb.com/]vltgoitbyijb[/link], http://cgbohliwrzje.com/

E2yuEi , [url=http://oyqwxjhvbuba.com/]oyqwxjhvbuba[/url], [link=http://wcmwphutnwza.com/]wcmwphutnwza[/link], http://oxrpbitkoqyv.com/

reC6y8 , [url=http://zbotpxugcyav.com/]zbotpxugcyav[/url], [link=http://kxsiywlvixxk.com/]kxsiywlvixxk[/link], http://inflqdntedcp.com/

dwoXPV , [url=http://koibylzfdogf.com/]koibylzfdogf[/url], [link=http://jrfcnanfmykw.com/]jrfcnanfmykw[/link], http://svjupyjjoiej.com/

VdbBay , [url=http://wjqmnfvazyvk.com/]wjqmnfvazyvk[/url], [link=http://renscntvegis.com/]renscntvegis[/link], http://xbjrzkjdhumr.com/